Видеоигрите – нов потенциал за архитектурата
Манипулирайки кода на своята игрова среда, архитектите биха могли да задават нови „ правила ” и да изпитват несъществуващи здания, доста преди стадия на действителен избор на материали
Архитектурата може да бъде повлияна мощно от взаимоотношението с видеогрите
(снимка: CC0 Public Domain)
Всички знаят какво съставляват мултиплейър видеоигрите – управляваш воин, който броди из коридори и площадки, стаи и тунели. Но какво съставлява околната среда в такава игра? Тя е „ издигната ” среда, състояща се от размери и текстури – сходно на 3D визуализацията на нова постройка, показвана от архитeктурно студио пред евентуалния вложител. Може би скоро видеоигрите ще се окажат част от арсенала на архитектите, тъй като разрешават на „ потребителя ” да взаимодейства с виртуалната среда, а освен да я гледа?
Игрите по своята същина са архитектурни творби, тъй като съставляват построени (от човека) пространства. Те са конструирани от човешкия разум. Това включва и пейзажите, и постройките. Виртуалната земя по своята същина е текстура. Виртуалните облаци не са нищо друго, с изключение на една кутия. Виртуалните тухли са паралелепипеди с съответна текстура. И в игрите те може и да не потъват във водата – може да могат да плават. Те могат да се огъват и да пулсират, тъй като разпоредбите, които построяват видеоигрите, се менят.
Забавление и тестова площадка
За архитектите обсегът на тази неестественост значи, че видеоигрите могат да бъдат както развлечение за свободното време, по този начин и тестова площадка за архитектурни опити. Възможността да приложиш лични правила и логичност вършат нещата да наподобяват много друго. Във времето, когато е изцяло обикновено да се измъкнеш от броденето из действителния свят на града и да се потопиш във виртуалните фантастични прекарвания на някоя видеоигра, архитектурата и игрите са две сфери, по-близки от всеки път.
За някои експерти това е методът да се отключи „ архитектурата на действителния свят ”. В една игра индивидът, със своя воин, влиза в обещано пространство и стартират да му се случват доста неща. Той взаимодейства с нещата. Нещата взаимодействат с него. Може да ритне една стена и тя да падне – а може и да отхвърчи обратно и да тупне по тил. Всичко това, несъмнено, е авансово планувано – то е вградено в кода на играта.
Какво ще стане с архитектурните планове
Интeресно в този ред на мисли е: в случай че машината на играта разрешава освен да се възпроизведе дадена конструирана среда, само че и да се проектират разпоредбите за взаимоотношение с нея – къде можеш да идеш, какво можеш да направиш – какво би се получило с архитектурните планове?
Един от образците за намесата на игрите е въпросът по какъв начин игровите пространства могат да бъдат употребявани за разказването на история и основаването на взаимоотношение. Ако една къща е реновирана и би трябвало да се продаде или даде чартърен, може ли дизайнът да бъде еластичен, динамичен, интерактивен? Може ли евентуалният предстоящ жител да пристигна и да влезе във виртуалната къща, да се разноски в нея, да отвори вратата на кухнята, да включи светлините? Може ли да пребоядиса стените от маслено-зелено в блестящо розово?
Идеята звучи прелестно – хората да дойдат и да създадат пространството друго, т.е. такова, каквото им харесва, по собствен усет, да го обходят, да го усетят. Това е нещо, което в този момент не се предлага. Но белким не би било прелестно една къща да може да бъде по-отзивчива към хората, които ще живеят в нея?
Нови правила
Нещата могат да отидат и по-далеч. Както стана дума, виртуалните тухли могат и да не потъват във вода – а в действителността се появяват нови и нови материали, които имат все по-чудни свойства. Да вземем за образец аерогела – ултралек изолационен материал. Аерогелът се получава посредством премахване на течността от силициев диоксид под високо налягане и температура. Аерогелът е извънредно лек – кубик тежи няколко грама. Какво би станало, в случай че архитектите могат да вграждат сходни нови материали в своите планове, да опитват с тях – въпреки че в никакъв случай не са ги виждали?
А в случай че могат да опитват с още по-нови материали, които са още на стадий лабораторни тествания, няма ли това да преобрази напълно метода, по който се замислят и построяват постройките? Манипулирайки кода на своята игрова среда, те биха могли да задават нови „ правила ”, изпитвайки нови и несъществуващи здания, доста преди да се доближи стадия на действителен избор на материали.
Архитектурата може да бъде повлияна мощно от взаимоотношението с видеогрите
(снимка: CC0 Public Domain)
Всички знаят какво съставляват мултиплейър видеоигрите – управляваш воин, който броди из коридори и площадки, стаи и тунели. Но какво съставлява околната среда в такава игра? Тя е „ издигната ” среда, състояща се от размери и текстури – сходно на 3D визуализацията на нова постройка, показвана от архитeктурно студио пред евентуалния вложител. Може би скоро видеоигрите ще се окажат част от арсенала на архитектите, тъй като разрешават на „ потребителя ” да взаимодейства с виртуалната среда, а освен да я гледа?
Игрите по своята същина са архитектурни творби, тъй като съставляват построени (от човека) пространства. Те са конструирани от човешкия разум. Това включва и пейзажите, и постройките. Виртуалната земя по своята същина е текстура. Виртуалните облаци не са нищо друго, с изключение на една кутия. Виртуалните тухли са паралелепипеди с съответна текстура. И в игрите те може и да не потъват във водата – може да могат да плават. Те могат да се огъват и да пулсират, тъй като разпоредбите, които построяват видеоигрите, се менят.
Забавление и тестова площадка
За архитектите обсегът на тази неестественост значи, че видеоигрите могат да бъдат както развлечение за свободното време, по този начин и тестова площадка за архитектурни опити. Възможността да приложиш лични правила и логичност вършат нещата да наподобяват много друго. Във времето, когато е изцяло обикновено да се измъкнеш от броденето из действителния свят на града и да се потопиш във виртуалните фантастични прекарвания на някоя видеоигра, архитектурата и игрите са две сфери, по-близки от всеки път.
За някои експерти това е методът да се отключи „ архитектурата на действителния свят ”. В една игра индивидът, със своя воин, влиза в обещано пространство и стартират да му се случват доста неща. Той взаимодейства с нещата. Нещата взаимодействат с него. Може да ритне една стена и тя да падне – а може и да отхвърчи обратно и да тупне по тил. Всичко това, несъмнено, е авансово планувано – то е вградено в кода на играта.
Какво ще стане с архитектурните планове
Интeресно в този ред на мисли е: в случай че машината на играта разрешава освен да се възпроизведе дадена конструирана среда, само че и да се проектират разпоредбите за взаимоотношение с нея – къде можеш да идеш, какво можеш да направиш – какво би се получило с архитектурните планове?
Един от образците за намесата на игрите е въпросът по какъв начин игровите пространства могат да бъдат употребявани за разказването на история и основаването на взаимоотношение. Ако една къща е реновирана и би трябвало да се продаде или даде чартърен, може ли дизайнът да бъде еластичен, динамичен, интерактивен? Може ли евентуалният предстоящ жител да пристигна и да влезе във виртуалната къща, да се разноски в нея, да отвори вратата на кухнята, да включи светлините? Може ли да пребоядиса стените от маслено-зелено в блестящо розово?
Идеята звучи прелестно – хората да дойдат и да създадат пространството друго, т.е. такова, каквото им харесва, по собствен усет, да го обходят, да го усетят. Това е нещо, което в този момент не се предлага. Но белким не би било прелестно една къща да може да бъде по-отзивчива към хората, които ще живеят в нея?
Нови правила
Нещата могат да отидат и по-далеч. Както стана дума, виртуалните тухли могат и да не потъват във вода – а в действителността се появяват нови и нови материали, които имат все по-чудни свойства. Да вземем за образец аерогела – ултралек изолационен материал. Аерогелът се получава посредством премахване на течността от силициев диоксид под високо налягане и температура. Аерогелът е извънредно лек – кубик тежи няколко грама. Какво би станало, в случай че архитектите могат да вграждат сходни нови материали в своите планове, да опитват с тях – въпреки че в никакъв случай не са ги виждали?
А в случай че могат да опитват с още по-нови материали, които са още на стадий лабораторни тествания, няма ли това да преобрази напълно метода, по който се замислят и построяват постройките? Манипулирайки кода на своята игрова среда, те биха могли да задават нови „ правила ”, изпитвайки нови и несъществуващи здания, доста преди да се доближи стадия на действителен избор на материали.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ