Как се родиха популистите и кога точно ще ни унищожат?
Масата, която ги поддържа, издига и храни, постоянно е съществувала, несъмнено, само че в миналото съставните ѝ елементи се срамиха да дадат публичност на тъпотията си, тъй като преди време тъпотията си беше нещо срамно. Умът към момента беше на респект, а нелепите мисли се споделяха доста по-трудно, тъй като „ каналите “, които използваха „ тези “, представляваха тясна информационна тръба, лимитирана и затворена от предаването от уста на уста или най-вече някой пасквил.
И тогава се появи интернет…
И тогава се появи Фейсбук…
Но да не избързваме, да се върнем малко по-назад и да проследим еволюцията.
Някога – в Античността – в Атина и множеството гръцки градове мозъкът е бил считан за доста по-голям от физическата мощ. Съответно гърците са основали демокрацията, театъра, драмата, писмената историята, развили са математиката, астрономията, философията… да не изброявам.
В статуите им може да се види идеалът за хубост. Тя не е в големи цици за дамите и големи мускули за мъжете. Тя е в пропорциите и симетрията. А лицата са изобразявани одухотворени – с други думи: все едно в главата има повече от вакуум и въже за прикрепване на ушите.
След това римляните поемат щафетата и, въпреки и да трансформират много фокуса, не изоставят развиването на изреденото няколко реда по-нагоре.
След това Античността свършва и настъпват Тъмните епохи. Средновековието. Което изоставя идеалите на миналата епоха… ergo: „ Тъмни епохи “.
Ренесансът се обръща още веднъж към тях (че даже и от позиция на изкуството, което ги имитира) и точно тогава стартира обновлението, което ни е дарило с новото проглеждане на човечеството.
И по този начин до… през днешния ден.
Когато въртящата се врата на историята отново ни изтика към нещо, което съмнително мирише на Тъмни епохи.
Иронията е, че това си го докарахме с технологиите, с науката си и със свръх бързото си развиване. Не предвидихме, че индивидът към момента е феодален селяндур. А на подобен не би трябвало да му се дават оръжия, било същински, било хибридни.
Допреди обществените медии да създадат от всекиго критик, публицист, публицист, мъдрец, доктор, експерт по всичко, „ тези “ съсредоточаваха наглостта си и глупавите си отзиви единствено до един стеснен кръг от хора, които имаха нелеката задача да попиват душевните им бълвочи. Интернет махна физическата преграда и трансформира селския глупак в световен подобен.
Винаги е имало политици популисти, тъй като това е най-лесният тип лов на идиоти. Само че арсеналът им беше мощно стеснен от географията и тогавашните медийни формати. Съответно провалите бяха по-малки.
Медиите трябвало (не приказвам за България след 1944 година или други диктаторски режими) да се преценяват с етиката и нормите, проверявали са източниците си и са рискували да изгубят всичко, в случай че не го вършат.
Днес обаче няма по-лесно от това да си направиш уебсайт в някоя безвъзмездна платформа и да започнеш да бълваш „ вести “, за които никой не е в положение да ти държи сметка, тъй като не могат даже да стигнат до името ти. Втора стъпка: разпространявай ги във Фейсбук…
… светът ти е в краката.
Ако те блокират, направи нов уебсайт, нова регистрация, нов акаунт.
Ако те заловен в неистина, важи същото. Но и да те хванат… на кой му пука? Можеш просто да излъжеш, че са ти хакнали уеб страницата, профила, страницата… Тези, които четат нелепостите ти, са толкоз ниско в йерархията на притежателите на мозък, че реагират единствено и само прочувствено и първосигнално. Ако един път са те харесали, ще са с теб до дъно, даже да ги накараш да скочат от някой мост.
Малкомозъчните са по природа страхливи, тъй като светът за тях е непознато място. Те са се оградили измежду неща и хора, които познават и всичко оттатък тях ги плаши, тъй като им е непознато. 5G… не го схващат и се опасяват. Самолетите… оставят някакви следи по небето—страх ги е. Ваксините… какво е това?—течност някаква. Страх ги е. Компютрите… машини, които се употребяват от рептилите, с цел да управляват човечеството.
Страхът ражда ненавист и експанзия. Това е доста елементарна връзка още от времето на праисторическите ни предшественици.
Това е директната връзка сред тъпотията и експанзията – страхът.
Появата на обществените медии отвори една врата в света на малкомозъчните – вратата към себеподобните.
Всеки един от тях видя, че не е самичък, че има и други като него. Това е невероятна инжекция, бустер за самоувереността. Подадоха си ръка през компютъра и сътвориха нещо, което мога да дефинира единствено като невидима фракция от безчет членове, които даже не е нужно да се познават между тях.
„ Не може да съм вманиачен, не може да съм тъп, нали?—след като има толкоз доста други, които мислят като мен! “
А в този момент си представете по какъв начин хвърляте в сместа и безчет доста другояче импотентни политици, които – в случай че не са малкомозъчните – няма да имат електорат. И по какъв начин те мултиплицират и страховете, и омразата на малкомозъчните, с цел да ги манипулират.
И по-лошото: убедиха ги, че гласовете им имат същата стойност каквато има гласът на един академик да вземем за пример, единствено тъй като се появяват (гласовете им) един до различен в – да речем – Facebook. Щом стоят равно, значи и имат равна стойност.
Още един бустер за самоувереността.
А импотентните популисти политици започнаха да имитират малкомозъчните – даже и на пердах са подготвени да се хвърлят (например в парламента), с цел да се харесат на електоралната биомаса.
И по този начин се роди симбиозата сред импотентните популисти политици и малкомозъчните. Последните видяха себе си в облика на първите, тъй като първите изкусно се престориха, че са „ едни от тях “.
Доналд Тръмп е превъзходен образец – паралия трето потомство, роден на пъпа на света – в Манхатън, с меки ръчички, непипнали работа, избягал от военна работа, съумя да убеди малкомозъчната част от работническата класа, че е един от тях. За благополучие, другата част от работническата класа му сподели междинен пръст. Но образецът си е значим: по какъв начин едно богаташче накара сиромаси, работяги да повярват, че е „ един от тях “ или „ като тях “ и се грижи за тях.
Силата на убеждението се крие в: 1). желанието им да намерят някой, който ги представлява; 2). в ловките неистини на измамника; и в 3). рупора на подправената среда в обществените медии.
Те видяха и чуха себе си… у подправения Доналд.
Огледайте се в България – който военачалник, копейка или различен лентяй не го домързя, той не направи „ патриотична “ групировка за облага. Дори телефонните измамници нямат подобен КПД от позиция: инвестиция<—>ресурс<—>печалба.
Социалните медии направиха така… че да си тъп към този момент не е срамно, а лека бавно преля в това да е съвременно. Бай Ганьо го цитират с удивление, сякаш прикрито зад комизъм, а не с пренебрежение, поставено зад ирония. „ Умните и красивите “ е отрицателно нарицателно, както по соца „ интелигент “ беше отрицателно нарицателно. Еднокнижниците се подиграват на хора, които са приключили Харвард, с подмятания, че са мекушави книжни червеи.
Остава въпросът „ по кое време? “
Кога ще ни унищожат?
Защото те се водят единствено от алчността си и унищожаването на природата, да вземем за пример, не ги интересува. Те пазят въглищата с „ родолюбив “ жар, те пазят изсичането на горите със същата изразителност, те стопират науката и се опълчват на противоепидемични ограничения, с цел да се харесат на електоралната си биомаса, която желае да иде на механа. Те се поставят в услуга на международното зло – Кремъл, и дърпат страната ни отвън Европейски Съюз и НАТО.
В международен мащаб: те поддържат изсичането на горите, навлизането по-дълбоко в дивата природа, откъдето индивидът се връща инфектиран с рискови вируси. Те стопират развиването на електрическите коли, на слънчевите панели, на заместителите на рисковото хранене. Те неглижират противопожарната сигурност, с цел да създадат „ услуга “ на корпорациите, които не желаят да харчат ненужно. Те плюят в лицето на жертвите на всеобщи стрелби, с цел да си получат наградите от лобито на оръжейната промишленост.
Разбирате, че за пари те ни водят към ръба. А ние, наподобява, не отговаряме уместно. Споменаваме, че не желаеме да ни водят към ръба, само че лека бавно си вървим натам с все импотентните популисти политици и малкомозъчните. Заедно. Вкупом.
Разбирате също по този начин, че и всичко е въпрос на време – „ по кое време “, а не „ дали “.
И тогава се появи интернет…
И тогава се появи Фейсбук…
Но да не избързваме, да се върнем малко по-назад и да проследим еволюцията.
Някога – в Античността – в Атина и множеството гръцки градове мозъкът е бил считан за доста по-голям от физическата мощ. Съответно гърците са основали демокрацията, театъра, драмата, писмената историята, развили са математиката, астрономията, философията… да не изброявам.
В статуите им може да се види идеалът за хубост. Тя не е в големи цици за дамите и големи мускули за мъжете. Тя е в пропорциите и симетрията. А лицата са изобразявани одухотворени – с други думи: все едно в главата има повече от вакуум и въже за прикрепване на ушите.
След това римляните поемат щафетата и, въпреки и да трансформират много фокуса, не изоставят развиването на изреденото няколко реда по-нагоре.
След това Античността свършва и настъпват Тъмните епохи. Средновековието. Което изоставя идеалите на миналата епоха… ergo: „ Тъмни епохи “.
Ренесансът се обръща още веднъж към тях (че даже и от позиция на изкуството, което ги имитира) и точно тогава стартира обновлението, което ни е дарило с новото проглеждане на човечеството.
И по този начин до… през днешния ден.
Когато въртящата се врата на историята отново ни изтика към нещо, което съмнително мирише на Тъмни епохи.
Иронията е, че това си го докарахме с технологиите, с науката си и със свръх бързото си развиване. Не предвидихме, че индивидът към момента е феодален селяндур. А на подобен не би трябвало да му се дават оръжия, било същински, било хибридни.
Допреди обществените медии да създадат от всекиго критик, публицист, публицист, мъдрец, доктор, експерт по всичко, „ тези “ съсредоточаваха наглостта си и глупавите си отзиви единствено до един стеснен кръг от хора, които имаха нелеката задача да попиват душевните им бълвочи. Интернет махна физическата преграда и трансформира селския глупак в световен подобен.
Винаги е имало политици популисти, тъй като това е най-лесният тип лов на идиоти. Само че арсеналът им беше мощно стеснен от географията и тогавашните медийни формати. Съответно провалите бяха по-малки.
Медиите трябвало (не приказвам за България след 1944 година или други диктаторски режими) да се преценяват с етиката и нормите, проверявали са източниците си и са рискували да изгубят всичко, в случай че не го вършат.
Днес обаче няма по-лесно от това да си направиш уебсайт в някоя безвъзмездна платформа и да започнеш да бълваш „ вести “, за които никой не е в положение да ти държи сметка, тъй като не могат даже да стигнат до името ти. Втора стъпка: разпространявай ги във Фейсбук…
… светът ти е в краката.
Ако те блокират, направи нов уебсайт, нова регистрация, нов акаунт.
Ако те заловен в неистина, важи същото. Но и да те хванат… на кой му пука? Можеш просто да излъжеш, че са ти хакнали уеб страницата, профила, страницата… Тези, които четат нелепостите ти, са толкоз ниско в йерархията на притежателите на мозък, че реагират единствено и само прочувствено и първосигнално. Ако един път са те харесали, ще са с теб до дъно, даже да ги накараш да скочат от някой мост.
Малкомозъчните са по природа страхливи, тъй като светът за тях е непознато място. Те са се оградили измежду неща и хора, които познават и всичко оттатък тях ги плаши, тъй като им е непознато. 5G… не го схващат и се опасяват. Самолетите… оставят някакви следи по небето—страх ги е. Ваксините… какво е това?—течност някаква. Страх ги е. Компютрите… машини, които се употребяват от рептилите, с цел да управляват човечеството.
Страхът ражда ненавист и експанзия. Това е доста елементарна връзка още от времето на праисторическите ни предшественици.
Това е директната връзка сред тъпотията и експанзията – страхът.
Появата на обществените медии отвори една врата в света на малкомозъчните – вратата към себеподобните.
Всеки един от тях видя, че не е самичък, че има и други като него. Това е невероятна инжекция, бустер за самоувереността. Подадоха си ръка през компютъра и сътвориха нещо, което мога да дефинира единствено като невидима фракция от безчет членове, които даже не е нужно да се познават между тях.
„ Не може да съм вманиачен, не може да съм тъп, нали?—след като има толкоз доста други, които мислят като мен! “
А в този момент си представете по какъв начин хвърляте в сместа и безчет доста другояче импотентни политици, които – в случай че не са малкомозъчните – няма да имат електорат. И по какъв начин те мултиплицират и страховете, и омразата на малкомозъчните, с цел да ги манипулират.
И по-лошото: убедиха ги, че гласовете им имат същата стойност каквато има гласът на един академик да вземем за пример, единствено тъй като се появяват (гласовете им) един до различен в – да речем – Facebook. Щом стоят равно, значи и имат равна стойност.
Още един бустер за самоувереността.
А импотентните популисти политици започнаха да имитират малкомозъчните – даже и на пердах са подготвени да се хвърлят (например в парламента), с цел да се харесат на електоралната биомаса.
И по този начин се роди симбиозата сред импотентните популисти политици и малкомозъчните. Последните видяха себе си в облика на първите, тъй като първите изкусно се престориха, че са „ едни от тях “.
Доналд Тръмп е превъзходен образец – паралия трето потомство, роден на пъпа на света – в Манхатън, с меки ръчички, непипнали работа, избягал от военна работа, съумя да убеди малкомозъчната част от работническата класа, че е един от тях. За благополучие, другата част от работническата класа му сподели междинен пръст. Но образецът си е значим: по какъв начин едно богаташче накара сиромаси, работяги да повярват, че е „ един от тях “ или „ като тях “ и се грижи за тях.
Силата на убеждението се крие в: 1). желанието им да намерят някой, който ги представлява; 2). в ловките неистини на измамника; и в 3). рупора на подправената среда в обществените медии.
Те видяха и чуха себе си… у подправения Доналд.
Огледайте се в България – който военачалник, копейка или различен лентяй не го домързя, той не направи „ патриотична “ групировка за облага. Дори телефонните измамници нямат подобен КПД от позиция: инвестиция<—>ресурс<—>печалба.
Социалните медии направиха така… че да си тъп към този момент не е срамно, а лека бавно преля в това да е съвременно. Бай Ганьо го цитират с удивление, сякаш прикрито зад комизъм, а не с пренебрежение, поставено зад ирония. „ Умните и красивите “ е отрицателно нарицателно, както по соца „ интелигент “ беше отрицателно нарицателно. Еднокнижниците се подиграват на хора, които са приключили Харвард, с подмятания, че са мекушави книжни червеи.
Остава въпросът „ по кое време? “
Кога ще ни унищожат?
Защото те се водят единствено от алчността си и унищожаването на природата, да вземем за пример, не ги интересува. Те пазят въглищата с „ родолюбив “ жар, те пазят изсичането на горите със същата изразителност, те стопират науката и се опълчват на противоепидемични ограничения, с цел да се харесат на електоралната си биомаса, която желае да иде на механа. Те се поставят в услуга на международното зло – Кремъл, и дърпат страната ни отвън Европейски Съюз и НАТО.
В международен мащаб: те поддържат изсичането на горите, навлизането по-дълбоко в дивата природа, откъдето индивидът се връща инфектиран с рискови вируси. Те стопират развиването на електрическите коли, на слънчевите панели, на заместителите на рисковото хранене. Те неглижират противопожарната сигурност, с цел да създадат „ услуга “ на корпорациите, които не желаят да харчат ненужно. Те плюят в лицето на жертвите на всеобщи стрелби, с цел да си получат наградите от лобито на оръжейната промишленост.
Разбирате, че за пари те ни водят към ръба. А ние, наподобява, не отговаряме уместно. Споменаваме, че не желаеме да ни водят към ръба, само че лека бавно си вървим натам с все импотентните популисти политици и малкомозъчните. Заедно. Вкупом.
Разбирате също по този начин, че и всичко е въпрос на време – „ по кое време “, а не „ дали “.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ