Метафората за добрия диктатор, също като тази за доблестния крадец

Метафората за положителния деспот, също като тази за доблестния апаш или честната курва съществуват в литературата, само че са прекомерно надалеч от действителния живот. Всички тирани, на пиедестала на изборната си победа, заобиколени от щиковете на армията си, с добре облизани от кликата им хемороиди, си наподобяват. Сърцата им са цялостни със боязън, а мозъкът им – засенчен от загубата на аналитично мислене и самокритика.

Точно това се случи предходната седмица в Москва, когато ужасяваща терористична офанзива остави десетки жертви в „ Крокус сити хол “, въпреки тайните служби на Съединени американски щати и Англия от месеци да предупреждаваха Владимир Путин, че страната му е под директна опасност. Ах, какво фарсово повтаряне на историята.

Ето ви една паметна записка от Лаврентий Берия до Сталин от 21 юни 1940 година – ден преди Вермахта да нахлуе в Съюз на съветските социалистически републики: „ Посланикът ни в Берлин Владимир Деканозов ме бомбардира с дезинформация за някакво нахлуване на Хитлер против Съюз на съветските социалистически републики. Съобщава ми, че това „ нахлуване “ ще се случи на следващия ден. Същото твърди и ген. Тупиков, боен аташе в Берлин. Този простак военачалник твърди още, че три групи армии ще тръгнат към Москва, Ленинград и Киев “.

Известна е и резолюцията на Сталин върху известието на Военното разузнаване: „ Може ли вашият „ източник “ от щаба на немската авиация да върви на путка си майна. Той не е „ източник “, а дезинформатор “.

Дори и през днешния ден, 70 години след гибелта на мустакатия деспот, Русия не е завършила с процеса на десталинизация. Тя просто мина в путинизация, която все по-често и все по-трагично повтаря събитията от първата половина на предишния век. Това е все по-видно от анексията на Крим през 2014-а година, когато тихомълком започнаха да се възвръщат бюстове на Джугашливи, да се провеждат празнувания, да се оправдава под сурдинка кървавият му и човеконенавистен режим.

Сегашният кремълски сатрап не просто имитира своя предходник, той има потребност от него. Победата във Втората международна война е последният великоруски общ знаменател, последният коз на необолшешивката агитация, на фона на закучилата се „ интервенция “ в калните украински поля, където всеки ден живота си дават стотици млади руснаци. А кой завоюва Втората международна война? Сталин! А кой е днешният Сталин? Ами Владимир Владимирович! Значи с него ще победим. Ако не вярвайте, вижте му изборните проценти.

През своя повече от четвърт век на власт Путин постоянно най-малко словесно е бил извънредно сдържан във връзка с Сталин и учудващо пореден. Той не отхвърля закононарушенията на мустакатия, а по-скоро се пробва да отклони вниманието от тях, да гледа позитивното, както обичаше да споделя един нашенски цар-премиер. Владимирович не отхвърля ужаса на Гулаг и всеобщите убийства, само че натъртва, че споменът за тези закононарушения не би трябвало да засенчва достиженията на сталинизма. Според него напъните за прекомерно „ демонизиране “ на Сталин са част от офанзивата против Русия.

Да, тогава Съюз на съветските социалистически републики завоюва Втората международна война, а генералите си раздаваха медали и обикаляха паради на бели коне. Цената – 26 милиона жертви. Нищо на фона на стотина души, убити в „ Крокус “, ще кажете. Но сталинизацията на Путин занапред ще взима своя кървясъл налог. Защото всички диктатори си наподобяват по насилието, страха и недоверието. Именно последното умъртви посетителите на концерта в петък, а не автоматите на терористите.