Проф. Ганчо Ганчев: Не виждам стратегическа визия за това какво ще правим след кризата
Макар да завършваме интервала на висок напредък и да навлизаме в интервала на стопански спад, тъй като имаме един стопански цикъл, този цикъл е необикновен. Той е обвързван предлагането, а не с търсенето. Класическите рецесии стартират от финансовия бранш, където има един балон, който се пука заради приемането на несъразмерни опасности във финансовия бранш. След което се свива търсенето и държавните управления взимат ограничения за стимулиране на търсенето.
Това сподели макроикономистът проф. Ганчо Ганчев по Евроком. Той добави: В случая казусът е противоположен. Донякъде самата рецесия е подбудена от ограниченията, които се взимат за ограничение на пандемията. Пандемията се лимитира посредством ограничение на деловата интензивност. Т. е избрани браншове на стопанската система не могат да работят заради ограничения и експлицитна възбрана от страна на държавните управления.
И тук сложността при взимането на ограниченията е обвързвана с това, че от една страна държавните управления взимат ограничения, които лимитират стопанската система, а от друга се стреми да насърчи стопанската система и да избегне спада. Това е като натискане по едно и също време на газта и спирачките на колата. Това е доста комплицирана обстановка, от която мъчно се излиза.
Спадът може да бъде в момента доста внезапен, така както споделих към този момент това е спад, който е генериран от страна на предлагането на производството. Това е рецесия, която стартира в действителния бранш. Ако разсъждаваме от позиция на световната стопанска система беше стихотворец прекалено огромен риск, обвързван с Китай, да го кажем напряко. Оказа се, че цялата международна стопанска система зависи от Китай. И тази пандемия, която стартира в Китай в действителност наруши индустриалните връзки сред огромните вериги в рамките на цялата стопанска система.
Впоследствие се появи непряк проблем, защото пандемията се популяризира и в други страни, което поражда една вторична вълна от стесняване на търсенето и предлагането в производството. Т е рецесията стартира в действителния бранш и е обвързван с един прекалено огромен риск в областта на материалното произвеждане и вторично с финансите.
Излизането от този цикъл е обвързвано с преструктуриране на действителната стопанска система, което неизбежно ще изисква време. Докато финансовия бранш релативно бързо може да бъде нормализиран посредством увеличение на капитала и т. н. от страна на централните банки. Преструктурирането в границите на световната стопанска система ще изисква доста време.
Тази рецесия е нещо като рецесия на пътя на коприната. Защото общо взето и болестта пристигна оттова и главната част от доставките, които се прекъсват, са отново свързани с оста Европа-Китай. Една от аргументите за проблемите с автомобилостроенето да кажем в Германия е това, че тези производства са свързани с Китай.
Съединени американски щати също са част от пътя на коприната. Проблемът в началото е,че бяха прекратени доставките от Китай към Европа. Сега пък се свива търсенето в Европа и Съединени американски щати за китайски артикули, което нанася второстепенен удар на самата китайска стопанска система. Това ще наложи доста комплицирано и дълготрайно адаптиране на индустриалните браншове в световната стопанска система.
Има една доста странна сделка сред Путин и Тръмп за съгласуване на политиките в региона на пазара на петрол. Оказва се, че сега и двете страни губят от обстановката. Оказва се, че ползите на Русия и Китай в стопански проект съответстват и те са срещу Саудитска Арабия. Така, че тук се намесват и политико-икономически аргументи, с изключение на базовата причина. От позиция на цената на нефта имаме интервенция и на политически фактори и сделки, свързани с урегулиране на пазара, което е отвън естествените пазарни механизми.
Много е мъчно да кажа в каква степен българското държавно управление схваща и се готви за това. Мерките би трябвало да се насочат от една страна за подкрепяне на хората и компаниите да оцелеят този интервал на стесняване, който е обвързван с ограниченията за ограничение на болестта. Но главната част от ограниченията би трябвало да бъдат ориентирани към бъдещото, към възобновяване на стопанската система. Към реадаптирането и към международните пазари. Тук не виждам стратегическа визия за това какво ще вършим след рецесията. След рецесията светът няма да бъде същия. Нашата стопанска система би трябвало по някакъв нов метод да се включи в европейското и международно разделяне на труда. А по какъв начин ще стане това не е ясно.
Това, което съгласно мен не се схваща задоволително добре е, че България е страна във валутен ръб. Тя е мощно лимитирана от позиция на опцията да генерира дефицити, които да бъдат финансирани от Централната банка. В изискванията на рецесия, една дребна страна като нас не може да реагира с паричната политика. Тя би трябвало да разчита основно на фискалната, която пък е мощно лимитирана.
За да може ограниченията на държавното управление да насърчат стопанската система, те би трябвало да са мощно синхронизирани с тези на Българска народна банка. Основната мярка на Българска народна банка, която се прави оценка в размер на 7 милиарда лева –това са част от парите, които българските банки са изнесли в чужбина да бъдат върнати назад в страната. По мнение на доста икономисти, това връщане няма да задвижи стопанската система. Това може да стане, в случай че тези пари се влагат в държавен дълг.
Това сподели макроикономистът проф. Ганчо Ганчев по Евроком. Той добави: В случая казусът е противоположен. Донякъде самата рецесия е подбудена от ограниченията, които се взимат за ограничение на пандемията. Пандемията се лимитира посредством ограничение на деловата интензивност. Т. е избрани браншове на стопанската система не могат да работят заради ограничения и експлицитна възбрана от страна на държавните управления.
И тук сложността при взимането на ограниченията е обвързвана с това, че от една страна държавните управления взимат ограничения, които лимитират стопанската система, а от друга се стреми да насърчи стопанската система и да избегне спада. Това е като натискане по едно и също време на газта и спирачките на колата. Това е доста комплицирана обстановка, от която мъчно се излиза.
Спадът може да бъде в момента доста внезапен, така както споделих към този момент това е спад, който е генериран от страна на предлагането на производството. Това е рецесия, която стартира в действителния бранш. Ако разсъждаваме от позиция на световната стопанска система беше стихотворец прекалено огромен риск, обвързван с Китай, да го кажем напряко. Оказа се, че цялата международна стопанска система зависи от Китай. И тази пандемия, която стартира в Китай в действителност наруши индустриалните връзки сред огромните вериги в рамките на цялата стопанска система.
Впоследствие се появи непряк проблем, защото пандемията се популяризира и в други страни, което поражда една вторична вълна от стесняване на търсенето и предлагането в производството. Т е рецесията стартира в действителния бранш и е обвързван с един прекалено огромен риск в областта на материалното произвеждане и вторично с финансите.
Излизането от този цикъл е обвързвано с преструктуриране на действителната стопанска система, което неизбежно ще изисква време. Докато финансовия бранш релативно бързо може да бъде нормализиран посредством увеличение на капитала и т. н. от страна на централните банки. Преструктурирането в границите на световната стопанска система ще изисква доста време.
Тази рецесия е нещо като рецесия на пътя на коприната. Защото общо взето и болестта пристигна оттова и главната част от доставките, които се прекъсват, са отново свързани с оста Европа-Китай. Една от аргументите за проблемите с автомобилостроенето да кажем в Германия е това, че тези производства са свързани с Китай.
Съединени американски щати също са част от пътя на коприната. Проблемът в началото е,че бяха прекратени доставките от Китай към Европа. Сега пък се свива търсенето в Европа и Съединени американски щати за китайски артикули, което нанася второстепенен удар на самата китайска стопанска система. Това ще наложи доста комплицирано и дълготрайно адаптиране на индустриалните браншове в световната стопанска система.
Има една доста странна сделка сред Путин и Тръмп за съгласуване на политиките в региона на пазара на петрол. Оказва се, че сега и двете страни губят от обстановката. Оказва се, че ползите на Русия и Китай в стопански проект съответстват и те са срещу Саудитска Арабия. Така, че тук се намесват и политико-икономически аргументи, с изключение на базовата причина. От позиция на цената на нефта имаме интервенция и на политически фактори и сделки, свързани с урегулиране на пазара, което е отвън естествените пазарни механизми.
Много е мъчно да кажа в каква степен българското държавно управление схваща и се готви за това. Мерките би трябвало да се насочат от една страна за подкрепяне на хората и компаниите да оцелеят този интервал на стесняване, който е обвързван с ограниченията за ограничение на болестта. Но главната част от ограниченията би трябвало да бъдат ориентирани към бъдещото, към възобновяване на стопанската система. Към реадаптирането и към международните пазари. Тук не виждам стратегическа визия за това какво ще вършим след рецесията. След рецесията светът няма да бъде същия. Нашата стопанска система би трябвало по някакъв нов метод да се включи в европейското и международно разделяне на труда. А по какъв начин ще стане това не е ясно.
Това, което съгласно мен не се схваща задоволително добре е, че България е страна във валутен ръб. Тя е мощно лимитирана от позиция на опцията да генерира дефицити, които да бъдат финансирани от Централната банка. В изискванията на рецесия, една дребна страна като нас не може да реагира с паричната политика. Тя би трябвало да разчита основно на фискалната, която пък е мощно лимитирана.
За да може ограниченията на държавното управление да насърчат стопанската система, те би трябвало да са мощно синхронизирани с тези на Българска народна банка. Основната мярка на Българска народна банка, която се прави оценка в размер на 7 милиарда лева –това са част от парите, които българските банки са изнесли в чужбина да бъдат върнати назад в страната. По мнение на доста икономисти, това връщане няма да задвижи стопанската система. Това може да стане, в случай че тези пари се влагат в държавен дълг.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ