Маргарин
Маргаринът е неестествен сурогат на естествените скотски и растителни мазнини. Всъщност в понятието маргарин влизат разнообразни мазнини, основани синтетично. След масирана реклама през миналия век маргаринът се трансформира в най-масово употребяваната лой в международен проект. През последното десетилетие стремително започнаха да излизат нескрито вредите от този артикул.
Заради този факт производителите в целия свят непрестанно се стремят към възстановяване на продукта посредством обогатяване с разнообразни витамини, разбъркване с натурални мазнини и така нататък Днес маргарин се създава от огромно многообразие от скотски или растителни мазнини и постоянно се смесва с обезмаслено мляко, сол и емулгатори. Съществуват и артикули, които имат претенцията, че са със 100% растителни мазнини.
Всъщност историята на маргарина стартира през 1869 година от френски химик, който пробвайки се да изобрети перилен препарат, основава основата на това, което през днешния ден потребление за намазване на препечените си филийки. По това време маргаринът бил съвършен сурогат на скъпото и дефицитно поради чумната зараза тогава масло.
Романтичният вид на историята за основаването на маргарина споделя по какъв начин през 60-те години на 19 век френският император Наполеон III афишира премия за този, който сътвори приемлив сурогат на маслото, подобаващ за потребление от войската и ниските класи. Френският химик Иполит Меж-Морис изобретява вещество, наречено „ олеомаргарин “, като наименованието по-късно е кратко до „ маргарин “.
От Франция „ революционното изобретение ” се трансферира в Съединени американски щати, а до 1873 година бизнесът със заместителя на маслото бил извънредно сполучлив. От средата на 80-те години на 19 век федералното държавно управление на Съединени американски щати вкарва налог от 2 цента на фунт, както и безценен лиценз за производството и продажбата на маргарин. Отделни щати стартират да изискват той да е ясно обозначен и да не се показва за същинско масло.
Бурната история с приемането и отричането на маргарина като потребна храна минава през разнообразни стадии, отричания, усъвършенствания, забрани и реклама на маргарина, с цел да се стигне до през днешния ден, когато този артикул е най-продаваният артикул за мазане в някои елементи на света.
Произходът на името е от гръцки и значи перла, тъй като първоначално е бил корав, бял и бляскав. Той се е произвеждал от говежди мазнини, мляко и късчета овче и краве виме. Постепенно за производството му са почнали да използват растителни и рибни масла. С напредъка на химията, стартират да се поставят добавки които усъвършенстват типа, способността му да се маже и аромата му.
За да се резервира от претопяване той се третира посредством прибавяне на водородни атоми и мастни молекули, които го вършат по-наситен и покачва точката му на размразяване. Хидрогенираният маргарин не се скапва, не гранясва и даже не е примамлива храна за инсекти и гризачи.
Как се създава маргарин
Огромна част от типовете маргарин на пазара стартират живота като полиненаситени (течни) масла, извлечени от разнообразни растителни източници, да вземем за пример царевица, слънчоглед, фъстъци, и други След като биват пречистени, с цел да се трансфорат в твърда маса маслата се загрява до доста висока температура под налягане. След това се вкарва водород (hydrogen) в сместа при съществуването на никел и алуминий, като катализатори. Водородните молекули се свързват с въглеродните и се получава твърда маслена маса наречена маргарин.
В изначалния си тип тази маса е тъмна на цвят и мирише много неприятно. За да се получи маргаринът, който си купуваме от магазините, се минава през развой на избелване (подобен на избелването на прането), оцветяване, добавяне на консерванти, парфюмиране и от време на време прибавяне на витамини.
Като край, с цел да може маслото да се трансформира в маргарин, то минава през процеса хидрогенизация, който по химичен път трансформира някои от полиненаститените (течните) мазнини в наситени (твърди). Този развой трансформира и благотворните “цис ”-мастни киселини в недотам благотворните “транс ” – мастни киселини ”, които са камшик за човешкото здраве.
Състав на маргарина
Маргаринът съдържа малко наситени мазнини в себе си и постоянно е с по-малко калории от маслото. Счита се за е добър източник на витамини А и Е, както и съществени мастни киселини. Хората, които постоянно хапват маргарин, доста постоянно го избират пред маслото, тъй като заместителят има по-лек и по-малко лоен усет.
За страдание процесът на хидрогениране основава транс мазнини в маргарина, които човек не може да усвоява вярно. Това води до стимулация на човешкото тяло към производството на холестерол. В него също се открити и следи от токсични метали, употребявани в процеса.
Наличието на никел в процеса на производството на маргарин е извънреден плашещ факт. Химиците са безапелационни, че никелът не може да бъде филтриран напълно, без значение от потребления способ. При производството на маргарина никелът се впръска накълцан на доста дребни частици. Процентното му наличие е от 0.5 до 1 %. Евтиният способ на произвеждане е още по плашещ – употребяват се равна примес от никел и алуминий, при която обаче с цел да има резултат, употребяваното количеството се усилва от един до 10 % от тежестта на продукта.
В 100 г маргарин нормално се съдържат:
Калории 719 ккал; Белтъчини 0.9 г; Въглехидрати 0.9 г; Мазнини 80.5 г.
Избор и предпазване на маргарин
Избирайте маргарин, чиято опаковка съдържа ясна информация за производителят и периода на валидност. Съхранявайте го в добре затворена кутия в ледник.
Маргарин в кулинарията
Употребата на маргарина в кулинарията е сходна с тази на останалите мазнини. Някои типове маргарин са извънредно несъответствуващи за пържене, като не се разтапят изцяло и стартират да пръскат мощно. Като опция на кравето масло, с маргарин могат да се подготвят съвсем всички сладкиши и бисквити, които изискват влагането на мазнини.
Неволно или не, ние постоянно консумираме маргарин без да желаеме това, купувайки си някои чипс или полуфабрикат.
Огромна част от стоките в хранителната промишленост се създават с хидрогенирани мазнини - сладкиши, бисквити, чипс, всевъзможни сладкарски произведения, полуфабрикати и т.н.). Затова е добре да се замислите идващия път, когато желаете да дадете на дето си някоя вафла или снакс.
Вреди от маргарина
Транс-мастните киселини понижават положителния холестерол, това значи, че мазнините получени при хдрогениране са доста по-вредни от наситените мазнини, които всички медицински експерти дефинират като нездравословни. Има доказателства, че транс-мазнините могат да провокират биоакумулация в тялото, защото храносмилателната система е мъчно да разбере какво да прави с тях. В резултат на това най-минималното което може да се случи е увеличение на тежестта.
Употребата на хидрогенирани артикули се свързва с диабет, коронарна болест на сърцето и затлъстяване. Всички медицински експерти са единомислещи, че човек би трябвало да лимитира потреблението на хидрогенирани артикули или да я избегне, в случай че е допустимо, с цел да се понижи излагането на транс-мазнини. Хората би трябвало да се хранят здравословно със здравословни мазнини с цел да се предпазят от нежеланите странични резултати и доста типове заболявания.
По своята същина хидрогенирането е гневното загряване и следваща обработка на олиото унищожава всички витамини и минерали, което трансформира състава на протеините. Освен това жизненоважните мастни киселини (Essential Fatty Acids) са изменени а от време на време даже превърнати в антагонистични съставки - вместо потребни са станали нездравословни.
Според научните работи на Д-р Hugh Sinclair, завеждащ лабораторията за хранене на индивида в Университета Оксфорд, неналичието на тези мастни киселини " способства за нервни болести, сърдечни болести, атеросклероза, кожни болести, артрит и рак ".
Никелът, който се влага в процеса на произвеждане на маргарин, даже и в минимални дози, е канцерогенен. Още повече, че метали неприсъщи за човешкото тяло, като никела, са изследвани като причинители на атеросклерозата.
