И чуждите медии видяха, че обективната журналистика не е добре дошла у нас
Медийната конюнктура в България – непрекъснатият напън на ръководещите над сериозно мислещите публицисти и стремежът непременно да им се затвори устата посредством изкупуване на медии и с други начини, рядко попада в полезрението на водещите политици в Европейски Съюз. Доста по-често те обръщат внимание на събитията в Турция, на трансформиралата се в нарицателна за медиен надзор Унгария, а в последно време и на Словакия, Чехия и Полша (с изключение на Турция всички останали са по-напред от 111-ото място на България по независимост на словото). Напоследък обаче медийните процеси в България все по-често попадат във фокуса на вниманието на световните неправителствени организации и журналистически сдружения.
За разлика от политиците в Брюксел и Страсбург, гилдийните организации демонстрират много по-добра осведоменост за проблемите, с които се сблъскват публицистите в страната с най-лоша медийна среда в Европейски Съюз. В Европа изявленията по тематиката се усилват правопропорционално, щом в България се забележи растеж на институционалните офанзиви по отношение на сериозните медии. Затова през последните дни в интернационалното медийно пространство очевидно се повишава броят на изявленията, разглеждащи комплицираните връзки сред представителите на българската страна и публицистите.
Българският клон на Асоциацията на европейските публицисти популяризира преди дни мнение във връзка настояването на прокуратурата Висшият правосъден съвет да вземе ограничения против вестниците „ Сега “ и „ Капитал “ поради техни сериозни изявления. В мнението се споделя, че „ опитите на прокуратурата да лимитира свободата на словото опонират на конституцията, Европейската спогодба за правата на индивида, българското и европейското законодателство “. Според АЕЖ всекидневните офанзиви на държавното обвиняване към медиите, които подлагат на критика вървящата процедура за одобряване на Иван Гешев като основен прокурор, будят не просто неразбиране, само че са и рисков опит за налагане на цензура. В АЕЖ членуват публицисти от 30 страни, като лични уеб сайтове и страници във Facebook са създали екипите във Англия, Франция, Австрия, Белгия, Испания, Италия и така нататък
Чуждите публицисти обърнаха особено внимание на България и когато прокуратурата издаде европейска заповед за следствие по отношение на основния редактор на уеб страницата „ Биволъ “ Атанас Чобанов при започване на август. Обвинението у нас изиска френските управляващи да разпитат Чобанов по подозрение за съпричастност с теча на информация в Национална агенция за приходите. В отговор Международният институт за печата във Виена, в който членуват шефове в разнообразни медии, публицисти и редактори, излезе с позиция, че “заповедта за следствие явно е предлог за смълчаване на „ Биволъ “, който разгласява серия от следствия, разкриващи злоупотреби с европейски фондове и корупция в държавното управление на България “. Позицията бе споделена и от друга авторитетна журналистическа организация – Европейския център за пресата и медийната независимост. В негова обява България бе поставена в една компания с Турция, Азербайджан, Русия, Украйна, Албания и други като страна, която употребява разнообразни техники да пречи на проверяващите публицисти и да прави опити да ги сплашва. В разбор, озаглавен „ Разследващата публицистика не е добре пристигнала в Европа “, България е избрана като „ още една от страните, в които върховенството на закона не наподобява приоритет “. Европейският център напомни, че въпросът с „ Бивол “ е следващият, в който публицисти, занимаващи се с следствия, се трансформират в „ цел на държавното управление “.
В още по-глобален проект и също толкоз сериозно прегледа медийната обстановка в България Институтът за проучване на публицистиката „ Ройтерс “. В годишния си отчет за 2019 година за положението на цифровата среда една от най-авторитетните журналистически организации в света уточни, че „ крайната поляризация на медиите и връщането на контрола от политическите партии “ преобладават журналистическия пейзаж в България през последните 12 месеца. „ В началото на 90-те години всяка партия в страната имаше собствен вестник. Днес всяка от тях има лична телевизия “, отбелязва „ Ройтерс “. Управляващите от ГЕРБ развиха най-голямата мрежа за практикуване на въздействие, показват още оттова. В поддръжка на това се дава образец по какъв начин към мощно проправителствената телевизия „ Европа “, която се ръководи от сътрудник по тенис на премиера Бойко Борисов, наскоро се е включила и Нова телевизия. „ Националният частен оператор, който все още на правене на изследването към момента е марката с най-голямо доверие на феновете (Нова телевизия е най-гледаната телевизия съгласно данните – б.р.), в това време е купена от един от най-влиятелните и известни български олигарси Кирил Домусчиев. Бизнесменът е изявен последовател на премиера и неговата партия, като постоянно нападна съперниците им. Единствено възбраната на Комисията за защита на конкуренцията към предходния искащ да придобие Нова телевизия (става дума за чешкия милиардер Петер Келнер – б.р.) разреши на Домусчиев да купи медията “, напомнят от екипа.
Не е ясно дали точно появяването на от ден на ден следени от партиите малките екрани е предизвикала спада в доверието към новините в България, какъвто се следи с 2 на 100 единствено за последната година, се споделя в изследването. Но сигурно един от резултатите от този спад е завръщането в България на локалната секция на радио „ Свободна Европа “, което този път ще бъде ориентирано към аудиторията в интернет, отбелязва „ Ройтерс “.
За разлика от политиците в Брюксел и Страсбург, гилдийните организации демонстрират много по-добра осведоменост за проблемите, с които се сблъскват публицистите в страната с най-лоша медийна среда в Европейски Съюз. В Европа изявленията по тематиката се усилват правопропорционално, щом в България се забележи растеж на институционалните офанзиви по отношение на сериозните медии. Затова през последните дни в интернационалното медийно пространство очевидно се повишава броят на изявленията, разглеждащи комплицираните връзки сред представителите на българската страна и публицистите.
Българският клон на Асоциацията на европейските публицисти популяризира преди дни мнение във връзка настояването на прокуратурата Висшият правосъден съвет да вземе ограничения против вестниците „ Сега “ и „ Капитал “ поради техни сериозни изявления. В мнението се споделя, че „ опитите на прокуратурата да лимитира свободата на словото опонират на конституцията, Европейската спогодба за правата на индивида, българското и европейското законодателство “. Според АЕЖ всекидневните офанзиви на държавното обвиняване към медиите, които подлагат на критика вървящата процедура за одобряване на Иван Гешев като основен прокурор, будят не просто неразбиране, само че са и рисков опит за налагане на цензура. В АЕЖ членуват публицисти от 30 страни, като лични уеб сайтове и страници във Facebook са създали екипите във Англия, Франция, Австрия, Белгия, Испания, Италия и така нататък
Чуждите публицисти обърнаха особено внимание на България и когато прокуратурата издаде европейска заповед за следствие по отношение на основния редактор на уеб страницата „ Биволъ “ Атанас Чобанов при започване на август. Обвинението у нас изиска френските управляващи да разпитат Чобанов по подозрение за съпричастност с теча на информация в Национална агенция за приходите. В отговор Международният институт за печата във Виена, в който членуват шефове в разнообразни медии, публицисти и редактори, излезе с позиция, че “заповедта за следствие явно е предлог за смълчаване на „ Биволъ “, който разгласява серия от следствия, разкриващи злоупотреби с европейски фондове и корупция в държавното управление на България “. Позицията бе споделена и от друга авторитетна журналистическа организация – Европейския център за пресата и медийната независимост. В негова обява България бе поставена в една компания с Турция, Азербайджан, Русия, Украйна, Албания и други като страна, която употребява разнообразни техники да пречи на проверяващите публицисти и да прави опити да ги сплашва. В разбор, озаглавен „ Разследващата публицистика не е добре пристигнала в Европа “, България е избрана като „ още една от страните, в които върховенството на закона не наподобява приоритет “. Европейският център напомни, че въпросът с „ Бивол “ е следващият, в който публицисти, занимаващи се с следствия, се трансформират в „ цел на държавното управление “.
В още по-глобален проект и също толкоз сериозно прегледа медийната обстановка в България Институтът за проучване на публицистиката „ Ройтерс “. В годишния си отчет за 2019 година за положението на цифровата среда една от най-авторитетните журналистически организации в света уточни, че „ крайната поляризация на медиите и връщането на контрола от политическите партии “ преобладават журналистическия пейзаж в България през последните 12 месеца. „ В началото на 90-те години всяка партия в страната имаше собствен вестник. Днес всяка от тях има лична телевизия “, отбелязва „ Ройтерс “. Управляващите от ГЕРБ развиха най-голямата мрежа за практикуване на въздействие, показват още оттова. В поддръжка на това се дава образец по какъв начин към мощно проправителствената телевизия „ Европа “, която се ръководи от сътрудник по тенис на премиера Бойко Борисов, наскоро се е включила и Нова телевизия. „ Националният частен оператор, който все още на правене на изследването към момента е марката с най-голямо доверие на феновете (Нова телевизия е най-гледаната телевизия съгласно данните – б.р.), в това време е купена от един от най-влиятелните и известни български олигарси Кирил Домусчиев. Бизнесменът е изявен последовател на премиера и неговата партия, като постоянно нападна съперниците им. Единствено възбраната на Комисията за защита на конкуренцията към предходния искащ да придобие Нова телевизия (става дума за чешкия милиардер Петер Келнер – б.р.) разреши на Домусчиев да купи медията “, напомнят от екипа.
Не е ясно дали точно появяването на от ден на ден следени от партиите малките екрани е предизвикала спада в доверието към новините в България, какъвто се следи с 2 на 100 единствено за последната година, се споделя в изследването. Но сигурно един от резултатите от този спад е завръщането в България на локалната секция на радио „ Свободна Европа “, което този път ще бъде ориентирано към аудиторията в интернет, отбелязва „ Ройтерс “.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ