Правителството одобри проектобюджета България за 2021 година
Министерският съвет утвърди законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 година и обновената средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за интервала 2021-2023 година, която съставлява претекстовете към законопроекта.
Актуализираната бюджетна прогноза за интервала 2021-2023 година включва средносрочните стопански вероятности и съществени допускания, фискалните цели и цели на държавното управление.
Разчетите в АСБП за интервала 2021-2023 година отразяват трендовете в есенната макроикономическа прогноза за развиването на националната стопанска система и оценките за резултата от разходните дискреционни ограничения, в това число и от краткотрайните ограничения в изискванията на изключителни условия.
Приходите за интервала 2021-2023 година, изразени като % от Брутният вътрешен продукт, са в диапазона от 38,3 % до 37,6 %, а в номинален размер те се усилват, като от 47 645,2 млн. лева за 2021 година се чака да доближат 52 423,8 млн. лева през 2023 година. Разходите, изразени като % от Брутният вътрешен продукт, са в диапазона от 42,2 % до 39,6 % и имат главен консолидационен принос за реализиране на задачите за бюджетното салдо.
В номинален размер разноските се усилват, като от 52 532,2 млн. лева за 2021 година се чака да доближат 54 963,8 млн. лева през 2023 година. В главните индикатори се следи наклонност на номинално нарастване както на приходите, по този начин и на разноските, при изискване че се изключат разноските през 2020 и 2021 година, свързани с превъзмогване на отрицателните резултати от пандемията. Независимо че параметрите на разходната част на бюджета за 2020 и 2021 година надвишават 40 %-то предписание по член 28, алинея 1 от ЗПФ, то след елиминиране на резултата от краткотрайните разноски за COVID-19 ограничения, те са в границите на ограничаването.
Дефицитът по КФП (на касова основа) демонстрира наклонност на понижаване от 4,4% от Брутният вътрешен продукт през 2020 година (ревизирана оценка) до 1,8% от Брутният вътрешен продукт през 2023 година Ако от обсега на бюджетното салдо се изключи резултатът от краткотрайните COVID-19 ограничения, планувани за 2020 и 2021 година, дефицитът се задържа в границите на ограничаването на националните фискални правила, като варира сред 1,5 и 2 % от Брутният вътрешен продукт в обсъждания интервал.
Предвижда се консолидация на недостига на бранш „ Държавно ръководство ” (на начислена основа) към края на интервала, като надлежно негативното салдо по бюджета за 2020 година последователно да намалее в интервала 2021-2023 година През 2020 година се чака бюджетното салдо да бъде негативно в размер на 5,2 % от Брутният вътрешен продукт. В средносрочен проект се чака недостиг в размер надлежно на 5 % от Брутният вътрешен продукт за 2021 година, 1,9 % за 2022 година и 2,3 % от Брутният вътрешен продукт за 2023 година. При отчитане на въздействието на краткотрайните приходни и разходни ограничения, свързани с попречване разпространяването на COVID-19 в страната и ограничение последствията от рецесията, дефицитът на бранш „ Държавно ръководство " за идната година се чака да бъде в размер на 2,5 %. През идващите две години резултат върху салдото оказва и придобиването на бойна техника за създаване на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада и придобиването на нов вид военен аероплан, като при елиминиране на тези еднократни разноски, дефицитът на начислена основа спада надлежно до 1,8 % и 1,3 % от Брутният вътрешен продукт за 2022 година и 2023 година.
При изискване че през 2021 година обстановката с пандемията от COVID-19 се утежни доста, което да докара до нужда от изключително обезпечаване на запаси, свързани с лекуването на заболелите български жители, се планува да бъдат заделени за буфер средства в размер на 5 на 100 от разноските и предоставените прехвърляния на част от първостепенните разпоредители с бюджет, както и от дотациите и финансовите прехвърляния от централния бюджет. Това се прави за обезпечаване на запас за форсмажорно осъществяване на разноски, свързани със закупуване на лекарствени артикули, инсталация, защитни средства, дезинфектанти, създаване на спомагателна леглова база, обезпечаване на медицински екипи и други.
В региона на данъчната политика в средносрочен проект се планува опазване на главните цели, свързани с възстановяване на събираемостта на приходите, справяне със сенчестата стопанска система и понижаване на административната тежест и разноските за бизнеса и жителите. Запазват се ниските данъчни ставки за корпоративните налози и тези за налозите върху приходите на физическите лица, като значима причина за вложения, стопански напредък и претовареност.
Приоритетите на Бюджет 2021 са политиката по приходите, образованието, политиката в региона на опазването на здравето, обществената политика, пенсионната политика и политиката в региона на защитата.
Политика по приходите. АСБП за интервала 2021-2023 година планува нарастване на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2021 година на 650 лева, като размерът от 650 лева ще се резервира през 2022 и 2023 година.
През 2021 година ще бъде реализирано плануваното удвояване на средствата за хонорари на педагогическите експерти по отношение на 2017 година, като за задачата са разчетени 360,0 млн. лева за прехрана на дейностите по образование и образование на децата и учениците и нарастване на възнагражденията с 57,8 млн. лева за непедагогическия личен състав. За 2021 година са планувани целогодишно средства за обезпечаване на нарастването с 30 % от 01.08.2020 година на разноските за личен състав на системите на органи и администрации, които са натоварени с действия по преодоляване на пандемията и следствията от COVID- 19, в това число за чиновници на първа линия, които бяха включени в социално-икономическия пакет на държавното управление. Бюджет 2021 планува и нарастване с 10 % на средствата за заплати и хонорари на личния състав, нает по трудови и служебни правни отношения, в това число и на средствата за осигурителни вноски, за всички структури, които не попадат в обсега на пакета от социално-икономически ограничения на държавното управление. За 2021 година е разчетено нарастване на средствата за заплати и хонорари на личния състав за изборните длъжности и за заетите в системата на правосъдната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за образуване на възнагражденията.
Образование. През 2021-2023 година ще продължи реализирането на ограниченията, ориентирани към повишение привлекателността на учителската специалност и мотивацията на настоящите учители, като база за обезпечаване на обсега и качеството в предучилищното обучение за реализиране на по-високи просветителни резултати, използване на интегрирани политики за предварителна защита на отпадането от учебно заведение, с фокус върху децата и учениците от уязвимите групи и за сполучливо осъществяване на пазара на труда.
Политиката в региона на опазването на здравето е ориентирана към обезпечаване на качествено и дейно посрещане на здравните потребности на жителите, посредством възстановяване на достъпа, повишение на успеваемостта на системата и заслужено систематизиране на ресурсите по отношение на потребностите на популацията с главен фокус върху обезпечаването на съответна подготвеност на здравната система в изискванията на продължаваща епидемиологична конюнктура, породена от разпространяването на COVID-19 с оглед гарантиране даването на пациентите на нужната здравна грижа, като в същото време се защищити здравето на работещите.
Приоритетите в обществената политика са ориентирани главно към превъзмогване на социално-икономическите последствия от пандемията от COVID-19, свързани със опазване на заетостта, повишение на пригодността на работната мощ и понижаване на безработицата, изключително измежду младежите, както и възстановяване на адекватността и устойчивостта на системите за обществена протекция и обществено включване с фокус към най-уязвимите групи в обществото.
Пенсионната политика за интервала 2021-2023 година продължава да се усъвършенства, с цел да отговори на провокациите, пред които страната ни е изправена, като напъните са ориентирани към намиране на уравновесени и трайни решения, с които да се подсигурява, както адекватността и устойчивостта на пенсионната система с демографските и социално-икономическите характерности на страната, по този начин и с нуждата от стабилно повишаване на приходите от пенсии, съгласно темповете на стопански напредък.
В Бюджет 2021 са обезпечени спомагателни средства, както следва: 474,0 млн. лева за нарастване на размера на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст от 250 лева на 300 лева, считано от 1 януари 2021 г.; 94,0 млн. лева за нарастване на оптималния размер на получаваните една или повече пенсии от 1 200 лева на 1 440 лева, считано от 1 януари 2021 г.; 884,2 млн. лева за ограничения, свързани с осъвременяване и пресмятане на пенсиите, в това число за целогодишно погашение на увеличените от 1 юли 2020 година пенсии с 6,7 %, както и ново осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2021 година с 5 на сто; 318,0 млн. лева за погашение на добавки към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 година в това число.
Политиката в региона на защитата. Осигурени са средства за поддържане и развиване на националните отбранителни качества и качествата, свързани с груповата защита, в това число средства за осъществяване на утвърдените от Народното събрание капиталови планове за рационализация на Българската войска, а точно: придобиването на многофункционален модулен патрулен транспортен съд за Военноморски сили и съществена бойна техника за създаване на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада. Допълнително са планувани средства за създаване на интегрирана система и инфраструктура за асимилиране, употреба и обезпечаване на новия вид военен аероплан. За 2021 година разноските за защита, според класификацията на НАТО, възлизат на 1,69 на 100 от Брутният вътрешен продукт, което е с 0,05 % от Брутният вътрешен продукт повече от референтния % на разноските към Брутният вътрешен продукт по Националния проект за повишение на разноските за защита на 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт на Република България до 2024 година.
Бюджетни взаимоотношения с общините. В Бюджет 2021 са планувани еднократни прехвърляния за подкрепяне на общини с население под 30 000 поданици, които нямат достъп до общата изравнителна дотация, според механизма за нейното систематизиране през 2021 година Това са главно общини, при които е регистрирано понижение на приходите от налог върху недвижимите парцели с повече от 5 на 100 и на приходите от туристически налог с повече от 15 на 100 по данни от доклада за касово осъществяване на бюджетите им към деветмесечието на 2020 година по отношение на доклада им за същия интервал от миналата година.
Приоритет за страната остава и сполучливото асимилиране на средствата от европейските фондове и стратегии, посредством които да се реализира резистентен стопански напредък, по-висока претовареност, обществено включване, обществено, икономическо и териториално доближаване и създаване на конкурентоспособна и новаторска стопанска система.
Заделеният за България запас по самодейността на Европейския съюз REACT-EU е разпределен в пет от настоящите оперативните стратегии от програмен интервал 2014-2020 година, които разрешават финансиране на действия, в поддръжка на превъзмогването на последствията от рецесията, провокирана от пандемията от COVID-19, и подготовка за екологично, цифрово и стабилно възобновяване на стопанската система (REACT-EU). Друга мярка, която се планува да проработи, е Механизмът за възобновяване и резистентност (Recovery and Resilience Facility), който съставлява основна стратегия на Инструмента за възобновяване на Европейски Съюз. С него на страните членки ще се дават безплатна финансова поддръжка и заеми, с цел да се подкрепят обществените вложения и промени, планувани в техните проекти за възобновяване и резистентност, както и за намаляване на последствията за обществото, породени от актуалната рецесия с COVID-19.
Въз основа на допусканията и прогнозното чисто дългово финансиране през 2021 - 2023 година се чака в края на интервала държавният дълг да доближи до равнище от 38,9 милиарда лева, респективно съотношението на държавния дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт да нарасне от 25,6 % към края на 2021 година до 28,2 % в края на 2023 година. Предвижда се темпът на повишаване на консолидирания дълг на бранш „ Държавно ръководство " да продължи, номинално и по отношение на Брутният вътрешен продукт, в диапазона от 27,5 % от Брутният вътрешен продукт през 2021 година до 29,4 % от Брутният вътрешен продукт в края на 2023 година. Независимо от нарасналата стойност на относителния дял на консолидирания дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт, същите остават надалеч под оптимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския аршин за конвергенция от 60 %, което ще подсигурява опазване на нивото на държавна задлъжнялост на Република България измежду 28-те държави-членки на Европейски Съюз във връзка с ниска дългова тежест.
Към законопроекта за държавния бюджет за 2021 година се оферират и промени на индикаторите по държавния бюджет за 2020 година. С плана на Закона за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2020 година се планува, от една страна, понижение на неданъчните доходи по държавния бюджет в чист размер на 895,0 млн. лева, и от друга, нарастване на разноските по държавния бюджет в размер на 840,7 млн. лева, с което бюджетното салдо по държавния бюджет за годината се планува да бъде негативно в размер на 5 187,2 млн. лева (4,4 % от прогнозния БВП). Изготвените планове за главните параметри по консолидираната фискална стратегия плануват бюджетното салдо да бъде негативно в размер на 5 249,5 млн. лева или 4,4 на 100 от прогнозния Брутният вътрешен продукт.
Следва да бъде регистрирано, че ограниченията, свързани с пандемията от COVID-19 за сметка на националния бюджет и на пренасочен запас от Оперативните стратегии на Европейски Съюз, в годишен проект са в размер на към 2,4 % от прогнозния Брутният вътрешен продукт. Тези разноски и загуба на доходи са директно разследване на изключителните условия, при които се извършва бюджетът през актуалната година. Елиминирайки въздействието на ограниченията, свързани с пандемията от COVID-19, дефицитът по консолидираната фискална стратегия за 2020 година възлиза на 2 % от прогнозния Брутният вътрешен продукт.
Актуализираната бюджетна прогноза за интервала 2021-2023 година включва средносрочните стопански вероятности и съществени допускания, фискалните цели и цели на държавното управление.
Разчетите в АСБП за интервала 2021-2023 година отразяват трендовете в есенната макроикономическа прогноза за развиването на националната стопанска система и оценките за резултата от разходните дискреционни ограничения, в това число и от краткотрайните ограничения в изискванията на изключителни условия.
Приходите за интервала 2021-2023 година, изразени като % от Брутният вътрешен продукт, са в диапазона от 38,3 % до 37,6 %, а в номинален размер те се усилват, като от 47 645,2 млн. лева за 2021 година се чака да доближат 52 423,8 млн. лева през 2023 година. Разходите, изразени като % от Брутният вътрешен продукт, са в диапазона от 42,2 % до 39,6 % и имат главен консолидационен принос за реализиране на задачите за бюджетното салдо.
В номинален размер разноските се усилват, като от 52 532,2 млн. лева за 2021 година се чака да доближат 54 963,8 млн. лева през 2023 година. В главните индикатори се следи наклонност на номинално нарастване както на приходите, по този начин и на разноските, при изискване че се изключат разноските през 2020 и 2021 година, свързани с превъзмогване на отрицателните резултати от пандемията. Независимо че параметрите на разходната част на бюджета за 2020 и 2021 година надвишават 40 %-то предписание по член 28, алинея 1 от ЗПФ, то след елиминиране на резултата от краткотрайните разноски за COVID-19 ограничения, те са в границите на ограничаването.
Дефицитът по КФП (на касова основа) демонстрира наклонност на понижаване от 4,4% от Брутният вътрешен продукт през 2020 година (ревизирана оценка) до 1,8% от Брутният вътрешен продукт през 2023 година Ако от обсега на бюджетното салдо се изключи резултатът от краткотрайните COVID-19 ограничения, планувани за 2020 и 2021 година, дефицитът се задържа в границите на ограничаването на националните фискални правила, като варира сред 1,5 и 2 % от Брутният вътрешен продукт в обсъждания интервал.
Предвижда се консолидация на недостига на бранш „ Държавно ръководство ” (на начислена основа) към края на интервала, като надлежно негативното салдо по бюджета за 2020 година последователно да намалее в интервала 2021-2023 година През 2020 година се чака бюджетното салдо да бъде негативно в размер на 5,2 % от Брутният вътрешен продукт. В средносрочен проект се чака недостиг в размер надлежно на 5 % от Брутният вътрешен продукт за 2021 година, 1,9 % за 2022 година и 2,3 % от Брутният вътрешен продукт за 2023 година. При отчитане на въздействието на краткотрайните приходни и разходни ограничения, свързани с попречване разпространяването на COVID-19 в страната и ограничение последствията от рецесията, дефицитът на бранш „ Държавно ръководство " за идната година се чака да бъде в размер на 2,5 %. През идващите две години резултат върху салдото оказва и придобиването на бойна техника за създаване на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада и придобиването на нов вид военен аероплан, като при елиминиране на тези еднократни разноски, дефицитът на начислена основа спада надлежно до 1,8 % и 1,3 % от Брутният вътрешен продукт за 2022 година и 2023 година.
При изискване че през 2021 година обстановката с пандемията от COVID-19 се утежни доста, което да докара до нужда от изключително обезпечаване на запаси, свързани с лекуването на заболелите български жители, се планува да бъдат заделени за буфер средства в размер на 5 на 100 от разноските и предоставените прехвърляния на част от първостепенните разпоредители с бюджет, както и от дотациите и финансовите прехвърляния от централния бюджет. Това се прави за обезпечаване на запас за форсмажорно осъществяване на разноски, свързани със закупуване на лекарствени артикули, инсталация, защитни средства, дезинфектанти, създаване на спомагателна леглова база, обезпечаване на медицински екипи и други.
В региона на данъчната политика в средносрочен проект се планува опазване на главните цели, свързани с възстановяване на събираемостта на приходите, справяне със сенчестата стопанска система и понижаване на административната тежест и разноските за бизнеса и жителите. Запазват се ниските данъчни ставки за корпоративните налози и тези за налозите върху приходите на физическите лица, като значима причина за вложения, стопански напредък и претовареност.
Приоритетите на Бюджет 2021 са политиката по приходите, образованието, политиката в региона на опазването на здравето, обществената политика, пенсионната политика и политиката в региона на защитата.
Политика по приходите. АСБП за интервала 2021-2023 година планува нарастване на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2021 година на 650 лева, като размерът от 650 лева ще се резервира през 2022 и 2023 година.
През 2021 година ще бъде реализирано плануваното удвояване на средствата за хонорари на педагогическите експерти по отношение на 2017 година, като за задачата са разчетени 360,0 млн. лева за прехрана на дейностите по образование и образование на децата и учениците и нарастване на възнагражденията с 57,8 млн. лева за непедагогическия личен състав. За 2021 година са планувани целогодишно средства за обезпечаване на нарастването с 30 % от 01.08.2020 година на разноските за личен състав на системите на органи и администрации, които са натоварени с действия по преодоляване на пандемията и следствията от COVID- 19, в това число за чиновници на първа линия, които бяха включени в социално-икономическия пакет на държавното управление. Бюджет 2021 планува и нарастване с 10 % на средствата за заплати и хонорари на личния състав, нает по трудови и служебни правни отношения, в това число и на средствата за осигурителни вноски, за всички структури, които не попадат в обсега на пакета от социално-икономически ограничения на държавното управление. За 2021 година е разчетено нарастване на средствата за заплати и хонорари на личния състав за изборните длъжности и за заетите в системата на правосъдната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за образуване на възнагражденията.
Образование. През 2021-2023 година ще продължи реализирането на ограниченията, ориентирани към повишение привлекателността на учителската специалност и мотивацията на настоящите учители, като база за обезпечаване на обсега и качеството в предучилищното обучение за реализиране на по-високи просветителни резултати, използване на интегрирани политики за предварителна защита на отпадането от учебно заведение, с фокус върху децата и учениците от уязвимите групи и за сполучливо осъществяване на пазара на труда.
Политиката в региона на опазването на здравето е ориентирана към обезпечаване на качествено и дейно посрещане на здравните потребности на жителите, посредством възстановяване на достъпа, повишение на успеваемостта на системата и заслужено систематизиране на ресурсите по отношение на потребностите на популацията с главен фокус върху обезпечаването на съответна подготвеност на здравната система в изискванията на продължаваща епидемиологична конюнктура, породена от разпространяването на COVID-19 с оглед гарантиране даването на пациентите на нужната здравна грижа, като в същото време се защищити здравето на работещите.
Приоритетите в обществената политика са ориентирани главно към превъзмогване на социално-икономическите последствия от пандемията от COVID-19, свързани със опазване на заетостта, повишение на пригодността на работната мощ и понижаване на безработицата, изключително измежду младежите, както и възстановяване на адекватността и устойчивостта на системите за обществена протекция и обществено включване с фокус към най-уязвимите групи в обществото.
Пенсионната политика за интервала 2021-2023 година продължава да се усъвършенства, с цел да отговори на провокациите, пред които страната ни е изправена, като напъните са ориентирани към намиране на уравновесени и трайни решения, с които да се подсигурява, както адекватността и устойчивостта на пенсионната система с демографските и социално-икономическите характерности на страната, по този начин и с нуждата от стабилно повишаване на приходите от пенсии, съгласно темповете на стопански напредък.
В Бюджет 2021 са обезпечени спомагателни средства, както следва: 474,0 млн. лева за нарастване на размера на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст от 250 лева на 300 лева, считано от 1 януари 2021 г.; 94,0 млн. лева за нарастване на оптималния размер на получаваните една или повече пенсии от 1 200 лева на 1 440 лева, считано от 1 януари 2021 г.; 884,2 млн. лева за ограничения, свързани с осъвременяване и пресмятане на пенсиите, в това число за целогодишно погашение на увеличените от 1 юли 2020 година пенсии с 6,7 %, както и ново осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2021 година с 5 на сто; 318,0 млн. лева за погашение на добавки към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 година в това число.
Политиката в региона на защитата. Осигурени са средства за поддържане и развиване на националните отбранителни качества и качествата, свързани с груповата защита, в това число средства за осъществяване на утвърдените от Народното събрание капиталови планове за рационализация на Българската войска, а точно: придобиването на многофункционален модулен патрулен транспортен съд за Военноморски сили и съществена бойна техника за създаване на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада. Допълнително са планувани средства за създаване на интегрирана система и инфраструктура за асимилиране, употреба и обезпечаване на новия вид военен аероплан. За 2021 година разноските за защита, според класификацията на НАТО, възлизат на 1,69 на 100 от Брутният вътрешен продукт, което е с 0,05 % от Брутният вътрешен продукт повече от референтния % на разноските към Брутният вътрешен продукт по Националния проект за повишение на разноските за защита на 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт на Република България до 2024 година.
Бюджетни взаимоотношения с общините. В Бюджет 2021 са планувани еднократни прехвърляния за подкрепяне на общини с население под 30 000 поданици, които нямат достъп до общата изравнителна дотация, според механизма за нейното систематизиране през 2021 година Това са главно общини, при които е регистрирано понижение на приходите от налог върху недвижимите парцели с повече от 5 на 100 и на приходите от туристически налог с повече от 15 на 100 по данни от доклада за касово осъществяване на бюджетите им към деветмесечието на 2020 година по отношение на доклада им за същия интервал от миналата година.
Приоритет за страната остава и сполучливото асимилиране на средствата от европейските фондове и стратегии, посредством които да се реализира резистентен стопански напредък, по-висока претовареност, обществено включване, обществено, икономическо и териториално доближаване и създаване на конкурентоспособна и новаторска стопанска система.
Заделеният за България запас по самодейността на Европейския съюз REACT-EU е разпределен в пет от настоящите оперативните стратегии от програмен интервал 2014-2020 година, които разрешават финансиране на действия, в поддръжка на превъзмогването на последствията от рецесията, провокирана от пандемията от COVID-19, и подготовка за екологично, цифрово и стабилно възобновяване на стопанската система (REACT-EU). Друга мярка, която се планува да проработи, е Механизмът за възобновяване и резистентност (Recovery and Resilience Facility), който съставлява основна стратегия на Инструмента за възобновяване на Европейски Съюз. С него на страните членки ще се дават безплатна финансова поддръжка и заеми, с цел да се подкрепят обществените вложения и промени, планувани в техните проекти за възобновяване и резистентност, както и за намаляване на последствията за обществото, породени от актуалната рецесия с COVID-19.
Въз основа на допусканията и прогнозното чисто дългово финансиране през 2021 - 2023 година се чака в края на интервала държавният дълг да доближи до равнище от 38,9 милиарда лева, респективно съотношението на държавния дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт да нарасне от 25,6 % към края на 2021 година до 28,2 % в края на 2023 година. Предвижда се темпът на повишаване на консолидирания дълг на бранш „ Държавно ръководство " да продължи, номинално и по отношение на Брутният вътрешен продукт, в диапазона от 27,5 % от Брутният вътрешен продукт през 2021 година до 29,4 % от Брутният вътрешен продукт в края на 2023 година. Независимо от нарасналата стойност на относителния дял на консолидирания дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт, същите остават надалеч под оптимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския аршин за конвергенция от 60 %, което ще подсигурява опазване на нивото на държавна задлъжнялост на Република България измежду 28-те държави-членки на Европейски Съюз във връзка с ниска дългова тежест.
Към законопроекта за държавния бюджет за 2021 година се оферират и промени на индикаторите по държавния бюджет за 2020 година. С плана на Закона за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2020 година се планува, от една страна, понижение на неданъчните доходи по държавния бюджет в чист размер на 895,0 млн. лева, и от друга, нарастване на разноските по държавния бюджет в размер на 840,7 млн. лева, с което бюджетното салдо по държавния бюджет за годината се планува да бъде негативно в размер на 5 187,2 млн. лева (4,4 % от прогнозния БВП). Изготвените планове за главните параметри по консолидираната фискална стратегия плануват бюджетното салдо да бъде негативно в размер на 5 249,5 млн. лева или 4,4 на 100 от прогнозния Брутният вътрешен продукт.
Следва да бъде регистрирано, че ограниченията, свързани с пандемията от COVID-19 за сметка на националния бюджет и на пренасочен запас от Оперативните стратегии на Европейски Съюз, в годишен проект са в размер на към 2,4 % от прогнозния Брутният вътрешен продукт. Тези разноски и загуба на доходи са директно разследване на изключителните условия, при които се извършва бюджетът през актуалната година. Елиминирайки въздействието на ограниченията, свързани с пандемията от COVID-19, дефицитът по консолидираната фискална стратегия за 2020 година възлиза на 2 % от прогнозния Брутният вътрешен продукт.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ