Извънземни се разбиват на Земята преди 12 000 г.
Малко преди Втората международна война, през 1937-1938 година, археологическа експедиция, ръководена от китайския професор Джи Пу Тай, работи в Тибет. Тогава в пещерата на хребета Баян-Кара-Ула експедицията открива цялостен некропол - 716 погребения. Изследвайки го, учените откриват, че заровените в него същества са доста дребни на растеж – не повече от 1,3 метра и имат непропорционално огромни глави.
Другата огромна изненада за учените са каменните дискове, деликатно сложени във всеки гроб.
Всеки диск е с диаметър 30 сантиметра и дебелина 8 милиметра. Имат дупка в средата. Екипът отнася няколко скелета и дисковете в Пекин.
Резултатите от експедицията провокират огромен интерес измежду научните среди. Но стартира китайско-японската война и в Поднебесната империя към този момент няма време за просвета. Странните пигмеи са оповестени за планински горили, заровени от племената, които ги боготворили, а дисковете били записани като " нямащи археологическа стойност ".
Но пекинският професор Цум Ум Нуи не се съгласява с това и стартира да учи дисковете. Химическият разбор демонстрира съществуването на кобалт и други метали, както и че в миналото дисковете са били под мощно влияние на магнитно поле. Измерени са на везна, обвързвана със записващо устройство.
През деня записващото устройство изписва вълнообразна крива, т.е. дискът през цялото това време гладко усилва и понижава тежестта си. Но това не е последната изненада.
Когато дисковете са почистени, се оказва, че от центъра на всеки диск върви лъкатушен жлеб, дъното на което е осеяно с дребни рисунки, сходни на пиктографско символно писмо. Професорът назовава дисковете " грамофонни плочи ". През 1962 година, след съвсем 20 години проучване, Цум Ум Нуи афишира, че е съумял да прочете някои от бележките. Според професора
те описват историята на хората „ дропа “, които са пристигнали на Земята преди към 12 000 години от звездите. При кацането на Земята се разрушават и не съумяват да излетят назад.
Налага се да изградя живот на новото място, да изградят връзки с локалните поданици. Заселниците обаче се оказват зле приспособени към земните условия и с всяко потомство племето дропа измира.
Другите учени и сътрудници грубо се подиграват на професора за неговите изказвания. Кариерата му на академик е унищожена. През 1966 година в Китай стартира Културната гражданска война. Цум Ум Нуи съумява да избяга в Япония, скелетите и дисковете изчезват или са унищожени от Червената армия.
През 1974 година съпрузите Вегерер, туристи от Австралия, виждат няколко диска, считани за изгубени, в музея в Сиан, и ги снимат. През 1994 година австралийският публицист Питър Крас се заема с казуса с дисковете и дропите.
Той посещава музея, само че не намира дискове. Директорът на музея декларира, че в музея в никакъв случай не е имало дискове.
Отказва да разяснява показаните му фотоси, направени от съпрузите Вегерер преди 20 години в същия музей.
Другата огромна изненада за учените са каменните дискове, деликатно сложени във всеки гроб.
Всеки диск е с диаметър 30 сантиметра и дебелина 8 милиметра. Имат дупка в средата. Екипът отнася няколко скелета и дисковете в Пекин.
Резултатите от експедицията провокират огромен интерес измежду научните среди. Но стартира китайско-японската война и в Поднебесната империя към този момент няма време за просвета. Странните пигмеи са оповестени за планински горили, заровени от племената, които ги боготворили, а дисковете били записани като " нямащи археологическа стойност ".
Но пекинският професор Цум Ум Нуи не се съгласява с това и стартира да учи дисковете. Химическият разбор демонстрира съществуването на кобалт и други метали, както и че в миналото дисковете са били под мощно влияние на магнитно поле. Измерени са на везна, обвързвана със записващо устройство.
През деня записващото устройство изписва вълнообразна крива, т.е. дискът през цялото това време гладко усилва и понижава тежестта си. Но това не е последната изненада.
Когато дисковете са почистени, се оказва, че от центъра на всеки диск върви лъкатушен жлеб, дъното на което е осеяно с дребни рисунки, сходни на пиктографско символно писмо. Професорът назовава дисковете " грамофонни плочи ". През 1962 година, след съвсем 20 години проучване, Цум Ум Нуи афишира, че е съумял да прочете някои от бележките. Според професора
те описват историята на хората „ дропа “, които са пристигнали на Земята преди към 12 000 години от звездите. При кацането на Земята се разрушават и не съумяват да излетят назад.
Налага се да изградя живот на новото място, да изградят връзки с локалните поданици. Заселниците обаче се оказват зле приспособени към земните условия и с всяко потомство племето дропа измира.
Другите учени и сътрудници грубо се подиграват на професора за неговите изказвания. Кариерата му на академик е унищожена. През 1966 година в Китай стартира Културната гражданска война. Цум Ум Нуи съумява да избяга в Япония, скелетите и дисковете изчезват или са унищожени от Червената армия.
През 1974 година съпрузите Вегерер, туристи от Австралия, виждат няколко диска, считани за изгубени, в музея в Сиан, и ги снимат. През 1994 година австралийският публицист Питър Крас се заема с казуса с дисковете и дропите.
Той посещава музея, само че не намира дискове. Директорът на музея декларира, че в музея в никакъв случай не е имало дискове.
Отказва да разяснява показаните му фотоси, направени от съпрузите Вегерер преди 20 години в същия музей.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ