Евроизборите ще бъдат референдум за миграцията
Макрон и Салвини се презират намерено
Голямото предизвикателство пред десницата през днешния ден е да даде политически израз на инстинкта за самозапазване на народа. Европейските избори през юни 2019 година ще бъдат „ референдум за имиграцията “, който би могъл да форсира преобразуването на европейското политическо пространство. Изглежда, че това желаят, въпреки и всеки по собствен метод, Еманюел Макрон, който разгласи кръстоносен поход против „ популистката проказа “ и Матео Салвини, който има намерение да възвърне европейската граница и да постави завършек на всеобщата имиграция. Двамата се презират намерено и очевидно мечтаят да се изправят един против различен. Политиката се освобождава от мениджърския корсет и още веднъж се изпълва със пристрастеност.
Въпреки че някои медии настойчиво се пробват да показват Салвини като човек, с който въобще не може да се поддържа връзка, би трябвало да признаем, че италианският водач съумя да изведе популистката десница от трибунките до властта и то в сърцето на една от огромните страни в Евросюза. Нещо повече, тя съумя да се съюзи с консервативната десница, както се вижда от пакта му с Унгария на Виктор Орбан. След време може да се окаже, че тези две политически фамилии са се трансформирали в едно, доколкото европейският популизъм постоянно е консерватизъм, който дълго време е бил в съпротива.
Европейската изборна система постоянно е благоприятствала възхода на протестни сили, само че те на национални избори са били в отлив. Сега обаче се обрисува нова ера, със характерни провокации, които смущават обичайните партии. Образът на всеобщата, само че удобна имиграция към този момент не устоя, поради несигурността, която настъпи на Стария континент. Няма да можем постоянно да се преструваме, че нарушаването на границите е без последици. „ Законна “ или „ противозаконна “, всеобщата имиграция трансформира демографски европейската цивилизация и слага намерено въпроса за нейното оцеляване.
(Със съкращения, превод „ Гласове ”)
Голямото предизвикателство пред десницата през днешния ден е да даде политически израз на инстинкта за самозапазване на народа. Европейските избори през юни 2019 година ще бъдат „ референдум за имиграцията “, който би могъл да форсира преобразуването на европейското политическо пространство. Изглежда, че това желаят, въпреки и всеки по собствен метод, Еманюел Макрон, който разгласи кръстоносен поход против „ популистката проказа “ и Матео Салвини, който има намерение да възвърне европейската граница и да постави завършек на всеобщата имиграция. Двамата се презират намерено и очевидно мечтаят да се изправят един против различен. Политиката се освобождава от мениджърския корсет и още веднъж се изпълва със пристрастеност.
Въпреки че някои медии настойчиво се пробват да показват Салвини като човек, с който въобще не може да се поддържа връзка, би трябвало да признаем, че италианският водач съумя да изведе популистката десница от трибунките до властта и то в сърцето на една от огромните страни в Евросюза. Нещо повече, тя съумя да се съюзи с консервативната десница, както се вижда от пакта му с Унгария на Виктор Орбан. След време може да се окаже, че тези две политически фамилии са се трансформирали в едно, доколкото европейският популизъм постоянно е консерватизъм, който дълго време е бил в съпротива.
Европейската изборна система постоянно е благоприятствала възхода на протестни сили, само че те на национални избори са били в отлив. Сега обаче се обрисува нова ера, със характерни провокации, които смущават обичайните партии. Образът на всеобщата, само че удобна имиграция към този момент не устоя, поради несигурността, която настъпи на Стария континент. Няма да можем постоянно да се преструваме, че нарушаването на границите е без последици. „ Законна “ или „ противозаконна “, всеобщата имиграция трансформира демографски европейската цивилизация и слага намерено въпроса за нейното оцеляване.
(Със съкращения, превод „ Гласове ”)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ