Франкенщайн на Мери Шели: Раждането на едно готическо чудовище
Мери Шели основава „ Франкенщайн “ през 1818 година Повече от двеста години след публикуването му няма по какъв начин да не отбележим нестихващото значение на романа и до през днешния ден, както и приноса му към готическата и научната фантастика в литературата и в театъра, киното и малкия екран през 20 и 21 век.
Разказът на Мери Шели за създание, дарено с живот по изкуствен метод, със зашити крака и непоносимо изражение, е въодушевен от призрачен сън, до момента в който е на отмора с Пърси Биш Шели [за който се омъжва по-късно през 1816 г.], лорд Байрон и доктор Джон Полидори, във Вила Диодати покрай Женевското езеро в Швейцария през „ годината без лято “ – 1816 година
През 1816 година времето е готическо в международен мащаб, заради струи вулканична пепел, изригнали година по-рано от връх Тамбора, Индонезия, и по този начин създалите се значително по-ниските температури по целия свят оказват неподходящо въздействие върху производството на храна и обичайния сезонен климат. Това мрачно лято се оказва необичайно ползотворно за процъфтяващите писатели романтици. Предложението на лорд Байрон за „ съревнование с истории за призраци “, с цел да премине швейцарската им отмора по-приятно, освен въодушевява романа на Шели „ Франкенщайн “, само че и късата прозаичност на Полидори „ Вампирът “ (1819), която по-късно става източник на ентусиазъм за прозиведението на Брам Стокър „ Дракула “ (1897)
Шели напомня в своето встъпление към изданието на „ Франкенщайн “ от 1831 година, че кошмарът й е въодушевен от къснонощната полемика сред Биш Шели и Байрон за тогавашната „ съвременна “ научна тематика за галванизма (Свойство на някои метали да създават електрически ток при химическо взаимоотношение с киселини или соли).
В допълнение към тази полемика, която ще въодушеви най-големия й принос в готическата литература, загубата на прибързано роденото й дете през 1815 година безспорно също оказава въздействие, защото Виктор съживява по неестествен метод своето съединено „ мъртво “ създание. Детството на Шели може също да е асъдействало за тематични страхове и терзания, присъщи за Франкенщайн, изключително някои, маркирани от критиците като паники по отношение на майчинството и несигурния темперамент на раждането, с които тя е мъчително наясно: преждевременната гибел на личната й майка, Мери Уолстоункрафт, единадесет дни след раждането на самата Шели е мощно усетено неявяване. Възпитана от татко си, философа Уилям Годуин, и осъзнавайки себе си като поколение на значими интелектуалци, Шели не няма самонадеяност като създател и развива гения си с насърчението на Пърси Биш Шели. Личният живот на Шели е в допълнение завършен от доста нещастия в нейния – единствено едно от децата й с Биш Шели оцелява до зрелост, а тя овдовява в средата на 20-те си години след трагичната гибел на Биш през 1822 година
Мери Шели
Изданието на романа от 1818 година е оповестено анонимно, а предговорът, написан от Пърси Бише Шели, е неправилно тълкуван като негова рекламация за авторство. Препечатаната версия от 1823 година носи името на Мери Шели като създател. „ Съдбата на Франкенщайн “, първата театрална акомодация на романа на Шели, дебютира в Лицейския спектакъл, Лондон, през есента на 1823 година с известно самопризнание. От 1878 година създателят Брам Стокър ръководи театъра – той по-късно ще напише „ Дракула “, най-адаптираното готическо страшилище в известната просвета. Докато „ Франкенщайн “ е най-известната работа на Шели, тя написа през целия си живот, в това число различен научно-фантастичен разказ, за съдбовната апокалиптична чума, „ Последният човек “ (1826), както и есета и пътеписи. Създанието на Франкенщайн е второто най-адаптирано чудовище за екрана, до момента в който рубрика Дракула не го надминава. Най-адаптираният хартиен облик е Шерлок Холмс. Мери Шели пази калцираното сърце на Пърси Биш Шели като скъп спомен след кремацията му, до момента в който то не е погребвано със сина им сър Пърси Флорънс Шели през 1889 година
За мнозина Франкенщайн живее като разказ, постигнал забележителен живот на сцената и екрана. Докато най-ранната му акомодация към сцената е записана през 1823 година, озаглавена „ Презумпция; или „ Съдбата на Франкенщайн “, студията Едисън (филмовата компания на Томас Едисън) продуцират късометражен филм по романа през 1910 година Той показва двойствеността на съществото със основателя си и демонстрира на напред във времето кинематографични специфични резултати, грим и монтаж, с цел да освети двойните ориси на Виктор (изигран от Август Филипс) и неговия непоносим двойник (изигран от Чарлз Стантън Огъл). Първоначално се счита, че са изгубени (тъй като доста от ранните неми филми са унищожени поради влошен кино фонд и неподходящи практики на съхранение), само че е преоткрит в средата на 70-те години и заимствуван за запазване; по-нататъшни реставрации са извършени от филмовото общество в Женевския университет през 2016 година
Франкенщайн е една от най-адаптираните готически истории за екрана (на второ място след Дракула), с много разнообразни версии, придаващи друг външен тип на съществото, което и до през днешния ден има огромно значение в известната просвета. Най-емблематичното от всичко е изобразяването му от Борис Карлов (на лавната снимка) в класическата версия на Джеймс Уейл от 1931 година за Universal Studios. Неговата прочувствена непорочност и несръчност се ускоряват от отличителния грим на гримьора Джак Пиърс, в това число болтовете на врата, зелено оцветената кожа и тромавата походка. По-късно студията на Хамър показват съществото (изиграно от Кристофър Лий) в „ Проклятието на Франкенщайн “ (1957) като физически разлъчен образец, жертва на лудостта на Франкенщайн, зашита дружно, с цел да включва събраните „ най-хубави елементи “ на други хора – мозъка на бележит професор, ръцете на художник, присадени върху тялото на обесен нарушител – които, откакто са реанимирани, са в действителност се вижда, че не носят гениите на своите притежатели, които не могат просто да бъдат реанимирани или трансферирани.
Франкенщайн блести като предизвестие за трансгресията, за човешка пренебрежителност и за реализирането на ужасна упоритост. Той бележи първото готическо проучване на изкуствения живот, поражда процъфтяващия род на научната фантастика и остава литературна класика, занимаваща се с ограничеността на живота и гибелта.
