Това „космическо влечуго“ е първата система от този вид, която откриваме в нашата галактика
Международен екип от откриватели снима фотография на галактическо влечуго – една буря от газ и прахуляк към солидна система с три звезди. Колкото и да е хубав, този галактически обект няма да оцелее дълго. Очаква го трагично и пагубно бъдеще. Две от трите звезди са Волф-Райе - те са извънредно горещи, с висока светимост и към края на живота си. Въртят се бързо и смъкват външната си обвивка на фона на мощни ветрове. Тези фактори, както и взаимоотношението сред двете звезди, е основало красивата извивка, която виждате на фотографията. Както астрономите означават в Nature Astronomy, ветровете фучат с 12 млн. км / ч.
Интересът на учените към тези обекти е свъръзан със забележителния начин, по който един ден ще умрат. Моделите предполагат, че бързо въртящите се звезди на Волф-Райе (като тези на снимката) избухват в яростни свръхнови на фона на излъчвания на гама-лъчи. Това са едни от най-енергичните експлозии във Вселената. Сега, когато астрономите са намерили подобен обект в нашата собствена галактика, ще им позволи да го изучат в много по-големи детайли.
„ Това е първата подобна система, открита в нашата галактика – коментира Джоузеф Калингъм, водещ автор на изследването от Нидерландския институт за радио астрономия. – Не очаквахме да се натъкнем на подобно нещо в собствения ни заден двор. “
Наблюденията са били възможни благодарение на Големия телескоп (VLT) на Европейската южна обсерватория в Чили. Екипът е успял да изчисли, че прахът по ръбовете на системата се движи по-бавно (с 2 млн. км / ч). Тази странност намеква за съществени разлики между двете звезди на Волф Райе.
„ Единственият начин подобна система да функционира е, ако звездата на Волф Райе изхвърля газ с няколко различни скорости – казва Бенджамин Поуп, съавтор на изследването от Нюйоркския университет. – Критичната ротация е един от възможните начини подобни различни ветрове да се образуват. Една от звездите в Апофис се върти толкова бързо, че почти се саморазкъсва. Ротационните сили на нейния екватор превръщат газа на практика в безтегловен – съответно той лека-полека се отдалечава от структурата. “
Системата е твърде прашна. Поради тази причина астрономите не са могли да изчислят точната дистанция, на която се намира от нас. Те обаче предполагат, че е около 8000 светлинни години (със сигурност не повече от 15 000). Една определено безопасна дистанция. Излъчванията на гама-лъчи са паралелни – т.е. шансът един от тях да е насочен към планетата ни е минимален. Въпреки това може би Земята вече е преживяла подобно облъчване – изчезванията от типа Ордовичо-Силурий се характеризират с изблици на гама лъчи, въпреки че не са открити категорични доказателства по този въпрос.
Източник: iflscience
Интересът на учените към тези обекти е свъръзан със забележителния начин, по който един ден ще умрат. Моделите предполагат, че бързо въртящите се звезди на Волф-Райе (като тези на снимката) избухват в яростни свръхнови на фона на излъчвания на гама-лъчи. Това са едни от най-енергичните експлозии във Вселената. Сега, когато астрономите са намерили подобен обект в нашата собствена галактика, ще им позволи да го изучат в много по-големи детайли.
„ Това е първата подобна система, открита в нашата галактика – коментира Джоузеф Калингъм, водещ автор на изследването от Нидерландския институт за радио астрономия. – Не очаквахме да се натъкнем на подобно нещо в собствения ни заден двор. “
Наблюденията са били възможни благодарение на Големия телескоп (VLT) на Европейската южна обсерватория в Чили. Екипът е успял да изчисли, че прахът по ръбовете на системата се движи по-бавно (с 2 млн. км / ч). Тази странност намеква за съществени разлики между двете звезди на Волф Райе.
„ Единственият начин подобна система да функционира е, ако звездата на Волф Райе изхвърля газ с няколко различни скорости – казва Бенджамин Поуп, съавтор на изследването от Нюйоркския университет. – Критичната ротация е един от възможните начини подобни различни ветрове да се образуват. Една от звездите в Апофис се върти толкова бързо, че почти се саморазкъсва. Ротационните сили на нейния екватор превръщат газа на практика в безтегловен – съответно той лека-полека се отдалечава от структурата. “
Системата е твърде прашна. Поради тази причина астрономите не са могли да изчислят точната дистанция, на която се намира от нас. Те обаче предполагат, че е около 8000 светлинни години (със сигурност не повече от 15 000). Една определено безопасна дистанция. Излъчванията на гама-лъчи са паралелни – т.е. шансът един от тях да е насочен към планетата ни е минимален. Въпреки това може би Земята вече е преживяла подобно облъчване – изчезванията от типа Ордовичо-Силурий се характеризират с изблици на гама лъчи, въпреки че не са открити категорични доказателства по този въпрос.
Източник: iflscience
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ