Мери Хокадей: Медийните и технологичните компании сериозно трябва да обмислят ролята си
Мери Хокадей: " Фалшивите вести са предизвикателство, и то освен за нас като компания, само че за положителната публицистика по света въобще, а в последна сметка и за публиката ".
© Надежда Чипева Визитка
От 2014 година Мери Хокадей оглавява BBC World Service English, където дава отговор за подбора и основаването на аудиосъдържание, предопределено за британски говореща публика, или общо 75 млн. души седмично. През 2006 година тя е заместител началник на BBC Radio News, където работи с екипите на Today, The World at One и Radio 5live. Впоследствие тя застава отпред на BBC Newsroom, отговаряйки за централните радиоемисии на BBC News, BBC News Channel, BBC Radio Newsroom, както и за новинарския уеб страница BBC News.
Хокадей става част от екипа на BBC през 1986 година В началото на 90-те тя е сътрудник на медиата и на The Independent в Прага, отразявайки посткомунистическите процеси в Чешката република. Между 2001 и 2006 година към този момент е редактор на BBC World Service News and Current Affairs, проследявайки събитията, свързани с 11 септември, Афганистан и нашествието в Ирак. Под нейно управление отделът ѝ е отличен със премията Sony Gold за отразяването на събитията към атентата в Световния търговки център през 2001 година
Мери Хокадей е създател на биографията на Милена Йесенска, чешки публицист и муза на Франц Кафка. Още по тематиката
Завръщането на политическия напън над медиите
Традиционното проучване на Асоциацията на европейските публицисти в България сочи, че чувството за несвобода в специалността пораства
17 окт 2017
Девет отзиви за войната против медиите
Какво разбрахме след проблема с Антон Тодоров и Валери Симеонов и какво можем или не можем да променим в българската медийна среда. " Капитал " попита няколко водещи публицисти, медийни мениджъри и анализатори.
13 окт 2017
Фейсбук и Гугъл не съумяват да блокират подправените вести от Лас Вегас
Вълната от дезинформация залива интернет конгреси в първите минути след случая и води до разпространяване на непроверени спекулации
3 окт 2017 BBC има репутацията на институция във връзка с качеството на информацията. Застрашена ли е тя от подправените вести? Как се борите с тях?
За нас e огромно наслаждение да можем умерено да кажем, че сме един от най-точните снабдители на вести в света и операторът, който се употребява с най-голямо доверие в Обединеното кралство. Работим доста интензивно, с цел да защитим тази известност и резултатите от нашата работа да са на високо равнище и да бъдат оценени от аудиторията ни. Защото публичната поддръжка, която получаваме, се основава на това дали хората могат да ни се доверят.
Фалшивите вести са предизвикателство, и то освен за нас като компания, само че за положителната публицистика по света въобще, а в последна сметка и за публиката. Но дано е ясно какво съставляват " подправените вести ". Има хора, които безусловно измислят истории и ги разгласяват онлайн, с цел да печелят огромен брой кликове и пари. Все отново да не забравяме, че изразът " подправени вести " бе вкаран в послание от американския президент Доналд Тръмп. С него той окачествяваше текстовете, които не утвърждава, защото са сериозни към него. Важно е също да не забравяме, че сме изправени и пред други типове псевдоновина и това е пропагандата да вземем за пример. Има държавници, лобита, организации и хора, които от дълго време се пробват да популяризират погрешна информация и по този начин да провокират объркването на обществото. Държавната агитация съществува доста преди да се появят цифровите платформи. Новото нещо през днешния ден е методът, по който цифровите платформи разрешават на такова наличие да доближава бързо и надалеч в огромен размер и да въздейства на доста хора по света.
Фалшивите вести имат преимуществото, че са бързи, до момента в който тестваната качествена информация изисква време, старания, професионален опит. С какви принадлежности качествената публицистика може да отбрани бизнес модела си пред нашествието на дезинформацията? Как ще бъде предпазено качеството на информацията в интернет и обществото ще се отбрани от тиражирането на погрешни вести?
Много новинарски организации мислят над тези значими въпроси и дават доста положителни отговори. В BBC по-специално вършим две неща. Всичките ни вести се основават на правилата на акуратност и безпристрастност, само че ние разработихме и екип, чийто единствен фокус е да ревизира информацията и произхода й. Разбира се, избираме сами да откриваме новините, само че има и случаи да проверим история, придобила необятна известност през обществените медии. Екипът на Reality Check (сверка с действителността - бел. ред.) изследва известни цифрови истории или нови данни, с цел да ревизира точността и да добави подтекст. Особено мощен е екипът ни, който ревизира достоверността на фотосите. Може да разпознае нови или остарели са те. Спестяват ли истината. Те разгласяват онлайн, къси телевизионни истории под банера на Reality Check, с цел да оказват помощ на аудиторията. Второ, ние постоянно се опитваме да бъдем доста точни с аудиторията, с цел да може тя да се доверява на нашето наличие. Ние даваме доклади, транспарантни сме за източниците, нашите специфични репортери изясняват своите преценки, ревизираме изображения и фрагменти, изпратени до нас от други. Подкрепяме и по-широки стъпки за възстановяване на цифровата и осведомителна просветеност измежду младежите, с цел да им дадем инструментите за навигация в един доста гръмък нечист цифров пейзаж. Що се отнася до бизнес моделите, ние сме окуражени да забележим, че към този момент има абонаменти за добра публицистика в Съединени американски щати. В последна сметка медийните компании могат да създадат толкоз доста - обществеността би трябвало да обмисли по какъв начин те поддържат новините. Добрата публицистика не идва гратис.
Може ли при всичката несигурност, безпорядък и боязън в медийния бранш да се каже какво ще се случва в него през идващите 10 години?
Разбира се, само че персонално аз нямам страхове. Налице е доста сериозна работа, с цел да се отговори на някои от разрушителните промени в бранша. Например софтуерните компании, които са се трансформирали в платформи и в прочут смисъл издатели през последните години, са изправени пред проблеми, повдигнати от тяхната власт и стартират да вършат промени в сходство с техните отговорности. Когато приказваме за достоверна информация, медийните компании и софтуерните компании съществено би трябвало да обмислят ролята си и по какъв начин могат да работят дружно, като по едно и също време извършват обособените си цели. Днес имаме повече способи от всеки път да достигнем до хората, повече способи да описваме ярки истории, за изпращане и приемане на наличие от очевидци от повече елементи на света. И когато вършим обществени изследвания с хора от всички възрасти, е ясно, че те ценят точни и надеждни вести, каквито постоянно са се правили от одобрените медийни марки, които са на страната на етичните стандарти в специалността и високото качество на информацията - тествана, достоверна, представяща разнообразни гледни точки към дадения проблем.
Коя ще е преобладаващата медийна платформа през идващите години?
Не съм сигурна, че ще има единствено една. Радиото не убива вестниците, малкия екран не убива радиото, цифровите медии не убиха малкия екран, а обществените - цифровите. Обхватът на платформите продължава да пораства. Миксът обаче се трансформира. Ясно е, че цифровите и обществените платформи ще продължат да порастват - те са платформата избор за доста младежи. Затова и в BBC имаме специфичен отдел, който създава модели на информация, приспособени за мобилен телефон, тъй като за младите светът е напълно концентриран в него. Но в небосвод от 10 години малкия екран и радиото несъмнено ще продължат да бъдат с нас.
Кое съгласно вас е най-голямото предизвикателство пред публицистиката през днешния ден? Какво ви стимулира да останете в специалността?
Най-голямото предизвикателство идва от държавните управления и организациите, които поставят доста старания, с цел да подкопаят работата на положителните публицисти, които се стремят до хората да доближава достоверна и качествена информация за това, което се случва в света. За страдание има прекалено много публицисти по целия свят, които са убити или лишени от независимост поради работата си. Има доста други, които са унизени поради работата си. Също по този начин има предизвикателство да се намерят верните модели на финансиране, които да поддържат положителната публицистика. Ние сме доста щастливи в BBC, тъй като получаваме финансирането си от обществото, от таксите на жителите. Ние не сме държавен ефирен оператор, нито комерсиален ефирен оператор и имаме поддръжката на английската общност и английското държавно управление, които да подсигуряват действието ни като самостоятелен снабдител на точни, безпристрастни вести за аудиторията в Обединеното кралство и по света.
Отправната точка е, че хората се нуждаят и желаят точна информация, разбор и ангажиране на наличието, с цел да им оказват помощ да схванат какво се случва на локално, национално и интернационално равнище. Никой от нас не може да бъде осведомен жител и да играе пълноценна роля в нашите общества без свободна преса. Свободните медии са жизненоважни за демократичните общества. Точно по какъв начин хората реагират или какво вършат с публицистиката, която използват, зависи от тях. Но нашата задача е да се уверим, че всеки има достъп до добра, достоверна информация и необятен набор от истории и отзиви.
Платформите може да се трансформират, може да има хора, които се пробват да спрат другите да получат точна информация и цялостна картина на света, само че нуждата да се разбере какво се случва към нас и да се държи сметка на властта за решенията, които взема, остава.
Интервюто взе Весислава Антонова
© Надежда Чипева Визитка
От 2014 година Мери Хокадей оглавява BBC World Service English, където дава отговор за подбора и основаването на аудиосъдържание, предопределено за британски говореща публика, или общо 75 млн. души седмично. През 2006 година тя е заместител началник на BBC Radio News, където работи с екипите на Today, The World at One и Radio 5live. Впоследствие тя застава отпред на BBC Newsroom, отговаряйки за централните радиоемисии на BBC News, BBC News Channel, BBC Radio Newsroom, както и за новинарския уеб страница BBC News.
Хокадей става част от екипа на BBC през 1986 година В началото на 90-те тя е сътрудник на медиата и на The Independent в Прага, отразявайки посткомунистическите процеси в Чешката република. Между 2001 и 2006 година към този момент е редактор на BBC World Service News and Current Affairs, проследявайки събитията, свързани с 11 септември, Афганистан и нашествието в Ирак. Под нейно управление отделът ѝ е отличен със премията Sony Gold за отразяването на събитията към атентата в Световния търговки център през 2001 година
Мери Хокадей е създател на биографията на Милена Йесенска, чешки публицист и муза на Франц Кафка. Още по тематиката
Завръщането на политическия напън над медиите
Традиционното проучване на Асоциацията на европейските публицисти в България сочи, че чувството за несвобода в специалността пораства
17 окт 2017
Девет отзиви за войната против медиите
Какво разбрахме след проблема с Антон Тодоров и Валери Симеонов и какво можем или не можем да променим в българската медийна среда. " Капитал " попита няколко водещи публицисти, медийни мениджъри и анализатори.
13 окт 2017
Фейсбук и Гугъл не съумяват да блокират подправените вести от Лас Вегас
Вълната от дезинформация залива интернет конгреси в първите минути след случая и води до разпространяване на непроверени спекулации
3 окт 2017 BBC има репутацията на институция във връзка с качеството на информацията. Застрашена ли е тя от подправените вести? Как се борите с тях?
За нас e огромно наслаждение да можем умерено да кажем, че сме един от най-точните снабдители на вести в света и операторът, който се употребява с най-голямо доверие в Обединеното кралство. Работим доста интензивно, с цел да защитим тази известност и резултатите от нашата работа да са на високо равнище и да бъдат оценени от аудиторията ни. Защото публичната поддръжка, която получаваме, се основава на това дали хората могат да ни се доверят.
Фалшивите вести са предизвикателство, и то освен за нас като компания, само че за положителната публицистика по света въобще, а в последна сметка и за публиката. Но дано е ясно какво съставляват " подправените вести ". Има хора, които безусловно измислят истории и ги разгласяват онлайн, с цел да печелят огромен брой кликове и пари. Все отново да не забравяме, че изразът " подправени вести " бе вкаран в послание от американския президент Доналд Тръмп. С него той окачествяваше текстовете, които не утвърждава, защото са сериозни към него. Важно е също да не забравяме, че сме изправени и пред други типове псевдоновина и това е пропагандата да вземем за пример. Има държавници, лобита, организации и хора, които от дълго време се пробват да популяризират погрешна информация и по този начин да провокират объркването на обществото. Държавната агитация съществува доста преди да се появят цифровите платформи. Новото нещо през днешния ден е методът, по който цифровите платформи разрешават на такова наличие да доближава бързо и надалеч в огромен размер и да въздейства на доста хора по света.
Фалшивите вести имат преимуществото, че са бързи, до момента в който тестваната качествена информация изисква време, старания, професионален опит. С какви принадлежности качествената публицистика може да отбрани бизнес модела си пред нашествието на дезинформацията? Как ще бъде предпазено качеството на информацията в интернет и обществото ще се отбрани от тиражирането на погрешни вести?
Много новинарски организации мислят над тези значими въпроси и дават доста положителни отговори. В BBC по-специално вършим две неща. Всичките ни вести се основават на правилата на акуратност и безпристрастност, само че ние разработихме и екип, чийто единствен фокус е да ревизира информацията и произхода й. Разбира се, избираме сами да откриваме новините, само че има и случаи да проверим история, придобила необятна известност през обществените медии. Екипът на Reality Check (сверка с действителността - бел. ред.) изследва известни цифрови истории или нови данни, с цел да ревизира точността и да добави подтекст. Особено мощен е екипът ни, който ревизира достоверността на фотосите. Може да разпознае нови или остарели са те. Спестяват ли истината. Те разгласяват онлайн, къси телевизионни истории под банера на Reality Check, с цел да оказват помощ на аудиторията. Второ, ние постоянно се опитваме да бъдем доста точни с аудиторията, с цел да може тя да се доверява на нашето наличие. Ние даваме доклади, транспарантни сме за източниците, нашите специфични репортери изясняват своите преценки, ревизираме изображения и фрагменти, изпратени до нас от други. Подкрепяме и по-широки стъпки за възстановяване на цифровата и осведомителна просветеност измежду младежите, с цел да им дадем инструментите за навигация в един доста гръмък нечист цифров пейзаж. Що се отнася до бизнес моделите, ние сме окуражени да забележим, че към този момент има абонаменти за добра публицистика в Съединени американски щати. В последна сметка медийните компании могат да създадат толкоз доста - обществеността би трябвало да обмисли по какъв начин те поддържат новините. Добрата публицистика не идва гратис.
Може ли при всичката несигурност, безпорядък и боязън в медийния бранш да се каже какво ще се случва в него през идващите 10 години?
Разбира се, само че персонално аз нямам страхове. Налице е доста сериозна работа, с цел да се отговори на някои от разрушителните промени в бранша. Например софтуерните компании, които са се трансформирали в платформи и в прочут смисъл издатели през последните години, са изправени пред проблеми, повдигнати от тяхната власт и стартират да вършат промени в сходство с техните отговорности. Когато приказваме за достоверна информация, медийните компании и софтуерните компании съществено би трябвало да обмислят ролята си и по какъв начин могат да работят дружно, като по едно и също време извършват обособените си цели. Днес имаме повече способи от всеки път да достигнем до хората, повече способи да описваме ярки истории, за изпращане и приемане на наличие от очевидци от повече елементи на света. И когато вършим обществени изследвания с хора от всички възрасти, е ясно, че те ценят точни и надеждни вести, каквито постоянно са се правили от одобрените медийни марки, които са на страната на етичните стандарти в специалността и високото качество на информацията - тествана, достоверна, представяща разнообразни гледни точки към дадения проблем.
Коя ще е преобладаващата медийна платформа през идващите години?
Не съм сигурна, че ще има единствено една. Радиото не убива вестниците, малкия екран не убива радиото, цифровите медии не убиха малкия екран, а обществените - цифровите. Обхватът на платформите продължава да пораства. Миксът обаче се трансформира. Ясно е, че цифровите и обществените платформи ще продължат да порастват - те са платформата избор за доста младежи. Затова и в BBC имаме специфичен отдел, който създава модели на информация, приспособени за мобилен телефон, тъй като за младите светът е напълно концентриран в него. Но в небосвод от 10 години малкия екран и радиото несъмнено ще продължат да бъдат с нас.
Кое съгласно вас е най-голямото предизвикателство пред публицистиката през днешния ден? Какво ви стимулира да останете в специалността?
Най-голямото предизвикателство идва от държавните управления и организациите, които поставят доста старания, с цел да подкопаят работата на положителните публицисти, които се стремят до хората да доближава достоверна и качествена информация за това, което се случва в света. За страдание има прекалено много публицисти по целия свят, които са убити или лишени от независимост поради работата си. Има доста други, които са унизени поради работата си. Също по този начин има предизвикателство да се намерят верните модели на финансиране, които да поддържат положителната публицистика. Ние сме доста щастливи в BBC, тъй като получаваме финансирането си от обществото, от таксите на жителите. Ние не сме държавен ефирен оператор, нито комерсиален ефирен оператор и имаме поддръжката на английската общност и английското държавно управление, които да подсигуряват действието ни като самостоятелен снабдител на точни, безпристрастни вести за аудиторията в Обединеното кралство и по света.
Отправната точка е, че хората се нуждаят и желаят точна информация, разбор и ангажиране на наличието, с цел да им оказват помощ да схванат какво се случва на локално, национално и интернационално равнище. Никой от нас не може да бъде осведомен жител и да играе пълноценна роля в нашите общества без свободна преса. Свободните медии са жизненоважни за демократичните общества. Точно по какъв начин хората реагират или какво вършат с публицистиката, която използват, зависи от тях. Но нашата задача е да се уверим, че всеки има достъп до добра, достоверна информация и необятен набор от истории и отзиви.
Платформите може да се трансформират, може да има хора, които се пробват да спрат другите да получат точна информация и цялостна картина на света, само че нуждата да се разбере какво се случва към нас и да се държи сметка на властта за решенията, които взема, остава.
Интервюто взе Весислава Антонова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ