Милиони левове печалба, зарината под купчина спорове за собствеността, и

Милиони левове облага, зарината под купчина разногласия за собствеността, и опити за преодоляване на един от най-големите военни фабрики у нас. Така в резюме може да бъде разказана историята на могъщия „ Дунарит “ – една от главните перли в короната от заграбено имущество в разпадналата се към този момент империя на банкера дезертьор Цветан Василев.

Сухият роман за този актив – един от дребното действително работещи и струващи нещо придобивки на мустакатия аферист, би съобщил, че активът е обект на многократни нападения от страна на пионките на Българския Мадоф. Като се стартира от доверените му Асен Бабаски, Никола Киров и Иван Езерски, мине се през съветските благодетели на Василев – Пиер Луврие, Дмитрий Косарев и Константин Малофеев, и се стигне до оръжейния необут с алено досие Емилиян Гебрев.

Подставени под запор


Всички те (с изключение на съветския православен олигарх Малофеев – б.а.) обаче имат една съществена обща линия – никой от тях не би могъл да бъде действителен притежател на скъпия оръжеен цех. И по тази причина се задоволяват с ролята си на подставени сламени бизнесмени, които сякаш имат за цел да върнат задълженията на „ Дунарит “ към КТБ, а в реалност точат колоса към олигарсите, които действително го имат. А всичко това се случва, до момента в който акциите на русенския цех, както и дяловете на директния му мажоритарен притежател – „Кемира“, са обект на 4 запора. Те са наложени по претенции от комисия „ Антимафия “ КПКОНПИ, Национална агенция за приходите, синдиците на фалираната КТБ и „ Топлофикация София “.

Тези възбрани, които имат за цел да пазят ползите на страната, обаче очевидно не са проблем за трупата на Василев. Още при започване на своето бягство от българското правораздаване банкерът сподели, че към момента действително държи „ златните кокошки “, купени с крадените от КТБ милиарди. Така на медийната сцена пръв се появи белгиецът с съветски паспорт Пиер Луврие, който разгласи, че „ Дунарит “ е измежду активите, които е придобил от Василев за 1 евро против ангажимент да разплати отговорностите към банката (за съветските опити за завладяване на „ Дунарит “ четете вдясно -б.р.).

Пионки


След като номерът му не мина, на сцената изгряха пионките на Василев Бабански и Езерски. На 9 януари 2016 година Иван Езерски в качеството си на шеф на незнайното в сектора сдружение ТМН декларира пред шефа на „Кемира“ Асен Бабански предпочитание неговата компания да взе участие в нарастване на капитала на „Кемира“ с 50 хиляди лева Изрично е конкретизирано, че има подготвеност 35 хиляди лева да бъдат импортирани незабавно, а още 15 хиляди лева – в период до една година. Тъй като капиталът на „Кемира“ преди тази интервенция е 5 хиляди лева, това дейно значи промяна на контрола над сдружение, а с това и над „Дунарит“, защото то има 92% от акциите на русенския цех. На 22 януари Асен Бабански, този път в качеството си на изпълнителен шеф на „Хедж инвестмънт България“ – едноличния притежател на „Кемира“, приема молбата. И по този начин на 5 февруари парите за нарастването на капитала са преведени (от сметката на ТМН в Инвестбанк към тази на „Кемира“ в Пощенска банка) и се подписва нов дружествен контракт, с който против 35 хиляди лева ТМН придобива контрола над „Дунарит“. Целта на това нарастване е елементарна – да се заобикалят до момента наложените запори, посредством които страната и синдиците на КТБ са създали опити да се блокират смени в собствеността на „Дунарит“. Съдът обаче ги порязва.

Хеттрик


Всъщност интервенцията на Бабански и Езерски е първият опит в завода като притежател да бъде вкаран Емилиян Гебрев. Следват още два несполучливи юридически щурма на оръжейницата, само че и към днешна дата Гебрев не е съумял да се впише като негов формален притежател. Втората офанзива е извършена през 2016 година, когато в Търговския указател е декларирано регистриране на нов залог на комерсиалното дружество на „ Дунарит “. То е, с цел да се обезпечи взимане компанията на Гебрев – ЕМКО ЕООД. Според документите тя е дала на „ Дунарит “ заем в размер на 10 млн. евро, по контракт от 6.06.2016 година сред същите сдружения. Вписването е спряно от съда заради съществуване на правосъден спор.

Веднага по-късно обаче в Търговския указател е декларирано регистриране на нарастване на капитала на „ Дунарит “ АД от 8 млн. лв. на 68 млн. лв., като акциите от нарастването, въз основа на решение на изключително общо заседание на акционерите от 29.01.2016 година, е планувано да бъдат записани и заплатени от ЕМКО. В документите било посочено, че досегашните акционери в сдружението – „ Кемира “ и Асен Бабански (който е и изпълнителен шеф на „ Хедж инвестмънт България “ АД), са се отказали от правата си да запишат акциите от нарастването в интерес на ЕМКО ЕООД, което е внесло част от цената на записаните акции в размер на 15 млн. лв. (или 25% от цената им). След предписан отвод от Търговския указател, същото регистриране се пробват да бъде легализирано и през октомври същата година. Търговският указател още веднъж отхвърля, а решението му е обжалвано пред Окръжен съд – Русе, като и съдът е удостоверил отхвърли.

В отчет на синдиците на КТБ категорично е посочено, че в случай че това регистриране на нарастването на капитала на „ Дунарит ” „ биха се засегнали ползите на КТБ АД (н), защото в следствие от това присъединяване на досегашния мажоритарен акционер „ Кемира ” ООД в капитала на „ Дунарит “ АД ще бъде понижено десетократно “.

Помощ


Въпреки всички тези отводи състав на Русенския областен съд оказва помощ на Цветан Василев и Емилиан Гебрев да сменят борда на „ Дунарит “ със свои хора, макар че оръжейният необут към този момент години не съумява да потвърди, че е притежател на завода. Магистратите позволяват вписванията и макар наложените 4 запора върху компанията, държаща главния дял в „ Дунарит “ – „ Кемира “. Русенските магистрати разрешават на Гебрев да смени борда на „ Дунарит “, макар че не се води негов притежател. Мотивът им е насълзен – сдружението е оставено без управление, чийто мандат е изминал, и по този начин служащите можело да останат без прехранване. Не излиза наяве по какъв начин и въз основа на какви документи съдът е решил, че точно Гебрев има право да уточни новите управници на оръжейната. Факт е обаче, че след влизането му в завода, той е почнал да се разпорежда с парите на „ Дунарит “. Това призна и самият той пред bTV, като съобщи, че е платил дълг на завода към Държавната консолидационна компания. Премълчавайки, че парите за това са пристигнали точно от касата на „ Дунарит “.

Дългове

Самият „ Дунарит “ има съществени задължения към КТБ. Фалитът на банката заварва военният цех с към 95 млн. лв. директни заеми към банката, които след това са напълно погасени, само че не посредством действително заплащане, а посредством цесии и прихващания, които в този момент синдиците на банката оспорват пред съда. „ Хедж инвестмънт България “, която държи непряко собствеността на завода през дъщерната си „ Кемира “, от своя страна също е обилно финансиран от КТБ, като е получил повече от 50 млн. евро заеми, дължими и все още. Или цялата невърната кредитна експозиция на сдруженията по веригата на собствеността на „ Дунарит “ приближава 200 млн. лв.. Според данни на самите синдици, изнесени в обществен отчет, „ Дунарит “ е бил дебитор на КТБ директно по 4 контракта за банкови заеми в размер на 86 млн. лв., погасени напълно с прихващания. Тези покупко-продажби са осъществени и осчетоводени в интервала на квестурата на банката и в този момент се оспорват от синдиците пред съда, тъй като посредством тях задълженията са зачислени на хартия, без в банката да е постъпил и лев.

Касичка


Защо обаче е нужна цялата тази документна война за преодоляването на „ Дунарит “?Отговорът е елементарен – тъй като с отстраняването на банкера фараон от контрола върху оръжейния цех, стопира и кранчето на парите за Василев и доближената му кохорта от публицисти, медии, юристи и лобисти. Пресъхва и пороят от операции, неистини, внушения и подправени вести, с които страниците или ефира на финансираните от Василев медии заливат всекидневно обществото. Години наред военният цех „ Дунарит “ работи без явен краен притежател, макар обществената загадка, че заводът, закупен и финансиран години наред с пари на КТБ, принадлежи на Василев. Той е от тези „ активи “, за които в първите месеци след банкрута на банката Василев твърдеше, че бил на КТБ, само че не напълно. После твърдеше, че бил негов, само че не тъкмо, а на особено основано сдружение от рода на тези на неговите секретарки и водачи, без активност, само че пък обилно финансирано от КТБ с десетки милиони. Чрез открити сметки на „ Дунарит “ в Румъния, от които подставени лица теглят суми в брой и ги транспортират до Белград и посредством преводи към фиктивни контрагенти на завода, от които парите се превеждат към свързани с Василев компании. Така банкерът дезертьор получава нужните му средства за обезпечаване на живота си в Белград и за финансиране на медийни акции във вестници, уеб сайтове и малките екрани, заплащане към публицисти, юристи и скъпоплатени лобисти в страната и чужбина.

Медийна плетеница от неистини


Истинска медийна плетеница от неистини забърка оръжейният необут Емилиян Гебрев, откакто даде изявление пред bTV, а на идващия ден и пред придворната журналистка на Цветан Василев Люба Кулезич. В двете тв изяви Гебрев е показан от водещите като „ притежател на оръжейните фабрики ЕМКО и „ Дунарит “, макар че това въобще не е по този начин. Това надалеч обаче не е единствената неистина, изречена от Гебрев в ефира на двете медии.

Една от най-често повтаряните мантри на оръжейния търговец е, че нямало по какъв начин да има пране на пари от завода.

„ Всички пари, които постъпват в нашата компания, са от съответните министерства на защитата на непознати страни, с които ние имаме директни контракти или през главния държавен медиатор. Това значи, че откакто ние перем пари, тогава и главният държавен медиатор се скъсва да пере пари и министерствата на защитата на дадените страни имат противозаконни пари. Няма по какъв начин един цент да е пристигнал при нас без да е 1000% по закона “, твърди Гебрев. Той обаче комфортно пропуща да изясни излизащите от предприятието потоци от пари. Според информация на „ Телеграф “ точно посредством разнообразни заплащания на „ Дунарит “ той съумява да препере огромни суми в интерес на олигарсите Цветан Василев и Константин Малофеев. Схемата е комплицирана и в нея не взе участие единствено военният цех, само че и свързани с него сдружения, както и адвокатски адвокатски фирми. Това е и повода прокуратурата да повдигне обвинявания на много от пионките на олигарсите.

„ Обвинението за пране на пари против мен е със напълно друга цел – то е идващият удар, който беше нанесен на нашата компания, и персонално на мен като физическо лице, когато аз взех решение да пристъпя към придобиването на „ Дунарит “, декларира Гебрев в ефира на bTV и единствено след секунди се опровергава: „ Към днешна дата – 15.1. – против вас стои притежателят на „ Дунарит “ – като физическо лице с един дребен % и като притежател на компания ЕМКО, която е с главния % притежател на „ Дунарит “. В опит да убеди аудиторията, той декларира и друга полулъжа – че е сменил борда на оръжейния цех и това било доказателство за собствеността му там. Проверка в регистрите демонстрира, че бордът на „ Дунарит “ в действителност е овладян от Гебрев, само че това се случва макар неналичието на доказателства за собствеността му и благодарение на благоразположен арбитър.

В ефира на bTV Гебрев разви и тезата, че конфискуваните от адвокатските адвокатски фирми документи и електронни подписи можели да бъдат употребявани с тъмни цели от прокуратурата. Едва ли не че държавното обвиняване ще употребява документи и подписи, конфискувани като доказателства по следствие, за да облагодетелства непознати ползи. Но в опит да придаде меродавност на тази теза Гебрев изпусна доста значимо самопризнание – че юристите са имали достъп до сметките на „ Дунарит “. „ Тези подписи на никой за нищо не са нужни с изключение на за такова деяние – да се трансферират всички пари от сметките на „ Дунарит “ в някоя друга сметка “, твърди Гебрев. И в случай че това е по този начин, за какво тези устройства стоят у юристите на Цветан Василев. Само можем да предположим, че задачата е обвързвана с едно обвиняване за пране на пари в посока Сърбия и Белград.

И тук идва ред за най-циничната от всички неистини на оръжейния необут:

„ Абсолютно всички знаят, че ние нямаме каквито и да било връзки с господин Цветан Василев. Нямаме “, кълне се Гебрев в ефир, с цел да се наложи с половин уста единствено пет минути по-късно да си признае истината: „ През 2015 година мен ме поканиха да оказа помощ в стабилизирането на сдружението, с тези големи задължения, които стоят пред него. Тогава мен ме предложения господин Бабански (Асен Бабански, един от най-верните хора на Цветан Василев – б.р.), който е бил в този миг представител на мажоритарния притежател на „ Дунарит “. Който е бил в този миг – „ Кемира “, сдружението “. Изричайки единствено името на сдружението, очевидно Гебрев се надява, че хората няма да се сетят кой е неговият краен притежател – същият оня мустакат аферист Цветан Василев. Който няколко години по-рано собственоръчно подписа документ на приятеля си Пиер Луврие, че той е действителният притежател на офшорката, държаща „ златните кокошки “ на КТБ. На лъжата мустаците, пардон – краката са къси.

Въпросите, от които Гебрев бяга като демон от тамян


И в никакъв случай няма да отговори при дефилетата си из телевизионните студиа


1. Как е станал „ притежател “ на „ Дунарит “, в случай че и до момента не е посочил нито акциите, които твърди, че има, нито книгата на акционерите, в която „ собствеността “ му да е вписана?


Истината: Акциите са под запор на КПКОНПИ, тъй че всякакво прекачване е невероятно, а в случай че са били изфабрикувани нови краткотрайни удостоверения или нова книга на акционерите, това е безусловно нелегално. Гебрев опитва през 2016 година по едно и също време три несполучливи схеми за придобиване на „ Дунарит “: нарастване на капитала, регистриране на необикновен залог върху предприятието и непосредствено влизане в собствеността. Първото не е реалност, тъй като се води правосъдно дело, второто също се провали, а доказателство за третото няма по какъв начин да има, поради запора.

2. Защо компанията ЕМКО дава заем на „ Дунарит “ от 10 милиона евро през 2016 година, в случай че заводът няма потребност от парични средства и е постоянна компания по думите на самия Гебрев?


Истината: Чрез този непотребен и изцяло мним заем Гебрев се пробва да впише в своя изгода залог върху цялото комерсиално дружество на „ Дунарит “ и по този начин да трансферира активите му, в случай че придобиването посредством покупка на запорираните „ акции “ се окаже несполучлива.

3. От кого Гебрев „ купи “ „ Дунарит “?


Истината: Цветан Василев постоянно е направлявал веригата на собствеността на „ Дунарит “ посредством офшорната си компания EFV. През 2015 година фараонът опитва да трансферира за 1 евро „ Дунарит “ в комплект с още няколко предприятия на подставеното лице на съветския олигарх Константин Малофеев – Пиер Луврие. Опитът му се провали, само че незабавно стартира реализация на идната скица, която докара до там да бъде скъсана връзката сред „ Дунарит “ и „ Хедж Инвестмънт България “ (което сдружение на собствен ред се управлява от ЕFV и дължи над 100 милиона лв. на КТБ). В директния притежател на „ Дунарит “ по веригата – „ Кемира “, беше вкарана с 90% компания ТМН, на обвързвания с Цветан Василев Иван Езерски (и то единствено против 50 хиляди лева), като по този метод присъединяване на „ Хедж Инвестмънт България “ в „ Кемира “ се сведе единствено до 10%, а на страната беше отнета опцията да извършва надзор върху активите на „ Дунарит “. От изказване на Асен Бабански през 2017 година – изпълнителен шеф на „ Хедж Инвестмънт България “ и подставено лице на Цветан Василев, стана ясно, че акциите на „ Кемира “ в „ Дунарит “ първо са били „ продадени “ на ТМН, а оттова на Гебрев. Разбира се, към този момент без дълга на „ Хедж Инвестмънт България “ от 100 милиона лв..

4. Каква сума е платил Гебрев, с цел да „ придобие “ „ Дунарит “, откакто предприятието е със личен капитал от близо 110 милиона лв., а пазарната му цена е неведнъж по-висока? И в случай че е платил нещо, на кого е платил и къде са отишли тези пари?


Истината: Нито в счетоводния доклад на ТМН, нито в този на „ Кемира “ попадат суми, отговарящи на действителна договорка с акциите на „ Дунарит “ през 2016 година Тоест, в случай че има заплащане, то не е било по пазарни цени и сигурно е отпътувало в офшорни компании под контрола на Василев или на негови кредитори, а Гебрев се явява следващата пионка в схемата на банкера дезертьор за надзор върху „ Дунарит “. И по-точно, в случай че ЕМКО на Гебрев е платил нещо на ТМН (както самият Гебрев твърди), за какво ТМН нищо не е платил на първичния притежател на акциите „ Кемира “ и къде са преведени действително тези пари – не са ли преведени на офшорни компании (Гебрев доста добре знае, нищо че се прави на „ света вода ненапита “).

5. След като е „ притежател “, чувал ли е Гебрев за сметките на „ Дунарит “ в румънска банка и къде отиват парите от тях?


Истината: Гебрев повтаря, че нито една стотинка от „ Дунарит “ не била отклонена. Още през 2016 година обаче стана ясно, че „ Дунарит “ има банкови сметки в Румъния, по които постъпват разнообразни заплащания, а оттова парите на завода отпътуват „ кеш “ по направлението Василев-Белград с подставени лица (т.нар. мулета).

6. Как ще бъдат платени задълженията от 90 милиона лв. на „ Дунарит “ към КТБ?


Истината: „ Дунарит “ преди 2014 година е бил употребен като касичка от Цветан Василев, като усвоените от предприятието заеми са били раздавани като заеми на други кухи сдружения бушони. След затварянето на банката тези задължения са „ погасени “ посредством фиктивни цесии и прихващания, като синдиците на КТБ водят правосъдни каузи за развалянето им. Разбира се, Гебрев няма никакво желание да заплати нито тези пари на изгорелите инвеститори, нито задълженията на „ Хедж Инвестмънт България “ от 100 милиона лв.. Тогава по какъв начин стана „ притежател “ – несъмнено, тъй като е приветлив или „ Дунарит “ му е „ завещание “ от родителите. Как?

7. Защо Гебрев и Василев имат интерес от контрола върху „ Дунарит “?


Истината: „ Дунарит “ е работещо дружество, което може да обезпечи както издръжката на Цветан Василев, по този начин и на Емилиян Гебрев за години напред. Без и двамата да са платили действителната му цена и без да са погасили задълженията към КТБ (а с това и на държавата).

8. Защо Гебрев заплашва непрекъснато с митинги на служащите от компаниите му и се изкарва жертва на прокуратурата?


Истината: Когато участваш в сходни противозаконни схеми за преодоляване на работещо дружество, явно най-хубавата тактичност е да се представяш за „ добър предприемач “ и „ жертва “ на правоохранителните органи. Подобно държание за жалост се трансформира в предписание в последните години, а медиите, следени от незаконно забогателите по време на Прехода олигарси, на драго сърце обезпечават нужната естрада. Използването обаче на елементарните служащи, превиващи тил на машините от заран до вечер, за извиване ръцете на държавните институции и за оправдаване на личните ти провинения, е безусловно аморално. Но очевидно има резултат, откакто Гебрев неведнъж заплаши страната с митинг на служащите при гостуването си при Кулезич в „ Евроком “.

И каква става тя – крадецът, който си е присвоил цех макар запорите на КПКОНПИ (държавата) и без да заплати нищо, възползвайки се от конюнктурата и слабостта на страната, се изкарва „ жертва “ и реве с цяло гърло, че някой го притиска и желае да му го вземе. Кой е този „ някой “ – с изключение на страната, тъй като тя заплати 3 милиарда през Фонда за гарантиране на влоговете и в този момент синдиците на КТБ поставят старания посредством правосъдни каузи да върнат разграбените от Василевци и Гебревци активи. Няма различен – „ Дунарит “ би трябвало да е на страната и да бъде продаден на действителната му цена, с цел да се възстановят най-малко част от платените милиарди.

Всичко друго са фантасмагориите на един апаш, който се пробва да вика „ дръжте крадеца “.

Барутни съветски връзки: паричните потоци отпътуват за Сърбия и Русия


Барутни съветски връзки изплуват около опитите на банкера дезертьор Цветан Василев да заграби „ Дунарит “. Началото на сагата стартира с името на Пиер Луврие, шефа на компанията LIC33. Фирмата се разгласи за покупател на шест от „ златните кокошки “ – БТК, „Дунарит“, „Авионамс“, НУРТС, „ Фърст диджитъл “ и ГАРБ. За да се случи договорката за 1 евро, двамата с Василев съчиниха легенда, съгласно която Луврие бил „ огромен вложител “.

Измамата им обаче бързо беше разкрита, тъй като Луврие се оказа извънредно непосредствен до съветския православен олигарх Константин Малофеев, намиращ се в забранителния лист на Съединени американски щати, както и до военния министър на самопровъзгласилата се Донецка национална република Игор Гиркин – Стрелков. Нещо повече, Луврие даже беше разгласил фотография в интернет, на която показваше насладата си от анексирането на Крим.

Въпреки това Луврие съумя да се впише за няколко месеца и като шеф на компанията „Кемира“, която е мажоритарен акционер в „Дунарит“.След като схемата беше осветена, Луврие „ върна “ назад предприятията, а Василев небрежно отново ги „ продаде “, само че на друго подставено лице – още веднъж руснак – Дмитрий Косарев (също непосредствен до Малофеев), който и до момента продължава да твърди, че бил „ притежател “ на най-големия български телеком. И тук сюжетът на Василев се пропука, тъй като в медиите се появи контракт, съгласно който Косарев в действителност би трябвало да охранява Василев и фамилията му против 20% от „Виваком“, НУРТС, ГАРБ, „Дунарит“ и „Авионамс“, в случай че двамата съумеят да ги завлечен от КТБ.

Точно поради това никой не би трябвало да се учудва от обстоятелството, че „ Дунарит “ се източва от подставени лица на Цветан Василев, а отмъкнатите пари се разпределят по две посоки – Сърбия и Русия. Именно тези финансови измами стоят в дъното на формираното от прокуратурата досъдебно произвеждане за пране на пари против проведена незаконна група. Според държавното обвиняване тя се управлява от оръжейния необут Емилиян Гебрев, а в нея вземат участие още двама от шефовете на „ Дунарит “ – Никола Киров и Кръстьо Кръстев, синът на Гебрев – Христо, и един от най-доверените юристи на банкера дезертьор – Лазар Карадалиев. Първите се снабдиха с обвиняванията си още през 2017 година, а Карадалиев – преди няколко седмици. Тогава стана ясно също, че през адвокатската фирма му е минавала скица, обвързвана с пране на пари на съветския олигарх Константин Малофеев.

Част от тези пари са били изнасяни през мулета, които постоянно ходели на „ посетители “ в Сърбия при своя мустакат началник. Преди няколко дни Никола Киров и четирима от пътуващите чиновници на банкера дезертьор бяха закопчани по друго обвиняване за пране на пари – посредством „ коледни бонуси “, изнесени в подаръчни торбички от касата на фалираната КТБ. В ареста се озоваха Васил Шуманов, Венцислав Тодоров, Иван Стойков, Красимир Зарев и Никола Киров.

Самият Гебрев също има проблеми зад граница. Оръжейната компания ЕМКО на скандално известния предприемач и приятел на забегналия в чужбина ексбанкер Цветан Василев – Емилиян Гебрев, попада в лист (бюлетин) на Държавния департамент на Съединени американски щати, в който са включени компании от Китай, Русия, Северна Корея, Судан, Сирия, Турция и други страни, на които е неразрешено да търгуват с американски сдружения. ЕМКО е единствената компания от България, която е попаднала в възбраната, заяви през 2017 година вестник „Труд“.

На процедура това значи, че Гебрев е разгласен за „ личност нон грата “ при покупко-продажбите за оръжие, сключвани с сдружения от Съединени американски щати. Още през 2015 година американски компании, търгуващи на българския пазар, са популяризирали листата на Държавния департамент, като са сложили на българските производители и търговци на оръжие въпроса – дали закупуват материали и комплектовки или употребяват услугите при производството на оръжие от посочените в листата компании, като в публикуваните писма категорично се сочи, че компаниите в листата имат възбрана за търговия със Съединени американски щати. Това безспорно е мощен удар по така и така мощно компрометираното и лишено от лиценз сдружение ЕМКО, като не е единственият случай, при който Гебрев попада в полезрението на американските управляващи.

Лазар Карадалиев води окупацията от офиса на банкера дезертьор


Адвокатът Лазар Карадалиев е една от най-явните обществени връзки сред банкера дезертьор Цветан Василев и оръжейния необут Емилиян Гебрев.

Юристът е персонален бранител и на двамата по комерсиалните каузи, свързани с „ Дунарит “ и КТБ. Яви се и като личен защитник на Василев в процеса по искане за отпадане на заповедта му за арест, с която Интерпол го търси зад граница. Преди Коледата на 2018 година пък юристът се снабди с обвиняване за присъединяване в проведена незаконна група за пране на пари дружно с Гебрев.

Името на Крадалиев изплува и в описите с посетители на мустакатия аферист, които той е посрещал в офиса си в бизнес постройката на столичния бул. „ Борис III ” №159. Любопитна детайлност е, че след бягството на Василев в Сърбия, в първокласния кабинет на 12-ия етаж се настанява точно Карадалиев. От там в продължение на няколко години – преди постройката да бъде продадена на търг, юристът управлява окупацията на бизнеси в интерес на ментора си Цветан Василев.