Четем „Война“ на Яна Язова
Малко са книгите в литературната ни история, които са обречени на забвение в продължение на повече от половин век. Една от тях е „ Война “ на Яна Язова /„ Българска история “/ от дилогията „ Соленият залив “. Първите фрагменти излизат в списание „ Летописи “ в средата на 90-те. Сюжетът се развива на фона на Втората международна война, гибелта на цар Борис ІІІ, бомбардировките над София, нахлуването на Червената войска в България, преврата от 9 септември 1944-а, Народния съд.
Според литературната рецензия точно „ Война “ е единственото произведение в границите на 50 години, в което истината е показана без идеологически фалшификации и операции. Тъкмо заради това ръкописът дълго време остава незнаен. Както се знае, Съдбата по никакъв начин не е благосклонна към Люба Тодорова Ганчева, известна като Яна Язова, чиито творби стават известни измежду читателите едвам след евентуално насилствена й гибел през 1974-а.
Люба е родена в Лом на 23 май 1912 година. Баща ѝ Тодор Ганчев е лекар на философските науки, приключил в Цюрих, майка ѝ, Радка Бешикташлиева, е щерка на прочут търговец от Цариград. Прадядото на Люба – Христо Стоев Дрянков е вуйчо на Христо Ботев и сподвижник на Васил Левски. Семейството се открива в София през 1930 година.
В столицата бъдещата писателка приключва „ Славянска лингвистика “ в Софийския университет. Старите столичани казвали, че когато Яна върви по жълтите павета, те въздишат под стъпките й. Заради цвета на косата й, отблъснатият й любовник Николай Фол я назовава „ черно отровно цвете “. Професор Александър Балабанов също се влюбва в нея от пръв взор и я обича до края на живота си. Видният преводач и критик е бил всичко за момичето – филантроп, подстрекател и първообраз е на множеството от героите ѝ. Той я кръщава Яна Язова, а разликата сред тях е 33 години. Талантът, хубостта й плюс покровителството на Балабанов, който е пръв другар на цар Борис III, провокират бурна ненавист и злоба против нея измежду доста писатели по това време. Наричат я „ единствената правописна неточност “ на Балабанов. Въпреки че след 1944-а обществото жигосва Язова като държанка на известния професор, любовта им не е употребявана. Първият ѝ мъж е милионерът Джон Табаков, с който се среща в Париж и се сгодява. През 1938-а обаче Балабанов съумява да скапе годежа им и проектираната женитба. После Яна се сприятелява с художника маринист Марио Жеков, само че Балабанов още веднъж се намесва. Яна ще напише на професора: „ Ти откри единствения и най-краткия път да направиш живота ми ад, а ти знаеш, че в пъкъла никой никого не обича “. „ Или ще бъдем дружно, или аз не ще бъда на никое място “, заплашва я Балабанов. Язова обаче се омъжва през 1943-а за инженер Христо Йорданов, един от шефовете на Радио „ София “.
След преврата на 9 септември тя би трябвало да избира – социалистически натурализъм или независимост. Предлагат й да напише стихотворение за Георги Димитров, а след отхвърли ръкописът на към този момент признатия й в „ Народна просвета “ разказ е върнат. След трилогията „ Балкани “ - „ Левски “ /Еретичната концепция да съпоставя Дякона с Христос й е подсказана от почитатели на Петър Дънов. Появата на романа през 1987-а се трансформира в най-голямата българска литературна сензация в края на предишния век/, „ Бенковски “ и „ Шипка “ Яна написа „ Соления залив “. Георги Мишев споделя за него: „ Няма различен създател, който по този начин мощно и блестящо да обрисува събитията и атмосферата незабавно след 9 септември, преди Народния съд - бандитизма, лумпенизацията, беззаконията… Тепърва ще я оценяваме “. Яна Язова умира при неизясними и до през днешния ден условия през 1974-а. Тялото ѝ е намерено в дома ѝ, като по него има следи от принуждение. Досието й е унищожено.
Според литературната рецензия точно „ Война “ е единственото произведение в границите на 50 години, в което истината е показана без идеологически фалшификации и операции. Тъкмо заради това ръкописът дълго време остава незнаен. Както се знае, Съдбата по никакъв начин не е благосклонна към Люба Тодорова Ганчева, известна като Яна Язова, чиито творби стават известни измежду читателите едвам след евентуално насилствена й гибел през 1974-а.
Люба е родена в Лом на 23 май 1912 година. Баща ѝ Тодор Ганчев е лекар на философските науки, приключил в Цюрих, майка ѝ, Радка Бешикташлиева, е щерка на прочут търговец от Цариград. Прадядото на Люба – Христо Стоев Дрянков е вуйчо на Христо Ботев и сподвижник на Васил Левски. Семейството се открива в София през 1930 година.
В столицата бъдещата писателка приключва „ Славянска лингвистика “ в Софийския университет. Старите столичани казвали, че когато Яна върви по жълтите павета, те въздишат под стъпките й. Заради цвета на косата й, отблъснатият й любовник Николай Фол я назовава „ черно отровно цвете “. Професор Александър Балабанов също се влюбва в нея от пръв взор и я обича до края на живота си. Видният преводач и критик е бил всичко за момичето – филантроп, подстрекател и първообраз е на множеството от героите ѝ. Той я кръщава Яна Язова, а разликата сред тях е 33 години. Талантът, хубостта й плюс покровителството на Балабанов, който е пръв другар на цар Борис III, провокират бурна ненавист и злоба против нея измежду доста писатели по това време. Наричат я „ единствената правописна неточност “ на Балабанов. Въпреки че след 1944-а обществото жигосва Язова като държанка на известния професор, любовта им не е употребявана. Първият ѝ мъж е милионерът Джон Табаков, с който се среща в Париж и се сгодява. През 1938-а обаче Балабанов съумява да скапе годежа им и проектираната женитба. После Яна се сприятелява с художника маринист Марио Жеков, само че Балабанов още веднъж се намесва. Яна ще напише на професора: „ Ти откри единствения и най-краткия път да направиш живота ми ад, а ти знаеш, че в пъкъла никой никого не обича “. „ Или ще бъдем дружно, или аз не ще бъда на никое място “, заплашва я Балабанов. Язова обаче се омъжва през 1943-а за инженер Христо Йорданов, един от шефовете на Радио „ София “.
След преврата на 9 септември тя би трябвало да избира – социалистически натурализъм или независимост. Предлагат й да напише стихотворение за Георги Димитров, а след отхвърли ръкописът на към този момент признатия й в „ Народна просвета “ разказ е върнат. След трилогията „ Балкани “ - „ Левски “ /Еретичната концепция да съпоставя Дякона с Христос й е подсказана от почитатели на Петър Дънов. Появата на романа през 1987-а се трансформира в най-голямата българска литературна сензация в края на предишния век/, „ Бенковски “ и „ Шипка “ Яна написа „ Соления залив “. Георги Мишев споделя за него: „ Няма различен създател, който по този начин мощно и блестящо да обрисува събитията и атмосферата незабавно след 9 септември, преди Народния съд - бандитизма, лумпенизацията, беззаконията… Тепърва ще я оценяваме “. Яна Язова умира при неизясними и до през днешния ден условия през 1974-а. Тялото ѝ е намерено в дома ѝ, като по него има следи от принуждение. Досието й е унищожено.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ