Чуждите инвеститори се връщат внимателно на пазара на облигации в Турция
Международните вложители навлизат още веднъж на дълговия пазар в Турция, откакто огромните стопански промени и повишението на доходността последователно усилват привлекателността на облигациите на страната. По данни на централната банка през втората половина на 2023 година задграничните мениджъри на фондове са купили турски държавни облигации, деноминирани в лири, за към 700 млн. $, което е най-големият приток за всяко полугодие от началото на 2021 година насам.
Потокът от нови вложения е последният знак за това по какъв начин преразглеждането на икономическата политика, почнало след преизбирането на президента Реджеп Тайип Ердоган през май, е събудило интереса на вложителите към турските активи, в това число към деноминирания в лири дълг, който те избягваха от години.
" Нещата се трансформират много бързо ", споделя пред Financial Times Пол Гриър, управител на дългови фондове на разрастващите се пазари във Fidelity International.
Реклама
По-оптимистичните настроения идват, откакто новият стопански екип на Турция, назначен през юни, се отхвърли от водената от години неортодоксална политика, която провокира рекордна инфлация и други съществени несъответствия, като да вземем за пример големия недостиг по настоящата сметка.
Централната банка, ръководена от някогашния банкер от Goldman Sachs Хафизе Гайе Еркан, увеличи лихвените проценти шест пъти от началото на юни от 8.5% до 40%, до момента в който се пробва да охлади растежа на цените, който към момента надвишава 60%. Фискалната политика също беше доста затегната посредством повишение на налозите и други ограничения за изстудяване на вътрешното търсене, а държавното управление разреши на лирата да се търгува по-свободно.
Карлос Каранса, портфолио управител в Allianz Global Investors, съобщи, че новите парични и фискални политики изпращат " позитивни сигнали ". " Турция се бори с инфлацията, разрешава на централната банка да бъде самостоятелна и да покачва лихвените проценти и работи за справяне с утежняването на фискалната обстановка. ", отбелязва специалистът.
Рязката смяна на политиката на ниски лихвени проценти, която от години се популяризира от Ердоган, наричащ високите лихвени проценти " майка и татко на всяко зло ", провокира потрес на вътрешния пазар на облигации в Турция. Широко следеният показател на JPMorgan на турските облигации в локална валута се срина с към 53% през предходната година, което е най-лошото показване от всички огромни разрастващи се пазари. В резултат на този срив доходността на показателя на JPMorgan за държавните облигации на Турция доближи 25%, което е най-високото равнище от съвсем две десетилетия, а през май беше под 9%.
Реклама
Според анализаторите, въпреки че доходността към момента остава много под настоящото ниво на инфлацията, в този момент тя най-сетне се приближава до равнищата на упования напредък на цените, което евентуално основава благоприятни условия за вложителите.
Например доходността на двегодишните бенчмаркови облигации, възлизаща на 35%, в този момент е доста над прогнозата на централната банка за 14% инфлация в края на 2025 година съгласно данни на Refinitiv.
Според вложителите 35-процентният спад на лирата по отношение на $ през 2023 година година също е съдействал за това турските активи да наподобяват по-привлекателни.
Потокът от нови вложения е последният знак за това по какъв начин преразглеждането на икономическата политика, почнало след преизбирането на президента Реджеп Тайип Ердоган през май, е събудило интереса на вложителите към турските активи, в това число към деноминирания в лири дълг, който те избягваха от години.
" Нещата се трансформират много бързо ", споделя пред Financial Times Пол Гриър, управител на дългови фондове на разрастващите се пазари във Fidelity International.
Реклама
По-оптимистичните настроения идват, откакто новият стопански екип на Турция, назначен през юни, се отхвърли от водената от години неортодоксална политика, която провокира рекордна инфлация и други съществени несъответствия, като да вземем за пример големия недостиг по настоящата сметка.
Централната банка, ръководена от някогашния банкер от Goldman Sachs Хафизе Гайе Еркан, увеличи лихвените проценти шест пъти от началото на юни от 8.5% до 40%, до момента в който се пробва да охлади растежа на цените, който към момента надвишава 60%. Фискалната политика също беше доста затегната посредством повишение на налозите и други ограничения за изстудяване на вътрешното търсене, а държавното управление разреши на лирата да се търгува по-свободно.
Карлос Каранса, портфолио управител в Allianz Global Investors, съобщи, че новите парични и фискални политики изпращат " позитивни сигнали ". " Турция се бори с инфлацията, разрешава на централната банка да бъде самостоятелна и да покачва лихвените проценти и работи за справяне с утежняването на фискалната обстановка. ", отбелязва специалистът.
Рязката смяна на политиката на ниски лихвени проценти, която от години се популяризира от Ердоган, наричащ високите лихвени проценти " майка и татко на всяко зло ", провокира потрес на вътрешния пазар на облигации в Турция. Широко следеният показател на JPMorgan на турските облигации в локална валута се срина с към 53% през предходната година, което е най-лошото показване от всички огромни разрастващи се пазари. В резултат на този срив доходността на показателя на JPMorgan за държавните облигации на Турция доближи 25%, което е най-високото равнище от съвсем две десетилетия, а през май беше под 9%.
Реклама
Според анализаторите, въпреки че доходността към момента остава много под настоящото ниво на инфлацията, в този момент тя най-сетне се приближава до равнищата на упования напредък на цените, което евентуално основава благоприятни условия за вложителите.
Например доходността на двегодишните бенчмаркови облигации, възлизаща на 35%, в този момент е доста над прогнозата на централната банка за 14% инфлация в края на 2025 година съгласно данни на Refinitiv.
Според вложителите 35-процентният спад на лирата по отношение на $ през 2023 година година също е съдействал за това турските активи да наподобяват по-привлекателни.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ