Царският дворец - една от перлите на София
Любопитно Царският замък - една от перлите на София (СНИМКИ) Преди сегашната постройка там е съществувала друга сграда 
2 май 2019, 11:23
София е цялостно с красиви здания, които са блестящи образци в архитектурата след Освобождението.
Безспорно една от тези здания е тази на царския замък в София, в която през днешния ден се обитават художествената изложба и Етнографския музей.
Преди сегашната постройка там е съществувала друга сграда – конак, където преди Освобождението са се помещавали османска администрация и съдилище. През 1816 година постройката изгаря и за дълго време запустява.
Едва към 1873 година при Мазхар паша с повинност от целия Софийски санджак е издигнат конак за администрацията на вилаета.
Под нея е имало мазета, служещи за затвор. От тях посредством подземни тунели е можело да се стигне до прилежащата Челеби джамия, къщата на пашата, хан (на мястото на остарелия хотел „ България “) и други места.
Дворецът за изкуството
По време на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878) постройката е употребена като болница. След Берлинския конгрес и оповестяването на София за столица на Княжество България някогашният конак е избран за княжеска резиденция на княз Батенберг (1879 – 1886).
Във видеото вижте едни от най-красивите дворци по света
След едногодишно обитаване излиза наяве, че постройката е непригодна за замък в оня си тип. Княжеското семейство я напуща, с цел да може да се извърши главен ремонт и изцяло преустрояване.
Извършва се съвсем напълно ново строителство – от предходната постройка са непокътнати единствено каменните основи. Строителството се прави на 2 стадия.
Първа част (1880 – 1882) – по времето на първия български монарх след Освобождението княз Александър Батенберг под управлението на арх. Виктор Румпелмайер.
Втора част (1894 – 1896) – по времето на идващия български държател княз Фердинанд I под управлението на арх. Фридрих Грюнангер и скулптора Андреас Грайс.
Едни от най-бележитите български архитекти, трансформирали образа на София
В новата пристройка са били ситуирани още библиотека, образователни салони, стаи за игри и развлечения, столова и приемна, специфичен затрупан вход за каляски и 2 зимни градини. На третия и мансардните етажи са били жилищата за посетители, пространства за личния състав, офиси.
В тази част на постройката е бил инсталиран асансьор. Металната декорация на целия замък – парапети на стълбища и тераси, декоративни решетки, огради и колони, вътрешни стълби и прочие, са дело на виенските компании „ Рудолф Филип Ваагнер “ и „ Валериан Гилар “, както и на немската „ Ed. Puls “ от Берлин.
След женитбата (октомври 1930 г.) на цар Борис III с италианската принцеса Джована Савойска се подхваща сериозна смяна и възобновяване на вътрешната конюнктура.
По същото време княз Кирил Преславски и княгиня Евдокия напущат двореца и заживяват независимо.
Царското семейство обаче прекарва много време в двореца Врана.
Поради усложняването на военната конюнктура от 1942 година царското семейство от Двореца се реалокира да живее в царските резиденции Врана (извън тогавашна София) и Царска Бистрица.
След отменянето на монархията, дворецът става седалище на Министерския съвет и Висшата партийна школа, както и краткотрайно жилище на нови държавници.
Зала в двореца небрежно е пригодена за кабинет на Георги Димитров, за което са изкъртени и унищожени всички ламперии, а останалото е боядисано с блажна багра.
Оградата на двореца е безчовечен разрушена през 1946 година, а паркът му е оставен отворен.
Унищожена е парковата алея пред централния вход. На нейно място е завършен необятен площад, при което равнището на околния терен е снижено с към 2 метра, а по-късно е издигнат Мавзолея на Георги Димитров.
През 1953 година по решение на Министерския съвет постройката на някогашния замък е предоставена на Националната художествена изложба и на Националния етнографски музей.
Сградата е оповестена за неподвижен монумент на културата през 1978 година
Днес всеки може да посети двореца, с цел да се наслаждения на изкуството в него.
В момента може да бъде прегледана изложбата "Дворецът за изкуството ".
В центъра на изложбата е историята на самата постройка.
Експозицията е построена към няколко смислови центъра. Единият от тях е сбирката от картини на цар Фердинанд, част от която се намира през днешния ден в Националната изложба. Другите акценти са първите придворните художници българи, както и съществени събития в художествения живот на България.
Изложбата е ситуирана в седем зали на втория етаж на Двореца. В една от тях, известна като „ Червения салон “, е изработен опит за “съживяване” на двореца – тя е завършена с картините, които са били там по царско време.
В галерията горе може да видите част от изложбата.
Instagram.
Абонирайте се и прочетете първи " Непубликувано " и преглед на деня за 2 мин. АБОНИРАЙ съдебна експертиза Редактор: Христо Боснев царски замък София
2 май 2019, 11:23 София е цялостно с красиви здания, които са блестящи образци в архитектурата след Освобождението.
Безспорно една от тези здания е тази на царския замък в София, в която през днешния ден се обитават художествената изложба и Етнографския музей.
Преди сегашната постройка там е съществувала друга сграда – конак, където преди Освобождението са се помещавали османска администрация и съдилище. През 1816 година постройката изгаря и за дълго време запустява.
Едва към 1873 година при Мазхар паша с повинност от целия Софийски санджак е издигнат конак за администрацията на вилаета.
Под нея е имало мазета, служещи за затвор. От тях посредством подземни тунели е можело да се стигне до прилежащата Челеби джамия, къщата на пашата, хан (на мястото на остарелия хотел „ България “) и други места.
Дворецът за изкуството
По време на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878) постройката е употребена като болница. След Берлинския конгрес и оповестяването на София за столица на Княжество България някогашният конак е избран за княжеска резиденция на княз Батенберг (1879 – 1886).
Във видеото вижте едни от най-красивите дворци по света
След едногодишно обитаване излиза наяве, че постройката е непригодна за замък в оня си тип. Княжеското семейство я напуща, с цел да може да се извърши главен ремонт и изцяло преустрояване.
Извършва се съвсем напълно ново строителство – от предходната постройка са непокътнати единствено каменните основи. Строителството се прави на 2 стадия.
Първа част (1880 – 1882) – по времето на първия български монарх след Освобождението княз Александър Батенберг под управлението на арх. Виктор Румпелмайер.
Втора част (1894 – 1896) – по времето на идващия български държател княз Фердинанд I под управлението на арх. Фридрих Грюнангер и скулптора Андреас Грайс.
Едни от най-бележитите български архитекти, трансформирали образа на София
В новата пристройка са били ситуирани още библиотека, образователни салони, стаи за игри и развлечения, столова и приемна, специфичен затрупан вход за каляски и 2 зимни градини. На третия и мансардните етажи са били жилищата за посетители, пространства за личния състав, офиси.
В тази част на постройката е бил инсталиран асансьор. Металната декорация на целия замък – парапети на стълбища и тераси, декоративни решетки, огради и колони, вътрешни стълби и прочие, са дело на виенските компании „ Рудолф Филип Ваагнер “ и „ Валериан Гилар “, както и на немската „ Ed. Puls “ от Берлин.
След женитбата (октомври 1930 г.) на цар Борис III с италианската принцеса Джована Савойска се подхваща сериозна смяна и възобновяване на вътрешната конюнктура.
По същото време княз Кирил Преславски и княгиня Евдокия напущат двореца и заживяват независимо.
Царското семейство обаче прекарва много време в двореца Врана.
Поради усложняването на военната конюнктура от 1942 година царското семейство от Двореца се реалокира да живее в царските резиденции Врана (извън тогавашна София) и Царска Бистрица.
След отменянето на монархията, дворецът става седалище на Министерския съвет и Висшата партийна школа, както и краткотрайно жилище на нови държавници.
Зала в двореца небрежно е пригодена за кабинет на Георги Димитров, за което са изкъртени и унищожени всички ламперии, а останалото е боядисано с блажна багра.
Оградата на двореца е безчовечен разрушена през 1946 година, а паркът му е оставен отворен.
Унищожена е парковата алея пред централния вход. На нейно място е завършен необятен площад, при което равнището на околния терен е снижено с към 2 метра, а по-късно е издигнат Мавзолея на Георги Димитров.
През 1953 година по решение на Министерския съвет постройката на някогашния замък е предоставена на Националната художествена изложба и на Националния етнографски музей.
Сградата е оповестена за неподвижен монумент на културата през 1978 година
Днес всеки може да посети двореца, с цел да се наслаждения на изкуството в него.
В момента може да бъде прегледана изложбата "Дворецът за изкуството ".
В центъра на изложбата е историята на самата постройка.
Експозицията е построена към няколко смислови центъра. Единият от тях е сбирката от картини на цар Фердинанд, част от която се намира през днешния ден в Националната изложба. Другите акценти са първите придворните художници българи, както и съществени събития в художествения живот на България.
Изложбата е ситуирана в седем зали на втория етаж на Двореца. В една от тях, известна като „ Червения салон “, е изработен опит за “съживяване” на двореца – тя е завършена с картините, които са били там по царско време.
В галерията горе може да видите част от изложбата.
Instagram.
Абонирайте се и прочетете първи " Непубликувано " и преглед на деня за 2 мин. АБОНИРАЙ съдебна експертиза Редактор: Христо Боснев царски замък София Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ