Месечна стипендия за втория учебен срок ще получат три деца

Месечна стипендия за втория образователен период ще получат три деца от главното учебно заведение в с. Крушовица, общ. Мизия. Инициативата е на Александър Миланов, приключил главното си обучение в същото учебно заведение преди 21 години. Той е кръстил стипендиантската акция на името на баба си – Юлия. Месечна сума от 50 лв. в границите на 6 месеца ще получат 1 хлапак от 1 до 4 клас и двама възпитаници от 5 до 7 клас. За да завоюват стипендията, децата, които учат в начален курс, би трябвало да нарисуват картина на тематика „ Най-добрия човек, който познавам “. Към всяка рисунка би трябвало да има къс текст, който я изяснява. Петокласниците, шестокласниците и седмокласниците ще би трябвало да напишат съчинение, роман или есе на същата тематика. За всяко дете преподавател от учебното заведение би трябвало да напише къса характерност, в която да уточни мощните страни на детето, които то развива, макар сложните условия, в които живее и учи.
„ Вярвам, че всяко дете би трябвало да има късмет да развие своя капацитет, без значение дали живее в оскъдно или заможно семейство. Образованието е един от сигурните способи да се измъкнеш от бедността и да продължиш да следваш фантазиите си “, споделя Александър. Той е живял в селото, при баба си, само че откакто тя умира, той продължава образованието си в София, като част от детството си прекарва в разнообразни обществени домове. Завършва междинното си обучение в колеж по железопътен превоз, а когато навършва 18 години стартира работа в радиото на журналистката Виза Недялкова. Кариерата му продължава в разнообразни радиа и някои малките екрани, занимава се с обществени връзки, а откакто приключва обществена работа в Софийския университет стартира самостоятелна работа с пациенти с разнообразни болести. Автор е и на книгата "Детство без сълзи ", която споделя историята на деца, отраснали в обществени домове, на приемни родители и на деца, настанени в поправителни учебни заведения в България.
„ Спомням си с доста любов времето, което прекарах в селското учебно заведение. Живеех доста оскъдно, само че тогава учителите не деляха никого на безпаричен и богат. Очакваха само да знаеш и да следваш разпоредбите. Може би това, че ме третираха като естествен, ми оказа помощ да се усещам човек. “, споделя Александър. Затова Александър инициира стипендиантската стратегия. По този метод той желае да насърчи равния достъп до обучение на децата, без значение от провокациите, през които те или техните фамилии минават.