Нова книга: Световни учени, държавници и журналисти – в Македония живеят българи
" Македонският въпрос – Анкети и отзиви (1901-1933 г.) “ е най-новата книга на Цочо Билярски, която разкрива резултатите от анкетите, извършени измежду някои от водещите международни и български учени, държавници, политици, журналисти, публицисти и общественици, за историята, същността и развиването на македонския въпрос, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Изследването е траяло над три десетилетия. Книгата разкрива най-важните страници от отчета на Карнегиевата анкетна комисия, както и свидетелствата на водещи международни политици, държавници, учени и журналисти по македонския въпрос. Читателят може да наблюдава срещите на анкетьорите с водачи от европейския политически и културен живот. Всеки ще може да се срещне със състоятелни и недотам състоятелни доводи „ за “ и „ срещу “ и ще се сблъскате със сръбския национализъм и краен шовинизъм в лицето на основния му агитатор проф. Йован Цвиич. Като българи, единодушието на преобладаващия брой от интервюираните няма да ви изненада. Но причините за тяхната позиция и историческата атмосфера, в която проучването ни потопява, с изключение на познания и информация, ще оставят незаличима диря в сърцето ви.
Гласът на международната съвест, който звучи от страниците на тази сериозна и по размер книга, още веднъж би трябвало да се върне и измежду неговите глухи и слепи през днешния ден международни водачи, които освен че не се интересуват от историческата истина, само че поддържат една насаждана от десетилетия неистина - македонизма, подпомагаща ликвидирането на нашия народ.
Във въведението към книгата Цочо Билярски напомня, че " от епохи народът ни обитава Мизия, Тракия и Македония ". " Днес от тези области единствено незначителни елементи влизат в българската страна. Заграбени, през последните близо два века, тези територии са част от държавните територии на съседите ни. Населявалият ги народ е избит, пропъден или денационализиран след безчовечен геноцид. За националния темперамент на трите български области и през днешния ден свидетелстват оповестените интернационалните статистики и пътеписите на кръстосалите земите ни задгранични пътешественици, както и старите географски и исторически карти. Пребивавалите дълготрайно време в Балканския полуостров задгранични дипломати и публицисти означават в рапортите и репортажите си, че преобладаващата част от популацията е българска. Същото означават в своето творчество и изкуствоведи, езиковеди, етнографи и фолклористи. Едно от най-авторитетните свидетелства са цветните дипломатически книги на страните имали директен допир, както с чуждоземните властници, по този начин и с популацията в българските земи. Те всички са единомислещи, че Македония е българска земя, на територията на която живеят най-вече българи. Но в мирните контракти, отнасящи се до нея на никое място не става дума за етническата принадлежност на популацията, а единствено за преразпределение на територии ", написа още Билярски и акцентира: За страдание съществува една категория с безспорни писмени свидетелства от домакински и от задграничен генезис, които историческата просвета до момента е заобикаляла заради тяхната разпростряност в периодическия щемпел. Това са отпечатаните анкети измежду български и задгранични държавници, дипломати, политици, публицисти, военни и други дейци. Впечатляваща е тяхната решителност във връзка с изказванията на интервюираните за характера на Македония и нейното население, още повече, че те като обществени е било допустимо най-лесно да бъдат опровергани в случай че са погрешни.
Сред интервюираните читателите ще срещнат познати имена от международната политика и история, авторитетни учени от разнообразни области на науката, пред чието творчество и мнение и до през днешния ден същинската просвета се прекланя, без значение от техните позиции по време на войните, мирните конференции и опълчванията им в интернационалния живот.
След оповестението на Фермана за учредяването на Българската екзархия (1870) и провеждането на Първия църковен събор (1871) турската власт организира една от първите анкети-допитване (истилямите) измежду македонските българи в Скопска и Охридска епархия (1873) за присъединението им към Екзархията. Почти цялото население показва българската си принадлежност. Същите впечатляващи резултати се получават и след провеждането на истилямите след Освобождението на България в останалите „ противоречиви “ македонски епархии – Дебърската, Битолската, Неврокопската и Струмишката.
И в този момент, 100 и двадесет години по-късно оракулски звучат думите на интервюираните от инж. Христо Станишев и Тома Карайовов през 1901 година проф. Иван Шишманов и българските генерали Иван Фичев, Михаил Савов и Радко Димитриев, и тримата тясно свързани с първата национална злополука през 1913 година От тази анкета става кристално ясно, че през идващото десетилетие българската външна политика ще се ориентира в посока на дележ на Македония със Сърбия. В обобщението си към анкетата анкетьорите ще отбележат: „ Това, което прозряхме в 1901 година за политиката на България по македонския въпрос, се приложи 1912 година и следствията се знаят. “
Включените в тази книга анкети са оповестени на страниците на легалния македоно-одрински щемпел, излизащ в София, измежду който са сп. „ Македоно-Одрински обзор “ (1905), редактиран от създателя на Мемоара на Вътрешната организация Никола Наумов, в. „ Македония “ (1920), редактиран от проф. Иван Георгов и излизащия на френски език в Женева в. „ La Macédoine “ (1930-1932), редактиран от Симеон Ефтимов и Димитър Цилев.
В „ Македоно-Одрински обзор “ са отпечатани три анкети, извършени след Илинденско-Преображенското въстание и наложените на Турция Мюрцщегски промени. Първата анкета е извършена в Солун (1905) от кореспондента на френския вестник „ L’Europeen “, който интервюира европейските цивилни сътрудници и представители на българското комерсиално агентство и гръцкото генерално консулство. Втората анкета е извършена в Белград (1905) от един от най-умелите за времето си български вестникар и журналист, бъдещият изтъкнат наш историк и посланик Симеон Радев. Тук той има опция да реализира много срещи и диалози, като измежду интервюираните са професора по обща история и литература във Великата школа в Белград и уредник на Дружество „ Свети Сава “ в Белград Светомир Николаевич и министър-председателя Никола Пашич. Тук читателите ще се срещнат с анализите на С. Радев на антибългарската активност в Македония на сръбската агитация, която е минала към този момент от просветна във въоръжена. Малко са познати, както тогава, по този начин и през днешния ден, концепциите на професора по география в Белградската Висша школа Йован Цвиич. С. Радев показва в резюме творчеството на този изтъкнат измамник на историческата истина за характера на Македония, на нейното население и на езика му. Като приложение към С.-Радевата анкета са дадени два материала представящи разработките на този изтъкнат последовател на активността на изобретателя на македонизма проф. Стоян Новакович. Ако при започване на ХХ век концепциите на Й. Цвиич са предизвиквали снизходителна усмивка, то през днешния ден те са жестока действителност и намират реализацията си измежду нашите сънародници там край Вардара.
Третата анкета е извършена в центъра на Илинденско-Преображенското въстание – Битолския вилает – от известния италиянски публицист и сътрудник на в. „ Трибуна “ за Балканите Родолфо Фоа.
Едни от най-авторитетните списания от българската периодика са списанията „ Съвременна мисъл “, явяващо се своебразно продължение на доктор Кръстевата „ Мисъл “, издавано от Александър Паскалев и сп. „ Свободно мнение “, редактирано от Димитър Мишев.
Анкетата на сп. „ Съвременна мисъл “ (1909-1910) е извършена неотдавна след Младотурската гражданска война (1908) и е проведена от издателя му Александър Паскалев, който евентуално приготвя и въпросите към интервюираните. Има сведения, че измежду основателите на тази анкета е задграничния представител на ВМОРО поета-революционер П. К. Яворов, без значение от това, че той през това време е в креативна командировка във Франция. Тази анкета е извършена единствено измежду български политически и държавни дейци, дейци на ВМОРО и видни български общественици. Първият интервюиран подписал се като „ Augustus “ е анонимно участващ „ български политически активист, който с внимание и директно следи развиването на македонския въпрос, само че не желае да излезе с името си “. Възможно е под подобен псевдоним да се крие българския монарх Фердинанд Сакскобургготски, само че за това няма директни сведения, само че надали някой различен би си присвоил тази римска купа, означаваща „ възвишен “, „ популярен “ или „ честен “. Самият тогавашен монарх следи от близко развиването на македонския въпрос и е в пряк контакт с ръководителите на революционното и легалното македоно-одринско придвижване.
Анкетата на сп. „ Свободно мнение “ е извършена директно след първата национална злополука вследствие на Междусъюзническата война (1913). Тя е проведена от основния му редактор Димитър Мишев (псевдоним Д. Бранков) и проф. Иван Шишманов. Ив. Шишманов е този, който приготвя въпросите към видни учени хуманитаристи, общественици и журналисти от Западна Европа и Русия, както и мненията към някои от отговорите. От своя страна Д. Мишев като началник на Българския съюз в Швейцария в края на Първата международна война стартира да издава многоезичното списание „ Плебисцит “, в което в звук с предложенията на американския президент Удро Уилсън приканва да се организира интернационална анкета-допитване измежду популациите на Македония, Добруджа, Тракия и Западните околности. Победителите не възприемат тази концепция, която по най-безспорен метод ще потвърди българския темперамент на тези територии.
Широко прочут е големият отчет на Карнегиевата анкетна комисия. Тук са включени единствено въвеждащите елементи от отчета, написани от изпълнителния шеф на Фондацията „ Карнеги “ проф. Николас Мърей Бътлър и от ръководителя на комисията барон Д’Естурнел дьо Констан, както и първата глава от отчета, създател на която е проф. Павел Милюков.
Позната е от историята и от оповестените документи от съветската оранжева книга позицията на Русия към България и Балканските войни, само че малко позната е атмосферата измежду съветската общност от този интервал. Първостепенен извор за това е осъществената през март и април 1915 година анкета от представителя на Одеската българска колония А. Д. Калев Кръстев измежду видни съветски публични деятели и публицисти в Санкт Петербург, Москва и Киев.
Организираната от проф. Иван Георгов анкета за в. „ Македония “ (1920) е измежду български и задгранични учени, публицисти и известни общественици. Този път мотивът за анкетата е втората национална злополука и следващото отделяне на нови територии от българските земи. Към заграбените от Румъния, Сърбия и Гърция с Букурещкия мир (1913) територии в Добруджа, Вардарска и Егейска Македония са прибавени още цяла Западна Тракия, Струмица и Струмишко и Западните околности. С огромна любов и оптимизъм за народа ни въобще и към попадналите в ново иго македонски българи са изпълнени отговорите на интервюираните чужденци, измежду които са полк. Леон Ламуш, проф. Август Форел, Ноел Бъкстон, Жорж Буске и Жан Дебри.
С огромна стойност са и диалозите, провеждани от задграничния представител на Вътрешна македонска революционна организация в Западна Европа Наум Томалевски (1926-1928). Макар, че те не са завършени като анкети съдържат извънредно скъпа информация за отношението на френски, британски, италиански, маджарски, хърватски и словенски политически и държавни дейци, учени, военни и публицисти към македонския въпрос. Тази информация, въпреки и поверителна за това време и предопределена за потребностите на Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация, през днешния ден разкрива още една значима страна от пропагандната и външнополитическата активност на революционната организация на македонските българи. В диалога му с лейбъриста Грей, който неотдавна се е убедил в какви условия живеят сънародниците ни във Вардарска Македония, и пред който излага задачите на Вътрешна македонска революционна организация, англичанинът ще възкликне: „ с такава горделивост и интонация декларирате, че сте българи “.
Неизвестна досега остава анкетата извършена от излизащия на френски език в Женева в. „ La Macédoine “ (1930-1932), проведена от основния му редактор Симеон Евтимов и помощникът му Димитър Цилев. Изключително висока оценка на активността на редакторите на вестника дава ръководителя на Вътрешна македонска революционна организация Ив. Михайлов, който отдавайки заслуженото на С. Евтимов ще го изтегли да оглави софийската „ Македония “. Опитният в публицистиката С. Радев, който още преди Илинденско-Преображенското въстание издава в Женева и Париж организационните вестници „ L`Effort “ (1900–1901) и „ Le Mouvement Macedonien “ (1902–1903) няма да спести възторженостите си за вестника и за неговите редактори. Както е известно от историята неотдавна след идването му в София С. Евтимов ще откри гибелта си от противников патрон, един от най-сигурните способи да се затвори устата и да се прекърши перото на съперника. Сред интервюираните от в. „ La Macédoine “ са едни от най-популярните европейски познавачи на македонския въпрос.
Страданията и битките на македонските българи постоянно са намирали отзив и поддръжка на Апенините. Още от началото на ХХ век С. Радев съумява да се срещне с съвсем всички италиански политици, държавници, публицисти и учени. Неговите изявленията и до през днешния ден са христоматиен образец по какъв начин би трябвало да подхожда кореспондента, с цел да предразположи събеседника си и да получи нужната му информация. Три десетилетия по-късно тази активност е продължена от тясно обвързвания със ориста на българите от свободното царство, а и с македонските българи италиански публицист Жорж Нурижан. Едва ли има измежду познавачите на македонския въпрос някои, които да не са разгръщали блестящата му журналистика, отдадена на страданията на народа ни. На първо място измежду творбите му е книгата „ Македонската покруса, гледана от Рим “ (1933). В нея Ж. Нурижан включва извършената от него анкета по македонския въпрос измежду водещи италиански политици, публицисти, адвокати и учени. Само няколко години по-късно след шумния Милански развой (1926) по смъртното наказване на някогашния македонски деятел Петър Чаулев Ж. Нурижан се среща и интервюира юристите взели участие в това шумно дело. И този път поробените българи могат да срещнат поддръжка и съчувствие от италианския народ, водил вековни битки за своята независимост и самостоятелност.
В тази богата на информация единствена по рода си книга са включени и значими приложения, допълващи с първостепенни сведения вижданията на водещи международни учени и интелектуалци по историята, развиването и разрешаването на македонския въпрос. Сред тях са публикации, изказвания и сказки на проф. А. М. Селищев (Русия), проф. Август Форел (Швейцария), Карл Алмендингер (Германия), сър Едуард Бойл (Англия), полк. Леон Ламуш (Франция), А. Малет (Франция), проф. Уил С. Монро (САЩ), проф. Павел Милюков (Русия), Владимир Сис (Чехословакия), на българските професори Петър Мутафчиев и Анастас Иширков и други
С висока стойност е и приложеното ревю от Македонския теоретичен институт по македонския въпрос, квалифицирано през втората половина на август 1940 година, само че връчено на трите езика на министрите на външните работи на Германия, Съюз на съветските социалистически републики и Италия Йоахим декор Рибентроп, Вячеслав Молотов и граф Галеацо Чано в навечерието на включването на страната ни в Тристранния пакт.
През 1929 година проф. Карл Щруп разгласява книгата си „ La situation juridique des macedoniens en Yougoslavie “, в която включва таблица с най-известните интернационалните статистики за популацията в Македония. От там тя е взета и приложена като неразделна част от сегашното издание.
Всички текстове са излъчени напълно, по този начин както са поместени в другите издания и в архивите. Към тях са дадени и обяснителни бележки – публицистични и на съставителя. Там където има възобновени съкратени имена или думи са употребявани правоъгълните скоби. Запазено е и изписването по друг метод на персонални и географски имена, по този начин както се срещат в оригиналите.
Сред задграничните учени са проф. Луи Леже, проф. Л. Нидерле, проф. Густав Вайганд, проф. X. Кристиани, проф. Владимир Милкович, проф. Тимотей Флоринский, проф. Антонио Балдачи, проф. доктор Август Форел, полк Леон Ламуш, Алфред Йенсен, Роберт Пельтие, Ноел Бъкстон, Стефан Радич, Рене Пинон, Анри Герню, Людовик Нодо, полк. Камилло Калефи, проф. Афанасий Селищев, Карл Алмендингер, Едуард Бойл, проф. Уил Мънро, проф. Павел Милюков, Владимир Сис, Алдо Дами, мис М. Е. Дърхам, проф. Емил Кюпфер, ген. Пол Александър Кретиен, Жюстен Годар, доктор Август Кошутич, проф. Джовани Мавер, Винченцо Морелло (Растиняк), Сабино Ринела, проф. Арриго Солми, Андрю Карнеги, Жорж Буске, Жан Дебри, проф. Рудолф Ойкен, проф. А. Олар, Жозеф Ренак, Пол Бастид, доктор Йован Цвиич, Родолфо Фоа, Василий Водовозов, Кязим Паша, както и българските - Симеон Радев, П. К. Яворов, П. Ю. Тодоров, П. П. Славейков, Георги Д. Баласчев, проф. доктор Стоян Данев, проф. Димитър Михалчев, проф. Димитър Мишайков, проф. Иван Шишманов, проф. доктор Иван Георгов, Димитър Мишев, проф. Никола Милев, проф. Петър Мутафчиев, проф. Анастас Иширков, доктор В. Радославов, доктор Кръстю Раковски, доктор Никола Генадиев, проф. Гаврил Кацаров, проф. Любомир Милетич, Михаил Маджаров, проф. Илия Янулов, проф. C. С. Бобчев, проф. Георги Т. Данаилов, Кръстю Пастухов, Кръстю Станчев, Янко Сакъзов, Димитър Тончев, Григор Василев, доктор Христо Татарчев, Христо Матов, инж. Христо Станишев, Тома Карайовов, Наум Томалевски, B. Т. Велчев, доктор Петър Джидров, Никола Антонов и мн.др. /БГНЕС
Изследването е траяло над три десетилетия. Книгата разкрива най-важните страници от отчета на Карнегиевата анкетна комисия, както и свидетелствата на водещи международни политици, държавници, учени и журналисти по македонския въпрос. Читателят може да наблюдава срещите на анкетьорите с водачи от европейския политически и културен живот. Всеки ще може да се срещне със състоятелни и недотам състоятелни доводи „ за “ и „ срещу “ и ще се сблъскате със сръбския национализъм и краен шовинизъм в лицето на основния му агитатор проф. Йован Цвиич. Като българи, единодушието на преобладаващия брой от интервюираните няма да ви изненада. Но причините за тяхната позиция и историческата атмосфера, в която проучването ни потопява, с изключение на познания и информация, ще оставят незаличима диря в сърцето ви.
Гласът на международната съвест, който звучи от страниците на тази сериозна и по размер книга, още веднъж би трябвало да се върне и измежду неговите глухи и слепи през днешния ден международни водачи, които освен че не се интересуват от историческата истина, само че поддържат една насаждана от десетилетия неистина - македонизма, подпомагаща ликвидирането на нашия народ.
Във въведението към книгата Цочо Билярски напомня, че " от епохи народът ни обитава Мизия, Тракия и Македония ". " Днес от тези области единствено незначителни елементи влизат в българската страна. Заграбени, през последните близо два века, тези територии са част от държавните територии на съседите ни. Населявалият ги народ е избит, пропъден или денационализиран след безчовечен геноцид. За националния темперамент на трите български области и през днешния ден свидетелстват оповестените интернационалните статистики и пътеписите на кръстосалите земите ни задгранични пътешественици, както и старите географски и исторически карти. Пребивавалите дълготрайно време в Балканския полуостров задгранични дипломати и публицисти означават в рапортите и репортажите си, че преобладаващата част от популацията е българска. Същото означават в своето творчество и изкуствоведи, езиковеди, етнографи и фолклористи. Едно от най-авторитетните свидетелства са цветните дипломатически книги на страните имали директен допир, както с чуждоземните властници, по този начин и с популацията в българските земи. Те всички са единомислещи, че Македония е българска земя, на територията на която живеят най-вече българи. Но в мирните контракти, отнасящи се до нея на никое място не става дума за етническата принадлежност на популацията, а единствено за преразпределение на територии ", написа още Билярски и акцентира: За страдание съществува една категория с безспорни писмени свидетелства от домакински и от задграничен генезис, които историческата просвета до момента е заобикаляла заради тяхната разпростряност в периодическия щемпел. Това са отпечатаните анкети измежду български и задгранични държавници, дипломати, политици, публицисти, военни и други дейци. Впечатляваща е тяхната решителност във връзка с изказванията на интервюираните за характера на Македония и нейното население, още повече, че те като обществени е било допустимо най-лесно да бъдат опровергани в случай че са погрешни.
Сред интервюираните читателите ще срещнат познати имена от международната политика и история, авторитетни учени от разнообразни области на науката, пред чието творчество и мнение и до през днешния ден същинската просвета се прекланя, без значение от техните позиции по време на войните, мирните конференции и опълчванията им в интернационалния живот.
След оповестението на Фермана за учредяването на Българската екзархия (1870) и провеждането на Първия църковен събор (1871) турската власт организира една от първите анкети-допитване (истилямите) измежду македонските българи в Скопска и Охридска епархия (1873) за присъединението им към Екзархията. Почти цялото население показва българската си принадлежност. Същите впечатляващи резултати се получават и след провеждането на истилямите след Освобождението на България в останалите „ противоречиви “ македонски епархии – Дебърската, Битолската, Неврокопската и Струмишката.
И в този момент, 100 и двадесет години по-късно оракулски звучат думите на интервюираните от инж. Христо Станишев и Тома Карайовов през 1901 година проф. Иван Шишманов и българските генерали Иван Фичев, Михаил Савов и Радко Димитриев, и тримата тясно свързани с първата национална злополука през 1913 година От тази анкета става кристално ясно, че през идващото десетилетие българската външна политика ще се ориентира в посока на дележ на Македония със Сърбия. В обобщението си към анкетата анкетьорите ще отбележат: „ Това, което прозряхме в 1901 година за политиката на България по македонския въпрос, се приложи 1912 година и следствията се знаят. “
Включените в тази книга анкети са оповестени на страниците на легалния македоно-одрински щемпел, излизащ в София, измежду който са сп. „ Македоно-Одрински обзор “ (1905), редактиран от създателя на Мемоара на Вътрешната организация Никола Наумов, в. „ Македония “ (1920), редактиран от проф. Иван Георгов и излизащия на френски език в Женева в. „ La Macédoine “ (1930-1932), редактиран от Симеон Ефтимов и Димитър Цилев.
В „ Македоно-Одрински обзор “ са отпечатани три анкети, извършени след Илинденско-Преображенското въстание и наложените на Турция Мюрцщегски промени. Първата анкета е извършена в Солун (1905) от кореспондента на френския вестник „ L’Europeen “, който интервюира европейските цивилни сътрудници и представители на българското комерсиално агентство и гръцкото генерално консулство. Втората анкета е извършена в Белград (1905) от един от най-умелите за времето си български вестникар и журналист, бъдещият изтъкнат наш историк и посланик Симеон Радев. Тук той има опция да реализира много срещи и диалози, като измежду интервюираните са професора по обща история и литература във Великата школа в Белград и уредник на Дружество „ Свети Сава “ в Белград Светомир Николаевич и министър-председателя Никола Пашич. Тук читателите ще се срещнат с анализите на С. Радев на антибългарската активност в Македония на сръбската агитация, която е минала към този момент от просветна във въоръжена. Малко са познати, както тогава, по този начин и през днешния ден, концепциите на професора по география в Белградската Висша школа Йован Цвиич. С. Радев показва в резюме творчеството на този изтъкнат измамник на историческата истина за характера на Македония, на нейното население и на езика му. Като приложение към С.-Радевата анкета са дадени два материала представящи разработките на този изтъкнат последовател на активността на изобретателя на македонизма проф. Стоян Новакович. Ако при започване на ХХ век концепциите на Й. Цвиич са предизвиквали снизходителна усмивка, то през днешния ден те са жестока действителност и намират реализацията си измежду нашите сънародници там край Вардара.
Третата анкета е извършена в центъра на Илинденско-Преображенското въстание – Битолския вилает – от известния италиянски публицист и сътрудник на в. „ Трибуна “ за Балканите Родолфо Фоа.
Едни от най-авторитетните списания от българската периодика са списанията „ Съвременна мисъл “, явяващо се своебразно продължение на доктор Кръстевата „ Мисъл “, издавано от Александър Паскалев и сп. „ Свободно мнение “, редактирано от Димитър Мишев.
Анкетата на сп. „ Съвременна мисъл “ (1909-1910) е извършена неотдавна след Младотурската гражданска война (1908) и е проведена от издателя му Александър Паскалев, който евентуално приготвя и въпросите към интервюираните. Има сведения, че измежду основателите на тази анкета е задграничния представител на ВМОРО поета-революционер П. К. Яворов, без значение от това, че той през това време е в креативна командировка във Франция. Тази анкета е извършена единствено измежду български политически и държавни дейци, дейци на ВМОРО и видни български общественици. Първият интервюиран подписал се като „ Augustus “ е анонимно участващ „ български политически активист, който с внимание и директно следи развиването на македонския въпрос, само че не желае да излезе с името си “. Възможно е под подобен псевдоним да се крие българския монарх Фердинанд Сакскобургготски, само че за това няма директни сведения, само че надали някой различен би си присвоил тази римска купа, означаваща „ възвишен “, „ популярен “ или „ честен “. Самият тогавашен монарх следи от близко развиването на македонския въпрос и е в пряк контакт с ръководителите на революционното и легалното македоно-одринско придвижване.
Анкетата на сп. „ Свободно мнение “ е извършена директно след първата национална злополука вследствие на Междусъюзническата война (1913). Тя е проведена от основния му редактор Димитър Мишев (псевдоним Д. Бранков) и проф. Иван Шишманов. Ив. Шишманов е този, който приготвя въпросите към видни учени хуманитаристи, общественици и журналисти от Западна Европа и Русия, както и мненията към някои от отговорите. От своя страна Д. Мишев като началник на Българския съюз в Швейцария в края на Първата международна война стартира да издава многоезичното списание „ Плебисцит “, в което в звук с предложенията на американския президент Удро Уилсън приканва да се организира интернационална анкета-допитване измежду популациите на Македония, Добруджа, Тракия и Западните околности. Победителите не възприемат тази концепция, която по най-безспорен метод ще потвърди българския темперамент на тези територии.
Широко прочут е големият отчет на Карнегиевата анкетна комисия. Тук са включени единствено въвеждащите елементи от отчета, написани от изпълнителния шеф на Фондацията „ Карнеги “ проф. Николас Мърей Бътлър и от ръководителя на комисията барон Д’Естурнел дьо Констан, както и първата глава от отчета, създател на която е проф. Павел Милюков.
Позната е от историята и от оповестените документи от съветската оранжева книга позицията на Русия към България и Балканските войни, само че малко позната е атмосферата измежду съветската общност от този интервал. Първостепенен извор за това е осъществената през март и април 1915 година анкета от представителя на Одеската българска колония А. Д. Калев Кръстев измежду видни съветски публични деятели и публицисти в Санкт Петербург, Москва и Киев.
Организираната от проф. Иван Георгов анкета за в. „ Македония “ (1920) е измежду български и задгранични учени, публицисти и известни общественици. Този път мотивът за анкетата е втората национална злополука и следващото отделяне на нови територии от българските земи. Към заграбените от Румъния, Сърбия и Гърция с Букурещкия мир (1913) територии в Добруджа, Вардарска и Егейска Македония са прибавени още цяла Западна Тракия, Струмица и Струмишко и Западните околности. С огромна любов и оптимизъм за народа ни въобще и към попадналите в ново иго македонски българи са изпълнени отговорите на интервюираните чужденци, измежду които са полк. Леон Ламуш, проф. Август Форел, Ноел Бъкстон, Жорж Буске и Жан Дебри.
С огромна стойност са и диалозите, провеждани от задграничния представител на Вътрешна македонска революционна организация в Западна Европа Наум Томалевски (1926-1928). Макар, че те не са завършени като анкети съдържат извънредно скъпа информация за отношението на френски, британски, италиански, маджарски, хърватски и словенски политически и държавни дейци, учени, военни и публицисти към македонския въпрос. Тази информация, въпреки и поверителна за това време и предопределена за потребностите на Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация, през днешния ден разкрива още една значима страна от пропагандната и външнополитическата активност на революционната организация на македонските българи. В диалога му с лейбъриста Грей, който неотдавна се е убедил в какви условия живеят сънародниците ни във Вардарска Македония, и пред който излага задачите на Вътрешна македонска революционна организация, англичанинът ще възкликне: „ с такава горделивост и интонация декларирате, че сте българи “.
Неизвестна досега остава анкетата извършена от излизащия на френски език в Женева в. „ La Macédoine “ (1930-1932), проведена от основния му редактор Симеон Евтимов и помощникът му Димитър Цилев. Изключително висока оценка на активността на редакторите на вестника дава ръководителя на Вътрешна македонска революционна организация Ив. Михайлов, който отдавайки заслуженото на С. Евтимов ще го изтегли да оглави софийската „ Македония “. Опитният в публицистиката С. Радев, който още преди Илинденско-Преображенското въстание издава в Женева и Париж организационните вестници „ L`Effort “ (1900–1901) и „ Le Mouvement Macedonien “ (1902–1903) няма да спести възторженостите си за вестника и за неговите редактори. Както е известно от историята неотдавна след идването му в София С. Евтимов ще откри гибелта си от противников патрон, един от най-сигурните способи да се затвори устата и да се прекърши перото на съперника. Сред интервюираните от в. „ La Macédoine “ са едни от най-популярните европейски познавачи на македонския въпрос.
Страданията и битките на македонските българи постоянно са намирали отзив и поддръжка на Апенините. Още от началото на ХХ век С. Радев съумява да се срещне с съвсем всички италиански политици, държавници, публицисти и учени. Неговите изявленията и до през днешния ден са христоматиен образец по какъв начин би трябвало да подхожда кореспондента, с цел да предразположи събеседника си и да получи нужната му информация. Три десетилетия по-късно тази активност е продължена от тясно обвързвания със ориста на българите от свободното царство, а и с македонските българи италиански публицист Жорж Нурижан. Едва ли има измежду познавачите на македонския въпрос някои, които да не са разгръщали блестящата му журналистика, отдадена на страданията на народа ни. На първо място измежду творбите му е книгата „ Македонската покруса, гледана от Рим “ (1933). В нея Ж. Нурижан включва извършената от него анкета по македонския въпрос измежду водещи италиански политици, публицисти, адвокати и учени. Само няколко години по-късно след шумния Милански развой (1926) по смъртното наказване на някогашния македонски деятел Петър Чаулев Ж. Нурижан се среща и интервюира юристите взели участие в това шумно дело. И този път поробените българи могат да срещнат поддръжка и съчувствие от италианския народ, водил вековни битки за своята независимост и самостоятелност.
В тази богата на информация единствена по рода си книга са включени и значими приложения, допълващи с първостепенни сведения вижданията на водещи международни учени и интелектуалци по историята, развиването и разрешаването на македонския въпрос. Сред тях са публикации, изказвания и сказки на проф. А. М. Селищев (Русия), проф. Август Форел (Швейцария), Карл Алмендингер (Германия), сър Едуард Бойл (Англия), полк. Леон Ламуш (Франция), А. Малет (Франция), проф. Уил С. Монро (САЩ), проф. Павел Милюков (Русия), Владимир Сис (Чехословакия), на българските професори Петър Мутафчиев и Анастас Иширков и други
С висока стойност е и приложеното ревю от Македонския теоретичен институт по македонския въпрос, квалифицирано през втората половина на август 1940 година, само че връчено на трите езика на министрите на външните работи на Германия, Съюз на съветските социалистически републики и Италия Йоахим декор Рибентроп, Вячеслав Молотов и граф Галеацо Чано в навечерието на включването на страната ни в Тристранния пакт.
През 1929 година проф. Карл Щруп разгласява книгата си „ La situation juridique des macedoniens en Yougoslavie “, в която включва таблица с най-известните интернационалните статистики за популацията в Македония. От там тя е взета и приложена като неразделна част от сегашното издание.
Всички текстове са излъчени напълно, по този начин както са поместени в другите издания и в архивите. Към тях са дадени и обяснителни бележки – публицистични и на съставителя. Там където има възобновени съкратени имена или думи са употребявани правоъгълните скоби. Запазено е и изписването по друг метод на персонални и географски имена, по този начин както се срещат в оригиналите.
Сред задграничните учени са проф. Луи Леже, проф. Л. Нидерле, проф. Густав Вайганд, проф. X. Кристиани, проф. Владимир Милкович, проф. Тимотей Флоринский, проф. Антонио Балдачи, проф. доктор Август Форел, полк Леон Ламуш, Алфред Йенсен, Роберт Пельтие, Ноел Бъкстон, Стефан Радич, Рене Пинон, Анри Герню, Людовик Нодо, полк. Камилло Калефи, проф. Афанасий Селищев, Карл Алмендингер, Едуард Бойл, проф. Уил Мънро, проф. Павел Милюков, Владимир Сис, Алдо Дами, мис М. Е. Дърхам, проф. Емил Кюпфер, ген. Пол Александър Кретиен, Жюстен Годар, доктор Август Кошутич, проф. Джовани Мавер, Винченцо Морелло (Растиняк), Сабино Ринела, проф. Арриго Солми, Андрю Карнеги, Жорж Буске, Жан Дебри, проф. Рудолф Ойкен, проф. А. Олар, Жозеф Ренак, Пол Бастид, доктор Йован Цвиич, Родолфо Фоа, Василий Водовозов, Кязим Паша, както и българските - Симеон Радев, П. К. Яворов, П. Ю. Тодоров, П. П. Славейков, Георги Д. Баласчев, проф. доктор Стоян Данев, проф. Димитър Михалчев, проф. Димитър Мишайков, проф. Иван Шишманов, проф. доктор Иван Георгов, Димитър Мишев, проф. Никола Милев, проф. Петър Мутафчиев, проф. Анастас Иширков, доктор В. Радославов, доктор Кръстю Раковски, доктор Никола Генадиев, проф. Гаврил Кацаров, проф. Любомир Милетич, Михаил Маджаров, проф. Илия Янулов, проф. C. С. Бобчев, проф. Георги Т. Данаилов, Кръстю Пастухов, Кръстю Станчев, Янко Сакъзов, Димитър Тончев, Григор Василев, доктор Христо Татарчев, Христо Матов, инж. Христо Станишев, Тома Карайовов, Наум Томалевски, B. Т. Велчев, доктор Петър Джидров, Никола Антонов и мн.др. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ