Магнитните полюси на Уран си сменят местата всеки ден
Магнитното поле на Уран е безредна неразбория - гигантската планета може да разменя полюсите си всеки ден, написа Лия Крейн (Leah Crane) в New Scientist.
Уран е една от най-странните планети в Слънчевата система. Тя се върти на едната си страна с ъгъл от почти 98 градуса по отношение на своята орбита към Слънцето, за разлика от другите планети, които се въртят към ос, която е повече или по-малко в една и съща низина като орбитата им. Техните магнитни полета са почти изравнени с оста на въртене, с линии на магнитното поле излизащи от центровете на планетите наоколо до Северния и Южния им полюс и ги обгръщат в магнитосфера - предпазен магнитен мехур.
Оста на магнитното поле на Уран е наклонена също под ъгъл от 59 градуса по отношение на оста на въртене. Магнитното поле също е отвън центъра на планетата, с линии на полето, зараждащи на към една трета от пътя към Южния полюс.
Учените допускат, че отместването на магнитното поле е обвързвано с това, че магнитното поле на планетата се генерира от солен океан, прикрит под дебелата атмосфера.
В момента планетолозите считат, че повода за това отместване и за какво планетата се върти " страничмо " е поредност от мощни конфликти на Уран с огромни протопланети в далечното минало.
Сега откривателите откриват още една необикновена благосъстоятелност на магнитното поле на Уран, пробвайки се да възпроизведат по какъв начин атмосферата на планетата взаимодейства с слънчевия вятър.
Данните от уред " Voyager 2 " демонстрират, че един ден магнитосферата е " затворен " магнитен щит и леденият колос не се бомбардира от частиците на слънчевия вятър, а на идващия ден - е изцяло уязвим. За да схванат по какъв начин може да се случи това, учените са вършат компютърен модел на вътрешносттва на Уран.
Оказа се, че в избрани интервали от годината, такива като дните на зимното или лятното слънцестоене, магнитното поле на Уран наподобява като един тип великански " комутатор ", сменящ ситуацията на полюсите на планетата на всеки близо 18 часа, тъкмо едно денонощие на Уран. Тези превключвания, както описват учените, генерират самобитни " дупки " в магнитния щит на гигантската планета, раждането на които е записано от сондата " Voyager 2 " преди тридесет години.
Уран е една от най-странните планети в Слънчевата система. Тя се върти на едната си страна с ъгъл от почти 98 градуса по отношение на своята орбита към Слънцето, за разлика от другите планети, които се въртят към ос, която е повече или по-малко в една и съща низина като орбитата им. Техните магнитни полета са почти изравнени с оста на въртене, с линии на магнитното поле излизащи от центровете на планетите наоколо до Северния и Южния им полюс и ги обгръщат в магнитосфера - предпазен магнитен мехур.
Оста на магнитното поле на Уран е наклонена също под ъгъл от 59 градуса по отношение на оста на въртене. Магнитното поле също е отвън центъра на планетата, с линии на полето, зараждащи на към една трета от пътя към Южния полюс.
Учените допускат, че отместването на магнитното поле е обвързвано с това, че магнитното поле на планетата се генерира от солен океан, прикрит под дебелата атмосфера.
В момента планетолозите считат, че повода за това отместване и за какво планетата се върти " страничмо " е поредност от мощни конфликти на Уран с огромни протопланети в далечното минало.
Сега откривателите откриват още една необикновена благосъстоятелност на магнитното поле на Уран, пробвайки се да възпроизведат по какъв начин атмосферата на планетата взаимодейства с слънчевия вятър.
Данните от уред " Voyager 2 " демонстрират, че един ден магнитосферата е " затворен " магнитен щит и леденият колос не се бомбардира от частиците на слънчевия вятър, а на идващия ден - е изцяло уязвим. За да схванат по какъв начин може да се случи това, учените са вършат компютърен модел на вътрешносттва на Уран.
Оказа се, че в избрани интервали от годината, такива като дните на зимното или лятното слънцестоене, магнитното поле на Уран наподобява като един тип великански " комутатор ", сменящ ситуацията на полюсите на планетата на всеки близо 18 часа, тъкмо едно денонощие на Уран. Тези превключвания, както описват учените, генерират самобитни " дупки " в магнитния щит на гигантската планета, раждането на които е записано от сондата " Voyager 2 " преди тридесет години.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ