Астрономите откриха най-далечният квазар досега – на цели 13 млрд. светлинни години
Международен екип от астрономи разгласи, че е разкрил най-далечният квазар досега. И той е истински звяр – неговата светлина идва към нас от едвам 670 млн. светлинни години след Големия гърмеж. Неговата светимост е 1000 пъти по-ярка от тази на цялата наша вселена и се зарежда от гигантска супермасивна черна дупка, която е 1,6 милиарда пъти по-масивна от Слънцето.
Откриването на квазара J0313-1806, оповестено в The Astrophysical Journal Letters, се случва 3 години след идентифицирането на ULAS J1342+0928, предходния рекордьор, и продължава да слага под въпрос знанията ни за методите, по които галактиките и супермасивните черни дупки се образуват.
„ Това е най-ранното доказателство за метода, по който супермасивна черна дупка въздейства на галактиката към себе си – написа водещият създател на изследването доктор Фийдж Уанг от обсерваторията „ Стюард “ към Университета на Аризона. – Благодарение на наблюденията ни на не чак толкоз далечни галактики ние знаем, че това би трябвало да се е случило, само че в никакъв случай не сме го засичали толкоз рано в живота на Вселената. “
Квазарите са едни от най-далечните и ярки обекти, известни на човечеството. Те са извънредно дейни астрономически обекти, намиращи се в центъра на някои галактики и захранвани от черни дупки, чиято маса е милиарди пъти по-голяма от тази на слънцето.
Размерът на супермасивната черна дупка в новооткрития квазар е немислим. За да придобиете по-ясна визия – тя е 385 пъти по-тежка от супермасивната черна дупка в Млечния път и два пъти по-масивна от предходния рекордьор. Екипът счита, че фактът, че тази солидна черна дупка е повишена толкоз бързо за толкоз къс интервал от време, прави невалидни някои от нашите теоретични сюжети за метода, по който тези обекти се образуват.
Според една от хипотезите първите звезди (които евентуално са стотици, в случай че не и хиляди пъти по-масивни от Слънцето) избухват в свръхнова извънредно бързо и оставят след себе си големи черни дупки. След време те се сливат и образуват супермасивни черни дупки. При различен евентуален сюжет солидните звезди се сливат и спомагат за образуването на супермасивните черни дупки. Според екипа и двата сюжета не биха могли да обяснят образуването на толкоз огромна черна дупка, защото изискват доста повече време.
Освен всичко останало, галактиката нараства извънредно интензивно. Ежегодно тя създава по към 200 звезди с масата на Слънцето. Това обаче няма да продължи постоянно. Супермасивната черна дупка изяжда по 25 слънца на година и изхвърля газ отвън галактиката с 20 % от скоростта на светлината. В края на краищата галактиката ще изчерпи залежите си на газ, нужни за образуването на нови звезди, и ще прекрати своята интензивност.
Източник: IFLScience
