Любов за цял живот – 17 години щъркел долитал при своята любима, която била със счупено крило
Малена чакала своя „ принц “ всяка пролет и той, изминавайки по 13 хиляди километра, постоянно се прибирали, с цел да види обичаната си.
Тази невероятна стартира преди повече от 20 години. Женски щъркел наранил тежко крилото си и чакала края си, само че бил избавена от пенсионера Степан Вокич от хърватското село Бродски варош.
Човекът живеел самичък, жена му умряла, а децата се изнесли. И за разпусне по някакъв метод, той постоянно ходел на разходка из покрайнините на селото.
По време на следващата си разходка из локалните поляни и просеки мъжът видял снежнобяла птица. Когато се доближил до нея, схванал, че птицата има проблеми с крилото си.
Мъжът, без да се замисли, взел щъркела в ръцете си и се прибрал. Бил женски бял щъркел, който Степан кръстил Малена.
Появата на годеника
Крилото на Малена по този начин и не зараснало, тъй че дядото и щъркелът почнали да живеят дружно. През зимата птицата се сгушвала в просторната къща, през топлия сезон – в гнездо, което пенсионерът построил за нея.
Всяка година тя чакала своя избраник, подобен бил инстинктът й, само че той все не се появявал. Минали няколко години, преди новият жених да забележи самотната Малена. Двамата танцували и си гукали. Скоро в гнездото се появили яйца.
Пернатата двойка прекарала цялото лято дружно, до момента в който потомството им пораснало. Те се редували в люпенето на яйцата. Когато Малена поемала ръководството, мъжкият тръгвал на лов за бръмбари и жаби.
Малките щъркели пораснали, напуснали гнездото си и нейният мъжки на име Клепетан ги последвал в топлите страни.
Срещите им траяли доста години. Всичко се повтаряло от година на година: „ сдвоени “ танци, снасяне, мътене и развъждане на дребните пиленца. Степан също взел участие в развъждането.
Той ходел на лов на риба в локално езеро, а по-късно провел рибно угощение за обичаните си щъркели. В природата нормално половината от потомството оцелява, само че тази хърватска двойка имала всичко.
И то тъй като Степан Вокич, техният благ и интелигентен човек, им помагал.
Привързаност, на която може да завиди всеки
Цялата страна познаваше двойка щъркели от Бродски Варош. Репортерите правели репортажи нееднократно за тяхното годишно събиране и безкористна обич.
В непосредственост до гнездото били инсталирани камери, с цел да следят по какъв начин пораства прелестното, крепко поколение. Клепетан даже се снабдява с GPS датчик, който демонстрира придвижването му. Оказало се, че всяка година щъркелът отлита в Южна Африка и се връща в Хърватия напролет.
За да прекара зимата и още веднъж да отлети до обичаната си Малена, той преодолявал 26 хиляди километра годишно.
В продължение на 17 години Степан Вокич следи гукането на щъркелите. Дълги години Клепетан пристигал в края на март, само че от 2016 година почнал малко да закъснява. Все по-трудно му било да преодолява познатия път, тъй като към този момент не бил млад. В природата щъркелите живеят 20 години.
Краят на историята
През 2019 година се състояла последната им среща и се появили последните щъркели. В края на април Клепетан напуснал къщата и отишъл на полето. Седмица по-късно медиите оповестиха, че Малена е останала вдовица.
Така завършила една 17-годишна любовна история. През това време двойката родила 66 превъзходни бели щъркела.
