Министерският съвет прие Национална програма за контрол на замърсяването на

Министерският съвет прие Национална програма за контрол на замърсяването на ...

Правителството прие Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха 2020 - 2030 г..

Министерският съвет прие Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха 2020 - 2030 г. Програмата е разработена въз основа на сключено Споразумение за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие в подкрепа на управлението на качеството на атмосферния въздух. С приемането и прилагането на програмата се цели постигане на определените за страната с Директива (ЕС) 2016/2284 намаления на емисиите на серен диоксид, азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения, амоняк и фини прахови частици (ФПЧ²ֹ⁵) за периода от 2020г. до 2029 г. и след 2030 г. (в сравнение с приетата за базова 2005 г.).
В програмата са предвидени мерки в секторите, които са по-значими източници на емисии в атмосферния въздух, като селско стопанство, автомобилен транспорт и битово отопление. Средствата за изпълнение на мерките в битовото отопление, предвидени в Националната програма за контрол на замърсяването на въздуха 2020 - 2030 г., ще бъдат съобразени с финансовите средства, предвидени за изпълнение на вече приетата на 7 юни 2019 г. от Министерския съвет Национална програма за подобряване на качеството на атмосферния въздух (2018 - 2024 г.).
Мерките в сектор енергетиката и промишленост произтичат от задължения по европейското законодателство. Основните мерки, насочени към сектори транспорт и битово отопление, са: повторно свързване към газоразпределителната мрежа; повторно свързване към централно отопление; създаване на нови връзки към централно отопление; преминаване към битови отоплителни уреди, които са в съответствие с Директива 2009/125/ЕО за създаване на рамка за определяне на изискванията за екопроектиране към продукти, свързани с енергопотреблението. Също така се предвижда прилагане на изисквания за качество на горивата; създаване на нови връзки към газоразпределителната мрежа; въвеждане от общините на „Зони с ниски емисии“ за транспорта и модернизиране на автопарка чрез позволяване на внос само на автомобили с по-ниски емисии на вредни вещества в атмосферния въздух, което е разгледано като потенциална мярка. Тези мерки се очаква да допринесат за намаляването на емисиите на ФПЧ²ֹ⁵, неметанови летливи органични съединения, серен диоксид и азотни оксиди.
Мерките, насочени към сектор селско стопанство, засягат употребата на азотни торове чрез гарантиране спазването на Директивата за нитратите и прилагането на добри земеделски практики в употребата на торовете, което ще доведе до допълнително намаляване на емисиите на амоняк, азотни оксиди и неметанови летливи ограничени съединения. При управлението на животинските торове се предвижда прилагането на най-добри практики с цел ускоряване намаляването на емисиите на амоняк, азотни оксиди и неметанови летливи ограничени съединения.
Намаляването на емисиите на вредни вещества в атмосферата ще допринесе за намаляване на рисковете за здравето на човека и околната среда, включително за изпълнение на дългосрочната цел на ЕС за постигане на нива на качество на атмосферния въздух (КАВ) в съответствие с насоките за КАВ, публикувани от Световната здравна организация, а също така ще отговори на целите на ЕС в областта на биологичното разнообразие и екосистемите и политиките за климата и енергетиката.

Източник: actualno.com