Суфли - градът на коприната
Малкото градче в Северна Гърция е международно известно с копринарството и бубарството. Това са занаяти, които са пренесени в този край по времето на Османската империя.
Сега за това време ни напомнят експозициите в четирите музея на коприната. За туристите ще е пропуск, в случай че не посетят някой от тях.
Първият, в който ни развежда нашия лидер, е благосъстоятелност на една от огромните гръцки банки. В остарялата къща, която съхранява загатна за този поминък, разказът е за пътя на коприната от Китай и Япония до тези елементи на Балканите.
Преди няколко века този път бил употребен за връзка по суша с добре развити райони на Южна Европа, като в продължение на епохи коприната е била най-ценната стока, пренасяна от Изтока.
Предприемчивите поданици на Суфли още през 19-и век почнали да търсят тайните на производството на този изтънчен плат.
И по този начин се пренасяме в идващия музей, където разбираме, че в предишното бубарството е било доста печеливш поминък, по тази причина хората в региона почнали всеобщо да се занимават с него.
И още една причина за взрива на копринарството - в покрайнините на Суфли виреели доста черници, а ларвите на копринената пеперуда се изхранват с тези листа.
И до ден сегашен прави усещане, че всяка къща в града е строена с един етаж, обособен за развъждането на бубите.
Процесът е бил доста трудоемък. След излюпването на ларвите те започвали да ядат интензивно пресни листа от черница. Според статистиката всяка ларва изяждала към 500 кг листа. След това ларвата се омотавала в копринен пашкул с дължина към 2500 м.
Наследниците на семейството са подредили разнообразни украшения, предмети от предходните столетия. Те се грижат за запазването на локалната история и със фотосите от предишното демонстрират по какъв начин са изработвани дрехи от коприна и разнообразни аксесоари.
В идващия музей могат да бъдат прегледани в елементи всички стадии от производството.
В тези цехове в предишното са работили единствено дами. Изключително тежките условия на труд са причина за многото здравословни проблеми.
Нашият лидер ни споделя, че пашкулите с живите буби вътре били поставяни в специфични легени с вряла вода. Жените трябвало с голи ръце да бъркат при пашкулите до момента в който уловят началото на копринената нишка. Заради нетърпимата болежка от врялата вода охлаждали ръцете си в легенчета със студена вода.
От всеки пашкул се издърпвали по 8 фини влакна. Те били толкоз микроскопични, че с цел да се употребяват за тъкане трябвало да се оплетат няколко влакна в един копринен конец.
После коприненият конец се навивал към дървените станове, където тъкачки създавали копринените платове.
На финала на обиколката ни в Суфли стигаме до настояща дребна фабрика за копринени платове, която от основаването си през 1963 година не е серпантина работа. Сега семейство Мухтаридис се оказват единствените в цяла Европа, които работят с естествена коприна, по тази причина са търсени от най-реномираните марки от висшата мода.
Запознаваме се със комплицирания развой на произвеждане като започваме от машината за извъртане на копринени влакна, след това се прехвърляме на един от тъкачните станове.
Впечатляваща е сбирката от копринени артикули, които можем да забележим изложени във всички музеи и магазини в градчето. Суфли се оказва кътче, в което се потопяваме в предишното, с цел да опознаем културното завещание на хората, живели по тези земи.
Автор: Красимир Иванов
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Сега за това време ни напомнят експозициите в четирите музея на коприната. За туристите ще е пропуск, в случай че не посетят някой от тях.
Първият, в който ни развежда нашия лидер, е благосъстоятелност на една от огромните гръцки банки. В остарялата къща, която съхранява загатна за този поминък, разказът е за пътя на коприната от Китай и Япония до тези елементи на Балканите.
Преди няколко века този път бил употребен за връзка по суша с добре развити райони на Южна Европа, като в продължение на епохи коприната е била най-ценната стока, пренасяна от Изтока.
Предприемчивите поданици на Суфли още през 19-и век почнали да търсят тайните на производството на този изтънчен плат.
И по този начин се пренасяме в идващия музей, където разбираме, че в предишното бубарството е било доста печеливш поминък, по тази причина хората в региона почнали всеобщо да се занимават с него.
И още една причина за взрива на копринарството - в покрайнините на Суфли виреели доста черници, а ларвите на копринената пеперуда се изхранват с тези листа.
И до ден сегашен прави усещане, че всяка къща в града е строена с един етаж, обособен за развъждането на бубите.
Процесът е бил доста трудоемък. След излюпването на ларвите те започвали да ядат интензивно пресни листа от черница. Според статистиката всяка ларва изяждала към 500 кг листа. След това ларвата се омотавала в копринен пашкул с дължина към 2500 м.
Наследниците на семейството са подредили разнообразни украшения, предмети от предходните столетия. Те се грижат за запазването на локалната история и със фотосите от предишното демонстрират по какъв начин са изработвани дрехи от коприна и разнообразни аксесоари.
В идващия музей могат да бъдат прегледани в елементи всички стадии от производството.
В тези цехове в предишното са работили единствено дами. Изключително тежките условия на труд са причина за многото здравословни проблеми.
Нашият лидер ни споделя, че пашкулите с живите буби вътре били поставяни в специфични легени с вряла вода. Жените трябвало с голи ръце да бъркат при пашкулите до момента в който уловят началото на копринената нишка. Заради нетърпимата болежка от врялата вода охлаждали ръцете си в легенчета със студена вода.
От всеки пашкул се издърпвали по 8 фини влакна. Те били толкоз микроскопични, че с цел да се употребяват за тъкане трябвало да се оплетат няколко влакна в един копринен конец.
После коприненият конец се навивал към дървените станове, където тъкачки създавали копринените платове.
На финала на обиколката ни в Суфли стигаме до настояща дребна фабрика за копринени платове, която от основаването си през 1963 година не е серпантина работа. Сега семейство Мухтаридис се оказват единствените в цяла Европа, които работят с естествена коприна, по тази причина са търсени от най-реномираните марки от висшата мода.
Запознаваме се със комплицирания развой на произвеждане като започваме от машината за извъртане на копринени влакна, след това се прехвърляме на един от тъкачните станове.
Впечатляваща е сбирката от копринени артикули, които можем да забележим изложени във всички музеи и магазини в градчето. Суфли се оказва кътче, в което се потопяваме в предишното, с цел да опознаем културното завещание на хората, живели по тези земи.
Автор: Красимир Иванов
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ