Най-много се увеличават капиталовите разходи, а те са с най-неясна ефективност
Любомир Дацов е финансов анализатор и някогашен зам.-министър на финансите. Именно той е индивидът, който е управлявал изработването на всички държавни бюджети от 2001 до 2009 година, а сред 1992 и 2000 година е бил част от екипа, който приготвя бюджета. Затова се обърнахме към него с въпроси по показаните от Министерството на финансите проектобюджет за 2018 година и обновена средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2018-2020 година
Каква 2018-а година да чакаме, в случай че съдим по проектобюджета и обновената средносрочна бюжетна прогноза за 2018-2020 година, господин Дацов?
Винаги, когато оценяваш нещо, имаш насочна точка. Когато приказваме за бюджетна политика, има една господстваща техника и тя е, че бюджетът би трябвало да е безпристрастен по отношение на икономическия цикъл и, по едно и също време с това, би трябвало да извършва избрани политически функционалности.
Когато има прекомерно огромни разлики, по отношение на кардинални положения, да вземем за пример при над 5% отклоняване, има потребност от малко повече пояснение. Последните 2 години бюджетът дава сигнали, че се прави все по-добре и по-добре механически. Информацията става по-богата, има повече разбори, които обосновават едно или друго решение, само че в края на краищата това не дава отговор за бюджетната политика – за какво, бюджета е плануван на недостиг от 1% от Брутният вътрешен продукт, откакто и здравия разсъдък и другите модели демонстрират, че бюджета би трябвало да бъде плануван най-малко при превишение от 1-1.5 % от Брутният вътрешен продукт. Логиката е, че това е четвъртата година на напредък, съгласно прогнозите по този начин нареченото отклоняване от капацитета ще стане позитивно идващите години, т.е. стопанската система ще работи над капацитета си. Това се назовава прегряване на стопанската система, въпреки сигналите за това да са към момента разнопосочни. Ако се вземе пазарът на труда, където еднопосочно може да се каже, че има всички признаци на прегряване, заради дефицита на работна ръка, и като количество и като качество е едно. От друга страна към момента вложенията, настоящата сметка, банковия заем са надалеч от това което бихме нарекли прегряване. Т.е има към момента благоприятни условия за маневриране, само че би трябвало да се мисли по овреме какво да се прави с бюджетната политика. Тя се мери главно през бюджетното салдо, т.е. дали има недостиг или има превишение по отношение на този стопански цикъл.
Не разясня цялостната тактика да се излезе на номинално уравновесен бюджет към 2020 година защото съгласно мен ще е прекомерно късно, защото тогава към този момент ще сме в интервал, в който стопанската система ще работи над потенциала си, а на стопански език това е предвестника на интервала на спад, на рецесия. Ако погледнем редуването на положителни и спешни интервали в международната и българската стопанска система, ще забележим, че през последните години те се компресират, стават по-кратки и никога не надвишават 7 години.
Европейската стопанска система излезе от рецесията 2010-2011 година, а българската има ясни признаци на възобновяване от 2014 година, най-малкото поради локомотива Европейски съюз. Това значи, че към 2020 година отиваме към 7-ата година от възобновяване.
Простите данни демонстрират, че отражението на рецесията от 2009-2010 година върху бюджета беше загуба на данъчни доходи от близо 5% от Брутният вътрешен продукт. В разходната част, в резултат на това, че повече хора изгубиха работата си и имаше потребност от по-голямо обществено подкрепяне, това коства към 0.5-1% от Брутният вътрешен продукт.
Тоест имаме емпирична оценка за резултата на рецесията, върху бюджета, която е някъде общо сред 6-7% от Брутният вътрешен продукт. Дори да не се повтори рецесията от 2009-2010 година в същия магнитуд, отклоненията ще са обилни, което значи, че няма буфери на този стадий които да поемат дефицитите вероятно.
Така или другояче, здравият разсъдък приказва, че в положителните времена се икономисва, с цел да може да си позволиш да преодолееш рецесията и да финансираш съответно системите си, когато имаш ограничаване.
Това е главният проблем в този бюджет – държавното управление се „ полакомява “ да употребява положителното състояние, с цел да извлече политически дивиденти, от флирта с приходите. Увеличението на разноските е близо 4.5 милиарда по отношение на предстоящото осъществяване за 2017 година За да бъде реализиран най-малко 1% превишение през 2018 година, нарастването не би трябвало да е повече от 2.5 милиарда.
Предвижда се стопанската система да порасне номинално с малко над 6 % през идната година, а общото нарастване на бюджета за 2018-а по отношение на предстоящото осъществяване е цели 12.8%. Това, меко казано, е безразсъдно, въпреки че доста хора несъмнено ще кажат: „ Да, само че еврофондовете се възвръщат, би трябвало да ги усвояваме “. Защото, това нарастване в действителност е поделено сред настоящи и финансови разноски.
Нищо, че сега държавното управление се пробва да нарежда този бюджет като най-социалния – бюджет на увеличение на заплатите и приходите, в действителност истината е, че 50% от тази сума, която е в основата на нарастването и най-голямото нарастване е предстоящото възобновяване на финансовите разноски и усвояването на еврофондовете. Всичко останало отива за заплати, прехрана и дотации. Всъщност процентът на нарастване на издръжката и на дотациите е съвсем двойно по-голям, в сравнение с плануваните заплати в бюджети.
Защо финансовите разноски порастват толкоз доста?
Защото се повтаря безусловно същият сюжет от първия програмен интервал. През 2007-2009 година бяхме новобранци в Европейски Съюз, системите не бяха построени, ние се учехме и имаше някакво опрощение, макар че отношението на множеството хора беше доста огромна доза непоносимост към ниското равнище на асимилиране тогава.
Сега това се повтаря - първите три години се „ мотаем “ неориентирано и в последния миг се сещаме, че изтича интервалът и би трябвало да усвоим парите. И от позиция на администрацията, и от политическа позиция, се оказваме неподготвени за това предизвикателство. Продължава да има проблеми във всички стратегии.
Проблемът е, че даже тази година през първите 8 месеца финансовите разноски са едвам към 1.2 милиарда лв., а се чака за годината да са малко над 4 милиарда И предходната година се очакваше нещо сходно и в случай че не беше схемата със санирането, и тогава нямаше да има осъществяване. Изпълнението се получи към 3.8 милиарда, от които 1 милиард лв. бяха за санирането и не бяха действително изхарчени пари. Тази година не знам какво възнамеряват, само че не е реалистично и рационално в границите на 3 месеца да похарчиш три пъти повече пари, в сравнение с за цялата година. Това може да бъде наречено всичко друго, само че не и положително ръководство, не и положително обмисляне. Иначе да, несъмнено е избавяне на бюджета и избавяне на някакви пари.
Виждаме същото нещо да се случва и идващите години. Имаме пай интервал за асимилиране на еврофондовете, което пресира останалите разноски, тъй като фискалното пространство е лимитирано. Поради тази причина бюджетът се възнамерява по този начин, че да бъде без недостиг едвам 2020 година Естествено, в случай че съдим по осъществяването на бюджетите през последните години, това ще разрешава, в случай че не бъдат изхарчени, тези пари да бъдат спестени и държавното управление да има опция за по-голяма маневреност.
Същото се отнася и за приходната част. Там в резултат на повдигането на налозите ще плащаме 600 млн. повече и все пак, от позиция на събираемостта, има задържане на данъчните доходи на това равнище. Дори в някои връзки се възнамерява по-малка събираемост от предходните години, макар, че когато растежа е основан на потреблението, бюджета е „ богат “ на доходи.
Без да абсолютизирам, към момента сегашните доходи са по-ниски с към 1% от Брутният вътрешен продукт по отношение на постигнатите равнища 2007-2008 година, макар че има нарастване на акцизите, на социално-осигурителните вноски и така нататък Но това е насочен, някакъв тип на гранична успеваемост.
Това не е ли много необичайно?
Не забравяйте, че бюджетът е на първо място политика. Той не е единствено едно техническо упражнение.
И каква политика се води в тази ситуация?
Трудно ми е да преценява кое е по-добро - политиката на въздържаност или политиката ва банк, когато се разчита, че икономическото възобновяване ще продължи задоволително дълго, тъй че несъответствията да бъдат всмукани.
В сферата на защитата и сигурността има задръстване на дупки, заради отхвърли от каквато и да е промяна. Ако съпоставяме равнището на разноските по отношение на останалите европейски страни ( с всичките условности), нормално или сме към средата или в дъното на таблицата. Единствената сфера в която, сме водещи по равнището на разноските е сферата на сигурността. Така, че казуса не би трябвало да е в общия размер на средствата, а в структурата, успеваемостта на ръководство на този бранш. От друга страна, превъоръжаването провокира впечатляващо жужене. Но чувството за метод на всекиму по малко, някак не взема решение проблемите, а в допълнение ги сгъстява.
Чудесно е, че се дават повече пари в образованието, само че се дават по ония остарял модел от преди няколко години, който не работеше. Това несъмнено се прави под натиска на синдикатите, най-малко такова усещане остава. Там искрено считам, че това, което се прави не е дейно, тъй като изкривява логиката на съществуващия модел, по-добър модел за междинното обучение не е фиктивен. Тоест усилваме едни заплати и деформираме модела. Рано или късно това ще се отрази и няма да се отрази позитивно. Много е хубаво, че се усилват разноските за обучение, само че е значим методът, по който се прави, с цел да има резултат.
Какво имате поради под деформиране на модела на финансиране в междинното обучение?
От доста години моделът е основан на три стълба. Първият, който обезпечава достъпа, са по този начин наречените делегирани бюджети, т.е. парите следват ученика. Вторият дирек би трябвало да се грижи за качеството, той дефинира националните стратегии. През него минават доплащането за реализиране на резултати на учителите, оборудването – електронизацията на учебната стая, смяната в метода на преподаване, образованието на учителите. Всичко е в този дирек „ Качество “. Третия дирек е основан на приноса на родителите, бизнеса и трябваше да обезпечава лукса в учебно заведение.
Друг е казусът, че преди няколко години един огромен мозък реши, че стратегиите във втория дирек ще бъдат орязани фрапантно. Когато стартира промяната през 2008 година, парите във втория дирек, за стимулиране на качеството в образованието, бяха към 250 млн. След това бяха понижени на към 80 млн. Съпоставени към растежа и измененията, в този момент тези средства не трябва да бъдат по-малко от 300-400 млн. лв.. Факт е, че се отиде към това, за което упорстват синдикатите – не учениците да дефинират нещата, а парите да бъдат дадени за заплати. Моделът за предоставяне на заплати допуска неефективните учебни заведения, без възпитаници, да бъдат вкарани още веднъж, без да има принцип... Тоест прави се по този начин, че промени, които сякаш усъвършенстват обстановката, в действителност да нямат резултат и да влязат в спор с общия модел. Това оттегляне, както се споделя в игрите по малкия екран – е игра с публиката, само че то не е положително съгласно мен. Може би пресилвам резултата, само че дано да забележим.
Връщам се на финансовите разноски. Очаквате ли злоупотреби с тези над 6 милиарда?
Едва ли е моя работа, това не е обвързвано с макроикономиката, въпрос на други взаимоотношения е. Може да видите оценката на бизнеса при изследванията за публичните поръчки - какъв е процентът на следените публични поръчки. Няма по какъв начин някой неща да не вършат усещане, в случай че щете концентрацията на национално равнище на поръчки в няколко компании, и основаване на районни кръгове към локалните феодали, в медиите е цялостно с такива вести.
По-големият проблем е, че в Закона за обществените финанси липсва наредба на системата на финансовото бюджетиране. За страдание тези системи бяха разрушени и по-скоро не действат интегрирано, а на правилото всяка коза за собствен крайник. МФ по-скоро упражнява чисто статистическа функционалност, от позиция: това можем да си го позволим, това не можем. Но малко по-стратегическо обмисляне, структуриране на база по източници, развой на селекция на плановете от позиция на успеваемост, икономическа възвращаемост – тези неща са надалеч от него или въобще не съществуват като система.
Това беше изграждано в огромна степен в интервала 2005-2008 година, в това число със съдействието на Световна банка, като част от реформирането на бюджетния развой. За страдание през 2010-2011 година го разрушиха, въпреки че в случай че погледнете в документите за бюджета би трябвало да се каже, че тази година има позитивни неща.
МФ се пробва да възвръща действието на програмните бюджети. Проблемът зад програмните бюджети е най-големият, те изясняват точно защо отиват парите, за успеваемостта на тези разноски. Тук водим единствено един количествен диалог, а истината е, че най-важната функционалност е успеваемостта на парите, които се харчат.
Хубавото е, че МФ се върна на пътя на вътрешните промени, които усъвършенстват действието на бюджета – има поръчки за смяна на програмното бюджетиране, тъй че министерствата, където са главните проблеми, да стартират да работят по по-подреден и транспарантен метод, с визия какво вършат, тъй като това сега мъчно може да се каже, че такова нещо съществува.
Другото положително е, че се работи със Световната банка по план, който също съществуваше преди, само че беше заледен няколко години – за така наречения Преглед на обществените разноски. Той разрешава един път на две години да се прави обзор на секторно равнище на връзката сред политиката и парите. На тази база се взема решение кое да отпадне, кое да остане, тъй като реализира триумфи. Сега липсва връзката сред среднсрочната бюджетна рамка и програмните бюджети.
Всъщност това ще разреши на Министерство на финансите да пази позициите по-добре в идващите години и да се върнем на главния въпрос: когато харчим едни пари, за какво ги харчим, какъв е резултатът от тях?
Съмнявам се, че в случай че продължаваме по остарелия модел с финансовите разноски, ще имаме разнообразни резултати. Когато правиш нещата по един и същи метод, е мъчно да очакваш да се случи нещо друго.
Каква 2018-а година да чакаме, в случай че съдим по проектобюджета и обновената средносрочна бюжетна прогноза за 2018-2020 година, господин Дацов?
Винаги, когато оценяваш нещо, имаш насочна точка. Когато приказваме за бюджетна политика, има една господстваща техника и тя е, че бюджетът би трябвало да е безпристрастен по отношение на икономическия цикъл и, по едно и също време с това, би трябвало да извършва избрани политически функционалности.
Когато има прекомерно огромни разлики, по отношение на кардинални положения, да вземем за пример при над 5% отклоняване, има потребност от малко повече пояснение. Последните 2 години бюджетът дава сигнали, че се прави все по-добре и по-добре механически. Информацията става по-богата, има повече разбори, които обосновават едно или друго решение, само че в края на краищата това не дава отговор за бюджетната политика – за какво, бюджета е плануван на недостиг от 1% от Брутният вътрешен продукт, откакто и здравия разсъдък и другите модели демонстрират, че бюджета би трябвало да бъде плануван най-малко при превишение от 1-1.5 % от Брутният вътрешен продукт. Логиката е, че това е четвъртата година на напредък, съгласно прогнозите по този начин нареченото отклоняване от капацитета ще стане позитивно идващите години, т.е. стопанската система ще работи над капацитета си. Това се назовава прегряване на стопанската система, въпреки сигналите за това да са към момента разнопосочни. Ако се вземе пазарът на труда, където еднопосочно може да се каже, че има всички признаци на прегряване, заради дефицита на работна ръка, и като количество и като качество е едно. От друга страна към момента вложенията, настоящата сметка, банковия заем са надалеч от това което бихме нарекли прегряване. Т.е има към момента благоприятни условия за маневриране, само че би трябвало да се мисли по овреме какво да се прави с бюджетната политика. Тя се мери главно през бюджетното салдо, т.е. дали има недостиг или има превишение по отношение на този стопански цикъл.
Не разясня цялостната тактика да се излезе на номинално уравновесен бюджет към 2020 година защото съгласно мен ще е прекомерно късно, защото тогава към този момент ще сме в интервал, в който стопанската система ще работи над потенциала си, а на стопански език това е предвестника на интервала на спад, на рецесия. Ако погледнем редуването на положителни и спешни интервали в международната и българската стопанска система, ще забележим, че през последните години те се компресират, стават по-кратки и никога не надвишават 7 години.
Европейската стопанска система излезе от рецесията 2010-2011 година, а българската има ясни признаци на възобновяване от 2014 година, най-малкото поради локомотива Европейски съюз. Това значи, че към 2020 година отиваме към 7-ата година от възобновяване.
Простите данни демонстрират, че отражението на рецесията от 2009-2010 година върху бюджета беше загуба на данъчни доходи от близо 5% от Брутният вътрешен продукт. В разходната част, в резултат на това, че повече хора изгубиха работата си и имаше потребност от по-голямо обществено подкрепяне, това коства към 0.5-1% от Брутният вътрешен продукт.
Тоест имаме емпирична оценка за резултата на рецесията, върху бюджета, която е някъде общо сред 6-7% от Брутният вътрешен продукт. Дори да не се повтори рецесията от 2009-2010 година в същия магнитуд, отклоненията ще са обилни, което значи, че няма буфери на този стадий които да поемат дефицитите вероятно.
Така или другояче, здравият разсъдък приказва, че в положителните времена се икономисва, с цел да може да си позволиш да преодолееш рецесията и да финансираш съответно системите си, когато имаш ограничаване.
Това е главният проблем в този бюджет – държавното управление се „ полакомява “ да употребява положителното състояние, с цел да извлече политически дивиденти, от флирта с приходите. Увеличението на разноските е близо 4.5 милиарда по отношение на предстоящото осъществяване за 2017 година За да бъде реализиран най-малко 1% превишение през 2018 година, нарастването не би трябвало да е повече от 2.5 милиарда.
Предвижда се стопанската система да порасне номинално с малко над 6 % през идната година, а общото нарастване на бюджета за 2018-а по отношение на предстоящото осъществяване е цели 12.8%. Това, меко казано, е безразсъдно, въпреки че доста хора несъмнено ще кажат: „ Да, само че еврофондовете се възвръщат, би трябвало да ги усвояваме “. Защото, това нарастване в действителност е поделено сред настоящи и финансови разноски.
Нищо, че сега държавното управление се пробва да нарежда този бюджет като най-социалния – бюджет на увеличение на заплатите и приходите, в действителност истината е, че 50% от тази сума, която е в основата на нарастването и най-голямото нарастване е предстоящото възобновяване на финансовите разноски и усвояването на еврофондовете. Всичко останало отива за заплати, прехрана и дотации. Всъщност процентът на нарастване на издръжката и на дотациите е съвсем двойно по-голям, в сравнение с плануваните заплати в бюджети.
Защо финансовите разноски порастват толкоз доста?
Защото се повтаря безусловно същият сюжет от първия програмен интервал. През 2007-2009 година бяхме новобранци в Европейски Съюз, системите не бяха построени, ние се учехме и имаше някакво опрощение, макар че отношението на множеството хора беше доста огромна доза непоносимост към ниското равнище на асимилиране тогава.
Сега това се повтаря - първите три години се „ мотаем “ неориентирано и в последния миг се сещаме, че изтича интервалът и би трябвало да усвоим парите. И от позиция на администрацията, и от политическа позиция, се оказваме неподготвени за това предизвикателство. Продължава да има проблеми във всички стратегии.
Проблемът е, че даже тази година през първите 8 месеца финансовите разноски са едвам към 1.2 милиарда лв., а се чака за годината да са малко над 4 милиарда И предходната година се очакваше нещо сходно и в случай че не беше схемата със санирането, и тогава нямаше да има осъществяване. Изпълнението се получи към 3.8 милиарда, от които 1 милиард лв. бяха за санирането и не бяха действително изхарчени пари. Тази година не знам какво възнамеряват, само че не е реалистично и рационално в границите на 3 месеца да похарчиш три пъти повече пари, в сравнение с за цялата година. Това може да бъде наречено всичко друго, само че не и положително ръководство, не и положително обмисляне. Иначе да, несъмнено е избавяне на бюджета и избавяне на някакви пари.
Виждаме същото нещо да се случва и идващите години. Имаме пай интервал за асимилиране на еврофондовете, което пресира останалите разноски, тъй като фискалното пространство е лимитирано. Поради тази причина бюджетът се възнамерява по този начин, че да бъде без недостиг едвам 2020 година Естествено, в случай че съдим по осъществяването на бюджетите през последните години, това ще разрешава, в случай че не бъдат изхарчени, тези пари да бъдат спестени и държавното управление да има опция за по-голяма маневреност.
Същото се отнася и за приходната част. Там в резултат на повдигането на налозите ще плащаме 600 млн. повече и все пак, от позиция на събираемостта, има задържане на данъчните доходи на това равнище. Дори в някои връзки се възнамерява по-малка събираемост от предходните години, макар, че когато растежа е основан на потреблението, бюджета е „ богат “ на доходи.
Без да абсолютизирам, към момента сегашните доходи са по-ниски с към 1% от Брутният вътрешен продукт по отношение на постигнатите равнища 2007-2008 година, макар че има нарастване на акцизите, на социално-осигурителните вноски и така нататък Но това е насочен, някакъв тип на гранична успеваемост.
Това не е ли много необичайно?
Не забравяйте, че бюджетът е на първо място политика. Той не е единствено едно техническо упражнение.
И каква политика се води в тази ситуация?
Трудно ми е да преценява кое е по-добро - политиката на въздържаност или политиката ва банк, когато се разчита, че икономическото възобновяване ще продължи задоволително дълго, тъй че несъответствията да бъдат всмукани.
В сферата на защитата и сигурността има задръстване на дупки, заради отхвърли от каквато и да е промяна. Ако съпоставяме равнището на разноските по отношение на останалите европейски страни ( с всичките условности), нормално или сме към средата или в дъното на таблицата. Единствената сфера в която, сме водещи по равнището на разноските е сферата на сигурността. Така, че казуса не би трябвало да е в общия размер на средствата, а в структурата, успеваемостта на ръководство на този бранш. От друга страна, превъоръжаването провокира впечатляващо жужене. Но чувството за метод на всекиму по малко, някак не взема решение проблемите, а в допълнение ги сгъстява.
Чудесно е, че се дават повече пари в образованието, само че се дават по ония остарял модел от преди няколко години, който не работеше. Това несъмнено се прави под натиска на синдикатите, най-малко такова усещане остава. Там искрено считам, че това, което се прави не е дейно, тъй като изкривява логиката на съществуващия модел, по-добър модел за междинното обучение не е фиктивен. Тоест усилваме едни заплати и деформираме модела. Рано или късно това ще се отрази и няма да се отрази позитивно. Много е хубаво, че се усилват разноските за обучение, само че е значим методът, по който се прави, с цел да има резултат.
Какво имате поради под деформиране на модела на финансиране в междинното обучение?
От доста години моделът е основан на три стълба. Първият, който обезпечава достъпа, са по този начин наречените делегирани бюджети, т.е. парите следват ученика. Вторият дирек би трябвало да се грижи за качеството, той дефинира националните стратегии. През него минават доплащането за реализиране на резултати на учителите, оборудването – електронизацията на учебната стая, смяната в метода на преподаване, образованието на учителите. Всичко е в този дирек „ Качество “. Третия дирек е основан на приноса на родителите, бизнеса и трябваше да обезпечава лукса в учебно заведение.
Друг е казусът, че преди няколко години един огромен мозък реши, че стратегиите във втория дирек ще бъдат орязани фрапантно. Когато стартира промяната през 2008 година, парите във втория дирек, за стимулиране на качеството в образованието, бяха към 250 млн. След това бяха понижени на към 80 млн. Съпоставени към растежа и измененията, в този момент тези средства не трябва да бъдат по-малко от 300-400 млн. лв.. Факт е, че се отиде към това, за което упорстват синдикатите – не учениците да дефинират нещата, а парите да бъдат дадени за заплати. Моделът за предоставяне на заплати допуска неефективните учебни заведения, без възпитаници, да бъдат вкарани още веднъж, без да има принцип... Тоест прави се по този начин, че промени, които сякаш усъвършенстват обстановката, в действителност да нямат резултат и да влязат в спор с общия модел. Това оттегляне, както се споделя в игрите по малкия екран – е игра с публиката, само че то не е положително съгласно мен. Може би пресилвам резултата, само че дано да забележим.
Връщам се на финансовите разноски. Очаквате ли злоупотреби с тези над 6 милиарда?
Едва ли е моя работа, това не е обвързвано с макроикономиката, въпрос на други взаимоотношения е. Може да видите оценката на бизнеса при изследванията за публичните поръчки - какъв е процентът на следените публични поръчки. Няма по какъв начин някой неща да не вършат усещане, в случай че щете концентрацията на национално равнище на поръчки в няколко компании, и основаване на районни кръгове към локалните феодали, в медиите е цялостно с такива вести.
По-големият проблем е, че в Закона за обществените финанси липсва наредба на системата на финансовото бюджетиране. За страдание тези системи бяха разрушени и по-скоро не действат интегрирано, а на правилото всяка коза за собствен крайник. МФ по-скоро упражнява чисто статистическа функционалност, от позиция: това можем да си го позволим, това не можем. Но малко по-стратегическо обмисляне, структуриране на база по източници, развой на селекция на плановете от позиция на успеваемост, икономическа възвращаемост – тези неща са надалеч от него или въобще не съществуват като система.
Това беше изграждано в огромна степен в интервала 2005-2008 година, в това число със съдействието на Световна банка, като част от реформирането на бюджетния развой. За страдание през 2010-2011 година го разрушиха, въпреки че в случай че погледнете в документите за бюджета би трябвало да се каже, че тази година има позитивни неща.
МФ се пробва да възвръща действието на програмните бюджети. Проблемът зад програмните бюджети е най-големият, те изясняват точно защо отиват парите, за успеваемостта на тези разноски. Тук водим единствено един количествен диалог, а истината е, че най-важната функционалност е успеваемостта на парите, които се харчат.
Хубавото е, че МФ се върна на пътя на вътрешните промени, които усъвършенстват действието на бюджета – има поръчки за смяна на програмното бюджетиране, тъй че министерствата, където са главните проблеми, да стартират да работят по по-подреден и транспарантен метод, с визия какво вършат, тъй като това сега мъчно може да се каже, че такова нещо съществува.
Другото положително е, че се работи със Световната банка по план, който също съществуваше преди, само че беше заледен няколко години – за така наречения Преглед на обществените разноски. Той разрешава един път на две години да се прави обзор на секторно равнище на връзката сред политиката и парите. На тази база се взема решение кое да отпадне, кое да остане, тъй като реализира триумфи. Сега липсва връзката сред среднсрочната бюджетна рамка и програмните бюджети.
Всъщност това ще разреши на Министерство на финансите да пази позициите по-добре в идващите години и да се върнем на главния въпрос: когато харчим едни пари, за какво ги харчим, какъв е резултатът от тях?
Съмнявам се, че в случай че продължаваме по остарелия модел с финансовите разноски, ще имаме разнообразни резултати. Когато правиш нещата по един и същи метод, е мъчно да очакваш да се случи нещо друго.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ