Любовта е безсмъртие в аванс - ВЛАДИМИР ЛЕВИ
Любовта е смисълът на живота. По-точно един от най-главните смисли, по-значителен даже от свободата, която е единствено опция за обич.
А Вие не сте ли се убедили към този момент сами, че условието на обич, даже не на обич, а на нейния непретенциозен сурогат, именуван “човешко отношение “, е изгубена работа, която е равносилна на боричкане с глава в стената?
Не Ви ли е идвало в многострадалната глава, че тази упорита блокада е съдбоносната неточност – и грешката е точно Ваша?
Задавали ли ли сте си въпроса – кое е повече във вашата душевна самотност: неудовлетворената нужда да бъдеш обичан или потребността да обичаш?
Самотата постоянно се състои от тези две тъгуващи половинки…
Какъвто и да е Вашият отговор, уверено предлагам: в случай че желаете да се измъкнете от затворническата самотност, започвайте от второто.
Оказвайте душевна щедрост, правете това самоуверено и необмислено.
Като забравите, доколкото е допустимо, за личната нужда да бъдете обичан, като приемете, че тя е несъществуваща, нулева.
Да, това е явна илюзия, само че най-плодотворната измежду самоизмамите. Път, който е тестван от най-великите и от най-щастливите.
Любовта е пространство, в което от всяка точка, когато и да е можем мълниеносно да стигнем до всяка друга точка.
Любовта е животът и гибелта, дружно взети.
Любовта е освен това от живота. Тя е величие в задатък. Затова любовта и гибелта са неразделни.
Не е единствено нужда за продължение на рода. Любовта има и различен, загадъчен, тайнствен смисъл, недоказуем, само че осезаем…
Любимото създание посредством влюбения се бележи със знака на Вечността… И самият влюбен също.
В играта на Провидението животът и любовта са карти с идентична мощ.
Но в случай че продължим метафората: любовта постоянно става коз и бие инстинкта за персонално оцеляване.
Нали точно любовта потвърждава безсилието на индивида пред личната му природа…
Има и обществено натрапена псевдопотребност да бъде изпълнен стереотипният сюжет „ персонално благополучие “.
Страданието е цената на щастието, което може и да не те споходи.
Океан от типове самотност по най-различни причини… Незнание, неумелост, непосветеност в тайните на любовното изкуство, за която си плащаме прескъпо…
Комплекс за малоценност в любовните и половите отношения…
Любовни триъгълници от всевъзможен род; нещастни любови във всички цветове на дъгата, неравенства и невзаимности; окови на любовните зависимости с техните безумия и кошмари…
Мании, раздели, събирания, изоставяния – любовните иди ми, дойди ми…
Ако са те измамили наново, значи си на страната на измамника…
Най-големите рискове са там, където човек се стреми да задоволи потребностите си за сметка на различен.
Дългогодишната ми работа с хора, претърпели любовна нерадост, ме убеди, че възможностите да понесат тестването и да продължат плодотворно живота си, да реализират нов смисъл, ново благополучие или да отпаднат, да деградират, да изгубят равновесие, приблизително са 51 към 49. С други думи, контролният пакет акции въпреки всичко се държи от човешкия дух.
Но постоянно се постанова хората да бъдат убеждавани, че в юмрука на ориста постоянно има най-малко две клечки: и дълга, и къса. Човек би трябвало единствено да успее да отвори юмрука й и да направи открит, умишлен избор.
Любовта не е дълг. Има единствено независимост да обичаш и можеш да откриваш тази независимост в себе си още веднъж и още веднъж.
