Първият портрет на св. Кирил е в Рим
Малко известни обстоятелства от пребиваването на светите братя във Вечния град Там почитат славянските просветители като равноапостоли
-->
В старинната базилика " Сан Клементе " в Рим евентуално е непокътнат първият портрет на по-малкия от двамата свети братя Кирил и Методий. Славянските просветители се тачат във безконечния град като равноапостоли. Жива е паметта за тях и в базиликите " Санта Мария Маджоре " и " Санта Праседе ".
При частно поклонническо посещаване в Рим в навечерието на празника на светите братя Кирил и Методий тази година група духовни лица от България се натъкнахме на малко известен факт. В римската базилика " Сан Клементе ", където е бил заровен свети Кирил на 14 февруари през 869 година, и до през днешния ден е съхранен портрет, за който се позволява, че е негов и най-вероятно е първият нарисуван облик на Константин Философ. Внимание към това ни обърна игуменът на монасите-доминиканци в " Сан Клементе ", които се грижат за базиликата от 1670 насам - абат Пол Лоулър. Той ни посрещна като поклонници от България и ни сподели потайностите на старинния храм.
" Сан Клементе " е осветена в памет на четвъртия римски папа свети Климент. Сега базиликата е на три равнища, две от които са подземен. Най-ниско е антична постройка от т век, направена върху изгоряла през 64 година сграда. Второто равнище е християнска базилика от тV век. Третото равнище е трикорабна базилика, построена през Хтт век с ниска камбанария и атриум.
В най-ниската част на базиликата може да се видят останки от езическо светилище от тт век, отдадено на бога Митра.
Първата черква на това място е била устроена в дома на римския консул от 95 година Тит Флавий Клемент, племенник на император Веспасиан, който съгласно римската църковната традиция е свети Климент, подложен за римски свещеник персонално от св. деятел Петър. По-късно св. Климент е изпратен на изгнание в Херсон, където умрял страдалчески към 100 година по времето на император Траян.
През VI век на мястото на античния храм е издигната величествена базилика, в която са непокътнати стенописи с тематики от живота на св. Климент.
През 863 година солунските братя са изпратени на задача при хазарите и наред с религиозните дебати, съумяват да открият мощите на св. Климент, които отнасят със себе си. Това явно е било събитие с огромно значение за църквата, която по това време още е единна.
Двамата братя просветители получават покана от папа Николай I да посетят Рим. Когато идват във Вечния град, папа към този момент е Адриан II, който ги посреща със специфична тържествена гала отвън стените на града, тъй като носят със себе си светите мощи на св. Климент. Двамата се задържат във Вечния град и година по-късно Кирил умира в Рим. Брат му Методий желае разрешение да вземе тялото в Солун, само че папата отхвърля. Тогава Методий измолва Кирил да бъде заровен в " Сан Клементе ".
По време на Френската гражданска война тялото на св. Кирил е преместено и се изгубва.
По-късно е намерена частица от него и е върната в " Сан Клементе ".
От тази първа базилика е останала криптата, в която се намира гробът на равноапостолния св. Константин - Кирил Философ, само че тя е от другата страна на мястото, където в началото е бил гробът. През 1929 година там е сложена мозайка, подарък от Българската православна черква, с портрета на св. Кирил и с надписи на български и италиански език. През 1974 година на отсрещната стена е монтирана още една мозайка с облиците на първоучителите. При саркофага постоянно се правят богослужения, постоянно в наличието на държавни глави и политици от славянските страни.
На поклониците от Българаия абат Пол, който по специалност е археолог, сподели друго място, където е бил мраморният съркофаг - отдясно на олтара на остарялата черква. До самата олтарна абсида се намира фреската от IХ век, изобразяваща преданието за слизането на Христос в пъкъла, с цел да изведе оттова падналият Адам и да изкупи първородния грях на индивидите. В лявата страна на тази сцена е изобразен мъж с книга в ръка, без нимб, чиято дясна ръка е с отворена длан. Изглежда, че когато е изписан, не е считан за облик на светец. Под фреската ясно е обрисувано мястото на мраморен саркофаг. Това място се разпознава и в изложение на св. Методий.
Оказа се, че за този портрет се знае от дълго време, но фактът не е изключително известен. Българите и представителите на други славянски нации нормално се покланят пред саркофага с частицата от мощите на св. Кирил и на мястото, където в този момент се сочи като гроб.
Портретът и същинското място на гроба на св. Константин -Кирил Философ са упоменати в роман на Димитър В. Стоянов за поклонение в " Сан Клементе " през 1905 г. и оповестено в " Църковен вестник " през май 1925 година
Лъчезар Тошев в публикация от 2007 г. оповестява, че един от ирландските доминиканци - отец Леонард Бойл, служител в църквата " Сан Клементе ", е написал книга по този въпрос (Leonard Boyle O.P., " St. Clement`s-Rome ", Rome, 1989 (препечатка от 1960 с корекции),, който е употребил и труда по тематиката на Джон Осбърн.
Ако изложените доводи са правилни, то значи, че обликът на св. Кирил още от времето преди да бъде канонизиран, е този, непокътнат до фреската " Слизане в пъкъла " и най-близо до неговия облик.
Домакините на поклонниците от България се бяха постарали в интензивна стратегия да покажат множеството от забележителностите на Рим, като обърнаха особено внимание на местата, свързани с двамата солунски братя. Вълнуващо е да почувстваш по какъв начин в Рим славянските просветители се тачат като равни на апостолите и съпокровители на Европа, както са провъзгласени през 1980 г. с апостолическо писмо на папа Йоан Павел тт.
Базиликата " Санта Мария Маджоре " е другото свято място в Рим, където се отдава респект на равноапостолните Кирил и Методий. Всяка година на 24 май български делегации сервират венци пред паметната плоча, на която на италиански и български е написано, че " в тази базилика на Санта Мария Маджоре папа Адриан II освети в годината 868 славянски книги, донесени в Рим от светите братя Константин Кирил и Методий, основатели на славянската книжовност ".
След като ги приема през 867 година папа Адриан II, на когото със специфична гала те са предали донесените от тях мощи на свети Климент, папата осъзнава, че славянските нации биха могли да изиграят значима роля на мост, който да резервира единството сред християните от едната и другата страна на империята. Затова без да се поколебава освещава славянската писменост и написаните на нея книги, утвърждава великоморавската задача на двамата братя и потреблението на славянски език при литургии. Така признава славянския език за равнопоставен дружно с гръцкия и латинския и още през 868 година в базиликата за първи път в историята на Църквата светите братя Кирил и Методий отслужват литургия на славянски език.
Оскъдни сведения за случилото се има в Пространното житие на св. Кирил Философ: " Като одобри славянските книги, папата ги освети и постави в църквата на Св. Мария, която се назовава Фатана, и направиха над тях света работа. " По волята на папата епископите Формоза и Гаудерих посвещават учениците на братята за свещеници и дякони, а самия Методий - за свещеник.
Литургия на славянски език се служи в базиликата на свети деятел Петър, в " Св. Петронила ", " Св. Андрей " и храма на великия космополитен преподавател деятел Павел, както и " на неговия свети гроб. "
Тогава на това място се е издигала една от раннохристиянските църкви на Рим, съградена през втората половина на IV век от папа Либерий след съновидение. Храмът се е казвал " Св. Мария Фатаня ".
Според преданието, за построяването на базиликата в нощта преди 5 август 352 година Богородица се явила в съня на папа Либерий и му споделила да построи черква на мястото, където на идващия ден падне сняг. На идващия ден над хълма Есквилин, там, където в този момент се намира базиликата, ненадейно завалял сняг и папа Либерий обрисувал в снега периметъра на бъдещата базилика. Тя е приключена напълно през 432 - 440 година по времето на папа Сикст III.
Празникът за освещаването на базиликата влиза в римския календар през 1568 година. В памет на чудотворния снеговалеж, станал на този ден, в този момент на 5 август в базиликата " валят " листенца от бели рози от вътрешността на купола по време на обедната меса.
В течение на епохи църквата е претърпяла голям брой промени, с цел да се трансформира в наши дни във превъзходно архитектурно и художествено създание.
Сега " Санта Мария Маджоре " е една от четирите римски папски базилики. Като е запазила раннохристиянската си конструкция, в това време е илюстрация на разнообразни архитектурни стилове: от раннохристиянски до барок. Цялата постройка е възобновена и актуализирана през XVIII век, тъй че фасадата и огромна част от интериора е от този интервал. Камбанарията, някои от мозайките и мраморните подове са от средновековието, а някои от йонийските колони са от антични римски здания, има мозайки от V век; таванът е от Ренесанса, куполите и параклисите са от епохата на барока и по този начин обобщава най-важните стадии в християнското изкуство в Рим.
В базиликата се намира една от най-старите и почитана икона на Богородица - " Спасение на римския народ ".
В дребна крипта - Витлеем покрай основния олтар, в сребърна мощехранителница се съхранява една от най-почитаните християнски реликви - пет дребни части на дървената ясла, където е бил подложен Иисус след раждането му. Реликвата е донесена в Рим от св. Елена. Сутринта на Рождество Христово с реликвария, в който са частите от яслите, се прави лития към базиликата.
Под базиликата има музей, който е открит и блажен от папа Йоан Павел II на 8 декември 2001 година Тук са изложени най-важните и скъпи предмети, принадлежащи на базиликата - картини, статуи, скъпи атрибути на папската власт, свещени реликви и други полезности.
В непосредственост до базиликата " Санта Мария Мадджоре " е старинната църква " Санта Праседе ". На стената на манастира към храма скромна бяла мраморна плоча с ликовете на двамата солунски първоучители оповестява на италиански и на словашки език, че в този манастир живяха през 867-869 година дружно с учениците си светите Константин Кирил и Методий, апостоли на славяните, основатели на старославянската литургия и книжовност. В този манастир Константин става духовник и приема името Кирил.
Базиликата е изградена към 780 година по времето на папа Адриан т върху останките на древен храм от V век, където са били гробовете на св. Пракседа и св. Пуденциана, дъщери на деятел Пуд. Смята се, че той е първият римлянин, приел християнството от св. деятел Павел. След него християнки станали и дъщерите му.
През 817 година папа Паскал построява нов храм, в който събира телата на близо 2300 мъченици от извънградски гробища.
Храмът е незабравим и с поразителните мозайки, покриващи стените. Специалистете твърдят, че по цветове, символика и многообразие те нямат равни на себе си в римското Средновековие. Впечатляваща е и шапката на Свети Зенон, построена от папата като параклис на майка му Теодора и наречена " Градината на Рая ". Тя е необичаен образец за римска шапка от IX век, покрита напълно с мозайки във византийски жанр. В друга капела е изложена извънредно скъпа християнска реликва - парче от колоната, на която се счита, че е бичуван Иисус Христос. Тя е донесена от Йерусалим през 1223 година от кардинал Джовани Колона. В базиликата се пази и погребалният бюст на Джовани Батиста Сантони, който се счита за ранна творба на Джан Лоренцо Бернини.
С възприятие на дълбока признателност към нашите домакини за топлото посрещане в Рим и богатата стратегия, която включваше и опцията да получим благословение персонално от папа Франциск по време на общата визита с катехестичните размисли, която се организира всяка сряда на площада пред базиликата " Св. Петър ", сме длъжни да признаем, че към момента има какво да направи българската страна, с цел да се оставят в Рим още ясни знаци за нашата респект към основателите на писмената ни.
-->
В старинната базилика " Сан Клементе " в Рим евентуално е непокътнат първият портрет на по-малкия от двамата свети братя Кирил и Методий. Славянските просветители се тачат във безконечния град като равноапостоли. Жива е паметта за тях и в базиликите " Санта Мария Маджоре " и " Санта Праседе ".
При частно поклонническо посещаване в Рим в навечерието на празника на светите братя Кирил и Методий тази година група духовни лица от България се натъкнахме на малко известен факт. В римската базилика " Сан Клементе ", където е бил заровен свети Кирил на 14 февруари през 869 година, и до през днешния ден е съхранен портрет, за който се позволява, че е негов и най-вероятно е първият нарисуван облик на Константин Философ. Внимание към това ни обърна игуменът на монасите-доминиканци в " Сан Клементе ", които се грижат за базиликата от 1670 насам - абат Пол Лоулър. Той ни посрещна като поклонници от България и ни сподели потайностите на старинния храм.
" Сан Клементе " е осветена в памет на четвъртия римски папа свети Климент. Сега базиликата е на три равнища, две от които са подземен. Най-ниско е антична постройка от т век, направена върху изгоряла през 64 година сграда. Второто равнище е християнска базилика от тV век. Третото равнище е трикорабна базилика, построена през Хтт век с ниска камбанария и атриум.
В най-ниската част на базиликата може да се видят останки от езическо светилище от тт век, отдадено на бога Митра.
Първата черква на това място е била устроена в дома на римския консул от 95 година Тит Флавий Клемент, племенник на император Веспасиан, който съгласно римската църковната традиция е свети Климент, подложен за римски свещеник персонално от св. деятел Петър. По-късно св. Климент е изпратен на изгнание в Херсон, където умрял страдалчески към 100 година по времето на император Траян.
През VI век на мястото на античния храм е издигната величествена базилика, в която са непокътнати стенописи с тематики от живота на св. Климент.
През 863 година солунските братя са изпратени на задача при хазарите и наред с религиозните дебати, съумяват да открият мощите на св. Климент, които отнасят със себе си. Това явно е било събитие с огромно значение за църквата, която по това време още е единна.
Двамата братя просветители получават покана от папа Николай I да посетят Рим. Когато идват във Вечния град, папа към този момент е Адриан II, който ги посреща със специфична тържествена гала отвън стените на града, тъй като носят със себе си светите мощи на св. Климент. Двамата се задържат във Вечния град и година по-късно Кирил умира в Рим. Брат му Методий желае разрешение да вземе тялото в Солун, само че папата отхвърля. Тогава Методий измолва Кирил да бъде заровен в " Сан Клементе ".
По време на Френската гражданска война тялото на св. Кирил е преместено и се изгубва.
По-късно е намерена частица от него и е върната в " Сан Клементе ".
От тази първа базилика е останала криптата, в която се намира гробът на равноапостолния св. Константин - Кирил Философ, само че тя е от другата страна на мястото, където в началото е бил гробът. През 1929 година там е сложена мозайка, подарък от Българската православна черква, с портрета на св. Кирил и с надписи на български и италиански език. През 1974 година на отсрещната стена е монтирана още една мозайка с облиците на първоучителите. При саркофага постоянно се правят богослужения, постоянно в наличието на държавни глави и политици от славянските страни.
На поклониците от Българаия абат Пол, който по специалност е археолог, сподели друго място, където е бил мраморният съркофаг - отдясно на олтара на остарялата черква. До самата олтарна абсида се намира фреската от IХ век, изобразяваща преданието за слизането на Христос в пъкъла, с цел да изведе оттова падналият Адам и да изкупи първородния грях на индивидите. В лявата страна на тази сцена е изобразен мъж с книга в ръка, без нимб, чиято дясна ръка е с отворена длан. Изглежда, че когато е изписан, не е считан за облик на светец. Под фреската ясно е обрисувано мястото на мраморен саркофаг. Това място се разпознава и в изложение на св. Методий.
Оказа се, че за този портрет се знае от дълго време, но фактът не е изключително известен. Българите и представителите на други славянски нации нормално се покланят пред саркофага с частицата от мощите на св. Кирил и на мястото, където в този момент се сочи като гроб.
Портретът и същинското място на гроба на св. Константин -Кирил Философ са упоменати в роман на Димитър В. Стоянов за поклонение в " Сан Клементе " през 1905 г. и оповестено в " Църковен вестник " през май 1925 година
Лъчезар Тошев в публикация от 2007 г. оповестява, че един от ирландските доминиканци - отец Леонард Бойл, служител в църквата " Сан Клементе ", е написал книга по този въпрос (Leonard Boyle O.P., " St. Clement`s-Rome ", Rome, 1989 (препечатка от 1960 с корекции),, който е употребил и труда по тематиката на Джон Осбърн.
Ако изложените доводи са правилни, то значи, че обликът на св. Кирил още от времето преди да бъде канонизиран, е този, непокътнат до фреската " Слизане в пъкъла " и най-близо до неговия облик.
Домакините на поклонниците от България се бяха постарали в интензивна стратегия да покажат множеството от забележителностите на Рим, като обърнаха особено внимание на местата, свързани с двамата солунски братя. Вълнуващо е да почувстваш по какъв начин в Рим славянските просветители се тачат като равни на апостолите и съпокровители на Европа, както са провъзгласени през 1980 г. с апостолическо писмо на папа Йоан Павел тт.
Базиликата " Санта Мария Маджоре " е другото свято място в Рим, където се отдава респект на равноапостолните Кирил и Методий. Всяка година на 24 май български делегации сервират венци пред паметната плоча, на която на италиански и български е написано, че " в тази базилика на Санта Мария Маджоре папа Адриан II освети в годината 868 славянски книги, донесени в Рим от светите братя Константин Кирил и Методий, основатели на славянската книжовност ".
След като ги приема през 867 година папа Адриан II, на когото със специфична гала те са предали донесените от тях мощи на свети Климент, папата осъзнава, че славянските нации биха могли да изиграят значима роля на мост, който да резервира единството сред християните от едната и другата страна на империята. Затова без да се поколебава освещава славянската писменост и написаните на нея книги, утвърждава великоморавската задача на двамата братя и потреблението на славянски език при литургии. Така признава славянския език за равнопоставен дружно с гръцкия и латинския и още през 868 година в базиликата за първи път в историята на Църквата светите братя Кирил и Методий отслужват литургия на славянски език.
Оскъдни сведения за случилото се има в Пространното житие на св. Кирил Философ: " Като одобри славянските книги, папата ги освети и постави в църквата на Св. Мария, която се назовава Фатана, и направиха над тях света работа. " По волята на папата епископите Формоза и Гаудерих посвещават учениците на братята за свещеници и дякони, а самия Методий - за свещеник.
Литургия на славянски език се служи в базиликата на свети деятел Петър, в " Св. Петронила ", " Св. Андрей " и храма на великия космополитен преподавател деятел Павел, както и " на неговия свети гроб. "
Тогава на това място се е издигала една от раннохристиянските църкви на Рим, съградена през втората половина на IV век от папа Либерий след съновидение. Храмът се е казвал " Св. Мария Фатаня ".
Според преданието, за построяването на базиликата в нощта преди 5 август 352 година Богородица се явила в съня на папа Либерий и му споделила да построи черква на мястото, където на идващия ден падне сняг. На идващия ден над хълма Есквилин, там, където в този момент се намира базиликата, ненадейно завалял сняг и папа Либерий обрисувал в снега периметъра на бъдещата базилика. Тя е приключена напълно през 432 - 440 година по времето на папа Сикст III.
Празникът за освещаването на базиликата влиза в римския календар през 1568 година. В памет на чудотворния снеговалеж, станал на този ден, в този момент на 5 август в базиликата " валят " листенца от бели рози от вътрешността на купола по време на обедната меса.
В течение на епохи църквата е претърпяла голям брой промени, с цел да се трансформира в наши дни във превъзходно архитектурно и художествено създание.
Сега " Санта Мария Маджоре " е една от четирите римски папски базилики. Като е запазила раннохристиянската си конструкция, в това време е илюстрация на разнообразни архитектурни стилове: от раннохристиянски до барок. Цялата постройка е възобновена и актуализирана през XVIII век, тъй че фасадата и огромна част от интериора е от този интервал. Камбанарията, някои от мозайките и мраморните подове са от средновековието, а някои от йонийските колони са от антични римски здания, има мозайки от V век; таванът е от Ренесанса, куполите и параклисите са от епохата на барока и по този начин обобщава най-важните стадии в християнското изкуство в Рим.
В базиликата се намира една от най-старите и почитана икона на Богородица - " Спасение на римския народ ".
В дребна крипта - Витлеем покрай основния олтар, в сребърна мощехранителница се съхранява една от най-почитаните християнски реликви - пет дребни части на дървената ясла, където е бил подложен Иисус след раждането му. Реликвата е донесена в Рим от св. Елена. Сутринта на Рождество Христово с реликвария, в който са частите от яслите, се прави лития към базиликата.
Под базиликата има музей, който е открит и блажен от папа Йоан Павел II на 8 декември 2001 година Тук са изложени най-важните и скъпи предмети, принадлежащи на базиликата - картини, статуи, скъпи атрибути на папската власт, свещени реликви и други полезности.
В непосредственост до базиликата " Санта Мария Мадджоре " е старинната църква " Санта Праседе ". На стената на манастира към храма скромна бяла мраморна плоча с ликовете на двамата солунски първоучители оповестява на италиански и на словашки език, че в този манастир живяха през 867-869 година дружно с учениците си светите Константин Кирил и Методий, апостоли на славяните, основатели на старославянската литургия и книжовност. В този манастир Константин става духовник и приема името Кирил.
Базиликата е изградена към 780 година по времето на папа Адриан т върху останките на древен храм от V век, където са били гробовете на св. Пракседа и св. Пуденциана, дъщери на деятел Пуд. Смята се, че той е първият римлянин, приел християнството от св. деятел Павел. След него християнки станали и дъщерите му.
През 817 година папа Паскал построява нов храм, в който събира телата на близо 2300 мъченици от извънградски гробища.
Храмът е незабравим и с поразителните мозайки, покриващи стените. Специалистете твърдят, че по цветове, символика и многообразие те нямат равни на себе си в римското Средновековие. Впечатляваща е и шапката на Свети Зенон, построена от папата като параклис на майка му Теодора и наречена " Градината на Рая ". Тя е необичаен образец за римска шапка от IX век, покрита напълно с мозайки във византийски жанр. В друга капела е изложена извънредно скъпа християнска реликва - парче от колоната, на която се счита, че е бичуван Иисус Христос. Тя е донесена от Йерусалим през 1223 година от кардинал Джовани Колона. В базиликата се пази и погребалният бюст на Джовани Батиста Сантони, който се счита за ранна творба на Джан Лоренцо Бернини.
С възприятие на дълбока признателност към нашите домакини за топлото посрещане в Рим и богатата стратегия, която включваше и опцията да получим благословение персонално от папа Франциск по време на общата визита с катехестичните размисли, която се организира всяка сряда на площада пред базиликата " Св. Петър ", сме длъжни да признаем, че към момента има какво да направи българската страна, с цел да се оставят в Рим още ясни знаци за нашата респект към основателите на писмената ни.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ