Защо избрах ролята на любовница?
Любовницата прекарва празничните дни сама. Или с другари. Или с родственици. Но не и с НЕГО. Срещите им са постоянно преди и по-късно. И все пак – за какво някои дами се съгласяват да имат връзка с женен мъж? Доскоро се смяташе, че тя носи само душевна болежка и срам. Едва ли обаче актуалната жена мисли по този начин. Днешните любовници осъзнато следват възприятията си и носят отговорност за избора си.
Защо самостоятелни и уверени в себе си дами непринудено се съгласяват на второстепенна роля в живота на обичания си мъж?
Да разнищим аргументите, ни оказват помощ сексологът Жислен Пари и психоаналитикът Саверио Томасела.
Защото към този момент не възнамерявам да се бракосъчетавам
28-годишната Карина претърпява връзка след връзка, освен това нито една не продължава повече от няколко месеца. „ Какво ме интересува дали е женен, или не? Той мами брачната половинка си, не аз. В момента, в който връзките ни стартират да се усложняват, аз ги приключвам. И влизам в нова връзка. Необходима ми е обич, мразя самотата. “
Съвременните дами се съгласяват да са в ролята на любовницата, тъй като тя им „ подсигурява самостоятелност от мъжа и ги освобождава от патриархалния модел на връзките – изяснява Жислен Пари. Това им дава опция да насочват напъните си към други цели. “
Саверио Томасела дефинира тези дами като постоянно търсещи удоволствия: „ В детството си те са били презадоволени. Всяко тяхно предпочитание е било изпълнявано и в този момент те не се способни да създадат компромис в търсенето на наслаждение. “
А Жислен Пари счита, че ролята на държанка може да е краткотраен стадий от живота на една жена: „ Подобни персони са прекомерно егоцентрични, не се стремят да се омъжат непременно и, допустимо е, да са прекомерно заети с учене и с кариера. “
Защото ми е значима любовта, а не статусът
„ Да се омъжиш, не е естествена нужда, а настойчив стандарт на обществото – уверена е Пари. Какво ти дава бракът? Социален статус, възприятие на защитеност, секс, опция да имаш деца и помощ при възпитанието им, материална поддръжка, душевна непосредственост. С изключение на първото всички потребности могат да бъдат задоволени и при различен тип връзки. “
32-годишната Ани среща Никола преди 10 години и по това време той е женен от също толкоз години.
„ Наясно бях през цялото време, че няма да се разведе – спомня си тя. В същото време знаех, че той е единственият мъж, от който желая да родя дете. Сега имаме двама сина. Димитър идва при нас, оказва помощ ни. “ Тайните фамилии не са необичайност през днешния ден. Но по-често с този проблем към психолог се обръщат дамите. Защо?
„ Колкото и да е тъжно да се признае – споделя Жислен Пари, обществото към момента възприема любовницата като пропаднала жена и крадла на непознато благополучие. А фактическото двуженство – като доказателство за мъжка мощ. “
Защото имам ниска самочувствие
Любовта безспорно носи наслаждение. Но тя е съпроводена с тревога и изисква немалки душевни загуби, а когато е с женен мъж – още и неустановеност за утрешния ден, непрекъснат боязън от загубата, нужда да делиш обичания човек с друга и постоянно да си в ролята на втората. Не е допустимо освен това състояние самолюбието ви да не страда, отбелязва Саверио Томасела:
„ Ако сте попаднали в обстановка, която ви се коства без излаз, или непрекъснато си избирате непознати мъже, би трябвало да се замислите къде е повода. “
Второстепенната роля в живота на мъжа повтаря ситуацията, което момичето е заемало в детството си или през пубертета с братята и сестрите си.
„ Ако братята и сестрите й са я принизявали или пък родителите й са обръщали повече внимание на другите деца, самооценката на момичето е намалена. Лидия е на 22 година, когато среща женен мъж, по-възрастен от нея, с който претърпява буйна четиригодишна връзка.
„ В дома му висеше халатът на жена му, сходен на този, който носеше майка ми. Едновременно изпитвах и горест, и чудноват екстаз. Психотерапията ми оказа помощ да видя истината: в тази история аз се пробвах да видя изчезналия от живота ми след развода с майка ми татко. “
Почти всички героини, които са споделили историите си, признават, че на тях им е познато мъчителното очакване, паниката, отчаянието, написа rozali.com. Дали доста от тях са съумели да се усещат по различен метод, когато пред тях стои вероятността да прекарат празниците сами?
„ Важна е не ролята, а същността на връзките припомнят експертите. Колко сте близки с този мъж – действително, а не в фантазиите си? Доколко ви удовлетворяват тези връзки? Помагат ли ви да растете, да се развивате, носят ли ви наслада? Единствено, отговаряйки на тези въпроси, можете да разберете дали имате желание да продължавате в същия дух. Какъвто и избор да извършите, той си е ваш и единствено вие знаете дали е верен, или не. “
Защото към този момент съм омъжена
Наталия е на 39 година, има дете и мъж, котото преди време е обичала. Но съгласно думите й, за 12 години брак любовта и пристрастеността са изстинали.
„ Потънах в работата и във възпитанието на децата. Докато не срещнах Антон. Връстници сме, той също е женен и има деца. Веднага се разбрахме, че за бракоразвод и дума не може да става. Всички мои другари живеят по този начин. Имат семейство и...любими. Защо изневеряват? Често повода е една – всички те търсят обич. А в брака към този момент не я намират. Но да трансформират живота си, да се развеждат, да разделят деца и имущество – им се вижда заплашителен и дълъг развой. Или просто ги мързи. “
Едно е несъмнено – извънбрачната връзка постоянно е вследствие на заболели и непълноценни връзки в двойката на съпрузите. И в случай че вие разбирате, че ви тегли към невярност, постарайте се да се спрете и да спасите брака си.
Защо самостоятелни и уверени в себе си дами непринудено се съгласяват на второстепенна роля в живота на обичания си мъж?
Да разнищим аргументите, ни оказват помощ сексологът Жислен Пари и психоаналитикът Саверио Томасела.
Защото към този момент не възнамерявам да се бракосъчетавам
28-годишната Карина претърпява връзка след връзка, освен това нито една не продължава повече от няколко месеца. „ Какво ме интересува дали е женен, или не? Той мами брачната половинка си, не аз. В момента, в който връзките ни стартират да се усложняват, аз ги приключвам. И влизам в нова връзка. Необходима ми е обич, мразя самотата. “
Съвременните дами се съгласяват да са в ролята на любовницата, тъй като тя им „ подсигурява самостоятелност от мъжа и ги освобождава от патриархалния модел на връзките – изяснява Жислен Пари. Това им дава опция да насочват напъните си към други цели. “
Саверио Томасела дефинира тези дами като постоянно търсещи удоволствия: „ В детството си те са били презадоволени. Всяко тяхно предпочитание е било изпълнявано и в този момент те не се способни да създадат компромис в търсенето на наслаждение. “
А Жислен Пари счита, че ролята на държанка може да е краткотраен стадий от живота на една жена: „ Подобни персони са прекомерно егоцентрични, не се стремят да се омъжат непременно и, допустимо е, да са прекомерно заети с учене и с кариера. “
Защото ми е значима любовта, а не статусът
„ Да се омъжиш, не е естествена нужда, а настойчив стандарт на обществото – уверена е Пари. Какво ти дава бракът? Социален статус, възприятие на защитеност, секс, опция да имаш деца и помощ при възпитанието им, материална поддръжка, душевна непосредственост. С изключение на първото всички потребности могат да бъдат задоволени и при различен тип връзки. “
32-годишната Ани среща Никола преди 10 години и по това време той е женен от също толкоз години.
„ Наясно бях през цялото време, че няма да се разведе – спомня си тя. В същото време знаех, че той е единственият мъж, от който желая да родя дете. Сега имаме двама сина. Димитър идва при нас, оказва помощ ни. “ Тайните фамилии не са необичайност през днешния ден. Но по-често с този проблем към психолог се обръщат дамите. Защо?
„ Колкото и да е тъжно да се признае – споделя Жислен Пари, обществото към момента възприема любовницата като пропаднала жена и крадла на непознато благополучие. А фактическото двуженство – като доказателство за мъжка мощ. “
Защото имам ниска самочувствие
Любовта безспорно носи наслаждение. Но тя е съпроводена с тревога и изисква немалки душевни загуби, а когато е с женен мъж – още и неустановеност за утрешния ден, непрекъснат боязън от загубата, нужда да делиш обичания човек с друга и постоянно да си в ролята на втората. Не е допустимо освен това състояние самолюбието ви да не страда, отбелязва Саверио Томасела:
„ Ако сте попаднали в обстановка, която ви се коства без излаз, или непрекъснато си избирате непознати мъже, би трябвало да се замислите къде е повода. “
Второстепенната роля в живота на мъжа повтаря ситуацията, което момичето е заемало в детството си или през пубертета с братята и сестрите си.
„ Ако братята и сестрите й са я принизявали или пък родителите й са обръщали повече внимание на другите деца, самооценката на момичето е намалена. Лидия е на 22 година, когато среща женен мъж, по-възрастен от нея, с който претърпява буйна четиригодишна връзка.
„ В дома му висеше халатът на жена му, сходен на този, който носеше майка ми. Едновременно изпитвах и горест, и чудноват екстаз. Психотерапията ми оказа помощ да видя истината: в тази история аз се пробвах да видя изчезналия от живота ми след развода с майка ми татко. “
Почти всички героини, които са споделили историите си, признават, че на тях им е познато мъчителното очакване, паниката, отчаянието, написа rozali.com. Дали доста от тях са съумели да се усещат по различен метод, когато пред тях стои вероятността да прекарат празниците сами?
„ Важна е не ролята, а същността на връзките припомнят експертите. Колко сте близки с този мъж – действително, а не в фантазиите си? Доколко ви удовлетворяват тези връзки? Помагат ли ви да растете, да се развивате, носят ли ви наслада? Единствено, отговаряйки на тези въпроси, можете да разберете дали имате желание да продължавате в същия дух. Какъвто и избор да извършите, той си е ваш и единствено вие знаете дали е верен, или не. “
Защото към този момент съм омъжена
Наталия е на 39 година, има дете и мъж, котото преди време е обичала. Но съгласно думите й, за 12 години брак любовта и пристрастеността са изстинали.
„ Потънах в работата и във възпитанието на децата. Докато не срещнах Антон. Връстници сме, той също е женен и има деца. Веднага се разбрахме, че за бракоразвод и дума не може да става. Всички мои другари живеят по този начин. Имат семейство и...любими. Защо изневеряват? Често повода е една – всички те търсят обич. А в брака към този момент не я намират. Но да трансформират живота си, да се развеждат, да разделят деца и имущество – им се вижда заплашителен и дълъг развой. Или просто ги мързи. “
Едно е несъмнено – извънбрачната връзка постоянно е вследствие на заболели и непълноценни връзки в двойката на съпрузите. И в случай че вие разбирате, че ви тегли към невярност, постарайте се да се спрете и да спасите брака си.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ