Нашата песен ще живее, докато я има България
Любомир ДИМИТРОВ
Няколко генерации наши надарени деца са се учили при световноизвестния хоров диригент и композитор Христо Недялков. Той е създател на фамозния Детски радиохор. От 1960 година, когато е основана, до момента групировката е обиколила повече от 30 страни в Европа, Азия и Америка. Под палката му " българските славеи " са гастролирали в най-прочутите концертни зали на Ню Йорк, Токио, Лондон, Париж, Берлин, Москва, Пекин, Кайро... Само в Япония маестро Недялков е дирижирал над 500 концерта в 150 града в границите на осемнадесетте турнета на хора!
Христо Недялков е роден на 1.IХ.1932 година в Дряново. Още като възпитаник управлява детския хор при школото тук. После приключва хорово диригентство в класа на проф. Георги Димитров и комбинация при проф. Парашкев Хаджиев в Българската държавна консерватория. Автор е на повече от 400 песни, някои от които са включени в български, немски и японски учебници. Сред тях са " Зимна песничка " (Над смълчаните полета, пеят медени звънчета...), " Майски балони ", " Априлски дъждец " - всички неизменима част от детството на генерации българчета.
Голям престиж в региона на детското хорово изкуство, Христо Недялков е притежател на медал " Стара планина ", на висшето японско отличие за чужденци - Орден на святото богатство " Златни лъчи " с розетка. През 1996 година е почетен със званието " Доктор хонорис идея " на Токийския университет, а през 2002 година Федерацията на европейските хорове го отличава и с купата " Културен дипломат на Европа ". Две години по-късно маестрото става учен на Българска академия на науките. Неговите съграждани от Дряново го удостояват със званието " Почетен жител ". Той беше влюбен в родния си град, в родния си край, в България и това му правеше голяма чест, а когато си идваше тук, дряновци го даряваха с почитание и благодарност.
- Аз съм човек, който се стреми към съвършенство, не се отпуска и не се предава. Как другояче, като съм роднина на занаятчия Колю Фичето - споделя маестрото. - Така децата виждат против себе си един освободен човек, който ги води.
Запознах се с огромния диригент, композитор и мой съгражданин през далечната 1974 година като стажант-репортер в Българското национално радио. Той се завръщаше със аероплан от турне в Япония, чакаха го доста публицисти. Изморен от дългото пътешестване, даде обещание да даде конференция на идващия ден. Тогава страхливо пристъпих към него и му се показах. Приятно сюрпризиран, той заяви незабавно, че измежду публицистите е и едно младо момче, което идва от родното му Дряново и желае диалог за дряновското радио.
- Не ми се сърдете, другари, само че моят млад съгражданин е пропътувал близо 300 километра, с цел да се срещне с мен и децата. Уважете старанието му!
Идеше ми да потъна в земята от позор, тъй като " благородно " излъгах всички и скрих, че ме пращат от Радио София. След години си признах, че не споделих истината пред маестро Недялков, само че той се усмихна и ми елементарни.
Последната ми среща с огромния създател бе на 20 октомври 2013 година на Дряновския панаир. Поздравих го за следващото чудесно показване на Детския радиохор пред публиката в Пекин. Поговорихме, а най-после си казахме " Довиждане " и " До нови срещи ". Уви - гибелта имаше други проекти...
Многобройни са интервютата, които през годините съм взел от него.
- Децата са всичко за мен - признаваше акад. Недялков. - Имам една вълшебна думичка, с която ги притежавам повече от 50 години, и тя е " тъй като ". Никога не желая от тях нещо, без да обясня за какво го желая.
В един диалог го попитах дали е сбъднал фантазиите си. А той се усмихна и ми рече:
- Мечтаех да стана сценичен или кино актьор. Но моята сестра Мария, която беше призната с чудесния си глас в Музикалната консерватория, стартира да ме пропагандира да се сготвям за студент във Висшето музикално учебно заведение. Имах музикални заложби и... Оттогава до ден сегашен не ми е идвало мислено за друга специалност.
" Зимна песничка " (Над смълчаните полета, пеят медени звънчета...) е отдадена на съучениците и приятелите на маестрото от Дряново и очите им постоянно се насълзяват, като я чуят. Тя е за зимната пързалка на Леската в Дряново. Снегът тогава беше толкоз ослепително бял и бухнал, тъй като нямаше какво да го замърсява. Радвахме се на безгрижното детство и на игрите.
Всички знаем, че хорът разполага с превъзходни солистки и това е традиция. Трябва да кажа с горделивост, че доста от тези прелестни солистки влязоха в Музикалната академия. На приемните изпити бяха първи по бал.
Детската ария полека-лека изчезва от учебното заведение, а това не е положително за идващото потомство. Именитият диригент с болежка споделяше:
- Разбира се, че не е положително. Тъй както на детето, било то на 6- или 16-годишна възраст, е наложително да му осигуряваш най-малко чаша мляко всеки ден за физическото му израстване, по този начин обществото е задължено да му обезпечава и подобаваща за възрастта му художествена ария за духовното му израстване. За страдание, това не се схваща от ръководещите. Но въпросът с духовното израстване на децата и младежите става съдбоносен и за нас, и за цялото човечество.
Попитах маестро Недялков има ли към момента непревземаем връх в креативната си кариера и получих прецизен отговор:
- Има един висок връх - евентуално в никакъв случай няма да го превземем. Върхът, който създателят си показва и до който бих желал да стигне моето хорово изкуство. Представите ми са постоянно по-високи от това, което мога да получа. Боря се да завладява този връх, само че мисля, че мъчно ще го реализира.
И най-после отново за Дряново и за дряновци. Не забравяше в никакъв случай от кое място е тръгнал, обичаше ги същински, от сърце, а и те му отвръщаха също с любов! Казваше:
- На млади години съм се смущавал да не излезе като похвала, че съм роднина по майчина линия на занаятчия Колю Фичето. По думите на майка ми Фичето е роден в дряновското село Крънча. Той е люлян в люлката в същата стая, където се е родила и моята майка. Заради обичта ми към родния град аз в никакъв случай не съм отказвал покана Детският радиохор да гостува в Дряново. И на всички ще кажа: Обичайте хубавата българска ария, тя ще живее, до момента в който я има България!
Изпълнение на Детския радиохор " Зимна песничка " - музика Христо Недялков, текст Димитър Спасов, аранжимент Вили Казасян
Няколко генерации наши надарени деца са се учили при световноизвестния хоров диригент и композитор Христо Недялков. Той е създател на фамозния Детски радиохор. От 1960 година, когато е основана, до момента групировката е обиколила повече от 30 страни в Европа, Азия и Америка. Под палката му " българските славеи " са гастролирали в най-прочутите концертни зали на Ню Йорк, Токио, Лондон, Париж, Берлин, Москва, Пекин, Кайро... Само в Япония маестро Недялков е дирижирал над 500 концерта в 150 града в границите на осемнадесетте турнета на хора!
Христо Недялков е роден на 1.IХ.1932 година в Дряново. Още като възпитаник управлява детския хор при школото тук. После приключва хорово диригентство в класа на проф. Георги Димитров и комбинация при проф. Парашкев Хаджиев в Българската държавна консерватория. Автор е на повече от 400 песни, някои от които са включени в български, немски и японски учебници. Сред тях са " Зимна песничка " (Над смълчаните полета, пеят медени звънчета...), " Майски балони ", " Априлски дъждец " - всички неизменима част от детството на генерации българчета.
Голям престиж в региона на детското хорово изкуство, Христо Недялков е притежател на медал " Стара планина ", на висшето японско отличие за чужденци - Орден на святото богатство " Златни лъчи " с розетка. През 1996 година е почетен със званието " Доктор хонорис идея " на Токийския университет, а през 2002 година Федерацията на европейските хорове го отличава и с купата " Културен дипломат на Европа ". Две години по-късно маестрото става учен на Българска академия на науките. Неговите съграждани от Дряново го удостояват със званието " Почетен жител ". Той беше влюбен в родния си град, в родния си край, в България и това му правеше голяма чест, а когато си идваше тук, дряновци го даряваха с почитание и благодарност.
- Аз съм човек, който се стреми към съвършенство, не се отпуска и не се предава. Как другояче, като съм роднина на занаятчия Колю Фичето - споделя маестрото. - Така децата виждат против себе си един освободен човек, който ги води.
Запознах се с огромния диригент, композитор и мой съгражданин през далечната 1974 година като стажант-репортер в Българското национално радио. Той се завръщаше със аероплан от турне в Япония, чакаха го доста публицисти. Изморен от дългото пътешестване, даде обещание да даде конференция на идващия ден. Тогава страхливо пристъпих към него и му се показах. Приятно сюрпризиран, той заяви незабавно, че измежду публицистите е и едно младо момче, което идва от родното му Дряново и желае диалог за дряновското радио.
- Не ми се сърдете, другари, само че моят млад съгражданин е пропътувал близо 300 километра, с цел да се срещне с мен и децата. Уважете старанието му!
Идеше ми да потъна в земята от позор, тъй като " благородно " излъгах всички и скрих, че ме пращат от Радио София. След години си признах, че не споделих истината пред маестро Недялков, само че той се усмихна и ми елементарни.
Последната ми среща с огромния създател бе на 20 октомври 2013 година на Дряновския панаир. Поздравих го за следващото чудесно показване на Детския радиохор пред публиката в Пекин. Поговорихме, а най-после си казахме " Довиждане " и " До нови срещи ". Уви - гибелта имаше други проекти...
Многобройни са интервютата, които през годините съм взел от него.
- Децата са всичко за мен - признаваше акад. Недялков. - Имам една вълшебна думичка, с която ги притежавам повече от 50 години, и тя е " тъй като ". Никога не желая от тях нещо, без да обясня за какво го желая.
В един диалог го попитах дали е сбъднал фантазиите си. А той се усмихна и ми рече:
- Мечтаех да стана сценичен или кино актьор. Но моята сестра Мария, която беше призната с чудесния си глас в Музикалната консерватория, стартира да ме пропагандира да се сготвям за студент във Висшето музикално учебно заведение. Имах музикални заложби и... Оттогава до ден сегашен не ми е идвало мислено за друга специалност.
" Зимна песничка " (Над смълчаните полета, пеят медени звънчета...) е отдадена на съучениците и приятелите на маестрото от Дряново и очите им постоянно се насълзяват, като я чуят. Тя е за зимната пързалка на Леската в Дряново. Снегът тогава беше толкоз ослепително бял и бухнал, тъй като нямаше какво да го замърсява. Радвахме се на безгрижното детство и на игрите.
Всички знаем, че хорът разполага с превъзходни солистки и това е традиция. Трябва да кажа с горделивост, че доста от тези прелестни солистки влязоха в Музикалната академия. На приемните изпити бяха първи по бал.
Детската ария полека-лека изчезва от учебното заведение, а това не е положително за идващото потомство. Именитият диригент с болежка споделяше:
- Разбира се, че не е положително. Тъй както на детето, било то на 6- или 16-годишна възраст, е наложително да му осигуряваш най-малко чаша мляко всеки ден за физическото му израстване, по този начин обществото е задължено да му обезпечава и подобаваща за възрастта му художествена ария за духовното му израстване. За страдание, това не се схваща от ръководещите. Но въпросът с духовното израстване на децата и младежите става съдбоносен и за нас, и за цялото човечество.
Попитах маестро Недялков има ли към момента непревземаем връх в креативната си кариера и получих прецизен отговор:
- Има един висок връх - евентуално в никакъв случай няма да го превземем. Върхът, който създателят си показва и до който бих желал да стигне моето хорово изкуство. Представите ми са постоянно по-високи от това, което мога да получа. Боря се да завладява този връх, само че мисля, че мъчно ще го реализира.
И най-после отново за Дряново и за дряновци. Не забравяше в никакъв случай от кое място е тръгнал, обичаше ги същински, от сърце, а и те му отвръщаха също с любов! Казваше:
- На млади години съм се смущавал да не излезе като похвала, че съм роднина по майчина линия на занаятчия Колю Фичето. По думите на майка ми Фичето е роден в дряновското село Крънча. Той е люлян в люлката в същата стая, където се е родила и моята майка. Заради обичта ми към родния град аз в никакъв случай не съм отказвал покана Детският радиохор да гостува в Дряново. И на всички ще кажа: Обичайте хубавата българска ария, тя ще живее, до момента в който я има България!
Изпълнение на Детския радиохор " Зимна песничка " - музика Христо Недялков, текст Димитър Спасов, аранжимент Вили Казасян
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ