Асен Василев иска БЕХ да допише 1 млрд. лв. печалба във финансовия си отчет
Министърът на финансите Асен Василев е изискал от енергийния министър Румен Радев да разпореди на Българския енергиен холдинг да с сформира нов финансов доклад, в който облагата да бъде с един милиард лв. по-голяма. Това би трябвало да стане, като не се начислят обезценки в размер на един милиард лв. и ще се отрази в по-голям финансов резултат на холдинга и по-голяма база за разпределение на дял към бюджета.
Причината е, че сега страната може да събере като дял единствено 291 млн. лева от БЕХ и това е незадоволително за напъните да се предложи бюджет с недостиг до три % по отношение на брутния артикул, което е един от критериите за еврозоната.
Спорният детайл във финансовия доклад на БЕХ са преоценки, в тази ситуация отрицателни, които понижават облагата на холдинга. Според Василев те не би трябвало да попадат и това е записано в писмо от Василев към Радев, с чието наличие „ Гласове “ се срещна.
„ С оглед внасянето на по-голям по мярка дял от БЕХ в Държавния бюджет, доколкото и същият съставлява основна част от общо планувания дял за страната, считаме за належащо министърът на енергетиката, в качеството Ви на орган, упражняващ правата на страната в капитала на БЕХ, да предприемете следните дейности
...
- взимане на решение на неначисляване на обезценки за финансовата 2022 година “
Не излиза наяве какви са тези обезценки и дали опонират на интернационалните счетоводни стандарти, според които БЕХ би трябвало да изготвя финансовите си доклади. Обичайната процедура е, в случай че има нещо неправилно, то да се установи от одиторска компания, която заверява финансовите доклади на обществените сдружения. В подобен случай инспекторите показват противоречие с една или повече икономически интервенции и техния резултат в докладите за приходите и разноските и за паричните потоци, което рефлектира в одиторски промени на финансовия резултат и счетоводния баланс.
В писмото на Василев до Румен Радев се изисква показване на новия доклад за „ (нова) легализация от регистриран инспектор “, което приказва, че и остарелият доклад би трябвало да е одитиран и преоценките не са счетени за противоречащи на регулациите. Или с различен думи – търсят се още пари от БЕХ и би трябвало да с сътвори правно съображение, на което те да бъдат изтеглени.
Самите преоценки най-често касаят събираемостта на вземания, или цената на съответен актив. Ако да вземем за пример се одобри, че една постройка или складова наличност коства повече, или по-малко по отношение на балансовата ѝ стойност, то ценовата промяна се вписва като доход или разход, според дали тя е в посока нагоре, или надолу.
Обект на преоценки да вземем за пример са и комерсиалните вземания или отговорности. Ако са в непозната валута, чийто курс е мощно изменен все още на падежа им, или пораждат подозрения дали длъжникът ще ги изплати, то вземанията също може да се поправят в посока нагоре, или надолу.
Този вид облаги обаче нямат отношение към финансовото положение на една компания, тъй като не са свързани с парични потоци. Ако преоцененият актив не се продаде или стигне до различен тип реализация на пазара, то в сдружението не постъпват финансови средства. Затова и спомагателните облаги, основани на преоценки, не рефлектират в доклада за паричните потоци и се наблюдават с внимание от всички, които имат общо с такава компания. Било то като снабдители, клиенти, или вложители.
В случая с Българския енергиен холдинг е ясно, че изтеглянето на спомагателен дял ще остави компанията с по-малко средства и това ще се отрази непосредствено на ликвидността, с която ще разполага. И в случай че политическите съображения да се върже бюджетът не регистрират потребностите на БЕХ от ликвидност за вложения, това може да докара до утежняване на услугите, които фирмите в структурата му оферират, изтегляне на заеми с цел да се обезпечи по различен метод извадената ликвидност и лихвен разноски, до които другояче не би се стигнало.
Справка с финансовия доклад на БЕХ (публикувана е единствено неодитирана версия) демонстрира, че приходите му за 2022г. по отношение на 2021 година съвсем се удвояват от 11.1 на 21.9 милиарда лева В същото време, на годишна база разноските за обезценки на БЕХ (общо от амортизации и финансови активи) порастват единствено с към 4% от 1.16 на 1.2 милиарда лева
