Всичко, което мислите за серийните убийци, е грешно
Медиите постоянно показват серийните убийци като зли гении, които хитро подлъгват жертвите си и съумяват да се изплъзнат на полицията в продължение на години, без да провокират съмнения у никого. Но какъв брой интелигентен би трябвало да си в реалност, с цел да ти се размине ликвидиране? Наистина ли коефициентът на просветеност на междинния сериен палач е по-висок от този на останалата част от популацията?
Тестовете за просветеност в действителност демонстрират, че причинителите на тези закононарушения не са по-умни от общото население. Средното им IQ е към 95, до момента в който за средностатистически се счита коефициентът сред 90 и 110. Убийците, които съумяват да прикрият закононарушенията си, нормално са просто по-всеотдайни и съсредоточени в пъкленото си занимание, само че това не е безусловно индикатор за просветеност. Този мит може да способства и за концепцията, че те са залавяни единствено „ тъй като желаят “. Но и това евентуално не е напълно правилно. Според уеб страницата на ФБР: „ Тъй като серийните убийци правят редица закононарушения, без да бъдат хванати, това може да ги накара да решат, че в никакъв случай няма да бъдат хванати. Така в бъдеще могат да стартират да демонстрират известно безхаберие в закононарушенията си и да поемат повече опасности – което към този момент води до идентифицирането им от правоприлагащите органи. Не става въпрос за това, че серийните убийци желаят да бъдат заловени; те усещат, че не могат да бъдат хванати. “
Някои серийни убийци фактически са по-умни от други. Според един разбор тези, които са употребявали експлозиви, са имали междинен коефициент на просветеност 140, което се смята за великолепен разсъдък. Извършителите, които са употребявали по-директния метод на намушкване, са се оказали много под междинното равнище със 79 точки.
Когато чуете термина сериен палач, евентуално си представяте най-малко двуцифрен брой жертви. Но въпреки убийците, които дават отговор на тези критерии, да притеглят най-вече внимание, те надалеч не са стандарта за „ сектора “. Според определението на ФБР нарушителите би трябвало да убият най-малко двама души, с цел да се смятат за серийни убийци. Няма значение дали жертвите са били нещастни стопаджии или членове на конкурентна улична тайфа – убийствата просто би трябвало да са два обособени случая, сред които минава интервал от време. Според тази формулировка има доста повече серийни убийци, в сравнение с хората допускат – те просто не са задоволително плодовити, с цел да си заслужат заплашителен прякор или лична документалка в Netflix.
Когато необятната общност чуе за човек, който прави многочислени убийства, тя е склонна да реши, че той е с психологични отклонения. Това може и да е правилно в разговорния смисъл на израза, само че не е същото като юридически оповестеното за клинично невменяемо лице. Освен това основава риск хората, които страдат от психологични болести, да бъдат сметнати по асоциация незаслужено за нападателни и рискови.
Съществуват няколко разнообразни теста, с цел да се откри правосъдно годна безотговорност, като най-известният е да се потвърди, че обвиненият е бил душевен некадърен да схваща тежестта на дейностите си, когато е правил закононарушението. По тази формулировка доста малко убийци могат да бъдат квалифицирани като невменяеми от правна позиция. Но даже когато имат психологични разстройства, те рядко страдат от психотични положения, които обществото най-често свързва с насилственото държание, като шизофренията, да вземем за пример. Както изяснява Scientific American, „ Серийните убийци доста по-често демонстрират антисоциални личностни разстройства като социопатия или психопатия, които не се смятат за психологични болести от Американската психиатрична асоциация. “ Хората с тези положения могат да демонстрират липса на емпатия или разкайване, само че въпреки всичко са интелектуално способни да разграничават положителното от злото. Тези разстройства могат да бъдат сложни за забелязване и от външни наблюдаващи, защото доста хора, които страдат от тях, са изцяло функционални в всекидневието си и умеят да извършват обществено признати държания.
И, несъмнено, не всеки, диагностициран с тежко психологично заболяване, прави насилствени закононарушения. Проучванията са открили, че пациентите с такива болести демонстрират доста по-високи равнища на принуждение единствено във връзка със злоупотребата с наркотични субстанции. Това допуска, че коморбидността на опиатите и алкохола с психологичното заболяване е по-добър предиктор за насилствени закононарушения, в сравнение с самите положения. Факт, който може би не сте чували, е, че хората с шизофрения са доста по-склонни да станат жертва на принуждение, в сравнение с общото население, и стигмата към това разстройство може да способства за тази тревожна наклонност.
В известните медии серийните убийства постоянно се показват като пристрастяване. След като причинителят един път „ вкуси кръвта “, той към този момент надали не не може да се запре. В реалност обаче за някои серийни убийци се знае, че се отхвърлят от незаконните си привички. ФБР дава за образец Денис Радър, който откакто убива 10 души сред 1974 и 1991 година, наподобява стопира. Радър е задържан през 2005 година, 14 години след последното си ликвидиране. Понякога смяна в събитията, като пренасяне или брак, може да прекъсне незаконния живот на серийния палач. В други случаи те съумяват да намерят отдушник за евентуално насилствените си натрапчиви стремежи в доброволни или самотни полови действия.
Така стигаме до идната илюзия: Всички серийни убийци работят от полови нагони. Тази концепция идва от обстоятелството, че доста от най-известните серийни убийци са злоупотребявали полово с жертвите си, в това число Алберт Фиш, Тед Бънди и Джефри Дамър. Действително в доста серийни убийства има полов съставен елемент, само че сексът не е единствената причина за осъществяването на закононарушенията. Друг постоянно срещан претекст е алчността. Х. Х. Холмс, сериен палач, който работи в Чикаго в края на XIX в., натрупва благосъстояние посредством убийствата си, като осребрява застрахователните полици на жертвите си и краде имуществото им.
Някои убийци просто търсят неспокойствие или отдушник за гнева си. Това евентуално е фактора за Джон Алън Мохамед и Лий Бойд Малво, които прострелват със снайпер 13 души и убиват 10 от тях във Вашингтон през 2002 година
Лесно е да се разбере за какво серийните убийци толкоз постоянно са представяни като обществени новобранци. Ако някой е кадърен да извърши толкоз съществено табу като убийството, мъчно е да си представим, че той действа като естествен член на обществото. Но доста серийни убийци водят видимо естествен живот, преди да бъдат хванати – основната дума е „ видимо “. В отчет ФБР написа, че „ болшинството серийни убийци не са единаци, които живеят сами “. Много от тях имат фамилии, съседи и сътрудници, които в никакъв случай не биха ги заподозрели в принуждение. Способността на доста от тях да водят видимо естествен живот от време на време изяснява по какъв начин те съумяват да избегнат наказване задоволително дълго, с цел да убият неведнъж.
Гледайте задоволително документални филми за същински закононарушения и ще ви хване параноя, че серийните убийци ви дебнат зад всеки ъгъл. Истината е, че те са доста по-малка опасност за елементарния човек, в сравнение с просвета ни кара да имаме вяра. По данни на ФБР серийните убийци са виновни за по-малко от 1% от всички убийства в САЩ; през 2015 година да вземем за пример единствено 30 души са станали жертва на серийни убийци. Реалността е такава, че 24 576-те жертви на убийства в Съединени американски щати през 2020 година е доста по-вероятно да са станали цел на някой, който са познавали, в сравнение с инцидентен човек, който е желал кръв – само че тези случаи не всеки път са трогателен материал за видео продукции.
