Мароканско-немският филм Баба“ (баща на арабски) е едночасова история, илюстрирана

Мароканско-немският филм „ Баба “ ( " татко " на арабски) е едночасова история, илюстрирана единствено с музика без думи. Лаконична и ужасно изразителна, тя хвърля мост сред пустинята и Берлин, изтъкан напълно от звуци и знаци.Фолклорът или обичайните претекстове, които музикантите по света свирят, също като митовете и легендите описват истории, които водят началото си някъде в далечни времена. В едно берлинско кафене възрастен арабин стартира да свири на своята дървена свирка мудна и красива мелодия, която споделя история, остаряла като света. Или може би споделя за неговото детство…

В самотна шатра в пустинята красива зеленоока жена ражда две деца. Едното е добродушно и по през целия ден спи, увито в бяла пелена, другото е неспокойно и непрестанно плаче, а майка му го разнася из пустинята в червен шал. Скоро става явно, че фамилията няма храна за три гърла. От пустинята се появяват трима странници с даровете си, само че скоро и те свършват. Майката би трябвало да реши кое дете да изостави. Изборът й пада върху по-любимото дете, красивото неспокойно момченце в аления шал. Но ориста ще разпореди тя да загуби другото си дете, а момчето да остане с нея, безусловно върнало се от оня свят.

Разбираема за всеки история, която съдържа знаци от няколко религии и припомня, че музиката е понятен език, който свързва хората от епохи.