Малко хора знаят, че Клод Моне също е и страстен

Малко хора знаят, че Клод Моне също е и буен колекционер, само че скрива от необятната аудитория, показва Artprice. В къщата му в Живерни гостите виждат единствено японски гравюри. Картините, на които той държи и за които харчи огромни суми, висят в спалнята му.

Опит да събере още веднъж разпръснатата сбирка на импресиониста със заеми от частни сбирки и музеи от целия свят прави „ Мармотан Моне “, живописен музей в Париж, който показва „ Моне: колекционерът “, която ще продължи до 11 януари 2018 година Цялата сбирка включва към 120 картини, както и над 20 албума с графични отпечатъци на японския художник Хокусай.

Историята на сбирката Моне се събира лека-полека от упорити куратори, чиято работа е по-скоро детективска. Единственият цялостен списък, формиран от нотариус след гибелта на Моне, е бил изгорял дружно с архивите на община Les Andelys през 1940 година Единственият правоприемник - най-големият наследник Мишел Моне, получил след гибелта на татко си дружно с парцела, изкуство на стойност не по-малко от 5 милиона франка, продава съвсем всичко. Картините на Камий Коро, Реноар, Сезан, Писаро, Дьолакроа са разпродадени преди Втората международна война и в идващите години, с цел да заплати Мишел скъпото си занимание - африкански сафарита. Всичко, което остава: картините на самия Моне и дребен портрет на родителите му дело на Реноар - бездетния наследник подарява на музея Мармотан.

Отправната точка в сбирката е портретната подигравка на Моне от Чарлс Мари Луи. Двамата учат дружно в Льо Хавър и, като млади рисували карикатури с цел да изкарат пари. Портретът е първият в сбирката от портрети на Моне. По-късно сбирката на импресиониста се добавя основно посредством дарове. Докато е новак художник, дружно със брачната половинка си Камила били красива двойка. Изложбата споделя, че една вечер Реноар посещавайки в Аржантьой положителния си другар Клод, вижда в градината Камила да играе със сина си - и той не може да устои, взима четките и боите на Моне и рисува портрет, който подарява на моделите си ( "Мадам Моне и сина й ", 1874). И това е съвсем единственото нещо на Реноар, за което Моне не заплаща. От 1890 година насам се появяват съществени американски купувачи на картините на Моне и колкото по-успешен и издирван художник става, толкоз повече стартира да купува от сътрудниците си. Той придобива минимум пет значими творби на своя другар Реноар. За "Джамията. Арабският празник “ (1881) дава 10 хиляди франка.

Пол Сезан е различен обичан художник на към този момент заможния колекционер Моне. Има една история за това по какъв начин той подписва договорка с търговец на картини, който купувал от импресионистите. За негов пейзаж Моне желал 100 франка, само че търговецът имал единствено 50 и „ доплатил “ с картина на Сезан. Най-известното произведение на Сезан от сбирката на Моне е "Негър".

Друг прочут виц е, че когато Моне дал на заем на Писаро 15 000 франка, с цел да си купи къща, той е изискал в подмяна неговата картина „ Селянка забива колове ” от 1891 година Моне разменял работи и с Огюст Роден. На приятеля си той подарява пейзаж на Бел-Или, като получава от него - бронзовата "Млада майка в пещерата". Но по-голямата част от сбирката си Моне купува. От 1900 година той работи с огромни търговци на пазара на изкуството като Пол Дюрланд-Рюел и Амброаз Волар. Благодарение на Дюран-Рюел, той купува няколко портрета на децата на втората брачна половинка на търговеца. Първият й брачен партньор, в миналото сполучлив търговец и колекционер Ерна Охеде, поръчва портрети на шестте си деца на най-модните художници, измежду които и самия Моне, само че в последна сметка продава сбирката поради задължения. Моне се пробва да откупи най-малко част от по-ранните си произведения по този метод.

Великият импресионист постоянно е виждан на пред-аукционите изложения в Париж, само че в никакъв случай в аукционната зала, защото желал да остане в сянка. Моне колекционира и произведения на Дьолакроа, Будин и Коро – макар, че не признава въздействието им върху работата си до края на живота си. /БГНЕС