Местните сортове
Местните сортове и техните блендове с интернационалните имат място на международните пазари, съобщи ръководителят на Националната лозаро-винарска камара Радослав Радев. Според него това е характерната ниша, с която разполагат родните винопроизводители. Той посочи, че от десетина години българското винопроизводство интензивно работи с локалните сортове, както и за развиване на клоновата им селекция за произвеждане на качествени виновност, които да дават отговор на усета и упованията на консуматорите.
„ Почти всички сътрудници, които основават нови лозови насаждения залагат и на локалните сортове. Вече има и доста положителни резултати от новите лозя, намиращи се в региони, където обичайно се създават такива виновност от по-стари насаждения “, добави Радев. Той е на мнение, че би трябвало да имаме нов, по-пазарен прочит на локалните сортове.
Местните червени сортове Мавруд, Гъмза, Широка мелнишка лоза са добре познати на потребителите у нас, както и белите Димят и Мискет. През последните 30 години България се пробва да създава атрактивни виновност с положително съответствие цена-качество от интернационалните сортове, като локалните значително са предопределени за консумация на вътрешния пазар. Тази наклонност през последните 10 години се прекатурва както поради повишаване продажбите на българския пазар, по този начин и поради пресищането на международния пазар на вино с добре познатите Каберне Совиньон, Мерло, Шардоне, Совиньон блан и други.
„ Интензивно развитият винарски отрасъл у нас предлага прелестни мостри от тези сортове, само че несъмнено отличителното, което в действителност ще ни разреши да намерим характерната си ниша, са виновността от локални сортове и техните блендове с интернационалните “, твърди Радев.
Над 180 милиона литра вино са създадени у нас през предходната година. Половината от тях се осъществят на задграничните пазари. „ Нашите виновност имат превъзходен банкет в Полша, Румъния, Англия, Чехия, Прибалтийските и Скандинавските страни “, разяснява Радослав Радев. Той посочи, че най-големият ни външен пазар е Полша, за където се изнасят повече от 17 милиона литра вино. Според Радев капацитетът за експорт на родно вино на азиатския пазар е огромен. През предходната година за Китай са изнесени към милион и половина литра. Тенденцията за повишаване на експорта на родно вино се следи и за Корея, Индия, Япония, Виетнам, Съединени американски щати и други
Според статистиката през последните три години два пъти е намалял износът на български виновност за Русия. Спад се следи като цяло и на продажбите на европейски питиета, като измежду аргументите са ембаргото, наложено от Европейски Съюз, нестабилният курс на рублата и не на последно място развиването на съветското винопроизводство през последните години. Само преди две седмици ръководителят на Националната лозаро-винарска камара Радослав Радев се завърна от най-голямото профилирано ревю за висококачествени храни и питиета „ Продекспо “ в Русия и Източна Европа. На него България се показа със собствен щанд, като присъединяване на страната ни на влиятелния конгрес е финансирано по плана на Националната лозаро-винарска камара за промоция на виновност в трети страни и по-конкретно в Русия и Беларус.
„ Отчетливо се откроява развиването на винения отрасъл в Русия, който влага в съвременни технологии и създава качествени питиета. В същото време непрестанно се откриват нови винени питейни заведения, дребни заведения за хранене с предложение на бутикови виновност, профилирани магазини. Така че това е сегмент, който има огромен капацитет за развиване и би трябвало да го използваме “, разяснява ръководителят на НЛВК Радослав Радев. Според него износът на родни виновност за Русия би трябвало да бъде насочен към питиета от междинния и високия ценови клас.
Градът на виното се утвърди като сполучлив формат и най-авторитетна витрина на родното винопроизводство, както и територия, на която се показва развиването на винения бранш в Европа и света. Той се трансформира в привлекателен център за изложители и гости. Непринудената и уютна атмосфера несъмнено дава опция на бизнеса от винарския бранш и хранително-вкусовата промишленост като цяло да показа своите артикули по най-атрактивен метод и в това време да промотира българското произвеждане пред мениджъри от целия свят.
„ Почти всички сътрудници, които основават нови лозови насаждения залагат и на локалните сортове. Вече има и доста положителни резултати от новите лозя, намиращи се в региони, където обичайно се създават такива виновност от по-стари насаждения “, добави Радев. Той е на мнение, че би трябвало да имаме нов, по-пазарен прочит на локалните сортове.
Местните червени сортове Мавруд, Гъмза, Широка мелнишка лоза са добре познати на потребителите у нас, както и белите Димят и Мискет. През последните 30 години България се пробва да създава атрактивни виновност с положително съответствие цена-качество от интернационалните сортове, като локалните значително са предопределени за консумация на вътрешния пазар. Тази наклонност през последните 10 години се прекатурва както поради повишаване продажбите на българския пазар, по този начин и поради пресищането на международния пазар на вино с добре познатите Каберне Совиньон, Мерло, Шардоне, Совиньон блан и други.
„ Интензивно развитият винарски отрасъл у нас предлага прелестни мостри от тези сортове, само че несъмнено отличителното, което в действителност ще ни разреши да намерим характерната си ниша, са виновността от локални сортове и техните блендове с интернационалните “, твърди Радев.
Над 180 милиона литра вино са създадени у нас през предходната година. Половината от тях се осъществят на задграничните пазари. „ Нашите виновност имат превъзходен банкет в Полша, Румъния, Англия, Чехия, Прибалтийските и Скандинавските страни “, разяснява Радослав Радев. Той посочи, че най-големият ни външен пазар е Полша, за където се изнасят повече от 17 милиона литра вино. Според Радев капацитетът за експорт на родно вино на азиатския пазар е огромен. През предходната година за Китай са изнесени към милион и половина литра. Тенденцията за повишаване на експорта на родно вино се следи и за Корея, Индия, Япония, Виетнам, Съединени американски щати и други
Според статистиката през последните три години два пъти е намалял износът на български виновност за Русия. Спад се следи като цяло и на продажбите на европейски питиета, като измежду аргументите са ембаргото, наложено от Европейски Съюз, нестабилният курс на рублата и не на последно място развиването на съветското винопроизводство през последните години. Само преди две седмици ръководителят на Националната лозаро-винарска камара Радослав Радев се завърна от най-голямото профилирано ревю за висококачествени храни и питиета „ Продекспо “ в Русия и Източна Европа. На него България се показа със собствен щанд, като присъединяване на страната ни на влиятелния конгрес е финансирано по плана на Националната лозаро-винарска камара за промоция на виновност в трети страни и по-конкретно в Русия и Беларус.
„ Отчетливо се откроява развиването на винения отрасъл в Русия, който влага в съвременни технологии и създава качествени питиета. В същото време непрестанно се откриват нови винени питейни заведения, дребни заведения за хранене с предложение на бутикови виновност, профилирани магазини. Така че това е сегмент, който има огромен капацитет за развиване и би трябвало да го използваме “, разяснява ръководителят на НЛВК Радослав Радев. Според него износът на родни виновност за Русия би трябвало да бъде насочен към питиета от междинния и високия ценови клас.
Градът на виното се утвърди като сполучлив формат и най-авторитетна витрина на родното винопроизводство, както и територия, на която се показва развиването на винения бранш в Европа и света. Той се трансформира в привлекателен център за изложители и гости. Непринудената и уютна атмосфера несъмнено дава опция на бизнеса от винарския бранш и хранително-вкусовата промишленост като цяло да показа своите артикули по най-атрактивен метод и в това време да промотира българското произвеждане пред мениджъри от целия свят.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ