18-ата световна среща на българските медии: Аудиторията вече не е получател на съдържание, а активна страна
" Медийната публика към този момент не е адресат на наличие, а дейна страна ". Това сподели проф. Веселина Вълканова, декан на Факултета по публицистика и всеобща връзка на Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Тя уточни, че е изменен профилът на аудиторията, която към този момент не е пасивна, хомогенна и аморфна. Тя е фрагментаризирана и не е просто адресат на наличие, което медиите са решили да предадат. Публиката към този момент е дейната страна, тя е селекциониер, тя е участник, акцентира ученият.
Проф. Вълканова разяснява, че няма различен бизнес, друга промишленост като медийната, която да се развива с толкоз огромна скорост.
Тезата, че медиите са в непрестанно надпреварване с аудиторията, с цел да й предложат това, което тя търси, застъпи Фили Ладжман, водеща на българската стратегия на радио SBS в Австралия. Според нея, аудиторията търси избран тип информация и избрани тематики, поднесени по избран метод. " Както аудиторията не търси към този момент един тип медия, по този начин ние би трябвало да предложим всички медии едновременно ", сподели тя. Ладжман добави, че хората към този момент не търсят световни източници, а - дребни бутикови източници.
Снимка: БТА
Водещата уточни, че българската стратегия на радио SBS е преди малко закрита след 45 години битие. " 45 години български език в националния ефир на Австралия единствено по себе си е събитие. То е събитие и тъй като българската общественост не е толкоз огромна ", съобщи Ладжман.
Продуцентът на българското предаване " Ние, българите " по радио Orange 94.0 в Австрия Александър Детев се включи онлайн посредством видеовръзка в полемиката. Той уточни, че конкуренцията в медиите става все по-голяма, а парите за реклама - все по-малко. Заради това, съгласно него, единствената опция пред медиите е да се устоят от абонаменти. Александър Детев счита, че аудиторията може да бъде привлечена към алтернативата на абонамента, в случай че медиите са кардинални, новаторски и най-много - имат личен почерк и темперамент.
Снимка: БТА
Христо Грозев от " Белингкат " също взе участие отдалечено в панела посредством видеовръзка. Той засегна тематиката за подправените аудио- и видео записи, създавани от изкуствен интелект. Според него те стават все по-неразпознаваеми. За манипулирането на аудио и видеосъдържание софтуерно решение скоро няма да има, сподели той. " Част от решението ще бъде с имунитет на обществото, който ще се появи единствено по себе си в околните година-две ", добави Грозев.
Той описа за случая " Навални " и работата по следствието си. " В случая с Навални взаимодействие с тайните служби не е имало ", уточни Грозев. По мотив подозренията дали публицистите имат право да се показват за различен човек, с цел да събират данни, той изясни, че в тази ситуация, Навални, като жертва на нападение, е имал това право. " А аз като публицист имах право да заставам в стаята и да запиша ", изясни Грозев.
Снимка: БТА
Пред участниците в 18-ата Световна среща на българските медии той описа още, че от ден на ден американски публицисти се обръщат към него с молба да взе участие в техни следствия на територията на Съединени американски щати.
Темата за районните медии бе застъпена по време на полемиката от журналиста Теодора Пеева, ръководител на Съюза на издателите в България и основен редактор на " Сега ". Регионалната публицистика беше убита, съобщи тя.
Пеева заяви, че има райони в България, в които въобще няма районни медии . Те са лишени от достъп до информация за своя район, сподели Пеева и добави, че районните медии веднъж бяха " убити " поради проблемите с разпространяването и повторно - поради ниските заплати. В момента 90 % от тях са " one-man show ". Хората работят на други места и се занимават с публицистика по-скоро напук, разяснява Теодора Пеева. Тя описа, че когато представители на районните медии са се обърнали към Съюза на издателите за помощ, тяхното предпочитание не е било за пари, а за поддръжка.
Тя обърна внимание на различен доста значим проблем в актуалната публицистика - така наречен тролове. Пеева сподели, че " Сега " е имал конгрес за интервал от към 17 години, който изданието се принуждава да спре, тъй като форумът е атакуван от " тролове ".
Снимка: БТА
Модератор на панела беше доцент Георги Лозанов, шеф на дирекция ЛИК в Българска телеграфна агенция, културолог и специалист по медии и публицистика. Той сподели, че свободата на словото е не толкоз на говорещите, колкото на слушащите. Свободата на словото в същинската си характерност е правото на всеки от нас, въз основата на свободно обществено говорене, да формулира лично мнение, уточни Лозанов. Според него работата на медиите е да обезпечат осведомен избор на аудиторията си. От това до каква степен крайният консуматор на информации има опцията осведомено да взема решения по значимите въпроси, се мери до каква степен медиите са свободни. Ние имаме какви ли не права, само че за правото си да бъдем осведомени се борим минимум, означи Георги Лозанов.
Проф. Вълканова разяснява, че няма различен бизнес, друга промишленост като медийната, която да се развива с толкоз огромна скорост.
Тезата, че медиите са в непрестанно надпреварване с аудиторията, с цел да й предложат това, което тя търси, застъпи Фили Ладжман, водеща на българската стратегия на радио SBS в Австралия. Според нея, аудиторията търси избран тип информация и избрани тематики, поднесени по избран метод. " Както аудиторията не търси към този момент един тип медия, по този начин ние би трябвало да предложим всички медии едновременно ", сподели тя. Ладжман добави, че хората към този момент не търсят световни източници, а - дребни бутикови източници.
Снимка: БТА
Водещата уточни, че българската стратегия на радио SBS е преди малко закрита след 45 години битие. " 45 години български език в националния ефир на Австралия единствено по себе си е събитие. То е събитие и тъй като българската общественост не е толкоз огромна ", съобщи Ладжман.
Продуцентът на българското предаване " Ние, българите " по радио Orange 94.0 в Австрия Александър Детев се включи онлайн посредством видеовръзка в полемиката. Той уточни, че конкуренцията в медиите става все по-голяма, а парите за реклама - все по-малко. Заради това, съгласно него, единствената опция пред медиите е да се устоят от абонаменти. Александър Детев счита, че аудиторията може да бъде привлечена към алтернативата на абонамента, в случай че медиите са кардинални, новаторски и най-много - имат личен почерк и темперамент.
Снимка: БТА
Христо Грозев от " Белингкат " също взе участие отдалечено в панела посредством видеовръзка. Той засегна тематиката за подправените аудио- и видео записи, създавани от изкуствен интелект. Според него те стават все по-неразпознаваеми. За манипулирането на аудио и видеосъдържание софтуерно решение скоро няма да има, сподели той. " Част от решението ще бъде с имунитет на обществото, който ще се появи единствено по себе си в околните година-две ", добави Грозев.
Той описа за случая " Навални " и работата по следствието си. " В случая с Навални взаимодействие с тайните служби не е имало ", уточни Грозев. По мотив подозренията дали публицистите имат право да се показват за различен човек, с цел да събират данни, той изясни, че в тази ситуация, Навални, като жертва на нападение, е имал това право. " А аз като публицист имах право да заставам в стаята и да запиша ", изясни Грозев.
Снимка: БТА
Пред участниците в 18-ата Световна среща на българските медии той описа още, че от ден на ден американски публицисти се обръщат към него с молба да взе участие в техни следствия на територията на Съединени американски щати.
Темата за районните медии бе застъпена по време на полемиката от журналиста Теодора Пеева, ръководител на Съюза на издателите в България и основен редактор на " Сега ". Регионалната публицистика беше убита, съобщи тя.
Пеева заяви, че има райони в България, в които въобще няма районни медии . Те са лишени от достъп до информация за своя район, сподели Пеева и добави, че районните медии веднъж бяха " убити " поради проблемите с разпространяването и повторно - поради ниските заплати. В момента 90 % от тях са " one-man show ". Хората работят на други места и се занимават с публицистика по-скоро напук, разяснява Теодора Пеева. Тя описа, че когато представители на районните медии са се обърнали към Съюза на издателите за помощ, тяхното предпочитание не е било за пари, а за поддръжка.
Тя обърна внимание на различен доста значим проблем в актуалната публицистика - така наречен тролове. Пеева сподели, че " Сега " е имал конгрес за интервал от към 17 години, който изданието се принуждава да спре, тъй като форумът е атакуван от " тролове ".
Снимка: БТА
Модератор на панела беше доцент Георги Лозанов, шеф на дирекция ЛИК в Българска телеграфна агенция, културолог и специалист по медии и публицистика. Той сподели, че свободата на словото е не толкоз на говорещите, колкото на слушащите. Свободата на словото в същинската си характерност е правото на всеки от нас, въз основата на свободно обществено говорене, да формулира лично мнение, уточни Лозанов. Според него работата на медиите е да обезпечат осведомен избор на аудиторията си. От това до каква степен крайният консуматор на информации има опцията осведомено да взема решения по значимите въпроси, се мери до каква степен медиите са свободни. Ние имаме какви ли не права, само че за правото си да бъдем осведомени се борим минимум, означи Георги Лозанов.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ