Министърът на образованието и науката акад. Николай Денков и проф.

...
Министърът на образованието и науката акад. Николай Денков и проф.
Коментари Харесай

Николай Денков: Плагиатството в науката рязко ще пресечем заедно с ректорите

Министърът на образованието и науката акад. Николай Денков и проф. дпн Галя Христозова, ректор на БСУ, дават отговор на въпроси на Илиана Беновска на конференция след съвещание на Съвета на ректорите, излъчена непосредствено във  и в  пита-Радио К2 и  по Радио К2 на 93.9MHz на 22.02.2022.

Илиана Беновска: Здравейте, Беновска, ютюб телевизия и Радио К2! Госпожи и господа ректори, желая да ви попитам и по втория въпрос, който през днешния ден беше оповестен от МОН. Усъвършенстване, ще се изразя разговорно, на качествата, на оценката, преценката, атестацията на преподавателския и университетския състав. В това число ми направи усещане, учен Денков, „ битката с корупцията “ във вашата област. Вие казвате, че плагиатството на всички равнища, освен на равнище отбрана на научни степени, би трябвало да се препятства. Колко трагичен би бил един подобен обзор, едно рационализиране и това ще докара ли до възкръсване, бих споделила, на просветителната система? Някак младите са по-динамични, а духът във ВУЗ-овете, споделям го и като някогашен учител, остава години обратно!

Николай Денков: Това са два свързани, само че въпреки всичко разнообразни казуса. Това, което обсъждахме през днешния ден, е, че системата за атестиране на преподавателите би трябвало да се промени, тъй като освен в България, само че и в другите страни съществува подобен феномен – като доближи до несъмнено равнище учител да губи тласък и мотивация да се развива. Общо взето в положителните университети съществува система, при която атестацията попречва това. Ако вие не се развивате и не показвате резултати, в някои случаи всяка година, в други случаи на 3 или на 5 години, вие просто си отивате от висшето учебно заведение. В България сега такава система не работи. Ние имаме система за атестиране, само че тя е делегирана на факултетите. Съответните факултети вършат разпоредбите по този начин, че на практика всички получават доста високи оценки. Затова обсъждахме кой да е методът. Доста съответна концепция обсъждахме през днешния ден и предложих на сътрудниците, която свързва системата за атестиране с минималните условия за заемане на съответната позиция. Така че да се ревизира на всеки 3 или 5 години дали индивидът продължава да работи, дали се развива, дали прави нови курсове, дали разгласява публикации, дали докторантите му пазят. Това е различен проблем, който видяхме. Много докторанти зачисляваме, само че доста дребна част от тях пазят. Така че системата за атестиране, ние тук нямаме разлики, мисля, че би трябвало да бъде усъвършенствана. Тя би трябвало да бъде съществено засилена и един от резултатите е този, който Вие казвате. Младите преподаватели ще получат тласък да се развиват. Ако някой от по-възрастните към този момент е изгубил този тласък, може да си търси друго място за реализация, в стопанска компания, освобождавайки място за хора, които са амбициозни и имат данни да се развиват непрестанно съгласно условията за съответната научна област. Тук се включва и образованието, и научната част.

Колкото до плагиатството, аз не съм употребявал тези думи, които казвате. Това, което съм казвал, цитирал съм едно изследване при което самостоятелен екип от специалисти преди към 10-15 години беше ревизирал публикациите за няколко страни и това беше първият стадий, когато се появиха тези компютърни стратегии, които съпоставят текстове. И беше посочил, че България е преди всичко след страните, които бяха тествани с един доста сериозен %, някъде сред 10% и 15% от тестваните публикации. Това е извънредно обезпокоително. Това демонстрира, че ние имаме доста хора в системата, едно от обясненията е, че когато са оповестени тези публикации или дисертации, никой не е очаквал, че могат да бъдат проверявани. В същото време би трябвало да се подходи още веднъж рационално, деликатно. Не всяко прекопирване на текст е плагиатство. Има си с специфичност, когато става дума за научни изявления. За благополучие аз познавам тази тематика сносно. Това, което предлагам и считам, че тук няма разнобой с колегията, е ние да създадем двустепенна система за инспекция, както е в развитите страни. СУ апропо към този момент го е направил. Това би трябвало да се заложи в закони, тъй че всички висши учебни заведения и научни организации да имат такава система. И националната комисия да остане единствено като апелативен орган. Но това ще даде опция да се ревизират всевъзможни изявления, а освен такива, които вземат участие в състезания, както е в този момент сега. Аз помня полемиката, тъй като бях един от хората, които натискаха това да се случи преди години, да има такава инспекция за плагиатство. Единствената причина да се заложи това условие да бъдат единствено от състезания беше опасението, че националната комисия ще бъде „ удавена “ от съвещания и няма да може да се оправи. Ето, тя се оправя на относително обичайно равнище, само че за сметка на това, че други изявления, такива, които не са взели участие в състезания, могат да бъдат явно плагиатствани!

Илиана Беновска: И дипломните работи? И курсовите работи?

Николай Денков: По отношение на дипломните работи това е включено в тактиката за развиване на висшето обучение. Има такава точка, която изисква във всяко висше учебно заведение да има дисциплинираност, в която да се учи какво е академична нравственос, научна нравственос, плагиатство, когато можем да копираме, по какъв начин можем да удостоверим кой е създателят на съответния материал, било той откъс или картинка. Така че това ще бъде заложено в Закона за висшето обучение, като обвързване за всяко висше учебно заведение, по този начин, както е в Германия, Англия и доста други страни.

Между другото, да употребявам случая, също по този начин в тактиката по мое предложение е записано, че във всяка инженерна компетентност, във всяка компетентност по естествени науки, математика, информатика, би трябвало да се учи някоя от филантропичните специалности или обществените науки. Например философия. Така че всяка нечиста сделка, че аз, видите ли, оставям на назад във времето обществените и филантропичните науки, аз не ги одобрявам и съм подготвен да дам отговор за това. Също в тактиката е заложено, че във всяка дисциплинираност би трябвало да се учи приспособено, обновено за съответната компетентност дисциплинираност по предприемачество, нововъведения, отбрана на интелектуална благосъстоятелност, с цел да могат експертите, като излязат да имат по-широк взор и да знаят по какъв начин могат да се ползват знанията им. Също по този начин е записано, че би трябвало да има дисциплинираност, обвързвана с изкуствения разсъдък, тъй като развиването на изкуствения разсъдък ни прави от нещо екзотично, нещо мощно научно допреди 10 години в инструмент, който всеки един от нас ще среща неведнъж всеки ден и то в най-близко бъдеще. Така че концепцията е още веднъж студентите да имат по-широк мироглед. Всичко това е разказано в тактиката и както обсъждахме през днешния ден с ректорите ние ще минем точка по точка и там, където е нужна смяна на нормативната база, в идващите няколко месеца безусловно ние ще предложим промени в текстовете, които да бъдат показани от Министерски съвет на Народното събрание.

Галя Христозова: Аз съм ректор на частен университет, на Бургаския свободен университет и във връзка с атестирането и във връзка с атестирането, това, за което приказва министър Денков ние имаме много по-различна система, която е обвързвана с това, че всяка година, всеки учител според от своята публикационна интензивност, това, което е написал и разгласил през годината от плановете, по които е работил, получава друго заплащане за просветителната и научна степен лекар и за научната степен лекар на науките. Това работи доста мотивиращо и считам, че в това отношение бихме могли да споделим опит с сътрудниците, тъй като тази система за атестиране не е по факултети, тя е обща за целия университет с единни критерии, които са значими. Разбира се характерни има и по направлението, по което работят сътрудниците и в действителност стимулира преподавателите да бъдат дейни в разнообразни посоки, с цел да могат да имат и по-високи хонорари. Обикновено в частните университети преподавателите получават разнообразни хонорари, даже за университетските длъжности, съгласно свършената работа. Ние се устояваме единствено и само от студентски такси и тези студентски такси би трябвало да бъдат вярно разпределени.
Източник: novinata.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР