Иван Дашев: Българските производители са с приоритет в „Жанет“
* Местните хора започнаха да възприемат гранд маркета и като мол
* За да остане Старият Несебър в ЮНЕСКО, страна, община и локалните общности да работят в разговор, не да се упрекват взаимно, споделя Иван Дашев, предприемач и ръководител на съдружие „ Напред Несебър “
-->
Иван Дашев е съучастник в най-голямата българска компания за търговия на едро и дребно с хранителни артикули и питиета в Бургаска област – „ Жанет “. Компанията започва като дребна фамилна компания преди 30 години в Несебър. Днес е безспорен водач в сектора със стотици чиновници и хиляди клиенти. От 2017 година хипермаркет „ Жанет “ работи и в Свиленград.
- Господин Дашев, Гранд маркет " Жанет " е добре прочут по морето, а към този момент и в Свиленград. Бихте ли разказали повече за активността на компанията?
- Освен двата хипермаркета в Несебър и Свиленград, под марката „ Жанет “ работят и супермаркети на територията на Несебър и Слънчев бряг. Предлагаме извънредно многообразие на хранителни артикули и питиета, както и цяла палитра от артикули за бита, парфюмерия, техника, детски артикули и т.н.Магазините са отворени за физически лица, само че работим интензивно и с бизнеса. Наши клиенти са доста от хотелите, заведенията и комерсиалните обекти на територията на разнообразни общини.
- Компанията Ви има над 30-годишна история, с каквато малко български компании могат да се похвалят. Как успяхте да я запазите и развиете?
- Преди 30 година родителите ми отвориха първия дребен квартален магазин. С брат ми учехме и помагахме в прохождащия бизнес. С времето разбрахме, че това сфера, в която сме натрупали задоволително опит, придобихме самочувствие и започнахме да поемаме опасности с разширение на активността. Поетапно събирахме екип от локални хора и се гордеем, че с доста от тях работим и до през днешния ден.Стремим се да поддържаме най-важния баланс в нашия бизнес – високо качество и многообразие на продуктите и всичко това на конкурентни цени. Поставяме главен акцент върху качествената, българска продукция. От десетилетия имаме отлични партньорства с локални ферми, чиито артикули постоянно са на предна линия в нашите витрини. Така предлагаме храни и питиета от нашия район – от една страна те са пресни и потребни за консумация, въпреки това ние и клиентите ни подкрепяме българската стопанска система. Разбира се, в „ Жанет “ ще откриете и многообразие от артикули, които идват от целия свят.
Мисля, че няма друга верига, която да предлага над 500 типа сирена, стотици типове салами, над 3200 типа алкохолни питиета и така нататък
При нас могат да се намерят хранителни артикули, маслинови масла и виновност, които са носители на международни златни медали за качество. Поддържаме асортиментите целогодишно, а не кампанийно. Това също е предизвикателство, тъй като в Несебър летният сезон продължава към два месеца.
- Как съумява една българска компания да се пребори с конкуренцията на големите търговски вериги?
- Като не стопираме да се развиваме. Застоят на едно място е сигурна рецепта за изпадане от пазара. Конкуренцията в действителност е доста сериозна. В районите, в които работим, има хипермаркети на всички огромни международни вериги. Това ни стимулира да бъдем още по-добри в работата, а видяно от различен ъгъл, мощната конкуренция е добра за крайните консуматори. Така че гледаме на нея като нещо належащо и положително.
- В каталозите на Град маркет " Жанет " се виждат съществени отстъпки в цените, каквито бих споделила, че не виждаме в София. От какво зависят ниските цени?
- Не е елементарно да се поддържат ниски цени, изключително в наши дни, когато инфлацията бележи сериозен растеж. За страдание артикули, които сме продавали години наред на едни и същи цени, в този момент сменят доставната си цена през няколко месеца. Ние се опитваме да задържаме цените доколкото е допустимо.
„ Жанет “ е извънреден представител на редица артикули и така избягваме медиатори, които в допълнение да оскъпяват по веригата.
Но инфлация има освен в България. След Ковид и войната в Украйна тя е реалност в множеството страни и по тази причина се усеща и при вносните артикули.
- Смятате ли, че при някои храни има далавера?
- Няма по какъв начин аз да отговоря на този въпрос. Има редица институции, които би трябвало да наблюдават за тези процеси и всички чакаме от тях да си правят работата отговорно.
- Прави усещане големият подбор от артикули - храни и питиета, които оферирате - и български, и непознати. Трудно ли се балансира сред цена и качество, изключително за вносните артикули?
- „ Жанет “ има сътрудници в чужбина, с които работи от десетилетия. С някои от тях развихме връзките си и към този момент получаваме продукция, приготвена особено за нас. Предприехме тази стъпка тъкмо тъй като желаеме българите да поставят на трапезата си най-хубавото от международната кухня на доста налични цени. Предлагаме месни, млечни и доста други кулинарни изкушения, които може да откриете единствено в нашата верига.
- Българинът обича ли да опитва с непознати усети?
- Вече да.
Дори всеки ден предлагаме прясно приготвено суши.
Това беше немислимо единствено преди 10 години. Но българите към този момент интензивно пътуват, учат, работят по света и са отворени към новите усети. Разбира се, има и доста консервативни клиенти, които избират единствено районни храни и питиета.
- Как избирате българските производители, с които работите?
- Както към този момент загатнах, с доста от фермите сме дългогодишни сътрудници, защото те са гръбнакът на българската стопанска система. Знаем, че те държат на качеството, за което ги насърчаваме, като ги предлагаме интензивно. С времето се появиха и доста нови производители, които сами търсят контакт с нас. Стремим се първо да се убедим в качеството на продукцията им и чак по-късно поетапно ги вкарваме в комерсиалните обекти. Държим предлаганите артикули да бъдат пресни и свежи.
- Какви артикули избира българинът - вносни или непознати? Определяща ли е цената?
- Клиентите са разнообразни и търсенето не може да се заключи толкоз елементарно. Но изрично, по-голямата част от българите към този момент търсят освен ниска цена, само че и качество. На доста от вносните артикули рекламните акции са много по-агресивни и по този начин си обезпечават повече клиенти. Радвам се, че съумяваме да осъществяваме добре стоката и на дребните локални ферми, които нямат благоприятни условия за такива акции.
- Защо решихте да отворите и топла витрина към магазина?
- Защото видяхме, че има потребност от нея. Храним стотици хора всеки ден с прясно приготвена и вкусна храна на алегорични цени. За страдание в Несебър отвън сезона не работят толкоз доста обекти за хранене. Ние се опитваме да запълваме тази ниша, само че избираме да има по-голямо предложение и в самия град.
- Прави усещане, че има детски ъгъл към хипермаркета - нещо, което не съм виждала в другите хранителни търговски вериги. Освен това там постоянно организирате разнообразни детски празненства. Защо решихте да го извършите?
- Приемаме го като наш обществен ангажимент. Реално в Несебър младите фамилии нямат какво да вършат през зимата. Липсва спортна инфраструктура, няма обекти за положително превозване на свободното време. Видяхме, че локалните хора започнаха да възприемат гранд маркета и като мол, в който да се разходят, да преглеждат новите ни оферти. Така първо отворихме кефене, след това детски ъгъл към него, а от години към този момент организираме и тематични празненства за най-малките.
- Разкажете за другите ви обществени задължения.
- В края на предходната година, дружно с хора от района, регистрирахме съдружие „ Напред Несебър “. Решихме да официализираме това, което вършим мълчешком от години – да работим за развиването на обитаемоте места в общината.Вчера /б. ред. сряда/ имахме работна среща с оператора на „ Летище Бургас “. Заедно мислим разновидности по какъв начин да привличаме туристи освен през дейния летен сезон.
Организираме и борса с правилни работодатели за ученици от гимназията по туризъм в Бургас,
тъй като казусът с фрагментите по морето е доста тежък. Тяхната липса и неопитност отблъскват туристите и избират дестинациите на нашите съперници. Предстоят ни доста начинания, ще ви осведомяваме за най-интересните.
- Наскоро в локална медия се появи информация, че имате желание да влезете в кметската конкуренция за Несебър. Вярно ли е и какви са претекстовете Ви?
- В Несебър се усещат настроения за смяна, по тази причина вървят разнообразни клюки. Към момента към момента не съм взел решение, защото това действително ще отнеме напълно времето ми. Винаги съм се стремял да бъда виновен в работата си, в случай че подхваща крачка в локалната власт също ще бъде стимулирано и отговорно решение. Първо ще го оповестя на моите съграждани.
- Какво смятате, че би трябвало да се промени в ръководството на общината?
- Важно е да се знае, че в общинската администрация работят образовани и опитни хора. Не съм последовател на мисленето, че всичко би трябвало наложително да се стартира изначало. Който и да е идващият кмет на Несебър, би трябвало да подходи с последователност и интензивна работа по значимите за общината задания. Преди всичко е значимо да се намерения по какъв начин да се удължи така наречен сезон. В момента при нас той е най-кратък. Трябва проект за деяние в тази посока, интензивни контакти на равнище отраслов министър, работа с сектора. Това са неотложни тематики, тъй като летният сезон в България се възвръща най-бавно спрямо Гърция, Турция, Хърватия, Египет, Тунис.
България, в частност Несебър, се нуждаят от нов метод за привличане на туристи, които да идват на отмора със аероплан.
Но като дойдат тези туристи, би трябвало да им предложим доста по-добра инфраструктура, занимания, обслужване на равнище и така нататък Да не приказваме, че огромна част от туристите в Слънчев бряг не схващат по време на престоя си, че на няколко минути от хотелите се намира Старият град, който е част от културното завещание на ЮНЕСКО. В сряда с представители на „ Напред Несебър “ присъствахме на публично разискване по отношение на проблемите на Стария град и опасността той да се трансформира в обект, застрашен от овакантяване на международната културна организация. Това не би трябвало да се позволява и страна, община и локалната общественост би трябвало да работят в разговор, а не взаимно да се упрекват.
* За да остане Старият Несебър в ЮНЕСКО, страна, община и локалните общности да работят в разговор, не да се упрекват взаимно, споделя Иван Дашев, предприемач и ръководител на съдружие „ Напред Несебър “
-->
Иван Дашев е съучастник в най-голямата българска компания за търговия на едро и дребно с хранителни артикули и питиета в Бургаска област – „ Жанет “. Компанията започва като дребна фамилна компания преди 30 години в Несебър. Днес е безспорен водач в сектора със стотици чиновници и хиляди клиенти. От 2017 година хипермаркет „ Жанет “ работи и в Свиленград.
- Господин Дашев, Гранд маркет " Жанет " е добре прочут по морето, а към този момент и в Свиленград. Бихте ли разказали повече за активността на компанията?
- Освен двата хипермаркета в Несебър и Свиленград, под марката „ Жанет “ работят и супермаркети на територията на Несебър и Слънчев бряг. Предлагаме извънредно многообразие на хранителни артикули и питиета, както и цяла палитра от артикули за бита, парфюмерия, техника, детски артикули и т.н.Магазините са отворени за физически лица, само че работим интензивно и с бизнеса. Наши клиенти са доста от хотелите, заведенията и комерсиалните обекти на територията на разнообразни общини.
- Компанията Ви има над 30-годишна история, с каквато малко български компании могат да се похвалят. Как успяхте да я запазите и развиете?
- Преди 30 година родителите ми отвориха първия дребен квартален магазин. С брат ми учехме и помагахме в прохождащия бизнес. С времето разбрахме, че това сфера, в която сме натрупали задоволително опит, придобихме самочувствие и започнахме да поемаме опасности с разширение на активността. Поетапно събирахме екип от локални хора и се гордеем, че с доста от тях работим и до през днешния ден.Стремим се да поддържаме най-важния баланс в нашия бизнес – високо качество и многообразие на продуктите и всичко това на конкурентни цени. Поставяме главен акцент върху качествената, българска продукция. От десетилетия имаме отлични партньорства с локални ферми, чиито артикули постоянно са на предна линия в нашите витрини. Така предлагаме храни и питиета от нашия район – от една страна те са пресни и потребни за консумация, въпреки това ние и клиентите ни подкрепяме българската стопанска система. Разбира се, в „ Жанет “ ще откриете и многообразие от артикули, които идват от целия свят.
Мисля, че няма друга верига, която да предлага над 500 типа сирена, стотици типове салами, над 3200 типа алкохолни питиета и така нататък
При нас могат да се намерят хранителни артикули, маслинови масла и виновност, които са носители на международни златни медали за качество. Поддържаме асортиментите целогодишно, а не кампанийно. Това също е предизвикателство, тъй като в Несебър летният сезон продължава към два месеца.
- Как съумява една българска компания да се пребори с конкуренцията на големите търговски вериги?
- Като не стопираме да се развиваме. Застоят на едно място е сигурна рецепта за изпадане от пазара. Конкуренцията в действителност е доста сериозна. В районите, в които работим, има хипермаркети на всички огромни международни вериги. Това ни стимулира да бъдем още по-добри в работата, а видяно от различен ъгъл, мощната конкуренция е добра за крайните консуматори. Така че гледаме на нея като нещо належащо и положително.
- В каталозите на Град маркет " Жанет " се виждат съществени отстъпки в цените, каквито бих споделила, че не виждаме в София. От какво зависят ниските цени?
- Не е елементарно да се поддържат ниски цени, изключително в наши дни, когато инфлацията бележи сериозен растеж. За страдание артикули, които сме продавали години наред на едни и същи цени, в този момент сменят доставната си цена през няколко месеца. Ние се опитваме да задържаме цените доколкото е допустимо.
„ Жанет “ е извънреден представител на редица артикули и така избягваме медиатори, които в допълнение да оскъпяват по веригата.
Но инфлация има освен в България. След Ковид и войната в Украйна тя е реалност в множеството страни и по тази причина се усеща и при вносните артикули.
- Смятате ли, че при някои храни има далавера?
- Няма по какъв начин аз да отговоря на този въпрос. Има редица институции, които би трябвало да наблюдават за тези процеси и всички чакаме от тях да си правят работата отговорно.
- Прави усещане големият подбор от артикули - храни и питиета, които оферирате - и български, и непознати. Трудно ли се балансира сред цена и качество, изключително за вносните артикули?
- „ Жанет “ има сътрудници в чужбина, с които работи от десетилетия. С някои от тях развихме връзките си и към този момент получаваме продукция, приготвена особено за нас. Предприехме тази стъпка тъкмо тъй като желаеме българите да поставят на трапезата си най-хубавото от международната кухня на доста налични цени. Предлагаме месни, млечни и доста други кулинарни изкушения, които може да откриете единствено в нашата верига.
- Българинът обича ли да опитва с непознати усети?
- Вече да.
Дори всеки ден предлагаме прясно приготвено суши.
Това беше немислимо единствено преди 10 години. Но българите към този момент интензивно пътуват, учат, работят по света и са отворени към новите усети. Разбира се, има и доста консервативни клиенти, които избират единствено районни храни и питиета.
- Как избирате българските производители, с които работите?
- Както към този момент загатнах, с доста от фермите сме дългогодишни сътрудници, защото те са гръбнакът на българската стопанска система. Знаем, че те държат на качеството, за което ги насърчаваме, като ги предлагаме интензивно. С времето се появиха и доста нови производители, които сами търсят контакт с нас. Стремим се първо да се убедим в качеството на продукцията им и чак по-късно поетапно ги вкарваме в комерсиалните обекти. Държим предлаганите артикули да бъдат пресни и свежи.
- Какви артикули избира българинът - вносни или непознати? Определяща ли е цената?
- Клиентите са разнообразни и търсенето не може да се заключи толкоз елементарно. Но изрично, по-голямата част от българите към този момент търсят освен ниска цена, само че и качество. На доста от вносните артикули рекламните акции са много по-агресивни и по този начин си обезпечават повече клиенти. Радвам се, че съумяваме да осъществяваме добре стоката и на дребните локални ферми, които нямат благоприятни условия за такива акции.
- Защо решихте да отворите и топла витрина към магазина?
- Защото видяхме, че има потребност от нея. Храним стотици хора всеки ден с прясно приготвена и вкусна храна на алегорични цени. За страдание в Несебър отвън сезона не работят толкоз доста обекти за хранене. Ние се опитваме да запълваме тази ниша, само че избираме да има по-голямо предложение и в самия град.
- Прави усещане, че има детски ъгъл към хипермаркета - нещо, което не съм виждала в другите хранителни търговски вериги. Освен това там постоянно организирате разнообразни детски празненства. Защо решихте да го извършите?
- Приемаме го като наш обществен ангажимент. Реално в Несебър младите фамилии нямат какво да вършат през зимата. Липсва спортна инфраструктура, няма обекти за положително превозване на свободното време. Видяхме, че локалните хора започнаха да възприемат гранд маркета и като мол, в който да се разходят, да преглеждат новите ни оферти. Така първо отворихме кефене, след това детски ъгъл към него, а от години към този момент организираме и тематични празненства за най-малките.
- Разкажете за другите ви обществени задължения.
- В края на предходната година, дружно с хора от района, регистрирахме съдружие „ Напред Несебър “. Решихме да официализираме това, което вършим мълчешком от години – да работим за развиването на обитаемоте места в общината.Вчера /б. ред. сряда/ имахме работна среща с оператора на „ Летище Бургас “. Заедно мислим разновидности по какъв начин да привличаме туристи освен през дейния летен сезон.
Организираме и борса с правилни работодатели за ученици от гимназията по туризъм в Бургас,
тъй като казусът с фрагментите по морето е доста тежък. Тяхната липса и неопитност отблъскват туристите и избират дестинациите на нашите съперници. Предстоят ни доста начинания, ще ви осведомяваме за най-интересните.
- Наскоро в локална медия се появи информация, че имате желание да влезете в кметската конкуренция за Несебър. Вярно ли е и какви са претекстовете Ви?
- В Несебър се усещат настроения за смяна, по тази причина вървят разнообразни клюки. Към момента към момента не съм взел решение, защото това действително ще отнеме напълно времето ми. Винаги съм се стремял да бъда виновен в работата си, в случай че подхваща крачка в локалната власт също ще бъде стимулирано и отговорно решение. Първо ще го оповестя на моите съграждани.
- Какво смятате, че би трябвало да се промени в ръководството на общината?
- Важно е да се знае, че в общинската администрация работят образовани и опитни хора. Не съм последовател на мисленето, че всичко би трябвало наложително да се стартира изначало. Който и да е идващият кмет на Несебър, би трябвало да подходи с последователност и интензивна работа по значимите за общината задания. Преди всичко е значимо да се намерения по какъв начин да се удължи така наречен сезон. В момента при нас той е най-кратък. Трябва проект за деяние в тази посока, интензивни контакти на равнище отраслов министър, работа с сектора. Това са неотложни тематики, тъй като летният сезон в България се възвръща най-бавно спрямо Гърция, Турция, Хърватия, Египет, Тунис.
България, в частност Несебър, се нуждаят от нов метод за привличане на туристи, които да идват на отмора със аероплан.
Но като дойдат тези туристи, би трябвало да им предложим доста по-добра инфраструктура, занимания, обслужване на равнище и така нататък Да не приказваме, че огромна част от туристите в Слънчев бряг не схващат по време на престоя си, че на няколко минути от хотелите се намира Старият град, който е част от културното завещание на ЮНЕСКО. В сряда с представители на „ Напред Несебър “ присъствахме на публично разискване по отношение на проблемите на Стария град и опасността той да се трансформира в обект, застрашен от овакантяване на международната културна организация. Това не би трябвало да се позволява и страна, община и локалната общественост би трябвало да работят в разговор, а не взаимно да се упрекват.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ