Мери Малон е от хората, които отказват да повярват в

Мери Малон е от хората, които отхвърлят да повярват в медицината, както и в изказванието, че съществуват термини като „ преносител на вирус “. Нейното отричане е може би едно от най-големите доказателства, изключително за хора, които през днешния ден не престават да настояват, че актуалната пандемия е фикция и небивалица. Добрата вест е, че архивите постоянно могат да дават положителни образци с вярата, че сходни случаи няма да се повторят. За страдание и през днешния ден ставаме очевидци на тъкмо такива.

Нека стартираме през цялото време. Мери е родена през 1869 година в Кукстаун, Северна Ирландия. Майка ѝ се заразява с тиф още по време на бременността и се подозира, че детето също е преносител. На 15-годишна възраст, както доста други ирландци, младата госпожица също имигрира за Съединени американски щати. Там живее известно време при вуйна си и работи като прислужница, в следствие стартира да се учи да готви и доста скоро получава нова работа като готвачка за по-заможни фамилии.

От 1900-1907 година Малон работи в Ню Йорк за почти 8 фамилии. Според статистиката е съумяла да болести най-малко седем от тях с тиф. Необходими са към две седмици, с цел да може тифът да се трансферира на новите работодатели. Мери напуща дома на първото семейство и идната година е утвърдена за работа в Манхатън като персонална готвачка. Не е изненада за никого, че за още по-кратък интервал от време завършват и тези работни задължения. Семейството развива тресчица и диария, извикани са някои от най-хубавите лекари, само че до момента в който фамилията съумява да се излекува, една от прислужниците в дома умира. Следващата спирка е състоятелен юрист и след седмица за следващ път 7 от 8-те индивида са инфектирани с тиф.

През 1904 година е наета от Хенри Гилси – още един юрист. Само една седмица е нужна, преди да се болести прислугата в дома. Четирима души от личния състав умират през идната. Нито един член от семейството Гилси не се заразява заради простата причина, че работодателите населяват друга къща и са разграничени от личния състав. Лекари като Р. Л. Уилсън стартират да свързват точките и надлежно да следят пътешествията на Мери и заразяването на всеки, с който има контакт. За страдание, нейните прехвърляния ще продължат, изключително откакто Уилсън е безпомощен в откриването на повече доказателства.

Веднага след слагането на карантина, Малон се мести в Туксидо Парк и стартира да работи за Джордж Креслър. Само две седмици след нейното идване личният състав е още веднъж инфектиран и изпратен в болница, където се записва първият случай на тиф от доста време. През 1906 година преносителката стартира работа в Лонг Айлънд за фамилията на Чарлз Хенри Уорън – богат банкер. Новите работодатели почивали в имение през лятото и за жал обитавали една къща дружно с прислугата.

Снимка: By Lupo 09:59, 24 March 2006 (UTC) – According to http://www.newsday.com/community/guide/lihistory/ny-history-702b,0,3017376.photo?coll=ny-lihistory-navigation[dead link] this is an illustration that appeared in 1909 in The New York American. (According to http://www.pbs.org/wgbh/nova/typhoid/mary.html, the precise date was June 20, 1909)., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=689799

Резултатите не закъсняват – от 27 август до 3 септември повече от 6 души се разболяват с тиф. За следващ път никой не може да даде съответен отговор на тази диагноза, изключително откакто фамилията разполага с трима от най-хубавите лекари разполагаем. Голяма част от тях са се прегледали, преди да заминат на почивкa, само че не и личният състав. Междувременно хазяинът на парцела осъзнал, че няма по какъв начин да пусне други наематели, до момента в който не откри източника на болестта. Прави лично следствие, взима вода от тръбите, каналите, тоалетната и басейна, само че всяка една е негативна. В края на същата година, Мери е наета от Уолтър Боуен, живеещ на Парк Авеню.

Първата болна прислужница – Чарлз Уорън е диагностицира с тиф на 23 януари 1907 година Малко по-късно дъщерята на Чарлз умира от тиф. Именно тук лекарите са безапелационни, че Мери е преносител на инфекцията. Джордж Сопър е нает, с цел да направи следствие от предходния шеф. След като пробите в имението се оказват отрицателни, той стартира да преглежда всички скорошни промени и по този начин попада на Мери. Всички фамилии в Ню Йорк, диагностицирани с тиф, признават, че са наели ирландска готвачка, която директно след експлоадирането на болестта напуща.

За страдание не може да я открие, тъй като Мери постоянно си потегля, без да остави някакви следи. Когато пресата оповестява следващия случай на тиф в Парк Авеню, Сопър отива на място и открива главната обвинена в кухнята. Опитва се да бъде оптимално изкусен в съобщаването на новината, само че Мери е подготвена да се отбранява с готварската вилица. Джордж желае да вземе единствено проби за проучване и споделя по какъв начин осем от фамилиите, в които е работила през последните няколко години, са били инфектирани точно от нея.

Това кара Малон да стане още по-агресивна и Сопър няма различен избор, с изключение на да напусне. Макар и тази борба да е изгубена, детективът взема решение да употребява нова тактика. Прави бързо следствие, с цел да открие адреса на нейния сътрудник и приготвя нова среща. Взима със себе си доктор Реймънд Хоблър в опит да потвърди на Мери, че точно тя е източникът на заболяването. На срещата приказва най-вече Хоблър и изяснява по какъв начин действа самата болест. Неговата доктрина е, че готвачката е съумяла да болести фамилиите с храната, която подготвя – доста постоянно точно тя е виновна за изхранването на цялата къща, в това число и за личния състав. За следващ път готвачката отхвърля подпомагане. В този интервал медицината към момента не познава концепцията за здрави преносители на несъмнено заболяване. Самият Сопър по-късно ще разгласява откритията си в Журнала на Американската Медицинска Асоциация.

Там разказва по какъв начин със промяната на готвачката се следи експлоадиране на зараза за към 3 седмици – тъкмо колкото са нужни на заболяването. Докато всички се борят с тифа, дамата напуща и търси нова работа, като тя самата наподобява в съвършено здраве. След тези изводи е повече от ясно, че ирландката ще бъде потърсена от експерти. През 1907 година е задържана за застрашаване на живота на близките. На адреса ѝ е изпратена кола за спешна помощ, съпроводена от 5-ма служител на реда и доктор Жозефин Бейкър. Мери отхвърля да се съобщи без пердах и съумява да влезе в битка с служителите на реда, до момента в който лекарката е принудена да седне върху нея, с цел да я обездвижи. Откарват я окована в болница Уилърд Паркър, където още веднъж с полицейска интервенция дава проби.

Четири дни по-късно е прикована на легло в същото лечебно заведение и чака резултатите си. Количеството бактерии в нея е голямо и лекарите са безапелационни, че Мери е преносител. След по-сериозен разпит излиза наяве, че дамата в никакъв случай не е миела ръцете си. В началото на XX век теорията за микробите по ръцете не била изключително добре призната. На 19 март е изпратен на остров Северен брат. Там се тества по три пъти седмично. Властите към този момент мислят да отстранен нейния злобен мехур – там бактериите са най-вече. Самата процедура е извънредно рискова за времето си и Мери продължавала да има вяра, че всичко това е машинация. Друг проблем е, че дамата не желала да се откаже от кариерата си на готвач – въпреки всичко печелила повече пари от всички останали.

Дори и специалността ѝ да била изключително доходоносна, Малон постоянно била на ръба на бедността. Вестниците също обръщат внимание на този случай и я кръщават „ Тифозната Мери “. Сопър също се появява на острова и предлага да напише книга за нейната история като на драго сърце ще даде част от извоюваната сума. Огорчената и афектирана ирландка отхвърля. В този интервал лекарите са на две отзиви, някои са последователи на концепцията за карантината, други считат, че лекуването ще е изцяло задоволително, както и по-внимателното отношение към пациентката. Докато всички разсъждават какво да се прави с този медицински феномен, Мери претърпява нервозен срив.

През 1909 година се пробва да съди Здравният департамент на Ню Йорк. В писмо до юристите си написа, че е третирана като опитно зайче. Дори и да спомага за даването на проби, тя не можела да посети очен доктор към 6 месеца и в следствие клепачите ѝ се сковават. Получава антибиотици, които могат да унищожат бъбреците ѝ. Междувременно лекарите считат, че тифът е в червата ѝ, след това вземат решение, че е в жлъчния мехур. Мери изрично отхвърля да одобри истината, че е преносител и изпраща някои проби по другари в частни лаборатории в Ню Йорк. Всичките са отрицателни. 3/4 от пробите, които дава на острова за интервала 1907-1909 година са също отрицателни.

След 2 години и 11 месеца личният състав считат, че към този момент няма смисъл да я държат под карантина и имат вяра, че са съумели да овладеят тифа в системата ѝ. Свободата идва с едно изискване – Мери би трябвало да бъде извънредно деликатна и да се откаже от специалността си. Когато се връща назад в Ню Йорк, пациентката стартира да работи в пералня. Печели 20 $ на месец, вместо нормалните 50 $. По време на работа се наранява и почива към 6 месеца, откакто раната ѝ се инфектира. Няколко несполучливи години минават и още веднъж стартира да работи като готвачка. Използва подправени имена, с цел да скрие здравословните проблеми. Въпреки това нито една организация не желае да я наеме за по-заможните фамилии.

Снимка: By Otis Historical Archives Nat’l Museum of Health & Medicine – originally posted to Flickr as Reeve 40328, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7137472

Никой не я стопира да работи в заведения за хранене, сладкарници и спа центрове. И на всички места, където отиде, избухва нова зараза от тиф. Сопър знаел каква е повода, само че не можел да открие Малон. Тя сменяла работата си постоянно и по този начин заобикаля контрола на управляващите. През 1915 година постъпва като готвач в кухнята на болница Слоан, където се лекуват най-вече дами. 25 души се разболяват и двама умират. Д-р Едуард Крейджин звъни на Сопър за следващ път и го моли за помощ. Един взор към личния състав на болничното заведение разкрива преносителката.

Макар и тя да употребява подправено име, почеркът в никакъв случай не се трансформира. Преди да се стигне до задържане на работното място, Мери съумява да избяга, само че е хваната в Лонг Айлънд, до момента в който носи храна на другар. На 27 март 1915 година е изпратена още веднъж на карантинния остров. Там остава близо 23 години, управляващите ѝ дават едностаен апартамент, където да живее и от 1918 година и е разрешено да пътува до града. През 1925 година доктор Александра Плавска идва на острова като стажант. Тя основава лаборатория и разрешава на Мери да работи за нея, предоставяйки ѝ задачата да мие лабораторните принадлежности. Пациентката също по този начин записва резултати от проучвания и приготвя стъклениците за патолозите. 6 години по-късно Мери получава удар. Не съумява да се възвърне изцяло и половината от тялото ѝ остава парализирано.

На 11 ноември 1938 година умира от пневмония на 69-годишна възраст. Тялото ѝ е кремирано и е заровена в Бронкс. Само 9 души идват на нейното заравяне. Някои източници настояват, че в нея са открити следи от тифозна бактерия, освен това на доста повече места от хипотетичния злобен мехур. Сопър написа, че не е направена аутопсия и всичко това е неистина. До през днешния ден не е ясно какъв брой тъкмо са били инфектираните. Поради обстоятелството, че след първото освобождение употребява подправени имена, никой не може да даде число с особена акуратност. Някои лекари считат, че умрелите са към 50. Случаите на здрави преносители стартират да се следят по-сериозно при започване на XX век. „ Тифозната Мери “ се трансформира в прякор за всеки преносител на болест.

Заглавна фотография: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=689801