Източна Европа не иска ЕС да си поставя по-високи климатични цели
Министърът на околната среда и водите Нено Димов
© Георги Кожухаров Още по тематиката
Нобелът за стопанска система отива при учени, изследвали климата и тласъците за нововъведения
от Дневник,8 окт 2018
Средната температура в 11 български града се е покачила с над 1 градус от 2000 година насам
Международно журналистическо изследване изследва резултатите от повишението на температурите в 558 града в Европа
24 сеп 2018
Една от най-старите бири в света е застрашена от климатичните промени
от Дневник,16 сеп 2018
Калифорния ще употребява единствено чиста сила от 2045 година
Това е вторият щат, който приема подобен закон и се опълчва на климатичните политики на новата администрация
12 сеп 2018 Девет източноевропейски страни се опълчиха на едностранното покачване на задачите на Европейски Съюз за понижаване на излъчванията от парникови газове към 2030 година
Това стана по време на съвещанието на министрите на екологията в Люксембург, на което се обсъждаше тактиката на 28-те преди идната в края на годината в Полша 24-та среща на страните подписали конвенцията на Организация на обединените нации за климатичните промени (от 1992 г.). Целта на срещата в Катовице преди всичко е да се откри действaщ механизъм за използването на Споразумението от Париж, чиято задача е да ограничи повишаването на световните температури с не повече от 1.5 градуса до края на века.
Според 14 страни членки и Европейската комисия, Европейски Съюз би трябвало занапред да съобщи, че ще реализира към 2030 година понижение на излъчванията на парникови газови от 45%, вместо контрактуваните към този момент 40%. С това, съгласно тях, Европейски Съюз ще затвърди водачеството си и ще даде образец на другите страни, които към момента нямат заложени цели. Подобна смяна беше препоръчана от австрийското председателство на Съвета на Европейски Съюз, само че до публицистичното привършване на броя, текстът на заключенията на министрите не беше гласуван.
Лидер на съпротивата беше Полша, която е скептична към цялата климатична политика на Европейски Съюз, защото нейната енергетика е съвсем напълно подвластна от въглищните централи. Според Варшава в случай че Европейски Съюз одобри по-високи цели, това може да докара до отвод на доста страни да се подпишат под документа за осъществяване на задачите от Париж. Полша също така счита, че преди да се одобряват нови цели, страните членки би трябвало да създадат обзор на до момента постигнатото и при решение за нова политика, тя би трябвало да регистрира резултата върху благосъстоянието на жителите.
Подобна беше и позицията на България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Словакия, Хърватия, Естония и Лaтвия, като министърът на екологията Нено Димов съобщи, че страната е " изрично срещу прибавяне на текстове за повишение на упоритостите ". Единствено Литва и Словения останаха отвън източния блок и неговите явно съгласувани позиции.
Дискусията се организира откакто в понеделник Международния панел за климатичните промени (IPCC) разгласява отчет, чиито главен извод е, че с цел да се ограничи растежа на световните температури до 1.5 градуса, то към 2050 година светът би трябвало да е достигнал нулеви излъчвания на въглероден двуокис, а към 2030 г.емисиите би трябвало да се свият с 45% по отношение на равнището им от 2010 година Това е много повече от досегашните прогнози, защото съгласно IPCC в случай че не се промени актуалната политика, то до края на столетието световните температури ще набъбнат с 3 градуса по отношение на равнището им от прединдустриаланата ера.
Именно на този отчет се позоваха министрите от множеството западноевропейски страни в Европейски Съюз. " Всички ние би трябвало да създадем повече ", сподели финландския министър на екологията. Гръцкият му сътрудник пък уточни пожарите, които тази година обгърнаха страната, както и възходящия поток имигранти, като образци за нуждата от по-агресивна политика против климатичните промени.
Днес апелативният съд в Хага удостовери решението на по-долна инстанция, което задължи холандското държавно управление, " поради обсега и сериозността на климатичните промени ", да понижи излъчванията на парникови газове в страната с 25% до 2020 година, вместо заложените 17%. В момента деятели се пробва да заведат сходни каузи в Норвегия, Нова Зеландия, Англия и Уганда.
© Георги Кожухаров Още по тематиката
Нобелът за стопанска система отива при учени, изследвали климата и тласъците за нововъведения
от Дневник,8 окт 2018
Средната температура в 11 български града се е покачила с над 1 градус от 2000 година насам
Международно журналистическо изследване изследва резултатите от повишението на температурите в 558 града в Европа
24 сеп 2018
Една от най-старите бири в света е застрашена от климатичните промени
от Дневник,16 сеп 2018
Калифорния ще употребява единствено чиста сила от 2045 година
Това е вторият щат, който приема подобен закон и се опълчва на климатичните политики на новата администрация
12 сеп 2018 Девет източноевропейски страни се опълчиха на едностранното покачване на задачите на Европейски Съюз за понижаване на излъчванията от парникови газове към 2030 година
Това стана по време на съвещанието на министрите на екологията в Люксембург, на което се обсъждаше тактиката на 28-те преди идната в края на годината в Полша 24-та среща на страните подписали конвенцията на Организация на обединените нации за климатичните промени (от 1992 г.). Целта на срещата в Катовице преди всичко е да се откри действaщ механизъм за използването на Споразумението от Париж, чиято задача е да ограничи повишаването на световните температури с не повече от 1.5 градуса до края на века.
Според 14 страни членки и Европейската комисия, Европейски Съюз би трябвало занапред да съобщи, че ще реализира към 2030 година понижение на излъчванията на парникови газови от 45%, вместо контрактуваните към този момент 40%. С това, съгласно тях, Европейски Съюз ще затвърди водачеството си и ще даде образец на другите страни, които към момента нямат заложени цели. Подобна смяна беше препоръчана от австрийското председателство на Съвета на Европейски Съюз, само че до публицистичното привършване на броя, текстът на заключенията на министрите не беше гласуван.
Лидер на съпротивата беше Полша, която е скептична към цялата климатична политика на Европейски Съюз, защото нейната енергетика е съвсем напълно подвластна от въглищните централи. Според Варшава в случай че Европейски Съюз одобри по-високи цели, това може да докара до отвод на доста страни да се подпишат под документа за осъществяване на задачите от Париж. Полша също така счита, че преди да се одобряват нови цели, страните членки би трябвало да създадат обзор на до момента постигнатото и при решение за нова политика, тя би трябвало да регистрира резултата върху благосъстоянието на жителите.
Подобна беше и позицията на България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Словакия, Хърватия, Естония и Лaтвия, като министърът на екологията Нено Димов съобщи, че страната е " изрично срещу прибавяне на текстове за повишение на упоритостите ". Единствено Литва и Словения останаха отвън източния блок и неговите явно съгласувани позиции.
Дискусията се организира откакто в понеделник Международния панел за климатичните промени (IPCC) разгласява отчет, чиито главен извод е, че с цел да се ограничи растежа на световните температури до 1.5 градуса, то към 2050 година светът би трябвало да е достигнал нулеви излъчвания на въглероден двуокис, а към 2030 г.емисиите би трябвало да се свият с 45% по отношение на равнището им от 2010 година Това е много повече от досегашните прогнози, защото съгласно IPCC в случай че не се промени актуалната политика, то до края на столетието световните температури ще набъбнат с 3 градуса по отношение на равнището им от прединдустриаланата ера.
Именно на този отчет се позоваха министрите от множеството западноевропейски страни в Европейски Съюз. " Всички ние би трябвало да създадем повече ", сподели финландския министър на екологията. Гръцкият му сътрудник пък уточни пожарите, които тази година обгърнаха страната, както и възходящия поток имигранти, като образци за нуждата от по-агресивна политика против климатичните промени.
Днес апелативният съд в Хага удостовери решението на по-долна инстанция, което задължи холандското държавно управление, " поради обсега и сериозността на климатичните промени ", да понижи излъчванията на парникови газове в страната с 25% до 2020 година, вместо заложените 17%. В момента деятели се пробва да заведат сходни каузи в Норвегия, Нова Зеландия, Англия и Уганда.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ