Как кризата в Казахстан отложи войната в Украйна
Масовите митинги в Казахстан за малко засенчиха най-важния за последните седмици геополитически въпрос в Европа: има ли заплаха от война сред Русия и Украйна?
Тази тематика напълно скоро още веднъж ще излезе на дневен ред, само че за момента рецесията в огромната централноазиатска страна, прилежаща на Русия, понижи нейната взривоопасност. Събитията в Казахстан направиха възможна съветска военна интервенция на украинска територия доста по-малко евентуална. За това има две аргументи. Първо - възможна съветска военна намеса може да докара до вътрешнополитически безредици както в самата Русия, по този начин и в Казахстан. И второ - Кремъл сега е прекомерно ангажиран с рецесията в Казахстан.
Могат ли събитията от Минск и Алмати да застигнат и Москва?
Абсолютно непредвиденият протест на казахстанското население, съпроводен от тежки конфликти и многочислени жертви, няма по какъв начин да не е впечатлил мощно и Москва. Все отново до момента Казахстан бе считан за надеждно ръководена и постоянна страна. Същото дълго време се предполагаше и за Беларус - до момента в който и там не избухна революцията от 2020-а, потушена от управляващите с доста кървави репресии. Събитията в тези две постсъветски страни със сравнимо властнически управленчески структури водят на мисълта, че Кремъл непременно ще желае да предотврати сходно развиване и в самата Русия.
Мащабна военна интервенция на Кремъл против Украйна с неразбираеми цели и голям брой жертви измежду съветските бойци би могла да даде подтик за сходни всеобщи безредия и в Русия. Особено в случай че обявените при сходно развиване още по-обширни наказания на Съединени американски щати и Европейски Съюз провокират в допълнение повишение на цените и недостиг на артикули. На фона на задаващата се тежка вълна от инфекции с Омикрон и мощно претрупаното съветско опазване на здравето този сюжет придобива още по-заплашителни контури.
Кремъл не може да подценява вътрешнополитическите опасности
С други думи: всеобщата демонстрация на яд от страна на обезвереното население в Казахстан сподели, че Кремъл би трябвало да обръща внимание най-вече на вътрешнополитическите опасности в личната си страна, вместо да се пробва да плаши Съединени американски щати и НАТО с евентуални военни интервенции. Досега в Кремъл наподобява отчитаха най-вече външнополитическите и външноикономически аспекти на сходни дейности. С оглед на рецесията в Казахстан обаче в Москва безспорно ще се засилят подозренията в поддръжката на личното население, а това по всяка възможност ще понижи желанието за действителни военни дейности против Украйна.
Казахстан има потребност от цялото внимание на Русия
Кремъл в този момент е заставен да се занимава най-вече с Казахстан, тъй като тази страна беше една от дребното действителни съветски съдружници, както в постсъветското пространство, по този начин и на интернационалната сцена. Страната се намира в повратен миг, а Москва ще е принудена да влага голяма част от своите внимание, старания и време, с цел да успее да повлияе на този сложен и необхватен политически развой.
Особено в този момент, когато по молба на казахстанския президент Токаев Русия изпрати и лични войски в прилежащата страна - без да е ясно какъв брой дълго ще останат те там и какъв брой тежки ще са последствията. Това е радикален поврат в развиването на събитията, който единствено допреди няколко дни нямаше по какъв начин да бъде очакван.
Операция на два фронта? Надали.
Ако в тази обстановка Кремъл реши да се посвети на илюзорната визия, че може да " си върне Украйна ", той рискува да загуби вечно Казахстан. Освен това би се наложило да води интервенция на два фронта. Логично е да се допусна, че прагматизмът и възприятието за политическо самозапазване на съветското държавно управление ще се окажат задоволителни, с цел да избегнат сходно развиване. Това обаче не значи, че Русия ще престане да размахва плашилото на огромна война против Украйна. В последна сметка в Кремъл желаят да си извоюват оптимално мощни изходни позиции за идните договаряния със Запада.
Автор: Андрей Гурков
Тази тематика напълно скоро още веднъж ще излезе на дневен ред, само че за момента рецесията в огромната централноазиатска страна, прилежаща на Русия, понижи нейната взривоопасност. Събитията в Казахстан направиха възможна съветска военна интервенция на украинска територия доста по-малко евентуална. За това има две аргументи. Първо - възможна съветска военна намеса може да докара до вътрешнополитически безредици както в самата Русия, по този начин и в Казахстан. И второ - Кремъл сега е прекомерно ангажиран с рецесията в Казахстан.
Могат ли събитията от Минск и Алмати да застигнат и Москва?
Абсолютно непредвиденият протест на казахстанското население, съпроводен от тежки конфликти и многочислени жертви, няма по какъв начин да не е впечатлил мощно и Москва. Все отново до момента Казахстан бе считан за надеждно ръководена и постоянна страна. Същото дълго време се предполагаше и за Беларус - до момента в който и там не избухна революцията от 2020-а, потушена от управляващите с доста кървави репресии. Събитията в тези две постсъветски страни със сравнимо властнически управленчески структури водят на мисълта, че Кремъл непременно ще желае да предотврати сходно развиване и в самата Русия.
Мащабна военна интервенция на Кремъл против Украйна с неразбираеми цели и голям брой жертви измежду съветските бойци би могла да даде подтик за сходни всеобщи безредия и в Русия. Особено в случай че обявените при сходно развиване още по-обширни наказания на Съединени американски щати и Европейски Съюз провокират в допълнение повишение на цените и недостиг на артикули. На фона на задаващата се тежка вълна от инфекции с Омикрон и мощно претрупаното съветско опазване на здравето този сюжет придобива още по-заплашителни контури.
Кремъл не може да подценява вътрешнополитическите опасности
С други думи: всеобщата демонстрация на яд от страна на обезвереното население в Казахстан сподели, че Кремъл би трябвало да обръща внимание най-вече на вътрешнополитическите опасности в личната си страна, вместо да се пробва да плаши Съединени американски щати и НАТО с евентуални военни интервенции. Досега в Кремъл наподобява отчитаха най-вече външнополитическите и външноикономически аспекти на сходни дейности. С оглед на рецесията в Казахстан обаче в Москва безспорно ще се засилят подозренията в поддръжката на личното население, а това по всяка възможност ще понижи желанието за действителни военни дейности против Украйна.
Казахстан има потребност от цялото внимание на Русия
Кремъл в този момент е заставен да се занимава най-вече с Казахстан, тъй като тази страна беше една от дребното действителни съветски съдружници, както в постсъветското пространство, по този начин и на интернационалната сцена. Страната се намира в повратен миг, а Москва ще е принудена да влага голяма част от своите внимание, старания и време, с цел да успее да повлияе на този сложен и необхватен политически развой.
Особено в този момент, когато по молба на казахстанския президент Токаев Русия изпрати и лични войски в прилежащата страна - без да е ясно какъв брой дълго ще останат те там и какъв брой тежки ще са последствията. Това е радикален поврат в развиването на събитията, който единствено допреди няколко дни нямаше по какъв начин да бъде очакван.
Операция на два фронта? Надали.
Ако в тази обстановка Кремъл реши да се посвети на илюзорната визия, че може да " си върне Украйна ", той рискува да загуби вечно Казахстан. Освен това би се наложило да води интервенция на два фронта. Логично е да се допусна, че прагматизмът и възприятието за политическо самозапазване на съветското държавно управление ще се окажат задоволителни, с цел да избегнат сходно развиване. Това обаче не значи, че Русия ще престане да размахва плашилото на огромна война против Украйна. В последна сметка в Кремъл желаят да си извоюват оптимално мощни изходни позиции за идните договаряния със Запада.
Автор: Андрей Гурков
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ