Има една област в Албания, чието население нарича себе си българи
Между планините Шар, Кораб и Коритник е заключена историко-географската област Го̀ра, чието население назовава себе си " торбеши “, " българи “, " нашенци “… Днес североизточната държавна граница на Албания разделя Гора на две елементи – на изток, в така наречен Призренска Гора в Косово попадат 19 села, а на запад, към Кукъска Гора в Албания се отнасят други 9 села, ситуирани на югоизток от общинския център - град Кукъс, споделя Българското национално радио.
Жителите на горанските села са мюсюлмани. Според разнообразни източници, тяхната ислямизация е осъществена сред ХVІ – ХІХ в., като до началото на ХІХ в. те скрито изпълнявали православни обреди, с вярата за възвръщане към християнството (А. Селишчев, 1929, " Полог и его болгарское население. Славянское население в Албании “).
Днес хората в Гора пазят архаичния български език и както споделят самите те, в домовете си приказваме на " нашенски “, а в учебно заведение учим албански.
Българите в Албания, приети за национално малцинство през 2017 година, живеят както в по-големите градове на страната, по този начин и в по-малки обитаеми места, някои от които ситуирани в труднодостъпни планински региони. Такъв е казусът със селата в Го̀ра, близо до общинския център - град Кукъс, Северна Албания. Това са Борие, Орешек, Църналево, Оргоста, Кошарище, Запод, Пакища, Очикле, а най-голямото от тях е Шищевец – с към 1500 души население.
Едно от селата в тази област е Църналево. Някои го назовават Църнолево, а на албански е Cërnalevë.
Кметът Хюсенай Махир споделя пред БНР, че джамията е ремонтирана преди към година, а в този момент е ред на учебното заведение и на пътя до селото, за което търсят помощ и от Албания, и от България. В Църналево живеят 255 души в 50 къщи. До града има превоз един път дневно. Сутрин, в 7:00 часа, потегля така наречен комби (местната маршрутка), а следобяд към 15:00 часа се връща. Изпуснеш ли я, замръкваш долу – споделя кметът.
За да качат строителни материали в селото, хората в Църналево употребяват главно коне. Затова и мъчно се вършат поправки, а от ремонт се нуждае учебното заведение. Учениците наброяват 150. Счупени прозорци и порти, остаряло съоръжение, липса на изолираност и студени пространства. Това видяхме в края на октомври м.г., когато посетихме мястото. Също тогава екип на българското посолство и на българското сдружение " Българите в Албания “ направи списък на най-належащите проблеми.
Учителите в локалното учебно заведение са най-вече младежи. Трима от тях чакат да стартират магистратура в България, като задачата им е по-късно да пренесат наученото при фамилиите си в Гора. Впечатли ни тяхното възприятие за дълг пред общността.
Алекс Лукови е на 28 години, роден е в Църналево и е напускал селото единствено един път - когато е бил студент в Тирана. Алекс има брат и четири сестри, само че всички те живеят надалеч от родното си място. Единствено той е останал тук, с майка си. " Животът тук е не е елементарен “ – споделя ни той:
" Но в селата е по този начин. Има и тежко, има и хубаво. Природата е чудесна и ти цялостни душата. Лошото е, че няма болнично заведение. Докато извикаш помощ, до момента в който пристигна, индивидът може и да свърши “.
Младият Алекс сега е преподавател по математика и изобразяване в началното учебно заведение " Ремзи Джаферай “. Преподава на деца от 6 до 9 клас:
" Повечето възпитаници са от селото, само че има и такива от по-отдалечени места. Идват на учебно заведение пешком. Помежду си и у дома децата приказват на български, а в учебно заведение учат албански. Хората тук се занимават с произвеждане на фасул, картофи и такива неща. Отглеждат и животни, само че доста по-малко от преди “.
Мириян Даути е от по-младите учители в учебното заведение на село Църналево, където по-голямата част от популацията е с български генезис. Пред екипа на Радио България Мириян показа, че към този момент е бил в страната ни, само че в проектите му влиза ново посещаване – за магистратура по български език. Така, счита той, ще бъде по-полезен на съгражданите си в Църналево, които държат на българските си корени.
" Бил съм за две седмици в Благоевград през 2020 година Учих български език и се срещнах с българската просвета. Сега преподавам на деца от първи и трети клас - математика, албански език, човек и природа " - показа той пред Костандина Бело от албанската редакция на Радио България.
Един от завърналите се в Църналево е Селадин Джаферай. В продължение на 8 години е бил шеф на учебното заведение в селото, след това отпътува за Тирана, а в този момент се е завърнал в Го̀ра като преподавател на децата от 1 до 4 клас. Селадин е човек, който се интересува от езика на своята прародина. И споделя, че би било добре да се учи и в учебно заведение, с цел да може и младежите от български генезис в Албания да приказват на актуален български език, освен на непокътнатия в Гора акцент.
" Ние разбираме всичко. Сега в езика навлязоха доста думи от Запада, а е добре да пазим нашия си славянски език. Повече от 300 милиона са славяните в Европа. Да загине ли езикът ни? Не бива! “ - споделя Селадин.
Директор на учебното заведение в Църналево от октомври 2022 година е Лябдрим Енишай. На въпроса ни за какво е останал в селото, дава отговор:
" Много хора го напуснаха. Но на мен не ми се коства хубаво да избягам. Тук е родния ми дом. Ако го направя, кой ще остане?! “. Ако ни помогне страната – и албанската, и българската, ще стартират да се връщат и напусналите. И животът ще стане по-хубав.
Помощта, за която прикани шефът на учебното заведение в Църналево, към този момент стартира да идва. През декември м.г. бяха сменени дограмите и вратите, има и нови отоплителни уреди, с помощта на напъните на посолството ни и българското сдружение " Българите в Албания “.
Всъщност, не за първи път България оказва помощ за развиването на Община Кукъс, към която принадлежат селата в Гора, реализирайки разнообразни планове. Такъв е този за реконструкцията на детска градина в град Кукъс. С български средства е построен компютърен кабинет в едно от учебните заведения, следва сходен план да се осъществя и в друго просветително средище в региона.
От есента на 2023 г. Община Кукъс, към която принадлежат и селата на българите в Гора, има нов кмет - Алберт Халилай. Посланикът на България в Тирана Ивайло Киров се срещна с него и получи уверения, че общината ще работи за възстановяване на изискванията на живот на гораните в тясно съдействие с българската страна. Кметът на Община Кукъс удостовери и пред Радио България, че дружно с екипа си ще се опита да направи смяната за българите по-осезаема и допустимо по-бърза.
Жителите на горанските села са мюсюлмани. Според разнообразни източници, тяхната ислямизация е осъществена сред ХVІ – ХІХ в., като до началото на ХІХ в. те скрито изпълнявали православни обреди, с вярата за възвръщане към християнството (А. Селишчев, 1929, " Полог и его болгарское население. Славянское население в Албании “).
Днес хората в Гора пазят архаичния български език и както споделят самите те, в домовете си приказваме на " нашенски “, а в учебно заведение учим албански.
Българите в Албания, приети за национално малцинство през 2017 година, живеят както в по-големите градове на страната, по този начин и в по-малки обитаеми места, някои от които ситуирани в труднодостъпни планински региони. Такъв е казусът със селата в Го̀ра, близо до общинския център - град Кукъс, Северна Албания. Това са Борие, Орешек, Църналево, Оргоста, Кошарище, Запод, Пакища, Очикле, а най-голямото от тях е Шищевец – с към 1500 души население.
Едно от селата в тази област е Църналево. Някои го назовават Църнолево, а на албански е Cërnalevë.
Кметът Хюсенай Махир споделя пред БНР, че джамията е ремонтирана преди към година, а в този момент е ред на учебното заведение и на пътя до селото, за което търсят помощ и от Албания, и от България. В Църналево живеят 255 души в 50 къщи. До града има превоз един път дневно. Сутрин, в 7:00 часа, потегля така наречен комби (местната маршрутка), а следобяд към 15:00 часа се връща. Изпуснеш ли я, замръкваш долу – споделя кметът.
За да качат строителни материали в селото, хората в Църналево употребяват главно коне. Затова и мъчно се вършат поправки, а от ремонт се нуждае учебното заведение. Учениците наброяват 150. Счупени прозорци и порти, остаряло съоръжение, липса на изолираност и студени пространства. Това видяхме в края на октомври м.г., когато посетихме мястото. Също тогава екип на българското посолство и на българското сдружение " Българите в Албания “ направи списък на най-належащите проблеми.
Учителите в локалното учебно заведение са най-вече младежи. Трима от тях чакат да стартират магистратура в България, като задачата им е по-късно да пренесат наученото при фамилиите си в Гора. Впечатли ни тяхното възприятие за дълг пред общността.
Алекс Лукови е на 28 години, роден е в Църналево и е напускал селото единствено един път - когато е бил студент в Тирана. Алекс има брат и четири сестри, само че всички те живеят надалеч от родното си място. Единствено той е останал тук, с майка си. " Животът тук е не е елементарен “ – споделя ни той:
" Но в селата е по този начин. Има и тежко, има и хубаво. Природата е чудесна и ти цялостни душата. Лошото е, че няма болнично заведение. Докато извикаш помощ, до момента в който пристигна, индивидът може и да свърши “.
Младият Алекс сега е преподавател по математика и изобразяване в началното учебно заведение " Ремзи Джаферай “. Преподава на деца от 6 до 9 клас:
" Повечето възпитаници са от селото, само че има и такива от по-отдалечени места. Идват на учебно заведение пешком. Помежду си и у дома децата приказват на български, а в учебно заведение учат албански. Хората тук се занимават с произвеждане на фасул, картофи и такива неща. Отглеждат и животни, само че доста по-малко от преди “.
Мириян Даути е от по-младите учители в учебното заведение на село Църналево, където по-голямата част от популацията е с български генезис. Пред екипа на Радио България Мириян показа, че към този момент е бил в страната ни, само че в проектите му влиза ново посещаване – за магистратура по български език. Така, счита той, ще бъде по-полезен на съгражданите си в Църналево, които държат на българските си корени.
" Бил съм за две седмици в Благоевград през 2020 година Учих български език и се срещнах с българската просвета. Сега преподавам на деца от първи и трети клас - математика, албански език, човек и природа " - показа той пред Костандина Бело от албанската редакция на Радио България.
Един от завърналите се в Църналево е Селадин Джаферай. В продължение на 8 години е бил шеф на учебното заведение в селото, след това отпътува за Тирана, а в този момент се е завърнал в Го̀ра като преподавател на децата от 1 до 4 клас. Селадин е човек, който се интересува от езика на своята прародина. И споделя, че би било добре да се учи и в учебно заведение, с цел да може и младежите от български генезис в Албания да приказват на актуален български език, освен на непокътнатия в Гора акцент.
" Ние разбираме всичко. Сега в езика навлязоха доста думи от Запада, а е добре да пазим нашия си славянски език. Повече от 300 милиона са славяните в Европа. Да загине ли езикът ни? Не бива! “ - споделя Селадин.
Директор на учебното заведение в Църналево от октомври 2022 година е Лябдрим Енишай. На въпроса ни за какво е останал в селото, дава отговор:
" Много хора го напуснаха. Но на мен не ми се коства хубаво да избягам. Тук е родния ми дом. Ако го направя, кой ще остане?! “. Ако ни помогне страната – и албанската, и българската, ще стартират да се връщат и напусналите. И животът ще стане по-хубав.
Помощта, за която прикани шефът на учебното заведение в Църналево, към този момент стартира да идва. През декември м.г. бяха сменени дограмите и вратите, има и нови отоплителни уреди, с помощта на напъните на посолството ни и българското сдружение " Българите в Албания “.
Всъщност, не за първи път България оказва помощ за развиването на Община Кукъс, към която принадлежат селата в Гора, реализирайки разнообразни планове. Такъв е този за реконструкцията на детска градина в град Кукъс. С български средства е построен компютърен кабинет в едно от учебните заведения, следва сходен план да се осъществя и в друго просветително средище в региона.
От есента на 2023 г. Община Кукъс, към която принадлежат и селата на българите в Гора, има нов кмет - Алберт Халилай. Посланикът на България в Тирана Ивайло Киров се срещна с него и получи уверения, че общината ще работи за възстановяване на изискванията на живот на гораните в тясно съдействие с българската страна. Кметът на Община Кукъс удостовери и пред Радио България, че дружно с екипа си ще се опита да направи смяната за българите по-осезаема и допустимо по-бърза.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ