Животните имат по-млади мозъци от хората
Медицински обстоятелства сочат, че развиването на човешкия мозък продължава до към 25-годишна възраст, след което сивото вещество стартира постепенно да деградира - постоянно под напора на заболявания като деменция и Алцхаймер.
След 13-годишна възраст съвсем всички неврони в главата ни са изцяло завършени, а интервалът до двадесет и петата година е основен за установяването на връзки сред всички тези кафези.
Именно на тези връзки се гради и съзнанието на всеки един от нас - мемоари, усещания, мисли, прекарвания. Колкото повече връзки имаме, толкоз по-млад и еластичен е мозъкът - способни сме да разсъждаваме по-задълбочено, по-лесно обработваме нови хрумвания и концепции и сме по-адаптивни към изменящия се към нас свят.
И тук идва един от най-големите проблеми, пред които сме изправени - по какъв начин да удължим процеса на образуване на нови връзки сред невроните и в старостта, откакто динамичният интервал на младостта е минал.
С възрастта хората стартират да губят огромно количество от тези връзки - забравяме повече, не разбираме и не сме отворени към нови хрумвания, и мозъкът ни, лека-полека, закърнява.
Логично би било да предположим, че това е обикновено и за бозайниците събитие, присъщо и за други типове, само че това надалеч не е по този начин. Наскоро провело се изследване сочи, че индивидът е единственият тип, при който се следи сходна деградация на мозъка.
Според учените, част от повода за тази действителност се базира на културната и обществена интерпретация на остаряването, на която сме научени още от дребни. От напълно нежна възраст ние програмираме съзнанието си да чака, че ще настъпи миг, в който ще се движим по-бавно, ще бъдем по-затворени и статични, тялото ще стартира да ни предава и ще избираме познатото и сигурното пред незнайното.
Другата причина за това животните да имат разрастващи се невронни връзки даже и на по-зряла възраст е придвижването. Голямото мнозинство от скотски типове остават дейни, с цел да си набират храна и да се развъждат, което, настояват учените, е от голямо значение за младостта на мозъка.
За благополучие и двете аргументи за стареещите ни мозъци са преодолими.
Чрез постоянна и дисциплинирана медитация може да променим заложените ни като деца усещания и стандарти, и безусловно да препрограмираме себе си да възприемаме остаряването по различен метод.
В същото време даже къси и леки физически натоварвания биха били задоволителни най-малко да забавят процеса на стареене, като оказват помощ на избрани центрове в мозъка да образуват нови връзки и ни карат да се усещаме по-млади и отворени към света.
След 13-годишна възраст съвсем всички неврони в главата ни са изцяло завършени, а интервалът до двадесет и петата година е основен за установяването на връзки сред всички тези кафези.
Именно на тези връзки се гради и съзнанието на всеки един от нас - мемоари, усещания, мисли, прекарвания. Колкото повече връзки имаме, толкоз по-млад и еластичен е мозъкът - способни сме да разсъждаваме по-задълбочено, по-лесно обработваме нови хрумвания и концепции и сме по-адаптивни към изменящия се към нас свят.
И тук идва един от най-големите проблеми, пред които сме изправени - по какъв начин да удължим процеса на образуване на нови връзки сред невроните и в старостта, откакто динамичният интервал на младостта е минал.
С възрастта хората стартират да губят огромно количество от тези връзки - забравяме повече, не разбираме и не сме отворени към нови хрумвания, и мозъкът ни, лека-полека, закърнява.
Логично би било да предположим, че това е обикновено и за бозайниците събитие, присъщо и за други типове, само че това надалеч не е по този начин. Наскоро провело се изследване сочи, че индивидът е единственият тип, при който се следи сходна деградация на мозъка.
Според учените, част от повода за тази действителност се базира на културната и обществена интерпретация на остаряването, на която сме научени още от дребни. От напълно нежна възраст ние програмираме съзнанието си да чака, че ще настъпи миг, в който ще се движим по-бавно, ще бъдем по-затворени и статични, тялото ще стартира да ни предава и ще избираме познатото и сигурното пред незнайното.
Другата причина за това животните да имат разрастващи се невронни връзки даже и на по-зряла възраст е придвижването. Голямото мнозинство от скотски типове остават дейни, с цел да си набират храна и да се развъждат, което, настояват учените, е от голямо значение за младостта на мозъка.
За благополучие и двете аргументи за стареещите ни мозъци са преодолими.
Чрез постоянна и дисциплинирана медитация може да променим заложените ни като деца усещания и стандарти, и безусловно да препрограмираме себе си да възприемаме остаряването по различен метод.
В същото време даже къси и леки физически натоварвания биха били задоволителни най-малко да забавят процеса на стареене, като оказват помощ на избрани центрове в мозъка да образуват нови връзки и ни карат да се усещаме по-млади и отворени към света.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ