Не сме музиканти, нито хора второ качество
- Миналата година ти публично разгласи, че разпускаш " Уикеда ", а преди два месеца се появихте дружно на сцена. Какво стана?
- Имахме една-две инцидентни концертни изяви, само че не беше същинско събиране - просто в един клуб ни помолиха да заместим сътрудници. Нещата като че зациклиха в групата, последните години не правехме нищо.
- Отдавна не сте имали авторски композиции и записи, май главно разчитахте на концерти?
- Точно това бе главното, което ме притесняваше. Другите в групата не ги смущава толкоз. Имаме задоволително части, хората ни знаят, свирим си, вършим концерти - какво повече да желаеме от тоя живот? Но на мен това не ми доближава. За мен " Уикеда " постоянно е бил проект-пътуване, проучване на нови територии, предизвикателство, а в един миг се оказа уютно пристанище. Не е това, което диря от музиката. Ако ми би трябвало пристанище, ще се цаня надзирател в склад.
- Доста попътувахте с групата в действителност, имаше един интервал, когато " Уикеда " интензивно обикаляше цяла Европа.
- Цялото ни присъединяване на открито потегли от сполучливото показване на един огромен фестивал - Sziget в Унгария. Там събрахме много аудитория, чуха ни и по-късно към този момент беше малко по-лесно. Имахме някакво име, което ни разреши да свирим по клубове и да ни канят по фестивали в Европа. Имахме щастието да забележим по какъв начин работи музикалната сцена на открито. Това ни отвори мирогледа, добихме и самочувствие, че може да сме от дребна страна, някъде настрана от центъра, само че не сме по-маловажни или по-лоши. Аз това го разбрах, откакто излизахме на сцена с известни групи, с положителни групи. Много хора у нас, сътрудници и освен, имат комплекс за непълноценност. Но ние не сме второ качество музиканти, дори и хора второ качество не сме - безусловно същите сме като всички останали. На мен персонално този интервал доста ми оказа помощ да се изчистя от предубеждения и комплекси.
- Този план " Екс " - носталгичен е, очевидно? И тримата сте музиканти с доста опит, минали дълъг път от първите си шлагери насам.
- Носталгичен е, няма по какъв начин. Ще осъществим няколко части на " Уикеда ", няколко на Светльо Витков и " Хиподил " и, несъмнено, на " Контрол ". Зад нас тримата ще бъдат музикантите на Светльо, The Legends. В началото си представях нещо по-различно от просто общ брой от нашите групи, да се получи някакъв синтез, нещо ново. И то може би ще се получи по-нататък, само че още сме напълно първоначално, дано забележим какъв ще бъде отзвукът от този концерт, дали ще има интерес и ще проработи ли изобщо. Сега сме в интервала, в който се учим взаимно - аз изучавам песните на " Контрол " и " Хиподил ", влизам в тяхната стилистика, музикантите на Светльо пък влизат в музиката на " Уикеда "... Въпрос на време и сработване е. За мен е доста прелестно отделяне от нещата, които съм правил до момента и от " Уикеда ". Но си падам малко суеверен и постоянно чакам нещата първо да се случат, с цел да мога да кажа сигурно.
- Забелязва се нещо като мода в последно време в сборните обединения - като стартираме от " Фондацията ", и кой ли още не се събра...
- Аз също се тормозя от тези съпоставения, които ще създадат с другите сходни планове. Надявам се ние да звучим по друг метод.
- Пишеш ли нови песни?
- Това съм правил постоянно - дали с " Уикеда ", преди " Уикеда " или след " Уикеда ", от самото начало това е моето нещо. Идеи имам доста, само че мъчно приключвам подготвен артикул - постоянно не съм удовлетворен, не мога да кажа стига. Прекалено придирчив съм и всякога си споделям - бе не е готово, не е довършено, може и по-добре да стане... С група е по-лесно, там имаш някакви периоди, хора, с които да се съобразяваш, студийно време, в което да се вместиш. Сега имам домашно студио, имам цялото време на света, което, от една страна, е хубаво, от друга - неприятно, тъй като нямам външното ограничаване - човек, който да ми каже " стига, на 25-и би трябвало да си го приключил, тогава снимаме клипа, край ".
- Стигаме значи до обичаната за цялата българска музикална колегия липса на продуцентско звено.
- Да, и аз като Спенс " самичък съм си рекърдс ". Напоследък музиката е малко на самопродуциране, няма ги към този момент огромните издатели. Което не е толкоз зле, само че и е мъчно човек да реализира всички тия звена - да бъде хем продуцент, хем тонинженер, хем създател, текстописец и всичко да е на равнище. Все отново съвсем съм финализирал една нова солова ария, която мисля да пусна в интернет скоро.
- Винаги доста мощна страна са ти били текстовете?
- Не знам, може би тъй като съм литературно изкушен. Много чета, обичам да чета, само че в никакъв случай не съм имал предпочитание да пиша лирика или прозаичност. И тъй като още от ученическите групи, в които съм свирил, за всички музиканти преди всичко е била музиката и постоянно е възниквал проблем с текстовете, в последна сметка започнах да ги пиша аз - по нужда. За мен постоянно са били доста значими думите в песента.
- И до през днешния ден няма доста кой да написа текстове...
- Малко ни е едва това звено. Когато ние започвахме, несъмнено си спомняш разногласието " на български или на британски ". Особено рокмузиката звучеше супер крепко, когато е на британски. И в българската ъндърграунд сцена, която по това време беше доста дейна и излязоха страхотни групи, още тогава това ме притесняваше - окей, може да звучи крепко и съвременно, обаче ти си тук, в България, пееш за българска аудитория. И си помислих, че в случай че имаш да кажеш нещо значимо, добре е да го кажеш на езика, който приказваш. И в случай че искаш да те чуе и разбере целият свят, първо би трябвало да те схванат хората, които са покрай теб. Има някаква упоритост у създателите безусловно да покажат на целия свят какъв брой са гениални. Според мен е задоволително няколко индивида да схванат и да знаят това, с цел да се чувстваш спокоен и съумял.
Така че да, удовлетворен съм от тази гражданска война - не знам дали ние я направихме, само че може би и ние имаме заслуга - хората да стартират умерено да пишат и да пеят на български.
- И стигаме до стадия, в който се пеят страшни нелепости на български!
- Хората не всеки път приказват умни неща. Това е попмузика, тя приказва на езика на улицата. На улицата хората приказват и нелепости, горе-долу има по нещо свястно. Така че какво да ги подлагаме на критика? Всеки взема решение по какъв начин да се изрази и доколко да стане за смях на цялото село.
- Каза, че не искаш да намираш в " Уикеда " пристанище. Къде го намираш?
- В фамилията, в дома, в околните хора. Музиката е пътят на открито, приключенията, от време на време провалянето и разочарованието - само че те вървят дружно, всички тези неща. А и музиката има за мен две страни - тази, която пиша всеки ден, пребивавам в нея, разполагам своите герои и поддържам връзка с тях; това е моят свят, в който съм Господ и който сътворявам по метода, по който бих желал да го видя. Другата страна са към този момент концертите, обществената изява, подготовките, общуването с другите музиканти, което си има своите положителни и неприятни страни. Това са моите пристанища и морета.
- Имахме една-две инцидентни концертни изяви, само че не беше същинско събиране - просто в един клуб ни помолиха да заместим сътрудници. Нещата като че зациклиха в групата, последните години не правехме нищо.
- Отдавна не сте имали авторски композиции и записи, май главно разчитахте на концерти?
- Точно това бе главното, което ме притесняваше. Другите в групата не ги смущава толкоз. Имаме задоволително части, хората ни знаят, свирим си, вършим концерти - какво повече да желаеме от тоя живот? Но на мен това не ми доближава. За мен " Уикеда " постоянно е бил проект-пътуване, проучване на нови територии, предизвикателство, а в един миг се оказа уютно пристанище. Не е това, което диря от музиката. Ако ми би трябвало пристанище, ще се цаня надзирател в склад.
- Доста попътувахте с групата в действителност, имаше един интервал, когато " Уикеда " интензивно обикаляше цяла Европа.
- Цялото ни присъединяване на открито потегли от сполучливото показване на един огромен фестивал - Sziget в Унгария. Там събрахме много аудитория, чуха ни и по-късно към този момент беше малко по-лесно. Имахме някакво име, което ни разреши да свирим по клубове и да ни канят по фестивали в Европа. Имахме щастието да забележим по какъв начин работи музикалната сцена на открито. Това ни отвори мирогледа, добихме и самочувствие, че може да сме от дребна страна, някъде настрана от центъра, само че не сме по-маловажни или по-лоши. Аз това го разбрах, откакто излизахме на сцена с известни групи, с положителни групи. Много хора у нас, сътрудници и освен, имат комплекс за непълноценност. Но ние не сме второ качество музиканти, дори и хора второ качество не сме - безусловно същите сме като всички останали. На мен персонално този интервал доста ми оказа помощ да се изчистя от предубеждения и комплекси.
- Този план " Екс " - носталгичен е, очевидно? И тримата сте музиканти с доста опит, минали дълъг път от първите си шлагери насам.
- Носталгичен е, няма по какъв начин. Ще осъществим няколко части на " Уикеда ", няколко на Светльо Витков и " Хиподил " и, несъмнено, на " Контрол ". Зад нас тримата ще бъдат музикантите на Светльо, The Legends. В началото си представях нещо по-различно от просто общ брой от нашите групи, да се получи някакъв синтез, нещо ново. И то може би ще се получи по-нататък, само че още сме напълно първоначално, дано забележим какъв ще бъде отзвукът от този концерт, дали ще има интерес и ще проработи ли изобщо. Сега сме в интервала, в който се учим взаимно - аз изучавам песните на " Контрол " и " Хиподил ", влизам в тяхната стилистика, музикантите на Светльо пък влизат в музиката на " Уикеда "... Въпрос на време и сработване е. За мен е доста прелестно отделяне от нещата, които съм правил до момента и от " Уикеда ". Но си падам малко суеверен и постоянно чакам нещата първо да се случат, с цел да мога да кажа сигурно.
- Забелязва се нещо като мода в последно време в сборните обединения - като стартираме от " Фондацията ", и кой ли още не се събра...
- Аз също се тормозя от тези съпоставения, които ще създадат с другите сходни планове. Надявам се ние да звучим по друг метод.
- Пишеш ли нови песни?
- Това съм правил постоянно - дали с " Уикеда ", преди " Уикеда " или след " Уикеда ", от самото начало това е моето нещо. Идеи имам доста, само че мъчно приключвам подготвен артикул - постоянно не съм удовлетворен, не мога да кажа стига. Прекалено придирчив съм и всякога си споделям - бе не е готово, не е довършено, може и по-добре да стане... С група е по-лесно, там имаш някакви периоди, хора, с които да се съобразяваш, студийно време, в което да се вместиш. Сега имам домашно студио, имам цялото време на света, което, от една страна, е хубаво, от друга - неприятно, тъй като нямам външното ограничаване - човек, който да ми каже " стига, на 25-и би трябвало да си го приключил, тогава снимаме клипа, край ".
- Стигаме значи до обичаната за цялата българска музикална колегия липса на продуцентско звено.
- Да, и аз като Спенс " самичък съм си рекърдс ". Напоследък музиката е малко на самопродуциране, няма ги към този момент огромните издатели. Което не е толкоз зле, само че и е мъчно човек да реализира всички тия звена - да бъде хем продуцент, хем тонинженер, хем създател, текстописец и всичко да е на равнище. Все отново съвсем съм финализирал една нова солова ария, която мисля да пусна в интернет скоро.
- Винаги доста мощна страна са ти били текстовете?
- Не знам, може би тъй като съм литературно изкушен. Много чета, обичам да чета, само че в никакъв случай не съм имал предпочитание да пиша лирика или прозаичност. И тъй като още от ученическите групи, в които съм свирил, за всички музиканти преди всичко е била музиката и постоянно е възниквал проблем с текстовете, в последна сметка започнах да ги пиша аз - по нужда. За мен постоянно са били доста значими думите в песента.
- И до през днешния ден няма доста кой да написа текстове...
- Малко ни е едва това звено. Когато ние започвахме, несъмнено си спомняш разногласието " на български или на британски ". Особено рокмузиката звучеше супер крепко, когато е на британски. И в българската ъндърграунд сцена, която по това време беше доста дейна и излязоха страхотни групи, още тогава това ме притесняваше - окей, може да звучи крепко и съвременно, обаче ти си тук, в България, пееш за българска аудитория. И си помислих, че в случай че имаш да кажеш нещо значимо, добре е да го кажеш на езика, който приказваш. И в случай че искаш да те чуе и разбере целият свят, първо би трябвало да те схванат хората, които са покрай теб. Има някаква упоритост у създателите безусловно да покажат на целия свят какъв брой са гениални. Според мен е задоволително няколко индивида да схванат и да знаят това, с цел да се чувстваш спокоен и съумял.
Така че да, удовлетворен съм от тази гражданска война - не знам дали ние я направихме, само че може би и ние имаме заслуга - хората да стартират умерено да пишат и да пеят на български.
- И стигаме до стадия, в който се пеят страшни нелепости на български!
- Хората не всеки път приказват умни неща. Това е попмузика, тя приказва на езика на улицата. На улицата хората приказват и нелепости, горе-долу има по нещо свястно. Така че какво да ги подлагаме на критика? Всеки взема решение по какъв начин да се изрази и доколко да стане за смях на цялото село.
- Каза, че не искаш да намираш в " Уикеда " пристанище. Къде го намираш?
- В фамилията, в дома, в околните хора. Музиката е пътят на открито, приключенията, от време на време провалянето и разочарованието - само че те вървят дружно, всички тези неща. А и музиката има за мен две страни - тази, която пиша всеки ден, пребивавам в нея, разполагам своите герои и поддържам връзка с тях; това е моят свят, в който съм Господ и който сътворявам по метода, по който бих желал да го видя. Другата страна са към този момент концертите, обществената изява, подготовките, общуването с другите музиканти, което си има своите положителни и неприятни страни. Това са моите пристанища и морета.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ