И.Николов до К.Петков: Без романтизъм, Коридор №8 е завет и проклятие на няколко поколения български политици

...
Македонският въпрос е доста сложен възел, към който Вие, както
Коментари Харесай

Македонският въпрос е доста сложен възел, към който Вие, както се разбира от изказването Ви във “Файненшъл таймс“, подхождате най-меко казано, романтично.
Иван Николов
Въпросът за жп връзката „София- Скопие“ и цялата инфраструктура по направлението на Коридор №8 е мечта, завет и проклятие на няколко поколения български политици. И тук всяко лековерие, е осъдено на провал. На 3 юли 1880 г. Драган Цанков си подава оставката като външен министър, защото не е успял да защити българския национален интерес. А този интерес е: свързването на Източните железници с Цариград да стане не през Цариброд, а през Скопие. И до днес този интерес, господин Петков, не е защитен. Разбира се, не от липса на желание. Напротив.

Тенденцията за инфраструктурна обвързаност на Балканите по направлението Изток-Запад вече повече от век среща добре организираната и успешно реализираната тенденция за инфраструктура по направлението Север-Юг. Пробивът в това статукво би имал епохални геоикономически измерения.

Това се казва в открито писмо на директора на сп.“България Македония“ Иван Николов до премиера Кирил Петков. Агенция БГНЕС публикува пълният текст на г-н Николов, който се счита за един от най-добрите познавачи на македонския въпрос и националните проблеми на Балканите.

Уважаеми господин Премиер,

Обръщам се към Вас, провокиран от посланията Ви, изразени пред македонски медии, както и в интервюто за английския в.“Файненшъл таймс“ на 13 декември 2021 г.

Убеден съм, че като човек завършил престижен Западен университет, Вие много добре познавате технологията, принципите и правилата за усвояване на една материя. И това Вие доказвате вече и на практика при решаването на възникващите кризи в нашето общество. И все пак, за разлика от подхода при намиране изход от икономическите, здравните, моралните и политическите проблеми, Македонският въпрос е доста сложен възел, към който Вие, както се разбира от изказването Ви във “Файненшъл таймс“, подхождате най-меко казано, романтично.

Там Вие самоуверено заявявате: „Ще предложим нов процес за Северна Македония, много бърз, с ограничена времева рамка, само шест месеци…“
Кирил Петков
Не желая думите ми да звучат с дидактичен оттенък, затова ще се опитам да доказвам твърденията си чрез конкретни моменти от над 140 –годишната история на Македонския въпрос. Подводните камъни при разрешаването, на който и да е негов аспект, са толкова много, че всяка необоснована самоувереност, води до изненади и разочарования.

А това не трябва да се допуска!

ПЪРВО.

По въпроса за жп връзката „София- Скопие“ и цялата инфраструктура по направлението на Коридор №8.

Това е мечта, завет и проклятие на няколко поколения български политици. И тук всяко лековерие, е осъдено на провал.

Ето една поучителна хронология!

На 3 юли 1880 г. Драган Цанков си подава оставката като външен министър, защото не е успял да защити българския национален интерес. А този интерес е: свързването на Източните железници с Цариград да стане не през Цариброд, а през Скопие.

И до днес този интерес, господин Петков, не е защитен. Разбира се, не от липса на желание. Напротив.

Първи опит в условията на демокрация прави президентът Жельо Желев, който на 22 октомври 1995 г. по време на юбилейната сесия на ООН в Ню Йорк, успява да убеди заинтересованите страни за „Коридор №8“ да подпишат меморандум за „ най-бързо възможно развитие на тази ос…“

За съжаление, това по различни причини не стана, но продължи да бъде приоритет на българските държавници.

В съвместната декларация след срещата на президентите на България и Р Македония Петър Стоянов и Борис Трайковски в Евксиноград на 5 юли 2001 г. също се подчертава: “Беше изтъкнато значението на задълбочаване на сътрудничеството в областта на икономиката и инфраструктурната свързаност, с приоритет за завършване на изграждането на жп линията София- Скопие…“

Само една година по-късно на форум в Страсбург, президентът Борис Трайковски с гняв и болка заяви пред журналисти:“ За нас коридор №8 от Бургас през Скопие до Драч, в действителност е номер едно по своето значение…С течение на времето се появи интерес от определени държави, като Гърция, да се прикачат към този коридор чрез отклонения. ПОЛИТИЧЕСКИ И ИКОНОМИЧЕСКИ НАТИСК ДОВЕДЕ ДО ПРЕНЕБРЕГВАНЕ НА ОСНОВНАТА ИДЕЯ…Затова Македония е против…“(в. „Сега“, 28 юни 2002г.)
Борис Трайковски
Място за стахановски ентусиазъм няма. И внимателно, да не се повтори историята от 6 септември 2017 г.! Тогава Алексис Ципрас, премиер на Гърция, чиято цел е осуетяването на Коридор №8, съживи стария проект на Атина за скоростната железница „Русе-Бургас.-Александруполис“ И покани Бойко Борисов да подпишат меморандум за изграждането й. Това беше отговор на изявленията на Борисов и Заев от 1 август 2017 г., че жп връзката „София-Скопие“ е първостепенна задача и за двамата.

Това е проблемът. И без илюзии!

ВТОРО.

Уважаеми г-н Петков,

Да не забравяме, че словата „история“ и „спор“ , когато става дума за отношенията между София-Скопие, са натоварени с много противоречиво съдържание. Световната историческа мисъл по този въпрос от Скилица и Кедрин, през Павел Йожев Шафарик, Ами Буе, Гийом Лежан, Виктор Григорович, Макензи и Ърби до Жорж Буске, Анри Поззи, Генади Литаврин и Игор Калиганов си е казала думата. И в твърденията на тези вещи познавачи на Балканското минало няма място за спор, всичко е ясно и точно.

В днешните отношения „София –Скопие“ напред излиза подправянето на изворовите исторически документи. А от Скопие не искат да разговаряме за това. Отказът да се обсъди този съществен проблем, македонските учени окачествяват като спор. Спорът, дискусията са средство да се стигне по-бързо, ясно и точно до съответната истина. А в Скопие се страхуват от истината, защото при тях тя е деформирана и окарикатурена. Примери много. Последният е от 8 декември 2021 г. когато по повод годишнината от смъртта на Св .Климет Охридски специално обръщение направи премиерът Заев, а и посолството на Русия не пропусна да се обърне по този повод към македонския народ.

А истината е толкова ясна и категорична. Един от най-автентичните изворови документи за живота на светеца е пространното житие от Теофилакт Охридски, агиографски документ от XIв. Заглавието е „Живот, дейност, изповедание и изложение на една част от чудесата на светия наш отец Климент БЪЛГАРСКИ епископ, написано от пресветия и славен архиепископ на Първа Юстинияна И НА ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ господин Теофилакт…

Житието се състои от 29 глави и 79 параграфа и в тях думата „българин“,“български княз“, „български светец“ и т.н. се повтаря около 43 пъти. И нито веднъж не се среща думата „македонец“ или „македонски“…

Да, но в Р С Македония и учени, и политици, и журналисти твърдят, че Св.Климент Охридски е македонец. Това не е история. Това е подмяна на съдържанието на изворовата фактология, което е проблем от компетенцията на съдебните органи.

Хайде сега господин Петков, Вие с вашата бизнесменска подготовка и рационален ум, кажете, ще седнете ли да „спорите“ върху подобна тема!? И да намерите скоростно решение за шест месеци? Това може да стане само , ако Вие, в името на някаква имагинерна политическа целесъобразност, загърбите принципите на автентичната наука.

По същия начин там се подправят биографиите на всички възрожденци и революционери.

ТРЕТО.

Много „специалисти“, попаднали по силата на някакви обстоятелства в ролята да дават мнение и да решават проблемите около казуса РС Македония, ни сочат за пример отношенията между Франция и Германия. Как те от държави с много проблеми помежду им, днес се радват на хармония и взаимодействие. Същите тези „специалисти“ сочат още отношенията между Унгария и Словакия, между Румъния и Унгария и т.н.

И тук трябва да бъдем наясно в едно. В нито една държава от бившия соцлагер, тоталитаризмът не възпроизведе нова нация, какъвто е случаят с Македония. И за да се утвърди тази нация от есента на 1944 г. там започна масовото сатанизиране на България, българите и всичко българско. Прозвището „бугараш“,т.е. човек, който симпатизира на България или се самоопределя като българин, се насищаше, от специално подготвени пропагандисти, със злоба, отвращение и омраза.

Ще дам един пример.

В края на юли 1946 г. ветеранът от Солунските атентати през април 1903 г. Павел Шатев, тогава току-що отстранен като правосъден министър на младата република, предава на втория секретар на Българското посолство в Белград Тома Мечков изложение, което разкрива точно този процес на дебългаризация. Предлагам няколко откъса от този текст:

„…В Македония се води борба против българите и българофилството. На всички, които по един или друг начин изразяват симпатиите си към България, се гледат с лошо око и към тях се хвърля едно подозрение, че са сепаратисти, михайловисти и фашисти…Известни Ви са случаите с неоснователните масови разстрелвания, които станаха във Велес, Битоля и Щип…

…По решение на ЦК на ЮКП във Вардарска Македония е забранено разпространението на каквато и да е българска книжнина, включително и моята книга „Македония и балканските проблеми“, книгата на Христо Силянов за Македония и нито една друга българска книга…

…Изработването на македонската азбука стана по един такъв начин, че малцина от македонците могат да я приемат. Тя не е пригодена за македонския език, от нея са изхвърлени „Ъ“ и „Ь“ и поради това много македонски думи не могат да се напишат правилно. В оформянето на македонския език съзнателно се вмъкват много сърбизми…

…Втората главна причина за всичко това е сърбоманството и угодничеството към Белград на всички, които стоят начело на управлението в Македония. Тези хора толкова се приспособяват, че обичат повече да говорят на сръбски, напълно са послушни в това, което им нарежда Белград и се държат враждебно към България…“ и т.н.
Любчо Георгиевски
Уважаеми господин Министър-председател,

Разбираме, че всяка аналогия с проблемите между Германия и Франция е изключена в нашия случай. Въпреки криминалната технология при създаването на новата идентичност в братската страна, днес България не я отрича. Тя е факт, но да се разпростира тази идентичност и върху възрожденците и революционерите, преселили се отдавна в отвъдното, както настояват учените и политиците в Скопие, е недопустимо. Тези великани на духа и борбата многократно са изявявали българската си национална принадлежност. И затова България няма как да се съгласи с тяхното прекръщаване днес.

ЧЕТВЪРТО.

Системно насажданата омраза към България продължава вече повече от 77 г. За съжаление, и след отделянето на Р Македония от Югославия и до днес, тази морална, политическа и идеологическа аномалия не е ликвидирана.

Ето и два примера.

В автобиографичната си книга „Тоа сум jас“ Любчо Георгиевски – премиер на Р Македония 1998-2002 г., в главата „Бугарското прашане“ на 159 страница прави следното самопризнание: „… Jас омразата кон Бугариja jа имав како омраза коjа jа има секоj Македонец по дифолт поради системот коj го има и до ден-денес. И мислам дека омразата спремо Бугариjа ми престана дори кога доjдов на студии. И во воjска jа носев затова што во Штип постоjно не полнеа со енергиjа дека треба да бидеме спремни дека Бугариjа ке не нападне…“

Подписаната съвместна Декларация от премиерите на България и Р Македония –Иван Костов и Любчо Георгиевски, през февруари 1999г. в София, става повод за остър дебат в Македонския парламент. Несъгласието на президента Киро Глигоров с принципите, залегнали в този документ, предизвика остра статия във вече несъществуващия в Скопие в. “Македонско дело“ от 26 февруари 1999г. В нея авторът не скрива възмущението си от продължаващите вече при самостоятелната държава внушения за врага от Изток: “Следното нещо, което бих казал на Глигоров е това, че е истинско злосторство да се създава омраза към който и да е народ. Особено към един съседен братски народ, който в повечето случаи показа своята благосклонност към нас. А сеенето на омраза към този съседен народ в Македония беше превърнато в доходен бизнес. В ТОЗИ СМИСЪЛ БЯХА СЪЗДАДЕНИ СПЕЦИАЛНИ ДЛЪЖНОСТИ, ЗАДЕЛЯНИ БЯХА ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА И ДР. С ЕДНА ДУМА ОПЛЮВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВСИЧКО СТАНА НАЙ-ДОХОДНАТА ПРОФЕСИЯ…“

Това Господин Петков, е практика, която внимателно, грижовно и целенасочено се поддържа и днес, защото и учителите, и учебниците са същите. А елитите на държавата, въпреки клетвите на Заев, Пендаровски и компания, че спазват европейските принципи и ценности, продължават да бъдат последователни ученици на югокомунизма ,т.е. промяна няма. Няма и желание да се осъществи тази кардинална за македонското общество промяна.

И това трябва да стане ясно и разбираемо за нашите евроатлантически партньори.

И ПЕТО

Нека настояването на София да бъдат вписани българите в Конституцията на РС Македония да не се възприема като създаване на някакво поредно, ново малцинство в страната. Смисълът на вписването им в основния закон е всъщност, признаването на държавотворността на тези, които, въпреки геноцида и системно насажданата омраза към тях, днес са истинските преки наследници на възрожденците и революционерите, създали духовните основи на държавата.

Да обобщя.

1.Тенденцията за инфраструктурна обвързаност на Балканите по направлението Изток-Запад вече повече от век среща добре организираната и успешно реализираната тенденция за инфраструктура по направлението Север-Юг.

Пробивът в това статукво би имал епохални геоикономически измерения.

2.България не отрича съществуването на съвременна македонска идентичност.

Но!

България не може да приеме утвърждаването на тази идентичност да продължава да се осъществява чрез методите, наложени от Югославската комунистическа партия през 1944 г. и неревизирани и до днес:

а/ чрез фалшифициране на съществуващата оригинална историческа книжнина, разкриваща общото ни минало през вековете;

б/ чрез възпитаване на неистова омраза към България, българите и всичко българско у няколко поколения след Втората световна война.

Вписването на българите в Конституцията на РС Македония ще възстанови потъпканата истина за общото ни Възраждане и революционни борби, за общите ни традиции и култура. То ще разкрие органичната свързаност на миналото и съвремието, а не тяхното преиначаване и противопоставяне според рецептите на югоидеологията.

Покойният македонски писател Миле Неделковски често повтаряше: “Миналото ни не е общо, то е ЕДИННО.!“

Уважаеми господин Министър-председател на България,

Бях длъжен пред съвестта си да Ви напиша това писмо.

С уважение:

Иван Николов,

Директор на сп.“България Македония“,

потомък на бежанци от гр. Ресен, Македония. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР