Проф. Иван Митов, декан на Медицинския факултет при Медицинския университет-София, пред „Труд“: Проверяваме всяка диплома на чужденец
Меглена Кунева спъна плана ни за изнесено образование в Европа
В деня на дипломирането на най-големия випуск на лекари на Медицински университет в София ГДБОП и ДАНС нахлуха в образователното заведение. Защо се случи това, по донос ли действаха службите, дали някогашният министър на образованието Меглена Кунева разруши имиджа на университета и за какво лекари и пациенти търсят избавление в чужбина – питаме декана на Медицинския факултет в МУ-София, проф. Иван Митов .
– Проф. Митов, за какво в деня на дипломирането на випуск – 2017 ГДБОП и ДАНС влязоха в Медицинския университет?
– Всички си задаваме този въпрос.Получихме отговор, че това е инцидентна инспекция. От половин година приготвяме това мероприятие (б.р. дипломирането на випуска) и то беше необятно разгласено по медиите. Без подозрение е, че акцията остави противен привкус на такова съществено и добре проведено честване. Поводът за инспекцията са клюки за непозволен банкет на студенти и то за те да се открият в страната. Институциите ревизират по подозрения по връзки на ислямисти или хора, които се занимават с гнет. Аз като декан постоянно съм се отнасял с изключително внимание по този въпрос, тъй като доста от студентите, които идват от Европа, фактически са от арабски и индийски генезис. Имало е случаи, които са ми правили усещане техни прояви, които не са свързани с главните студентски отговорности и съм подавал персонално сигнали. Но в този момент се вменява, че Медицинският университет-София взе участие в незаконна верига. Това не е първата инспекция, сходни са правени редици пъти, само че забавното тук е, че дружно с органите на реда се появи и Би Ти Ви. За страдание, част от медиите спекулират с това, че са задържани и изведени от постройката всички чиновници на университета за разпит, което изобщо не беше правилно.
– Какво се случи в действителност?
– От наша страна оказахме цялостно подпомагане и предоставихме нужната информация, както и досиета на студенти. Проверката се организира по един културен метод и от двете страни. Вие се борите против подправените вести, а в този случай нещата бяха преекспонирани. Нямаше арести или извеждане на чиновници. На процедура това очерни нашия университет. В последните години ние обръщаме извънредно внимание върху приема на задгранични студенти. Техните документи, с които аплайват или се местят от различен университет, се легализират по формален метод, а по-късно ние изпращаме дипломите за инспекция. По този метод се застраховаме, че няма студенти, които са признати с фалшифицирани документи.
– Колко са задграничните студенти в Медицинския факултет в София и какво ги притегля да учат в страната ни?
– По-голяма част са задграничните студенти. Тази година от първокурсниците 350 са чужденци, а 200 са българите. Вече повече от 50 % от приключилите български студенти заявяват, че ще останат в България. Те са привлечени от положителното качество на образованието, като най-много регистрират е директният достъп до лечебни заведения т.е. практическите занятия. Прави усещане, изключително тази година, че не дребен брой от приключилите 188 задгранични студенти имат отлични дипломи, което демонстрира тяхното усърдие.
– Медицинският университет в София продължава да е най-желаното образователно заведение в страната, на какво се дължи това?
– Макар, че и останалите медицински факултети и университети намират задоволителен брой студенти и се развиват доста добре, за шеста година рейтинговата система демонстрира, че нашият университет и факултетите в него не престават да държат състезание измежду останалите медицински университети. Ние имаме стогодишна история, дълбоки обичаи и в голяма степен образоваме експертите на страната. В същото е налице фактът, че Медицинският университет-София е получил относително малко средства за инфраструктура от страната, ние даже нямаме лице, чартърен сме.
– Защо сте чартърен?
– Това е резултат на последствия от фрагментиране на Медицинска академия на голям брой академични лечебни заведения. В момента имаме задоволително средства да построим нова съвременна образователна и административна постройка на мястото на зарязан студентски стол, намиращ се в двора на Александровска болница. От 8 години управлението на университета се стреми да получи позволение да унищожи тази постройка и на мястото й да се откри учебно-административен комплекс, само че това не се случва. Едва тази година има вяра, че разрушаването ще може да стартира. Тъй като има голям интерес както от български, по този начин и от задгранични студенти, образователната ни база се оказва извънредно незадоволителна. Залите са малко, а предклиничният академични център се употребява от всички факултети, в това число и от непознати факултети и Медицинския колеж-София. Крайно нужна е нова постройка, където да разгърнем както образователни, лекционни и семинарни зали, по този начин и пространства за съвременни образователни технологии като симулационни способи за преподаване. Нашият университет даже няма зала, където университетските преподаватели да проведат заседание. Навсякъде другаде факултетите имат съществени лобита в Народното събрание и държавните структури, при нас това отсъства, само че е извънредно време да получим поддръжка от държавните и регионални органи за развиването въз основата ни.
– Всеки министър идва с упоритостите да направи промяна в опазването на здравето, коя съгласно вас е най-съществената част от въпросната промяна, която ще направи по-доволни и пациентите и лекарите?
– На първо място би трябвало да се реализира здравната карта. Без нея с колкото и милиарди да се наливат нищо няма да се случи. Една здравна каса не може да обезпечи съществуването на всички лечебни заведения в България. С помощта на здравната карта ще се уточни какъв брой лечебни заведения са нужни на даден регион. Създадохме толкоз доста лечебни заведения, че в този момент се оказва мъчно да се възвърне равновесно състояние.
– След всичко, което Меглена Кунева направи, с цел да спре плана за изнесено образование на Медицинския университет-София в медицински университети в чужбина, каква е обстановката сега?
– Това, което стори Миглена Кунева, беше върхът на айсберга. Ще напомня, че ние бяхме единственият университет, който съумя да изнесе образование за чест на страната. Всички източни страни поддържат такова образование в Западна Европа. Това, което госпожа Кунева стори с всевъзможно измислени сякаш законови ограничения, по-късно стана ясно, че въобще не дава отговор на истината. Ние не откривахме нов факултет, а единствено изнесено двугодишно предклинично образование. Това беше позволено, както от закона по този начин и от Националната организация за оценка и акредитация. Тя употребява ситуацията си да нападна университета и на процедура, ние се принудихме да закрием изнесеното си образование. В момента Италия упорства да го открием още веднъж, само че занапред процесът ще стартира от нулата с нов екип. Ще отнеме време, само че би трябвало да възстановим изнесеното си образование, тъй като не може България да изнася обслужващ личен състав и нарушители, а да стопира изнасянето на разсъдък.
– Различава ли се образованието на българските студенти от това на сътрудниците им във водещите европейски страни и Съединени американски щати?
– Ние се стремим да бъдем на равнището на актуалната просвета и процедура и аз не бих споделил, че образованието се разграничава. Медицинското обучение е доста консервативно и се води по доста близки стратегии, без значение къде се организира. Общо е мнението, че ние не се разграничаваме от това, което се преподава в европейските медицински факултети.
– Много от сънародниците ни избират да се лекуват в други европейски страни, за какво се случва това, откакто в България има толкоз положителни експерти?
– Аз персонално не бих споделил, че са доста сънародниците ни, които се лекуват в чужбина, тъй като там лекуването е много скъпо и не е налично за всеки. Освен това, ние фактически имаме доста положителни експерти, които правят същата работа като задграничните ни сътрудници. Друг е въпросът, че в чужбина може би се разчита на по-добра организация на опазването на здравето и по-добро внимание и отношение към болния. Хората, преценят субективно къде са по-качествени услугите, само че това не постоянно дава отговор на действителността.
– Само ниското възнаграждение ли кара нашите лекари да бягат в чужбина, или има и други аргументи?
– По-скоро има и други аргументи. На първо място приключилите студенти не стават незабавно лекари. Те би трябвало да преминат през дългогодишна специализация, която лишава сред 4 и 5 години. Лекар без компетентност не може да се осъществя, по тази причина всеки един от тях би трябвало да откри място за специализация, което не постоянно се случва елементарно, изключително в положителни бази. На второ място е заплащането. Ако един младеж няма фамилна опора, която да му обезпечи жилище и финансова помощ, той бива подложен в изключително затруднена позиция. Това е повода някои сътрудници да се насочат към специализация на Запад. На трето място е организацията на опазването на здравето. Голяма част от времето на лекаря се губи в административни действия. Много по-спокойно се работи в европейски лечебни заведения в това отношение. Наредба номер 1, по която специализират новозавършилите лекари, дефинира заплащането на техния труд, което сега е две минимални заплати. Повечето от лечебните заведения не могат да обезпечат такова възнаграждение и това лимитира приема на специализиращи.
– Най-добрите ни лекари са на възраст сред 50 и 60 години, какво ще се случи откакто те се пенсионират?
– По този въпрос би трябвало да се замислят най-много в Министерството на здравеопазването, лечебните заведения и общините. Факт е, че ще се случи това, което се случи с доста общински лечебни заведения – ще останем без експерти. Този проблем е една от аргументите да се готви изменение за наредбата за специализация, само че в случай че не се основат най-много материални условия, нищо няма да се реализира. Преди години, с цел да обезпечат лекуващи на лечебни заведения на отдалечени места, страната създаваше условия за живот. На експертите се предоставяха жилище и доста положително възнаграждение. Сега няма по какъв начин да се чака от даден експерт да отиде на такова място със заплата по-малка от 1000 лв..
– До какъв брой съгласно Вас нововъведенията в медицината навлизат в България и отразяват ли се те в просветителната стратегия?
– Иновациите навлизат с цялостна мощ и, несъмнено, това коства доста пари. Медицинският факултет обезпечава забележителна помощ на университетските лечебни заведения за закупуване на модерна инсталация. Всяка година до 6 млн. лева се влагат за инсталация, с която се вкарват нови способи и се поддържа актуалното равнище на медицината. Тази инсталация се закупува преди всичко за образователна активност и студентите имат опцията да следят операции осъществени на нея. Това, несъмнено, е в интерес на болния, тъй като се употребява в лечебния развой.
– Болниците в България не последваха ли образеца на университетите в България и не станаха ли прекалено много?
– Може да се търси аналогия, само че е мъчно да се направи паралел. За България и университетите са доста, и лечебните заведения. Двете институции би трябвало да се оставят на правилото на конкуренцията, т.е. тези, които съумяват да дават качествени услуги и са в интерес на обществото, да останат.
Нашият посетител
Проф. Иван Митов е приключил Медицинска академия – София през 1976 година Той е един от първите носители на „ Златен Хипократ ”, поради отличния триумф, с който се е дипломирал.
От 2000 година оглавява Катедрата по микробиология при Медицинския Факултет към МУ – София. Проф. Митов специализира 3 години в Институт по имунобиология “Макс Планк ” в Германия. През 2016 година е определен за Декан на факултета.
В деня на дипломирането на най-големия випуск на лекари на Медицински университет в София ГДБОП и ДАНС нахлуха в образователното заведение. Защо се случи това, по донос ли действаха службите, дали някогашният министър на образованието Меглена Кунева разруши имиджа на университета и за какво лекари и пациенти търсят избавление в чужбина – питаме декана на Медицинския факултет в МУ-София, проф. Иван Митов .
– Проф. Митов, за какво в деня на дипломирането на випуск – 2017 ГДБОП и ДАНС влязоха в Медицинския университет?
– Всички си задаваме този въпрос.Получихме отговор, че това е инцидентна инспекция. От половин година приготвяме това мероприятие (б.р. дипломирането на випуска) и то беше необятно разгласено по медиите. Без подозрение е, че акцията остави противен привкус на такова съществено и добре проведено честване. Поводът за инспекцията са клюки за непозволен банкет на студенти и то за те да се открият в страната. Институциите ревизират по подозрения по връзки на ислямисти или хора, които се занимават с гнет. Аз като декан постоянно съм се отнасял с изключително внимание по този въпрос, тъй като доста от студентите, които идват от Европа, фактически са от арабски и индийски генезис. Имало е случаи, които са ми правили усещане техни прояви, които не са свързани с главните студентски отговорности и съм подавал персонално сигнали. Но в този момент се вменява, че Медицинският университет-София взе участие в незаконна верига. Това не е първата инспекция, сходни са правени редици пъти, само че забавното тук е, че дружно с органите на реда се появи и Би Ти Ви. За страдание, част от медиите спекулират с това, че са задържани и изведени от постройката всички чиновници на университета за разпит, което изобщо не беше правилно.
– Какво се случи в действителност?
– От наша страна оказахме цялостно подпомагане и предоставихме нужната информация, както и досиета на студенти. Проверката се организира по един културен метод и от двете страни. Вие се борите против подправените вести, а в този случай нещата бяха преекспонирани. Нямаше арести или извеждане на чиновници. На процедура това очерни нашия университет. В последните години ние обръщаме извънредно внимание върху приема на задгранични студенти. Техните документи, с които аплайват или се местят от различен университет, се легализират по формален метод, а по-късно ние изпращаме дипломите за инспекция. По този метод се застраховаме, че няма студенти, които са признати с фалшифицирани документи.
– Колко са задграничните студенти в Медицинския факултет в София и какво ги притегля да учат в страната ни?
– По-голяма част са задграничните студенти. Тази година от първокурсниците 350 са чужденци, а 200 са българите. Вече повече от 50 % от приключилите български студенти заявяват, че ще останат в България. Те са привлечени от положителното качество на образованието, като най-много регистрират е директният достъп до лечебни заведения т.е. практическите занятия. Прави усещане, изключително тази година, че не дребен брой от приключилите 188 задгранични студенти имат отлични дипломи, което демонстрира тяхното усърдие.
– Медицинският университет в София продължава да е най-желаното образователно заведение в страната, на какво се дължи това?
– Макар, че и останалите медицински факултети и университети намират задоволителен брой студенти и се развиват доста добре, за шеста година рейтинговата система демонстрира, че нашият университет и факултетите в него не престават да държат състезание измежду останалите медицински университети. Ние имаме стогодишна история, дълбоки обичаи и в голяма степен образоваме експертите на страната. В същото е налице фактът, че Медицинският университет-София е получил относително малко средства за инфраструктура от страната, ние даже нямаме лице, чартърен сме.
– Защо сте чартърен?
– Това е резултат на последствия от фрагментиране на Медицинска академия на голям брой академични лечебни заведения. В момента имаме задоволително средства да построим нова съвременна образователна и административна постройка на мястото на зарязан студентски стол, намиращ се в двора на Александровска болница. От 8 години управлението на университета се стреми да получи позволение да унищожи тази постройка и на мястото й да се откри учебно-административен комплекс, само че това не се случва. Едва тази година има вяра, че разрушаването ще може да стартира. Тъй като има голям интерес както от български, по този начин и от задгранични студенти, образователната ни база се оказва извънредно незадоволителна. Залите са малко, а предклиничният академични център се употребява от всички факултети, в това число и от непознати факултети и Медицинския колеж-София. Крайно нужна е нова постройка, където да разгърнем както образователни, лекционни и семинарни зали, по този начин и пространства за съвременни образователни технологии като симулационни способи за преподаване. Нашият университет даже няма зала, където университетските преподаватели да проведат заседание. Навсякъде другаде факултетите имат съществени лобита в Народното събрание и държавните структури, при нас това отсъства, само че е извънредно време да получим поддръжка от държавните и регионални органи за развиването въз основата ни.
– Всеки министър идва с упоритостите да направи промяна в опазването на здравето, коя съгласно вас е най-съществената част от въпросната промяна, която ще направи по-доволни и пациентите и лекарите?
– На първо място би трябвало да се реализира здравната карта. Без нея с колкото и милиарди да се наливат нищо няма да се случи. Една здравна каса не може да обезпечи съществуването на всички лечебни заведения в България. С помощта на здравната карта ще се уточни какъв брой лечебни заведения са нужни на даден регион. Създадохме толкоз доста лечебни заведения, че в този момент се оказва мъчно да се възвърне равновесно състояние.
– След всичко, което Меглена Кунева направи, с цел да спре плана за изнесено образование на Медицинския университет-София в медицински университети в чужбина, каква е обстановката сега?
– Това, което стори Миглена Кунева, беше върхът на айсберга. Ще напомня, че ние бяхме единственият университет, който съумя да изнесе образование за чест на страната. Всички източни страни поддържат такова образование в Западна Европа. Това, което госпожа Кунева стори с всевъзможно измислени сякаш законови ограничения, по-късно стана ясно, че въобще не дава отговор на истината. Ние не откривахме нов факултет, а единствено изнесено двугодишно предклинично образование. Това беше позволено, както от закона по този начин и от Националната организация за оценка и акредитация. Тя употребява ситуацията си да нападна университета и на процедура, ние се принудихме да закрием изнесеното си образование. В момента Италия упорства да го открием още веднъж, само че занапред процесът ще стартира от нулата с нов екип. Ще отнеме време, само че би трябвало да възстановим изнесеното си образование, тъй като не може България да изнася обслужващ личен състав и нарушители, а да стопира изнасянето на разсъдък.
– Различава ли се образованието на българските студенти от това на сътрудниците им във водещите европейски страни и Съединени американски щати?
– Ние се стремим да бъдем на равнището на актуалната просвета и процедура и аз не бих споделил, че образованието се разграничава. Медицинското обучение е доста консервативно и се води по доста близки стратегии, без значение къде се организира. Общо е мнението, че ние не се разграничаваме от това, което се преподава в европейските медицински факултети.
– Много от сънародниците ни избират да се лекуват в други европейски страни, за какво се случва това, откакто в България има толкоз положителни експерти?
– Аз персонално не бих споделил, че са доста сънародниците ни, които се лекуват в чужбина, тъй като там лекуването е много скъпо и не е налично за всеки. Освен това, ние фактически имаме доста положителни експерти, които правят същата работа като задграничните ни сътрудници. Друг е въпросът, че в чужбина може би се разчита на по-добра организация на опазването на здравето и по-добро внимание и отношение към болния. Хората, преценят субективно къде са по-качествени услугите, само че това не постоянно дава отговор на действителността.
– Само ниското възнаграждение ли кара нашите лекари да бягат в чужбина, или има и други аргументи?
– По-скоро има и други аргументи. На първо място приключилите студенти не стават незабавно лекари. Те би трябвало да преминат през дългогодишна специализация, която лишава сред 4 и 5 години. Лекар без компетентност не може да се осъществя, по тази причина всеки един от тях би трябвало да откри място за специализация, което не постоянно се случва елементарно, изключително в положителни бази. На второ място е заплащането. Ако един младеж няма фамилна опора, която да му обезпечи жилище и финансова помощ, той бива подложен в изключително затруднена позиция. Това е повода някои сътрудници да се насочат към специализация на Запад. На трето място е организацията на опазването на здравето. Голяма част от времето на лекаря се губи в административни действия. Много по-спокойно се работи в европейски лечебни заведения в това отношение. Наредба номер 1, по която специализират новозавършилите лекари, дефинира заплащането на техния труд, което сега е две минимални заплати. Повечето от лечебните заведения не могат да обезпечат такова възнаграждение и това лимитира приема на специализиращи.
– Най-добрите ни лекари са на възраст сред 50 и 60 години, какво ще се случи откакто те се пенсионират?
– По този въпрос би трябвало да се замислят най-много в Министерството на здравеопазването, лечебните заведения и общините. Факт е, че ще се случи това, което се случи с доста общински лечебни заведения – ще останем без експерти. Този проблем е една от аргументите да се готви изменение за наредбата за специализация, само че в случай че не се основат най-много материални условия, нищо няма да се реализира. Преди години, с цел да обезпечат лекуващи на лечебни заведения на отдалечени места, страната създаваше условия за живот. На експертите се предоставяха жилище и доста положително възнаграждение. Сега няма по какъв начин да се чака от даден експерт да отиде на такова място със заплата по-малка от 1000 лв..
– До какъв брой съгласно Вас нововъведенията в медицината навлизат в България и отразяват ли се те в просветителната стратегия?
– Иновациите навлизат с цялостна мощ и, несъмнено, това коства доста пари. Медицинският факултет обезпечава забележителна помощ на университетските лечебни заведения за закупуване на модерна инсталация. Всяка година до 6 млн. лева се влагат за инсталация, с която се вкарват нови способи и се поддържа актуалното равнище на медицината. Тази инсталация се закупува преди всичко за образователна активност и студентите имат опцията да следят операции осъществени на нея. Това, несъмнено, е в интерес на болния, тъй като се употребява в лечебния развой.
– Болниците в България не последваха ли образеца на университетите в България и не станаха ли прекалено много?
– Може да се търси аналогия, само че е мъчно да се направи паралел. За България и университетите са доста, и лечебните заведения. Двете институции би трябвало да се оставят на правилото на конкуренцията, т.е. тези, които съумяват да дават качествени услуги и са в интерес на обществото, да останат.
Нашият посетител
Проф. Иван Митов е приключил Медицинска академия – София през 1976 година Той е един от първите носители на „ Златен Хипократ ”, поради отличния триумф, с който се е дипломирал.
От 2000 година оглавява Катедрата по микробиология при Медицинския Факултет към МУ – София. Проф. Митов специализира 3 години в Институт по имунобиология “Макс Планк ” в Германия. През 2016 година е определен за Декан на факултета.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ