Малко градче в сърцето на Ирландия. В продължение на много

Малко градче в сърцето на Ирландия. В продължение на доста години, Иън беше притежател на доста известен и посещаван пъб. Иън беше звезда, всички го познаваха. Имаше страхотни другари, мнозина от които постоянно го посещаваха в пъба – да пийнат, да се повеселят. И той беше толкоз благополучен.
В края на краищата, Иън реши да продаде заведението си. Добре гарантиран от получените пари и към този момент спестеното, той имаше премного, с цел да продължи живота си в цялостен комфорт - без да прави нищо.
Вместо това, той изпадна в дълбока меланхолия. И тя към момента го владее – 15 години по-късно.
Наблюдавал съм доста сходни истории, доста пъти. Шеф на капиталова банка, прочут френски реализатор, притежател на верига магазини...
Обединяваха ги няколко неща – тези хора бяха отдадени на своята работа и бяха извънредно съумели. Имаха задоволително пари, живееха в доволство и можеха да си разрешат каквото пожелаят. А с възрастта потънаха в меланхолия. И за какво по този начин се случи?
Обикновено отговорът е, че е значимо човек да има цел в живота си и когато престане да работи, той губи всевъзможен смисъл. Някои от гореспоменатите хора, въпреки всичко продължиха да работят – френският артист продължи да пее, капиталовия банкер – да ръководи фонда.
Възможно е причина за депресията им да е самия развой на остаряване. Макар да сме чували и да познаваме хора, на които им се удава да бъдат щастливи и на 80. В същото време, доста от депресираните са надалеч от старостта – най-малко на години.
Вярвам, че казусът е доста по-прост, а неговото решение - доста по-логично и рационално от жаждата за безконечна младост или цялостна отдаденост на работата.
Хората, създали сполучлива кариера, построили имидж, сдобили се със сериозен обществен статус и финансова самостоятелност, са хора, които са привикнали техните решения да имат огромно въздействие, думата им да се чува и препоръките им да имат жизненоважно значение  за останалите.
Твърде постоянно, тяхната лична самокритика е образувана от убеждението, че всичко което приказват и вършат /и даже чувстват/е извънредно значимо за близките.
Да вземем за образец Иън. Ако той променеше нещо в менюто, сменеше работното време на заведението си, изгонеше или наемеше нов човек на работа, с тези свои дейности той в действителност влияеше върху живота на хората в градчето. Дори множеството му другарства бяха построени с помощта на обстоятелството, че е притежател на пъб. Това, с което се занимаваше, определяше значимостта му за обществото.
А какво се случи, когато изгуби тази социална значителност? Боли, в действителност боли. Трудно е да се подготвиш за това.

С възрастта научаваме, че е нужно да се оправяме с неща, напълно разнообразни от мечтаното на млади години. Да се научим да бъдем ненужни.
И тук не става дума просто да излезем в пенсия. Много от нас толкоз мощно, съвсем мъчително одобряват личната си значителност, че това унищожава живота и чувството им за благополучие. Не до такава степен заети, не до такава степен търсени, не толкоз потребни – а белким в реалност сме толкоз незаменими и значими?
Начинът, по който одобряваме обстановката, в която към този момент не играем определяща роля има голямо значение и над това си коства да се замислим съществено.
Ако загубим работата си, всичко което би трябвало да създадем е да се пригодим към тази смяна и да не потъваме в отчаяние и самосъжаление. В даден миг на всеки работещ човек се случва да бъде сменен с различен, да се сбогува с позицията си, да излезе в пенсия.
Тогава на дневен ред идва въпросът – можем ли да се примирим с това, да го приемем? И какво следва оттук нататък?
Но опциите пред всеки не са лимитирани единствено с тази работа, единствено с това умеене, единствено с тази призната съвсем за безконечна рамка. Ключът към преодоляването на умеенето да бъдеш незначим е свободата. Промените в живота ни дават късмет да вършим неща, които до тогава не сме си и помисляли. Може да рискуваме, да споделяме непопулярни хрумвания, да бъдем смели, да живеем откровено и същински.
С други думи, когато престанем да се безпокоим за това, какво значение имат нашите дейности /работата, заниманията/ за останалия свят и хората, ние можете най-накрая настина да бъдем самите себе си.
И този лъч вяра може да се трансформира в най-ефективният антидепресант. Насладата от свободата, в основата на която е неналичието на търсене, може да ни помогне да преодолеем депресията и да внесе цялост даже в живота на хората, които считат, че кариерата е най-важния дирек в живота им.
Опитайте да бъдете задоволени от самия факт на своето битие, от пътя и процесите, а не от резултатите.

Ето няколко елементарни метода, които ще оказват помощ да спрете да се тревожите за личната си значителност и ще ви изведат от рамката на разочарованието:

Когато се запознавате с нови хора, не им споделяйте какво работите. В процеса на диалог, обърнете внимание какъв брой постоянно бихте желали да се почувствате важен /да споделите за триумфи, планове/. Усетете разликата в общуването, когато просто говорите със събеседника си, с цел да го опознаете и когато желаете да блеснете в очите му със своите достижения.

Когато вашия събеседник споделя за някой от проблемите си, пробвайте се да не му оферирате подготвени решения. Просто го изслушайте.

Разходете се измежду природата, пробвайте се да поседите за 10-на минути на скамейка и нищо да не вършиме – просто да се насладите на гледката.

Заговорете се с чужд човек, просто по този начин - без съответна цел. Шофьорът на такси, чистачката на блока, продавачът в магазина. Извлечете наслаждение от самия диалог с този чужд – той може да бъде изненадващо забавен.

Направете нещо красиво – рисувайте, пишете – какъвто гений и предпочитание имате. Насладете се на полученото без да споделяте с никого – просто оценете основаната от вас хубост. Опитайте се да оцените самия развой на сътворяване, концепцията, метода по който сте решили да я реализирате, ентусиазма вложен в нея. Замислете се за това, че може да бъдете щастливи в този сегашен миг без да има потребност да ходите някъде, да се срещате с някого, да взимате решения или въобще да променяте света към себе си.

Накрая ще разберете, че на първо време е значимо да сте нужни на самите себе си. И това е хубаво.

Източник: hbr-russia.ru
Изображения: robertdevereux.blogspot.com