Министерството на младежта и спорта с непосилни изисквания към клубове

Министерството на младежта и спорта с непостижими условия към клубове и федерации

Ще има ли кой да кандидатства по „ новата “ разпоредба за реорганизация и строителство на спортни уреди? Този въпрос си задава спортната общественост, откакто министърът на младежта и спорта Димитър Илиев разгласи с ампломб революционна смяна, която включва 50% съфинансиране за ремонта или построяването на спортни обекти.

По по този начин наречената „ Националната стратегия за споделено финансиране на капиталови спортни планове “ се отпускат спомагателни 10 млн. лева Половината пари за всеки обект обаче би трябвало да се обезпечат от кандидатстващия. Ако става дума за клуб това на процедура е невероятно. Една нова писта за лека атлетика да вземем за пример коства към 1,5 млн. лева С оборудването удря 2 млн. Кой атлетически клуб може да си разреши да извади 1 млн.? На равнище федерации има най-малък късмет да се случи някой по-малък обект, само че те също нямат такова перо в бюджетите си. Ако съфинансирането би трябвало да пристигна от общините, упражнението се обезсмисля, тъй като още веднъж става дума да държавни пари.  

Осъзнава ли министър Илиев, че с желанието си да направи нещо ново и да се похвали, има огромна възможност да сложи строителството и ремонта на спортните уреди пред задънена улица? Спортните уреди, употребени от спортните клубове и федерации са най-вече общинска и дребна част държавна благосъстоятелност. Т.е. министърът ще желае 50% от нужните средства да дойдат още веднъж с бюджетни пари.

Илиев очевидно не знае, че над 90% от спортните клубове са юридически лица с нестопанска цел. Такива са и всички федерации. Тяхната съществена задача е да осъществят спортните си цели, а не да носят финансови облаги. Генерирането на облага не е неразрешено от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, само че и да има такава тя е минимална и не това е главното предопределение на клубовете. 

Как и от къде спортните организации ще обезпечат нужните 50% от нужните средства? Този въпрос беше заложен на Димитър Илиев и в изявлението му по Народоосвободителна въстаническа армия ТВ, в което разгласи безумната смяна. Той отговори простичко: „ Ами ще би трябвало! “.

Само за информация, преди да настъпи безвремието в спорта с изреждането на трима служебни министри и настоящия, по времето на Красен Кралев бяха построени или реновирани: 6 спортни зали и спортни комплекси; 9 стадиона; 4 подготвителни стадиона за футбол; 7 стадиони за мини футбол; 5  закрити  и 3 открити лекоатлетически писти; 5 зали по бокс; 4 зали по борба; 5 зали за повдигане на тежести; 3 зали за волейбол; 2 зали за хандбал; стадиони за волейбол;  тенис центрове; баскетболни игрища; зали за карате, тенис на маса, писти за биатлон и така нататък

Сега това масирано строителство и реновиране на спортна база ще остане мираж!

Министър Илиев се опита да мъцне, че преди доста пари отивали в дребни обитаеми места, където нямало потребност. Абсолютна неистина! За всеки от изброените нагоре обекти е взето мнението на федерациите или съответните клубове и те са изпълнени с живот. Красен Кралев даже се пребори с „ Програмата за развиване на селските региони “, по която има средства за спортна инфраструктура, да не