Мина година и половина, откакто Пловдив предостави на украинските бежанци

Те знаят какво е беда: украинските деца и майки в Пловдив

Мина година и половина, откогато Пловдив даде на украинските бежанци постройката на Белодробна болница, зарязана и заключена седем години преди този момент. Макар и първоначално това да изглеждаше невероятно, малко по малко напъните на бежанците, на община Пловдив и на доброволците от града реализираха резултата си – основано бе комфортно и несъмнено леговище за майки с деца и възрастни хора, които са избягали от военните дейности в Украйна.

За период от година и половина над 600 души са намерили тук заслон, доста от тях са намерили работа и жилище чартърен и са се изнесли, с цел да освободят място за идващите. Тук непрекъснати поданици са единствено най- възрастните и безпомощните.

В Пловдив и покрайнината има към 12 000 украинци

Повечето от жителите на този Втори дом, както той към този момент се назовава, са деца. В момента в Пловдив и региона са се открили към 12 000 украинци, най-малко 4 000 от тях са деца. Първата вълна бежанци бе последвана от втора, трета. В момента идват сами девойки и момчета на 17-18 години, чиито родители са останали в Украйна, идват и нови майки с дребни деца от територии на бойни дейности. Ако до момента са отлагали, възходящият стрес у децата ги кара да подхващат тази стъпка, изяснява Наталия Еллис - мозъкът и сърцето на цялата организация към помощта за украинците, ръководител на фондация „ Ukraine support and renovation “.

Има толкоз доста неща за споразумяване, изключително щом става дума за деца, споделя тя. „ Колкото и добре да наподобяват и да се държат привидно обикновено, нашите психолози, които работят с тях, споделят, че всяко дете е травмирано. “ За да се приближи неочакваната им действителност към нормалното, с което са привикнали, във Втори дом не пестят старания за основаване на стаи за игра, библиотека, курсове по български език, спорт. За дребните фондацията сътвори благодарение на общината три буферни детски центъра, в които украинчетата привикват с изискванията на детска граднаводнения КарловоУкрайнаина, компенсират разликата в имунизационните календари на двете страни и, когато са подготвени, потеглят в нормалните общински или частни детски градини.

Все повече украински деца учат в български учебни заведения

Съвсем скоро стартира образователната година. Ако предходната година множеството от децата учеха отдалечено в Украйна с вярата войната скоро да свърши и да се приберат, то действителността отдалечава този миг и тази година двойно повече се записват да учат в български учебни заведения. Броят им е над 600. Не постоянно всичко минава безпрепятствено.

За украинските деца във Втори дом в Пловдив се поставят грижиСнимка: Wesselina Bojilova/DW

„ Една седмица вървят на учебно заведение и към този момент имаме случай на дете, унизено от учителка “, споделя Наталия Еллис. „ Няма да оставим нещата просто по този начин, в този момент родителите ще беседват с шефа на учебното заведение, в случай че това не помогне, ще се обърнем към полиция и отдел „ Закрила на детето “. И предходната година имахме няколко случая, въпреки че като цяло отношението към нашите деца е положително. Но е имало тормоз, нормално по отношение на деца във възрастта до пубертета, по-големите не смеят да ги закачат. Лошото е, че когато един преподавател демонстрира друго отношение, децата гледат от него и стартират и те да тормозят детето. Трябва да се приказва на тази тематика, това не трябва да се подценява. Тормозят украинчета, само че и български деца. Насилието ражда принуждение. “

Децата на тази възраст се оправят с езика за два месеца и постоянно превеждат на родителите си. Миналата година всички, които са били в четвърти клас, са покрили критериите на външното оценяване. Изключение прави единствено едно момиченце, което се е уплашило от изпита.

Проблемът със студентските такси

Сред бежанците от Украйна има и новоприети студенти, само че особеното е, че те са таврийски и бесарабски българи, които влизат под необикновен режим. Огорчението на Наталия е, че украинските кандидат-студенти, макар че са под протекция, би трябвало да заплащат студентски такси като за чужденци в българските висши образователни заведения. А в други страни те са освободени напълно от такси, по тази причина и отпътуват. „ Не желаеме без такси, само че щом са под протекция, дано заплащат такси като българските студенти “, споделя Наталия Еллис и се надява Министерството на образованието да реагира, въпреки че времето си върви и смяна в това състояние няма.

Пловдив се трансформира в притегателна точка за тези украински бежанци, които имат желание да посрещнат този непредвиден завой в живота си почтено - да се грижат сами за себе си, да работят и да не тежат на никого, да поставят старания, макар необикновените условия, да развиват децата си. И тези хора по никакъв начин не са малко. Те правят оценка обстоятелството, че става дума за огромен град с благоприятни условия за работа, обучение и опазване на здравето.

Приравняването на дипломи

Впрочем измежду украинските бежанци в цялата страна има 420 лекари - най-вече дами и пенсионирани мъже. Само двама от тях към този момент работят, останалите би трябвало да изчакат, до момента в който приравнят дипломата си с изпити, а те костват пари. Във Втори дом, да вземем за пример, живее детски хирург, комуто остават още два изпита. Дотогава работи като санитар. Според Наталия Еллис, практиката в други страни е друга - в Чехия украинските лекари също би трябвало да приравнят дипломата си, само че паралелно с изпитите, могат да работят по специалността си.

Наталия Еллис и Мирослав Иванов, който е измежду главните донори на Втори дом в ПловдивСнимка: Wesselina Bojilova/DW

Различни са връзките към украинските бежанци у нас, поддръжката е преобладаваща, само че не са редки и други прояви. Когато общината даде постройката на Белодробна болница на украинците, се чуха и гласове, които питаха „ ами нашите небогати къде ще отидат “.

Втори дом оказва помощ и на българи

Е, някои българи също идват във Втори дом, въпреки предназначението му да е друго. Една зимна вечер през февруари самотна майка с дете чука на вратата на Втори дом и търси помощ. Не можела да заплаща наем и хазяинът ги изхвърлил. Жената е българка, сирак, израсла по домове за сираци, останала без поддръжка. Във Втори дом се намерило място за нея, пет месеца е живяла там с детето, помогнали са ѝ да си откри работа, да спести малко пари и двамата към този момент живеят независимо. Един единствено факт не е задоволителен, с цел да се обори пропагандата, която нападна непрекъснато, само че не е зле истината въпреки всичко да се знае. А и фактът не е единствено един.

Въпреки личните си неволи, украинските бежанци се притекоха на помощ на наводнените села в Карловско през предходната година, помогнаха и на други хора, изпаднали в неволя, а тия дни се включват отново непринудено в план на Уницеф за облагородяване на жилища за небогати многодетни фамилии в Цалапица. Когато знаеш какво е неволя, проявяваш и повече състрадание към близките.

„ Не, не мога да ви оказа помощ. Съжалявам, само че молбата ви е неуместна “, споделя Наталия Еллис, откакто изслушва някого по телефона. После се усмихва сепнато и споделя: „ Как не им омръзна…звънят и желаят да им пратя жена. “ Оказва се, че някои нашенски застаряващи ергени, а май не са и малко, са решили, че във Втори дом раздават дами. Човек преглътва обезпокоеното при тая вест. „ Има доста млади дами, които мислят да основат семейство и това е обикновено. Животът си върви. Някои го направиха, откриха мъже от България, само че не са доста. Лошото е, че сега имаме две дами, потърпевши от домашно принуждение по тая скица. Опитаха и …се опариха. “

Животът в действителност си върви, макар внезапните обрати. Съни, един от първите жители на Втори дом, дошъл като тримесечно бебе, към този момент тича и бърбори. 76-годишната Людмила, която получи инсулт, сполучливо се възвръща и с бастунче обикаля постепенно по алеята. Отец Фотий, украински духовник, към този момент е правил заравяне във Втори дом. Нови бебета се задават. Животът е по-силен от всяка война

Надежда за удължение на периода

Досегашната локална администрация в Пловдив оказа помощ на украинците, даде им постройка, след това в един миг - аха да им я вземе, само че публичното мнение надви и решението остана в действие. Предстоят локални избори, какво чакат тук във Втори дом? „ Само положително, споделя Наталия Еллис.

„ Тези хора станаха заложници на политическата обстановка и се надявам, че новият кмет и новият общински съвет ще гласоподават удължение на периода на постройката на Втори дом най-малко за идната година. Тя в този момент е до март 2024. Не се вижда скорошно разрешаване на казуса - войната си продължава. Затова и нови хора бягат от Украйна и идват. “

*****

Вижте и това видео на Дъждовни води: