България – от аутсайдер до фактор
Малко не доближи на България за лъвски скок в дебютното издание на Лигата на нациите. В последния ден от шампионата сметките на „ трикольорите “ не излязоха. Тимът на Петър Хубчев направи домакинско 1:1 със Словения, а в това време Норвегия взе своето – 2:0 като посетител на Кипър. Така представителният ни тим остана на втора позиция в своята група, макар че до последно следеше протичащото се в Никозия. При загуба на скандинавците точно Ивелин Попов и компания щяха да оглавят класирането поради равенството в София. Шанс за присъединяване в плейофната фаза обаче към момента има. За задачата „ викингите “ би трябвало да се класират на Евро 2020 посредством идните квалификации. По този метод България ще ги замести в идната фаза на Лигата през март 2020 в плейофите на шампионата.
Трябва да признаем, че с този тим на процедура бе извлечен максимумът, а продобиване на групата щеше да се смята за героизъм. Само допреди няколко месеца упованията бяха радикално разнообразни – да се борим с кипърците за оставане в трета дивизия на конкуренцията. Но под управлението на взискателния Петър Хубчев и неговия щаб, отборът направи чудеса от смелост, с цел да извърви пътя от новобранец до фактор. Така „ лъвовете “ потвърдиха, че успехите в международните квалификации против Холандия (2:0) и Швеция (3:2) не са инцидентни. Стигна се до такава степен, че след първите 3 мача даже бяхме измежду дребното тимове на Стария континент със 100% актив в новосформирания шампионат на УЕФА. Изнервихме оптимално и надменния селекционер на норвежците Ларс Лагербак, постигнал през годините куп триумфи на национално ниво най-много с Швеция. Доскоро никой не влизаше в медийна война с България, тъй като националите ни не играеха основна роля за крайното класиране.
И всичко позитивно през последната година бе реализирано без нито един футболист, играещ в състезание от Топ 5 на Европа. Отборът ни бе образуван от представители на Първа лига и легионери от Русия, Словакия, Турция и Азербайджан. В последните 2 мача се наложи под рамката на пожар да застава и 42-годишният Георги Петков поради вратарска рецесия. В обособените случаи Хубчев трябваше да се оправя и с други кадрови проблеми.
И все пак, от шестте мача в шампионата, загубихме единствено един – този в Осло (0:1). Преломният миг обаче бе в Никозия, където триумфът ни бе наложителен, само че се задоволихме с точката. Така представянето на тима сигурно попада в рубрика „ оптимистично “. Новата конкуренция пък потвърди, че за тимове като нашия, Лига на нациите има значение. Ако не беше този шампионат, „ лъвовете “ щяха да изиграят една, най-много две контроли без да имаме опция за напредък.
За край би трябвало да отбележим една основна разлика – за първи път от доста години, огромният дебитор бе негово величество родният ентусиаст. В трите мача от Лигата на нациите общата посещаемост в семействата ни не може да запълни потенциала на стадион „ Васил Левски “. Дори против Словения, в мач, в който можеше да спечелим групата, пристигнаха към 5000 души. Срещу Кипър имаше не повече от 8 000, а против Норвегия бяха даже по-малко. Надеждата е, че с представянето си в Лигата на нациите, „ лъвовете “ ще си обезпечат по-стабилна поддръжка от трибуните за старта на евроквалификациите. Логично е скоро сходна наклонност да си проличи. Първо обаче е ред на жребия за акцията Евро 2020, който е на 3-ти декември.
Трябва да признаем, че с този тим на процедура бе извлечен максимумът, а продобиване на групата щеше да се смята за героизъм. Само допреди няколко месеца упованията бяха радикално разнообразни – да се борим с кипърците за оставане в трета дивизия на конкуренцията. Но под управлението на взискателния Петър Хубчев и неговия щаб, отборът направи чудеса от смелост, с цел да извърви пътя от новобранец до фактор. Така „ лъвовете “ потвърдиха, че успехите в международните квалификации против Холандия (2:0) и Швеция (3:2) не са инцидентни. Стигна се до такава степен, че след първите 3 мача даже бяхме измежду дребното тимове на Стария континент със 100% актив в новосформирания шампионат на УЕФА. Изнервихме оптимално и надменния селекционер на норвежците Ларс Лагербак, постигнал през годините куп триумфи на национално ниво най-много с Швеция. Доскоро никой не влизаше в медийна война с България, тъй като националите ни не играеха основна роля за крайното класиране.
И всичко позитивно през последната година бе реализирано без нито един футболист, играещ в състезание от Топ 5 на Европа. Отборът ни бе образуван от представители на Първа лига и легионери от Русия, Словакия, Турция и Азербайджан. В последните 2 мача се наложи под рамката на пожар да застава и 42-годишният Георги Петков поради вратарска рецесия. В обособените случаи Хубчев трябваше да се оправя и с други кадрови проблеми.
И все пак, от шестте мача в шампионата, загубихме единствено един – този в Осло (0:1). Преломният миг обаче бе в Никозия, където триумфът ни бе наложителен, само че се задоволихме с точката. Така представянето на тима сигурно попада в рубрика „ оптимистично “. Новата конкуренция пък потвърди, че за тимове като нашия, Лига на нациите има значение. Ако не беше този шампионат, „ лъвовете “ щяха да изиграят една, най-много две контроли без да имаме опция за напредък.
За край би трябвало да отбележим една основна разлика – за първи път от доста години, огромният дебитор бе негово величество родният ентусиаст. В трите мача от Лигата на нациите общата посещаемост в семействата ни не може да запълни потенциала на стадион „ Васил Левски “. Дори против Словения, в мач, в който можеше да спечелим групата, пристигнаха към 5000 души. Срещу Кипър имаше не повече от 8 000, а против Норвегия бяха даже по-малко. Надеждата е, че с представянето си в Лигата на нациите, „ лъвовете “ ще си обезпечат по-стабилна поддръжка от трибуните за старта на евроквалификациите. Логично е скоро сходна наклонност да си проличи. Първо обаче е ред на жребия за акцията Евро 2020, който е на 3-ти декември.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ