Hayabusa-2 изпрати детайлна снимка на астероида Рюгу от разстояние 64 метра
Междупланетната станция Hayabusa-2 изпрати до Земята най-детайлната към сегашен ден фотография на повърхността на метеорита Рюгу, направена по време на кацането на модула MINERVA-Ⅱ1.
Да си напомним, че на 21 септември 2018 година станцията Hayabusa-2 се снижи до височина 55 метра от повърхността на метеорита пусна на повърхността модула MINERVA-Ⅱ1, в който са сложени дребните роувъри 1A и 1B.
По време на снижаването, когато до Рюгу оставаха 64 метра, Hayabusa-2 благодарение на своята бордова камера ONC-T (Optical Navigation Camera – Telescopic) снима най-детайлното към сегашен ден изображение на повърхността на метеорита. Интересно е, че повърхностният пласт на Рюгу е формиран от по-големи частици спрямо грунта на метеорита от S клас Итокава, изучаван по време на задачата Hayabusa през 2003-2010 година. За разлика от Рюгу, Итокава се състои от дребни частици с размер от към 1 милиметър до няколко сантиметра.
Hayabusa-2 не е първият и не е последният план за проучването грунта на дребните тела на Слънчевата система. През месец юли 2005 година галактическият уред Deep Impact изследва повърхността на кометата Tempel 1, само че тогава всички наблюдения бяха отдалечени. През 2006 година на Земята се завърна капсулата на междупланетната станция Стардъст, която донесе частици от кометата 81P/Wild.
Да си напомним, че на 21 септември 2018 година станцията Hayabusa-2 се снижи до височина 55 метра от повърхността на метеорита пусна на повърхността модула MINERVA-Ⅱ1, в който са сложени дребните роувъри 1A и 1B.
По време на снижаването, когато до Рюгу оставаха 64 метра, Hayabusa-2 благодарение на своята бордова камера ONC-T (Optical Navigation Camera – Telescopic) снима най-детайлното към сегашен ден изображение на повърхността на метеорита. Интересно е, че повърхностният пласт на Рюгу е формиран от по-големи частици спрямо грунта на метеорита от S клас Итокава, изучаван по време на задачата Hayabusa през 2003-2010 година. За разлика от Рюгу, Итокава се състои от дребни частици с размер от към 1 милиметър до няколко сантиметра.
Hayabusa-2 не е първият и не е последният план за проучването грунта на дребните тела на Слънчевата система. През месец юли 2005 година галактическият уред Deep Impact изследва повърхността на кометата Tempel 1, само че тогава всички наблюдения бяха отдалечени. През 2006 година на Земята се завърна капсулата на междупланетната станция Стардъст, която донесе частици от кометата 81P/Wild.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ