Любомир Дацов: Може да ни поканят в ERMII скоро, но ще бъде по-скоро политика
Министърът на финансите Владислав Горанов заяви през вчерашния ден, че се чака в края на април следващата година България да получи покана за влизане в чакалнята за еврозоната. Потърсихме за коментар макроикономиста Любомир Дацов. Той е зам.-министър на финансите в държавното управление на Национална движение „Симеон Втори" и сегашен член на Фискалния съвет към Народно събрание. Ето какво сподели Любомир Дацов особено за Actualno.com:
Г-н Дацов, по какъв начин оценявате възможностите на България следващата година през април да получи покана за влизане в чакалнята на еврозоната?
- Според мен зависи от упоритостите на държавното управление, само че в края на краищата и естествено и от хората, които ни правят оценка в Европейската комисия. Много мъчно е да се каже, откакто към този момент отмина интервалът, в който можеше да ни одобряват при остарялата Европейска комисия, е явно, че ще бъдем оценени при новия състав на Еврокомисията. Тъй като е мъчно да се каже каква тъкмо ще им бъде политиката, има доста незнайни и да се твърди едно или друго ще бъде единствено игра на думи. Освен това и в Европейската централна банка (ЕЦБ), която е по-важния състезател за влизане в Банковия съюз и присъединение на лв. във Валутно-курсовия механизъм II (ERMII), прочут като чакалнята за еврото, в сравнение с Европейска комисия, също ще има ново управление след Нова година. Макар че госпожа Лагард да е позната за нас в известна степен, може да се чакат избрани неща от нея, тъй като тя има изявени позиции в тази посока, аз мисля, че особено за България, това, че Лагард ще оглави ЕЦБ, е нещо позитивно. Споменахте, че финансовият министър Владислав Горанов е индикирал някаква дата за идната година…
Каза, че можем да получим покана в края на април.
- Това е прекомерно допустимо. Според мен ще бъде задоволително добра вест. Дотогава има задоволително време и всички неща, които сме поели като ангажимент в проекта, който беше утвърден за осъществяване на избрани промени в законодателството и в практиките, които се ползват в българския финансов бранш и в обществения бранш, уповавам се, че множеството от тези неща до тогава да са осъществени. Струва ми се, че и Европейска комисия, и ЕЦБ първо да промени фактически законодателството и да видят в действителност това законодателство по какъв начин се ползва.
Как оценявате това, че Европейският финансов регулатор (EIOPA) ни е дал позитивна оценка, макар проблемите в застрахователния бранш, които си стоят?
- Аз виждам, че това, преведено от брюкселски език, той споделя " отлично от една страна, вие имате огромен прогрес " и след това почва с " само че ", като има няколко неща, които са изброени. Общо взето те не са по-различни от тези, които са казвани преди този момент, че и казуса с " Гражданска отговорност ", и покритието при нея, и с по този начин наречените активи, които не се търгуват на тържища, по какъв начин те се правят оценка. Между другото, това не е толкоз проблем нито на банките, нито на небанковите финансови институции и застрахователните институции, тъй като липсва такава процедура в България. В множеството остарели страни членки статистиката има одобрени методологии и процедура, по които такива активи, които не се търгуват обществено и оценката им се получава единствено въз основата на частни оценители. Мисля, че не сме единствено ние, които имаме подобен проблем, това е тясно експертен въпрос, въпрос на трупане на информация и изисква време. Вече обективността на системите за ръководство и оценка на риска на вложенията, това са към този момент съществени въпроси.
От друга страна не мисля, че би трябвало огромните компании, след толкоз години и в случай, че множеството от тях са в действителност благосъстоятелност на западни вложители и на западни компании, да имат проблеми със системите на ръководство и оценка на риска на вложенията. Фактът, че такова нещо се следи, си е вътрешен проблем. Друг е въпросът, че това нещо изисква освен законодателни промени, доста от тези неща са въпрос на вътрешни правила, на потенциал на тези компании и би трябвало да бъдат осъществени от тях. Но това също изисква време да бъде оценено и да бъде признато. От друга страна може да се окаже, че този период не е толкоз дълъг.
Фактически от нас се изисква да осъществим едно от шестте условия – по-голяма резистентност на небанковия бранш, нали по този начин?
- По принцип да, в случай че щете, предвидимост.
Да, тъкмо предвидимост е думата.
- Това, което се случва във финансовия бранш, в случай че би трябвало да го разбираем с други думи, да има убеденост, че той добре се ръководи, да има убеденост, че не се лъже и че нещата са такива, каквито се заявяват в формалните данни, т.е. тук има и чисто статистически и счетоводен аспект на нещата, че има потенциал всичко това да бъде оценено по европейски правила и с други думи би трябвало да има доверие в бранша. Или като отидеш и попаднеш в една конюнктура по-международна с хора от бранша, да не те гледат, нагледно казано, като бяла гарга.
Достатъчно доверие ли има в нашия банков бранш след стрес тестванията на банките от това лято? Само две от банките на процедура имат финансов дефицит.
- Вижте, да оставим това. Ние по принцип имаме добре контролиран и добре ръководен банков бранш. Естествено, че може повече, само че нашите банки не са по-лоши от западните банки. Да оставим това, че ние се движим много бързо напред. Нашата банкова система по традиция се пробва да бъде съвременна. Не знам какъв брой е добре това, тъй като при банките нормално консервативността е добавена стойност, както се споделя. В банкирането от много време когато си закостенял, моят опит демонстрира, че това е добре.
Казахте, че кандидатурата на Кристин Лагард е добра вест за нас. Но по какъв начин би ни се отразил разнобоя в ЕЦБ във връзка с новите ограничения за поддръжка, като изкупуване на задълженията да вземем за пример?
- Познаваме Лагард от Международния валутен фонд (МВФ) и тезите, които е застъпвала като шеф там или като финансов министър във Франция. Каква ще бъде в ЕЦБ - не значи, че ще поддържа същата политика, тъй като към този момент просто като неин началник ще има други задължения. Известно за Лагард е, че тя отразява мнението и се управлява доста мощно от позицията на специалистите в самата институция, която управлява. Много незнайни има към момента, само че това, че се доверява мощно на екипите от експерти в самата институция, е ясно. Тя не е склонна толкоз да политизира. Всъщност някои са удовлетворени от това нейно държание, други я подлагат на критика, като споделят, че тя няма лични хрумвания и се доверява на концепциите на администрацията си. Но съгласно мен всеки един началник в такава институция, която е мощно експертна, като ЕЦБ, МВФ или Европейска комисия, въпреки че те вършат доста политика, въпреки всичко, когато поставяш еспертното начало и слушаш хората вътре в институцията, си задоволително сполучлив и нещата се получават.
Оттук-нататък не бих се заел да кажа какъв брой е огромно доверието на специалистите в ЕЦБ в България, защото по-скоро до момента това доверие не беше чак толкоз високо. От една страна Лагард смяташе до момента, че повече страни би трябвало да се причислят към еврото, че би трябвало да бъде даден късмет на страните членки като България. Но в този момент пък следва по-твърдо вътрешната политика на институцията, не знам дали това би било позитивно. Спекулираме сега, тъй като това са доста незнайни. Ще забележим след няколко месеца каква посока ще вземе тя, само че знаете ли, множеството от тези неща са политически решения. Не зная до каква степен финансовият министър се е изразил решително и се е заел с този период за април месец, само че нормално е признато, че когато финансовите министри бъдат подкрепени от шефа на ЕЦБ се ангажират с някакви периоди, това се случва. Те би трябвало да имат политическите сондажи и политическата поддръжка, с цел да се случи такова нещо. Факт е, че до момента нямаше такива уверения. Тук-таме някой подмяташе, в това число и министър-председателя, и финансовия министър, само че постоянно с добавката вероятно или уклончиво. Сега обаче звучи по-твърдо. Надявам се в този момент, нищо че закъсняваме и излизаме от много периоди, които бяха като очакване и обещания от ръководещите, това да се случи.
Дали е допустимо някоя от страните членки на еврозоната, в това число и Дания, да ни препънат, дотолкоз, доколкото ни е належащо единодушието на всяка една от тях за влизане в чакалнята?
- Аз по тази причина споделям, че е политическо решение. Политическото решение значи това, че в действителност страните членки по принцип могат да преодолеят всяко едно решение на ЕЦБ и Европейска комисия, доколкото това е органът, който взима крайните решения. Първо, Съветът на финансовите министри, по-късно и Европейският съвет. Така че всичко е въпрос на политическа договорка, на убеденост, че нещата би трябвало да се случат. Мисля, че няма, колкото незнайни да има и с новата Европейска комисия, и с нов мениджмънт на Европейската централна банка, най-малко в интернационален проект нещо да ни препъне. Казвам това за интернационалния проект, тъй като когато направихме първия опит за присъединение към ERMII през 2008 година, да вземем за пример една от главните аргументи, която ни препъна, беше войната и политиката на ЕЦБ с закрепените курсове на китайците. И в действителност колкото и да е надалеч това нещо, защото България беше с закрепен курс поради валутния ръб, даде отражение. Тъй като ЕЦБ тогава твърдеше, че това не е устойчива обстановка, тя го придвижи върху нас. Друг е въпросът, че времето сподели, че това е било политическа нечиста сделка и в действителност валутният ръб и закрепените курсове, в случай че структурата е добре направена, отлично си правят работата.
Интервю на Спасиана Кирилова
Г-н Дацов, по какъв начин оценявате възможностите на България следващата година през април да получи покана за влизане в чакалнята на еврозоната?
- Според мен зависи от упоритостите на държавното управление, само че в края на краищата и естествено и от хората, които ни правят оценка в Европейската комисия. Много мъчно е да се каже, откакто към този момент отмина интервалът, в който можеше да ни одобряват при остарялата Европейска комисия, е явно, че ще бъдем оценени при новия състав на Еврокомисията. Тъй като е мъчно да се каже каква тъкмо ще им бъде политиката, има доста незнайни и да се твърди едно или друго ще бъде единствено игра на думи. Освен това и в Европейската централна банка (ЕЦБ), която е по-важния състезател за влизане в Банковия съюз и присъединение на лв. във Валутно-курсовия механизъм II (ERMII), прочут като чакалнята за еврото, в сравнение с Европейска комисия, също ще има ново управление след Нова година. Макар че госпожа Лагард да е позната за нас в известна степен, може да се чакат избрани неща от нея, тъй като тя има изявени позиции в тази посока, аз мисля, че особено за България, това, че Лагард ще оглави ЕЦБ, е нещо позитивно. Споменахте, че финансовият министър Владислав Горанов е индикирал някаква дата за идната година…
Каза, че можем да получим покана в края на април.
- Това е прекомерно допустимо. Според мен ще бъде задоволително добра вест. Дотогава има задоволително време и всички неща, които сме поели като ангажимент в проекта, който беше утвърден за осъществяване на избрани промени в законодателството и в практиките, които се ползват в българския финансов бранш и в обществения бранш, уповавам се, че множеството от тези неща до тогава да са осъществени. Струва ми се, че и Европейска комисия, и ЕЦБ първо да промени фактически законодателството и да видят в действителност това законодателство по какъв начин се ползва.
Как оценявате това, че Европейският финансов регулатор (EIOPA) ни е дал позитивна оценка, макар проблемите в застрахователния бранш, които си стоят?
- Аз виждам, че това, преведено от брюкселски език, той споделя " отлично от една страна, вие имате огромен прогрес " и след това почва с " само че ", като има няколко неща, които са изброени. Общо взето те не са по-различни от тези, които са казвани преди този момент, че и казуса с " Гражданска отговорност ", и покритието при нея, и с по този начин наречените активи, които не се търгуват на тържища, по какъв начин те се правят оценка. Между другото, това не е толкоз проблем нито на банките, нито на небанковите финансови институции и застрахователните институции, тъй като липсва такава процедура в България. В множеството остарели страни членки статистиката има одобрени методологии и процедура, по които такива активи, които не се търгуват обществено и оценката им се получава единствено въз основата на частни оценители. Мисля, че не сме единствено ние, които имаме подобен проблем, това е тясно експертен въпрос, въпрос на трупане на информация и изисква време. Вече обективността на системите за ръководство и оценка на риска на вложенията, това са към този момент съществени въпроси.
От друга страна не мисля, че би трябвало огромните компании, след толкоз години и в случай, че множеството от тях са в действителност благосъстоятелност на западни вложители и на западни компании, да имат проблеми със системите на ръководство и оценка на риска на вложенията. Фактът, че такова нещо се следи, си е вътрешен проблем. Друг е въпросът, че това нещо изисква освен законодателни промени, доста от тези неща са въпрос на вътрешни правила, на потенциал на тези компании и би трябвало да бъдат осъществени от тях. Но това също изисква време да бъде оценено и да бъде признато. От друга страна може да се окаже, че този период не е толкоз дълъг.
Фактически от нас се изисква да осъществим едно от шестте условия – по-голяма резистентност на небанковия бранш, нали по този начин?
- По принцип да, в случай че щете, предвидимост.
Да, тъкмо предвидимост е думата.
- Това, което се случва във финансовия бранш, в случай че би трябвало да го разбираем с други думи, да има убеденост, че той добре се ръководи, да има убеденост, че не се лъже и че нещата са такива, каквито се заявяват в формалните данни, т.е. тук има и чисто статистически и счетоводен аспект на нещата, че има потенциал всичко това да бъде оценено по европейски правила и с други думи би трябвало да има доверие в бранша. Или като отидеш и попаднеш в една конюнктура по-международна с хора от бранша, да не те гледат, нагледно казано, като бяла гарга.
Достатъчно доверие ли има в нашия банков бранш след стрес тестванията на банките от това лято? Само две от банките на процедура имат финансов дефицит.
- Вижте, да оставим това. Ние по принцип имаме добре контролиран и добре ръководен банков бранш. Естествено, че може повече, само че нашите банки не са по-лоши от западните банки. Да оставим това, че ние се движим много бързо напред. Нашата банкова система по традиция се пробва да бъде съвременна. Не знам какъв брой е добре това, тъй като при банките нормално консервативността е добавена стойност, както се споделя. В банкирането от много време когато си закостенял, моят опит демонстрира, че това е добре.
Казахте, че кандидатурата на Кристин Лагард е добра вест за нас. Но по какъв начин би ни се отразил разнобоя в ЕЦБ във връзка с новите ограничения за поддръжка, като изкупуване на задълженията да вземем за пример?
- Познаваме Лагард от Международния валутен фонд (МВФ) и тезите, които е застъпвала като шеф там или като финансов министър във Франция. Каква ще бъде в ЕЦБ - не значи, че ще поддържа същата политика, тъй като към този момент просто като неин началник ще има други задължения. Известно за Лагард е, че тя отразява мнението и се управлява доста мощно от позицията на специалистите в самата институция, която управлява. Много незнайни има към момента, само че това, че се доверява мощно на екипите от експерти в самата институция, е ясно. Тя не е склонна толкоз да политизира. Всъщност някои са удовлетворени от това нейно държание, други я подлагат на критика, като споделят, че тя няма лични хрумвания и се доверява на концепциите на администрацията си. Но съгласно мен всеки един началник в такава институция, която е мощно експертна, като ЕЦБ, МВФ или Европейска комисия, въпреки че те вършат доста политика, въпреки всичко, когато поставяш еспертното начало и слушаш хората вътре в институцията, си задоволително сполучлив и нещата се получават.
Оттук-нататък не бих се заел да кажа какъв брой е огромно доверието на специалистите в ЕЦБ в България, защото по-скоро до момента това доверие не беше чак толкоз високо. От една страна Лагард смяташе до момента, че повече страни би трябвало да се причислят към еврото, че би трябвало да бъде даден късмет на страните членки като България. Но в този момент пък следва по-твърдо вътрешната политика на институцията, не знам дали това би било позитивно. Спекулираме сега, тъй като това са доста незнайни. Ще забележим след няколко месеца каква посока ще вземе тя, само че знаете ли, множеството от тези неща са политически решения. Не зная до каква степен финансовият министър се е изразил решително и се е заел с този период за април месец, само че нормално е признато, че когато финансовите министри бъдат подкрепени от шефа на ЕЦБ се ангажират с някакви периоди, това се случва. Те би трябвало да имат политическите сондажи и политическата поддръжка, с цел да се случи такова нещо. Факт е, че до момента нямаше такива уверения. Тук-таме някой подмяташе, в това число и министър-председателя, и финансовия министър, само че постоянно с добавката вероятно или уклончиво. Сега обаче звучи по-твърдо. Надявам се в този момент, нищо че закъсняваме и излизаме от много периоди, които бяха като очакване и обещания от ръководещите, това да се случи.
Дали е допустимо някоя от страните членки на еврозоната, в това число и Дания, да ни препънат, дотолкоз, доколкото ни е належащо единодушието на всяка една от тях за влизане в чакалнята?
- Аз по тази причина споделям, че е политическо решение. Политическото решение значи това, че в действителност страните членки по принцип могат да преодолеят всяко едно решение на ЕЦБ и Европейска комисия, доколкото това е органът, който взима крайните решения. Първо, Съветът на финансовите министри, по-късно и Европейският съвет. Така че всичко е въпрос на политическа договорка, на убеденост, че нещата би трябвало да се случат. Мисля, че няма, колкото незнайни да има и с новата Европейска комисия, и с нов мениджмънт на Европейската централна банка, най-малко в интернационален проект нещо да ни препъне. Казвам това за интернационалния проект, тъй като когато направихме първия опит за присъединение към ERMII през 2008 година, да вземем за пример една от главните аргументи, която ни препъна, беше войната и политиката на ЕЦБ с закрепените курсове на китайците. И в действителност колкото и да е надалеч това нещо, защото България беше с закрепен курс поради валутния ръб, даде отражение. Тъй като ЕЦБ тогава твърдеше, че това не е устойчива обстановка, тя го придвижи върху нас. Друг е въпросът, че времето сподели, че това е било политическа нечиста сделка и в действителност валутният ръб и закрепените курсове, в случай че структурата е добре направена, отлично си правят работата.
Интервю на Спасиана Кирилова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ